Р Е Ш Е Н И Е № 382/2015 г. София, 21.01.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 2056 по описа за 2015 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 936/ 17.07.2015 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т. 1 ГПК касационно обжалване, по касационна жалба на адв. Ю. С. – пълномощник на М. Л. Й., П. Й. И. и В. Й. И.,на въззивно решение № 16495/20.08.2014 г. по гр.д. №13773/2013г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е отменено решение от 17.06.2013 г. по гр. д. № 322/2012 г. по описа на Софийски районен съд, в частта му, в която са отхвърлени предявените от В. А. Х. и Ц. П. С. срещу М. Л. И., П. Й. И. и В. Й. И. /конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на първоинстанционното производство първоначален ответник Й. П. И./ искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за издръжка и гледане, сключен на 10.06.1975г. с н.а. № 12, н.д. № 8622/1975 г. до размер на 2/3 ид.ч. и е развален договорът до този размер, както и в частта за разноските. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуално-правен въпрос относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.19 на ТР № 4/ 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС , решение № 120/04.04.2013г. по гр.д. № 964/2012г.на IVг.о., решение № 157/08.11.2011г. по гр.д. № 823/2010г.на II т.о., решение № 237/24.06.2010г. по гр.д. № 826/2009г. на IVг.о., решение № 165 /01.03.2010 г. по гр.д. № 71/2009 г. на ІІІ г.о., решение № 238/ 19.03.2010 г. по гр.д. № 4989/2008 г. на ІІІ г.о., решение № 68/ 22.02.2012 г. по гр. д. № 748/2011 г.на II г. о., и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, според която съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства. Изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон - чл.236, ал.2 ГПК и неговото спазване е съблюдавано последователно в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд. В ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г./приети при действието на ГПК от 1952 г. /отм.//, са дадени подробни разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка от инстанциите по същество като е посочено, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Задължителни указания във връзка с правомощията на въззивната инстанция и съдържанието на мотивите към нейното решение са дадени и с т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС , според които дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Разясненията и указанията, дадени от Пленума на ВС и от ОСГК на ВКС, не са изгубили значението си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г.При действието му наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. Предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. По касационните основания: В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост, игнорирайки показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Ф. и е формирал неправилен извод, че приобретателите не са изпълнили договорното си задължение в пълния му обем. Ответниците по касация – В. А. Х. и Ц. П. С. не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК и не взимат становище. Релевираните касационни основания за неправилност на решението са основателни. За да постанови обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че приобретателят по алеаторния договор следва да осигурява ежедневно всички необходими условия за нормален и спокоен живот на прехвърлителя, независимо от възможностите на последния да се справя сам с ежедневните нужди на бита; че когато здравословно състояние на прехвърлителя налага полагане на ежедневни грижи, то тези грижи следва да бъдат полагани лично от приобретателя; че наследниците по закон на приобретателя дължат издръжка и гледане на първата ищца от откриване на наследството, а такова изпълнение те не са предложили и не са поискали от съда да определи срок за това съгласно чл.87,ал.3,изр.2 ЗЗД. Приела е,че иска е основателен и доказан в размер на 1/3 ид.ч.за всяка от ищците,което преобразуващо право е пропорционално на дела им от наследството. Съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; не е изследвал в пълнота изпълнението на задължението за гледане и издръжка в продължение на целия период на действие на договора,както и по отношение на наследниците на длъжника по договора – новоконституираните ответници по иска М. Л. Й., П. Й. И. и В. Й. И.; не е обсъдил приемала ли е В. А. Х. грижи в качеството й на бенефициент по сключения договор и дали те са били в необходимия обем. От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява по безпротиворечив начин, че след смъртта на съпруга й П. Х. на 5.06.2008 год. В. Х. е продължила да живее в обитавания от нея и съпруга й втори етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], а ответниците по иска – наследници на Й. П. И. да живеят на първия етаж. Налице са съществени противоречия между двете групи свидетели - на ищците и тези на ответниците по отношение на грижите, които са полагане за прехвърлителят и съпругата му – ищцата В. Х., както и за отношенията помежду им,поради което преценката относно достоверността на показанията следва да бъде извършена по реда на чл. 172 ГПК. От показанията на свидетелките С. и Ф./ съседки,а втората и семеен приятел на ответниците/ се установява, че семейството на Й. И. и прехвърлителя П. Х. и съпругата му В. Х. са имали отлични отношения,заедно са празнували всички празници,заедно измазали къщата,заедно остъклили терасата на втория етаж и направили пристройка към къщата за баня и тоалетна,заедно излизали на двора и общували по-между си в хубавото време на годината.Между тях не е имало спорове,а Й. и П. работили заедно в дърводелската работилница в двора,като водели работата на името на Х.,за да придобие стаж за пенсиониране.В последната година от живота на П. Х. здравословното му състояние се влошило до такава степен,че не можел да се грижи сам за себе си,обстоятелство безспорно установено и от представените епикризи.Без противоречия в показанията на свидетелите се установява,че през целия период родителите на Й. И. са общували постоянно със сина си и неговото семейство,които са знаели за ежедневните им нужди и са ги удовлетворявали, осигурявали са отопление през зимата,не само чрез набавяне на дърва,но и чрез пренасяне,подреждане и палене на парното до 1998 год.,а след това и на печките.Всеки член от семейството на Й. е помагал на прехвърлителя и съпругата му по различен начин. Показанията на свидетелите са безпротиворечиви и относно обстоятелството, че прехвърлителят е приемал и е бил напълно доволен от така полаганите за него грижи; че е бил изцяло задоволен от начина, по който приобретателите по договора изпълняват задълженията си. Показанията на свидетелката Д. следва да бъдат кредитирани в частта установяваща,че Ц. й плащала ,за да поставя инжекции на П.,когато бил в много тежко състояние и не можел да става и Ц. винаги била в дома на родителите си,когато тя ходила,а когато идвала Ц. била с пълни торби.Обстоятелството,че Ц. започнала да идва от 2007 год.по-често и да полага също грижи за родителите си сочи за епизодичност в изпълнението,а не неизпълнение на договорни задължения от страна на задължените лица по сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Следва да се подчертае и факта, че показанията на свидетелката Д. касаят период, в който Й. И. е единствен длъжник по договора и в периода 2003 г. – 2012 г. той е бил в частична обективна невиновна невъзможност да го изпълнява, тъй като собственото му здравословно състояние не му е позволявало. Безпротиворечиви са показанията на свидетелите и относно обстоятелството,че Й. Х. през последните 15 години от живота си имал сериозни здравословни проблеми, които са се отразили на способността му да се грижи за себе си,но съпругата му и децата полагали грижи както за него самия,така и за родителите му.След неговата смърт снахата М. споделяла с притеснение за здравословното състояние на свекърва си, купувала й лекарства; внучката В. й мерила кръвното, придружавала я до поликлиниката,а внукът П. се грижил за поддръжката на дворното място, носил дърва на баба си, поддържал електроснабдителната и ВИК инсталация. Показанията на свидетелката С. - дъщеря на ищцата Ц. П. С. и внучка на ищцата В. Х. ,че ответниците не се грижили за собствения си съпруг и баща,както и за прехвърлителя и съпругата му, за влошени отношения между баба й и ответниците, включително и че е налице конфликт между тях от такъв характер, че възрастната жена се страхува да излиза на двора, а той бил занемарен и запуснат не следва да бъдат кредитирани,тъй като свидетелката няма преки и непосредствени наблюдения за тези обстоятелства и напълно противоречат с другите гласни доказателства. Така установените факти обуславят извод, че ответникът Й. И. до смъртта си, подпомаган от съпругата си и двете си деца ,е изпълнявал договорното си задължение за издръжка и гледане в съответствие с нуждите и волята на прехвърлителя, осигурявайки му спокоен живот, съобразно предпочитанията му. Прехвърлителят е приемал този начин на изпълнение, отговарящ на установените му навици,а след неговата смърт ответниците М. Л. Й., П. Й. И. и В. Й. И. изпълняват договорното си задължение за издръжка и гледане в съответствие с нуждите и волята на В. А. Х. – бенефициент по сключения договор, осигурявайки й спокоен живот, съобразно предпочитанията й. Тя е приемала този начин на изпълнение, отговарящ на установените й навици – живее самостоятелно, в отделно домакинство, здравословното й състояние не е налагало непрекъснати грижи, поради което ответниците помагат при възникнала нужда – пазаруват хранителни продукти и лекарства, придружават я до болница, викат „Бърза помощ“. Обстоятелството, че другата ищца – Ц. С., дъщеря на възрастната жена, също полага грижи за нея свидетелства за изпълнение на нравствения дълг на дете към родител, но не е годно да обуслови неизпълнение на договора за издръжка и гледане. Алеаторният договор е бил изпълнен в уговорения обем – на прехвърлителя и на бенефициента В. Х. са били осигурени грижи и издръжка съобразно нуждите им. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданския спор, с което предявения иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор, сключен на 10.06.1975 г. следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касаторите, ответници в първоинстанционното производство, следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски, възлизащи на обща стойност 1596 лв., сума представляваща сбора от доказаните разноски за адвокатско възнаграждение пред първа и въззивна инстанция, съобразно представените договори за правна помощ /л.39 – гр.д. № 322/2012г., СРС и л. 41, възз.гр.д. №13773/2013г., СГС / и заплатените държавни такси пред ВКС. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 16495 / 20.08.2014 год. по гр.д. № 13773/2013 год.на Софийски градски съд в обжалваната част и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. Х. и Ц. П. С. срещу М. Л. И., П. Й. И. и В. Й. И. /конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на първоинстанционното производство първоначален ответник Й. П. И./ искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за издръжка и гледане, сключен на 10.06.1975г. с н.а. № 12, н.д. № 8622/1975 г. до размер на 2/3 ид.ч. ОСЪЖДА В. А. Х., ЕГН [ЕГН] и Ц. П. С., ЕГН [ЕГН] да заплатят на М. Л. Й., П. Й. И. и В. Й. И. сумата от 1596/ хиляда петстотин деветдесет и шест/ лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: