Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
София, 27.03.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 25.02 2020 година, в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1160/2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Р. И. от [населено място], Сливенска област против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2750 от 23.11.2018 г., по в.гр.д.№ 1905/2018 г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 7307/ 02.11. 2017 г., по т.д.№ 3216/2016 г. за отхвърляне на предявения срещу ЗК ”БУЛ ИНС”АД пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) за разликата над сумата 60 000 лева до пълния заявен размер от 130 000 лева, обезщетение за причинени му неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно- транспортно произшествие от 24.09.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и в частта, с която на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на настоящия касатор, като ищец, е възложена отговорността за деловодните разноски за двете инстанции, възлизащи общо на 4 823.85 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че присъденото обезщетение за обезвреда на причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди в размер на сумата 60 000 лева, дори при отчетено 20% съпричиняване на вредоносния резултат, се явява справедлив паричен еквивалент на понесените болки и страдания от травматичните му увреждания, настъпили в резултат на процесния пътен инцидент.
Касационното обжалване е допуснато с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 665 от 21.11.2019 г. на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, свързани: с приложението на чл.52 ЗЗД и въведения с него принцип за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента; със задължението на въззивния съд да обсъди всички критерии, относими за справедливо определяне на конкретния размер обезщетение за обезвреда неимуществените вреди на пострадал при пътно - транспортно произшествие и за значението на установените в § 27 от ПЗР на КЗ (отм.) лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Ответникът по касационната жалба ЗД”БУЛ ИНС”АД възразява по основателността на въведените касационни основания и излага подробни писмени доводи във вр. с критериите въз основа на които въззивният съд е определил общия размер на обезщетението за обезвреда, считайки го за значително завишено, спрямо формираната съдебна практика и датата на осъществяване на деликта, както и съобразно икономическата обстановка в страната.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с въведените касационни оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
За да постанови обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, решаващият състав на Софийски апелативен съд, въз основа на извършена самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните, е споделил извода на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на закона за ангажиране пряката отговорност на застрахователя на гражданската отговорност на виновния за настъпилото пътно - транспортното произшествие на 24.09.2015 г.,около 19.40 ч. на главен път І-6 на разклона [населено място], [община], водач на моторно превозно средство –товарен автомобил „Мицубиши Л 200” с рег. [рег.номер на МПС] , в резултат на което непредпазилво са причинени травматични увреждания на повече от едно лице, между които и ищеца, с правна характеристика на средни телесни повреди.
Позовавайки се на влязлото в сила споразумение по н.о.х.д № 1450 / 2016 г. на Сливенския районен съд, имащо, по силата на чл. 383, ал.1 НПК, правните последици на влязла в сила присъда - задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието в определените с чл. 300 ГПК граници, въззивната инстанция е отрекла основателността на въведеното от ответника правоизключващо защитно възражение за отсъствие на осъществен от застрахования водач деликт, обуславящ пряката му отговорност на застраховател по реда на чл.226, ал.1 КЗ (отм.).
При съобразяване въведените във въззивното производство спорни въпроси, свързани с определяне размера на дължимото обезщетение за обезвреда и с основателността на защитното възражение на ответника за съпричиняване на вредата от ищеца, пътувал като пътник на задната седалка в л.а. „Опел”, с рег. [рег.номер на МПС] без поставен предпазен колан, решаващият състав на Софийски апелативен съд, в очертаните с въззивните жалби граници, е извел правен извод, че в резултат на процесното –пътно транспортно произшествие пострадалият Д. Р. И., на 28 г. към този момент, е претърпял сериозни телесни увреждания, обусловили провеждане на активно лечение с болничен престой за срок от 1 г.и 2м. , обстоятелство, налагащо обезщетяване на причинените му от същите болки, страдания, битови и емоционални неудобства, съобразно правилото на чл.52 ЗЗД.
Позовавайки се на неоспореното заключение на изслушаната съдебно- медицинска експертиза въззивната инстанция е посочила още, че в резултат на конкретните получени от пострадалия при пътния инцидент фрактури на дясната бедрена кост с разместване на фрагментите и на метакарпалните кости на двете ръце се е наложило извършването на общо шест оперативни интервенции, екстензия, поставяне на метална остеосинтеза – заключваща плака, използване на Киршнерови игли за фиксация, провеждане на медикаментозно лечение, серклажи, като поради трайно затрудненото движение на десен долен крайник и на ляв горен крайник за срок по- дълъг от 30 дни, последният е следвало да ползва непрекъснато чужда помощ. Впоследствие поради появилото се костно възпаление в областта на счупването на бедрената кост с фистулни ходове и гноевидна секреция, което възпаление не е приключило и към момента на разглеждане на делото, увреденият И. е могъл да се придвижва само с помощни средства, десният му крайник е скъсен с 2 см.,а коленната му става е останала с ограничена подвижност – сгъване от 90 градуса при норма 135 градуса. Съобразявайки вида и характера на произтичащите от тези телесни увреждания физически болки и страдания за пострадалия, тяхната продължителност и интензитет, изживеният изключително голям стрес, невъзможността за самообслужване на такава млада възраст (28г), обусловена от невъзможен захват на дясната ръка, полученият траен недъг –скъсен долен крайник, накуцваща походка, придвижване само с помощни средства и двугодишна намалена работоспособност с 62.4% , решаващият състав на Софийски апелативен съд е споделил извода на първостепенния съд, че сумата 75 000 лв.се явява справедливо обезщетение по см. на чл.52 ЗЗД. Поради настъпилата преклузия, е оставила без обсъждане въведеното в тази вр. във въззивното производство възражение на ответника за отсъствие на причинна връзка на част от уврежданията с осъществения пътен инцидент и произхода им от лошо проведено медицинско лечение.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото авто-техническа експертиза за механизма на процесното пътно- транспортно произшествие и на категоричните констатации в заключението на приетата съдебно - медицинска експертиза, че получените телесни увреждания сочат на отсъствие на поставен обезопасителен колан от пострадалия към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие въззивната инстанция е споделила, като основателно и съобразено със закона приетото от СГС съпричиняване на вредата, надлежно въведено в предмета на делото чрез защитното възражение на ответника. Изложени са съображения, че доколкото вещото лице – лекар е категорично, че уврежданията на ищеца не биха били същите нито по вид, нито по характер при поставен обезопасителен колан към момента на пътно-транспортния инцидент, а значително по- леки, особено в областта на бедрото, причинната връзка между безспорно допуснатото нарушение на чл.137а ЗДвП от И., като пътник в л.а. и настъпилия вредоносен резултат се явява доказана. Следователно макар да не е елемент от престъпното деяние, установено от наказателния съд с влязлото в сила споразумение, противоправното поведение на увреденото лице, което е доказано да е в пряка причинно- следствена връзка с вредоносния резултат, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обосновава правен извод за осъществяване елементите от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД, с принос от 20%, както обосновано е счел и СГС.
В съответствие със същия определеното дължимо обезщетение за обезвреда е редуцирано на сумата от 60 000 лева.
І. По правните въпроси, по които касационното обжалване е допуснато:
Според задължителните за съдилищата постановки в ППВС № 4/23. 12. 1968 г., които са доразвити във формираната по реда на чл.290 ГПК казуална практика на ВКС – решение № 749 от 05.12.2008 г., по т.д.№ 387/2008 г. на ІІ т.о., № 66 от 03.07.2012 г., по т.д.№ 611/2011 г. на ІІ т.о.,№ 83 от 06. 07. 2009 г., по т.д.№ 795/2008 г. на ІІ т.о., № 233 от 20.12.2016 г., по т.д.№ 3586/15 на ІІ т.о., № 88 от 17.06.2014 г., по т.д.№ 2974/2013 г. на ІІ т.о. и мн. други, част от които цитирани и в касационната жалба, понятието „справедливост” не е абстрактно, а всякога свързано с преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне на дължимото на пострадалия обезщетение за обезвреда. Следователно, за да бъде справедливо обезщетението за неимуществените вреди на конкретното пострадало лице по см. на чл.52 ЗЗД, следва решаващият съд да определи, въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал по делото, онзи точен паричен еквивалент на понесените от увредения физически болки, емоционални страдания, психически сътресения и битови неудобства, които са съпътстващи ежедневието му съответен период от време и продължителността на последния. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, детерминиращ общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, следва още да бъде съобразена и анализирана наред с останалия доказателствен материал и икономическата конюнктура в страната към датата на непозволеното увреждане, индиция за която са както нормативно определената минимална работна заплата, така и лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.266 във вр. с § 27 от ПЗР на КЗ (отм.) макар последните да са без самостоятелно значение за тази преценка. Затова и когато решаващият съд само формално се е позовал на значимите критерии за определяне обезщетението за обезвреда неимуществените вреди на пострадал от деликт, но не е посочил значението им за вида и обхвата на понесените вреди или неправилно е преценил същите, установеният в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е спазен.
ІІ.По основателността на касационната жалба:
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно, съобразно дадените в съдебната практика отговори на поставените от касатора правни въпроси.
Прилагайки законоустановения принцип за справедливост при определяне обезщетението за обезвреда неимуществените вреди на ищеца въззивният съд не е отчел в достатъчна степен задължителните указания по т.11 на ППВС № 4/68 г.,относно подлежащите на преценка конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начин на извършване на деликта, характер на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения и техния интензитет, възможността за възстановяването му, неговата твърде млада възраст към момента на непозволеното увреждане, начинът му на живот преди и след същото, % и периода на намалената работоспособност, които е бил длъжен не само формално да посочи, но и да ги подложи на същински съвкупен анализ. Поради това макар и в съобразителната част на обжалвания съдебен акт да е отразен пълно обема на претърпени от касатора телесни увреждания, с настъпили сериозни за здравето му последици, според неоспореното заключение на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, въззивната инстанция в недостатъчна степен, като съд по съществото на спора, е преценила произтичащите от тях морални болки, битови неудобства и страдания. Тези морални болки, според показанията на св. Ц. Иванова, преценени съобразно правилото на чл.172 ГПК, на които и решаващият състав на Софийски апелативен съд се е позовал, са били за продължителен период от време твърде мъчителни и тежки по своя интензитет.
Предизвикали изключителен шок за пострадалия, който на такава млада възраст е следвало да претърпи общо шест операции, множество различни и болезнени интервенции, същите тези болки и страдания, все още неотзвучали напълно, в своето външно проявление понастоящем – придвижване на лицето само с помощни средства, невъзможност да се използва десния си горен крайник, поради липса на захват, скъсяване на десния му долен крайник с 2 см., появилата се затруднена накуцваща походка, според свидетелката, е доказано, че се отразяват изключително неблагоприятно и на емоционалното и психологическо здраве на ищеца И., загубил желанието си за социални контакти, превърнал се от весел и работоспособен младеж в затворен и трудно общуващ раздразнителен човек, често избухващ в плащ и рядко излизащ навън, дори до вратата.
От проведения в съдебно заседание на 22.05.2017 г.пред СГС разпит на вещото лице - лекар се установява още, че в резултат на счупването и възникнало, като усложнение, костно възпаление (хронично рецидивиращ остеомиелит) в областта на счупването все още съществува секретираща фистула на дясното бедро на пострадалото лице, клекът при което е невъзможен, а състоянието му задължително изисква чужда помощ, т.е. здравословното му състояние не е възстановено.
Поради това и изводът на Софийски апелативен съд, че за обем на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди на пострадалия е достатъчна и справедлива, като размер, сумата 75 000 лв. е необоснован и изграден в нарушение на законовото правило на чл.52 ЗЗД.
Констатираният порок, касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, налага въззивното решение да бъде частично отменено в неговата отхвърлителна част. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е фактическото несъобразяване от въззивната инстанция на обществено- икономическата конюнктура в страната към датата на процесното пътно транспортно произшествие - 24. 09. 2015 г., отражение на която са както минималната работна заплата към този момент, определена съгласно ПМС № 419 / 17. 12 2014г. (отм.), така и нивата на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.266 във вр. с § 27 от ПЗР на КЗ (отм.) - част от изискванията, удовлетворяващи установеният от законодателя принцип за справедливост.
Затова, като споделя изцяло изложените в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения на въззивната инстанция относно вида, характера и тежестта на телесните увреждания по пострадалия И. - резултат на процесното пътно транспортно произшествие и съобразявайки критериите, разяснени в горецитираната задължителна и формирана по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, на които трябва да отговаря обезщетението за неимуществени вреди, за да е справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД и тяхното конкретно проявление към релевантния за спора момент, настоящият съдебен състав намира, че общият размер на същото следва да е 90 000 лева. Определен, като справедлив паричен еквивалент на понесените от Д. Р. И. неимуществени вреди, в този си размер обезщетението за обезвреда подлежи на редуциране по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД, съобразно установения 20% принос на увредения в съпричиняване на вредата и възлиза общо на 72 000 лева. Поради изложеното присъдените от въззивния съд суми следва да бъдат увеличени с още 12 000 лева.
Въз основа на горното и на осн. чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, предвид липсата на необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, след отмяна на въззивния съдебен акт за разликата над 60 000 лв. до 72 000 лв., следва касационната инстанция да постанови решение по съществото на спора в посочения смисъл.В останалата обжалвана част въззивното решение следва да остане в сила.
Неоснователни са оплакванията на касаторите за допуснато от Софийски апелативен съд нарушение на чл.51 ал.1 ЗЗД и необоснованост на изводите му при определяне приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат в размер на 20%.
В съгласие със задължителна съдебна практика и формираната по реда на чл.290 ГПК непротиворечива казуална практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД въззивният съд е подложил на анализ поведението на пострадалия ищец към момента на непозволеното увреждане, материализирано в осъщественото от него бездействие като пътник на задната седалка в увредения л.а. – непоставяне на съществуващ в колата обезопасителен колан и определяйки го за нарушаващо изискването на чл. 137а ЗДвП, ги е съпоставил с тези на водача на увреждащото товарно моторно превозно средство. Въз основа на така извършената съпоставка и приетия, съобразно заключенията на изслушаната автотехническа експертиза и медицинска експертизи, за установен механизъм на процесния пътен инцидент и характера на получените от пострадалия травми, решаващият състав на Софийски апелативен съд е изградил краен правен извод, че настъпилият в резултат на същия вредоносен резултат е съпричинен от пострадалия с принос от 20%.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че по силата на чл.51 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД делинквентът отговаря само за онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от неговото деяние, но не и за тези които не е причинил. Следователно в съгласие със закона въззивния съд е счел, че за вредите, резултат от приноса на пострадалия И. към причиняването им, не е налице основание за ангажиране пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, функционално обусловена от отговорността на делинквента, поради което и дължимото обезщетение на последния подлежи на съответно редуциране по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД.
При този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.1 и ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената в касационното производство част от иска по чл.226, ал.1 КЗ( отм.) в размер на сумата 480 лева (четиристотин и осемдесет лева), а на касатора деловодни разноски, съобразно уважената част на касационната жалба в размер на 620 лева - платено в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 17.02.20 г. и неоспорено по реда на чл.78, ал. 5 ГПК адвокатско възнаграждение с ДДС в общ размер от 3 100 лв. на адв. П.К. –САК.
Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2750 от 23.11.2018 г., по в.гр.д.№ 1905/2018 г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 7307/ 02.11. 2017 г., по т.д.№ 3216 / 2016 г. за отхвърляне на предявения от Д. Р. И. от [населено място], Сливенска област срещу ЗК”БУЛ ИНС”АД, гр.София пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно- транспортно произшествие на 24.09.2015 г. за разликата над сумата от 60 000 лева до сумата 72 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба - 04.01.2016 г. до окончателното й изплащане и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК”БУЛ ИНС”АД с[ЕИК] и адрес на управление в [населено място], [улица] да заплати на Д. Р. И. от [населено място], Сливенска област допълнително сумата 12 000 лева ( дванадесет хиляди лева), обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума , начиная от 04.01.2016 г. ( датата на исковата молба) до окончателното и изплащане, както и направените в касационното производство деловодни разноски, съобразно уважената част на иска в размер на сумата 620 лв./ шестстотин и двадесет лева/, реално заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 17.02. 2020 г.
ОСЪЖДА ЗК”БУЛ ИНС”АД с[ЕИК] и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното производство в размер на сумата 480.00 лв. (четиристотин и осемдесет лева.)
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2750 от 23.11.2018 г., по в.гр.д.№ 1905/2018 г в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|