Ключови фрази


5


Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

София, 09.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в открито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1635 по описа за 2020 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от „Енерго-Про Продажби”АД [населено място] срещу решение № 408 от 11.03.20г.по в.гр.дело № 46/20г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 5250 от 26.11.19г.по гр.дело № 9592/19г.на Варненския районен съд.С него е прието за установено в отношенията между страните,че Н. С. О. не дължи на дружеството сумата от 8681.39 лв, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 19.04.17г.до 18.04.18г.за обект, находящ се в [населено място], общ.Б., [улица], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН],за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/13.05.19г.,на основание чл.124 ал.1 ГПК.
С определение № 676 от 9.10.20г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос: След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г.по адм.дело № 2385/16г.на петчленен състав на ВАС,могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително.
Отговор на правния въпрос е даден в практиката на ВКС – решение № 21 от 1.03.17г.по гр.дело № 50417/16г.на Първо г.о.; решение № 124 от 18.06.19г.по гр.дело № 2991/18г.на Трето г.о.; решение № 150 от 26.06.19г.по гр.дело № 4160/18г.на Трето г.о.; решение № 107 от 26.11.20г.по гр.дело № 1096/20г.на Трето г.о. Съдържащото се в тях разрешение е, че преди измененията в чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а ал.2 т.6 /обн.ДВ,бр.54/2012г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел.енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ.Специалната регламентация на договора за продажба на ел.енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно нормата на чл.183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Приема се, че при липса на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г./ горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Посочено е също така, че според константната практика на ВКС, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Прието е също така, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на ел.енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищецът Н. О. е потребител на електрическа енергия за обект,находящ се в [населено място], общ.Б., [улица], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН].На 18.04.18г.служители на „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на електромера,същият е демонтиран и изпратен в БИМ.Установено е от КП за техническа проверка № 705/23.04.19г.на БИМ –РО Р.,че през процесното СТИ е преминала ел.енергия в размер на 48525.61 кВч.От ответното дружество е начислена корекция на ел.енергия за периода 19.04.17г.-18.04.18г.,на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ.Изготвена е фактура № [ЕГН]/13.05.19г.на стойност 8 681.39 лв.От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза въззивният съд е приел за установено,че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2013г.,като метрологичната му годност е шест години,т.е.изтича през 2019г.Натрупването на тарифа ТЗ е резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. Процесният електромер не е включен в системата за дистанционно отчитане, поради което не може да се установи началният момент на натрупване на показания в тарифа ТЗ.В съдебно заседание вещото лице е посочило,че предвид количеството ел.енергия, натрупано в скрития регистър, същото е натрупано за повече от една година, имайки предвид вида на инсталацията 220 w и електромера,който може да отчете не повече от 120 киловата на час.
При тези данни по делото въззивният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск по съображения,че ответникът е начислил исковата сума на несъществуващо правно основание.Към датата на проверката -18.04.18г.,с решение № 1500 от 6.02.17г.на ВАС по адм.дело № 2385/16г.,5 –членен състав, в сила от 14.02.17г.,разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ,към която препраща чл.50 ПИКЕЕ относно реда за установяване на несъответствието и чл.44 ал.1 ПИКЕЕ, в която е регламентиран начина на обективиране на проверката – съставяне на констативен протокол, са били отменени.Освен това е посочено,че ответникът не е доказал,че е доставил на ищеца и той е потребил ел.енергия в претендирания размер от 48525 кВтч в процесния период,като съдът се е обосновал с констатациите на техническата експертиза.Според съда приложената корекция на потребеното количество електроенергия за минал период не е съобразена с чл.50 ПИКЕЕ, който допуска коригиране на количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества електрическа енергия, но за период не по-дълъг за една година.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Поддържа се,че в разглеждания казус следва да намери приложение разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ,която към процесния момент е действаща, но ако се приеме обратното,то процесната сума се дължи на основание чл.189 ЗЗД, тъй като се касае за установено точно количество реално потребена енергия,чието заплащане се дължи от абоната по силата на облигационните отношения между страните за покупко-продажба на ел.енергия.
Ответникът по касационната жалба Н. С. О. счита,че е неоснователна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като извърши проверка на въззивното решение при условията на чл.290 ал.2 ГПК,намира следното:
Изводите на въззивния съд за липса на специална нормативна уредба за остойностяване на потреблението и липса на доказателства за реално такова на посоченото в скрития тарифен регистър на СТИ количество електрическа енергия са неправилни съобразно изложеното по-горе в отговора на правния въпрос и с оглед събраните по делото доказателства.При отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ,в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел.енергия,но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл.183 ЗЗД.Ето защо, обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
С оглед на събраните по делото доказателства – протокол за въвеждане в експлоатация от 19.01.14г.за монтаж на СТИ, констативен протокол на БИМ № 705 от 23.04.19г.за извършена метрологична експертиза и заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява факта на извършена външна намеса в тарифната сфера на електромера,който е преминал метрологична проверка преди да е монтиран.Според вещото лице касае се за препрограмиране на СТИ,при което част от потребяваната енергия /примерно върхова/ се записва в тарифа,която не се визуализира по заводска настройка,като процесът се осъществява посредством специализирана техника и парола за достъп до второ ниво.Допуснатата от първоинстанционния съд експертиза е изпълнена от електроинженер.При направените оплаквания във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на решението и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнотата в заключението на техническата експертиза и да допусне назначаване на допълнителна експертиза с участие на вещо лице софтуерен специалист в хипотезата на чл.201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти,в който смисъл са и задължителните указания в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.13г.на ОСГТК на ВКС.Като не е сторил това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,което е обусловило непълнота на доказателствата и неясняване в пълнота на правния спор, и съответно е довело и до необоснованост на акта.
С оглед на изложеното, на основание чл.293 ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно.Доколкото допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила налага извършването на действия по събиране на доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която след като извърши софтуерен прочит в паметта на средството за техническо измерване, даде отговор на въпросите: установената в констативен протокол на БИМ намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин,кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристиките на монтираното през 2014г.на обекта средство за техническо измерване, възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода,за който допълнително е начислена стойността й – за период от една година.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 408 от 11.03.20г.,постановено по в.гр.дело № 46/20г.на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.