1 Р Е Ш Е Н И Е № 66 София, 29 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 83/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Н. Б. за възобновяване на внохд № 355/11г. по описа на ОС-Враца. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно. Адвокат Г., повереник на частните обвинители и граждански ищци В. Д., Т. Д. и Н. Ч. намира, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Твърди, че съдилищата не са допуснали процесуални нарушения, както и, че правилно е приложен материалният закон. Повереникът прави искане за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Частните обвинители и граждански ищци Р. Р., П. Т., Г. Г., Г. Г. и Р. Г., редовно призовани, не се явяват. Подсъдимият Н. Б. и защитата му, редовни призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда, потвърдена от въззивната инстанция, е влязла в сила, като не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно С присъда № 22 от 25.04.2011г., постановена по нохд №433/10г., Районен съд- Бяла Слатина е признал подсъдимия Н. Б. Б. за виновен в това, че на 20.11.2006г. в [населено място], обл.Враца, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у И. Д. Д. , като с това причинил имотна вреда на наследниците му в размер на 4 960лв., поради което и на основание чл.209, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият Н. Б. е бил осъден да заплати на гражданските ищци сумата от 4 860лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като искът до пълният му предявен размер от 4 960лева е бил отхвърлен. В тежест на подсъдимия са били възложени държавните такси, деловодните разноски и направени разноски от гражданските ищци и частни обвинители. С въззивно решение № 115 от 18.10.2011г., постановено по внохд № 355/11г., Окръжен съд- Враца е потвърдил горепосочената първоинстанционна присъда. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК, като окръжният съд изцяло е инкорпорирал фактологията, приета от първия съд. В рамките на оценъчната си дейност двете съдебни инстанции не са допуснали нарушения на процесуалните правила, което гарантира правилност при формиране на вътрешното им убеждение, поради което тази тяхна дейност не страда от недостатъците, сочени в искането за възобновяване. Въззивната инстанция наред с оценката, която е дала по отношение аналитичната дейност на първия съд, е направила и самостоятелен доказателствен анализ. Възраженията, които се правят в искането за възобновяване са аналогични с тези от въззивната жалба, като въззивният съд аргументирано не ги е възприел. Неоснователно е твърдението за превратно тълкуване на доказателствата и по-точно на показанията на св.С., И., Г., Л., както и на обясненията на осъдения Б.. Правилната оценка на доказателствената съвкупност е обусловила и вярно установяване на правно релевантните факти. По безспорен начин е установено, че на 20.11.2006г., подсъдимият е получил обратно парите, дадени от него няколко дни преди това на пострадалия/сумата от 4 960лева/, с обещание да му бъдат върнати документите за собствеността на земята. Установени са и посочените от него причини за необходимостта от връщане на парите, а именно желанието на купувачите да не се реализира сделката по покупко-продажба, тъй като имало проблем с категоризацията на земите. Свидетелите И. и С./купувачи на земите/ са категорични в показанията си, че те не са имали такива претенции и двамата още на следващия ден са изповядали сделката. Също така е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият на 21.11.2006г. е разбрал за извършената разпоредителна сделка. Независимо от това той е продължил да убеждава пострадалия, че ще му върне документите, а след като пострадалият разбрал за сделката, го уверявал, че ще намери начин да му върне парите. Извън твърденията за допуснати процесуални нарушения при оценка на доказателствата, в искането се развиват възражения и за неправилно приложение на материалния закон, тъй като липсвало извършено от обективна и субективна страна престъпление от страна на подсъдимия. Класическата измама е престъпление, което се характеризира от обективна страна с няколко особености. То е престъпление с два предмета-измамено лице и ощетено имущество. Последното се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения. Необходимо е да е налице неправилна представа на пострадалия по отношение на условията, при които той ще извърши акт на имуществено разпореждане. Изпълнителните деяния, които законодателно са ситуирани са няколко, сред които и инкриминираните в настоящото производство - възбуждане и поддържане на заблуждение. От значение за обективната страна е и поведението на измаменото лице, което извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане с имуществото, което като пряко следствие ще доведе и до осъществяване на съставомерния резултат, а именно причиняване на имотна вреда. От субективна страна класическата измама изисква наличието на пряк умисъл и особена користна цел. Съдържанието на прекия умисъл включва няколко момента. Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива. Освен това деецът предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество. За субективната страна изводите следва да бъда изведени от обективните действия на подсъдимия по отношение на пострадалия към момента на извършване на деянията. Горепосочените правни характеристики на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, преценени в контекста на установената фактология, правилно и законосъобразно са обусловили извод за виновно поведение на подсъдимия. Наказателната отговорност на последния е ангажирана не във връзка с цялостната му посредническа дейност по намиране на купувач и подготовка за изповядване пред нотариус на сделката по покупко-продажбата на земеделските земи на пострадалия, а само досежно действията от момента, в който той е поискал и пострадалият му е върнал сумата, която е цена на имота. Решаващите съдилища вярно са очертали елементите, както от обективна страна на престъплението, така и досежно субективната такава. Направените правни изводи се възприемат изцяло от тази инстанция, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни в настоящия акт. Предвид гореизложеното, касационната инстанция, намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производството, водено срещу осъдения Н. Б.. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци В. Д., Т. Д. и Н. Ч. прави искане за присъждане на направените разноски от неговите доверители пред настоящата инстанция в размер на 150лева, което следва да бъде уважено. На основание чл.426 от НПК следва да се приложат правилата на касационното производство във връзка с присъждане разноските на гражданските ищци и частни обвинители, които са били призовани и са участвали в производството по възобновяване. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Б. Б. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 355/11г. по описа на ОС-Враца. ОСЪЖДА Н. Б. Б. да заплати на гражданските ищци и частни обвинители В. Н. Д., Т. И. Д. и Н. И. Ч. направените от тях разноски пред касационната инстанция в размер на 150лева. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: