2 Р Е Ш Е Н И Е № 450 гр. София, 28.11. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1777 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. И. срещу решение № 3593/17.06.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 3449/2011 г. на Софийския градски съд. С него, като е потвърдено решение № ІІІ-82-276/12.11.2010 г. по гр. дело № 12939/2009 г. на Софийския районен съд, е отхвърлена молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР на жалбоподателя за промяна на собственото, бащиното и фамилното му имена от „Е. И. И.” на „А. П. А.”. С определение № 703/12.06.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение само в частта, с която е отхвърлена молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР на жалбоподателя за промяна на собственото му име от „Е.” на „А.”. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – по материалноправния въпрос: представляват ли „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, лично и обществено значимите обстоятелства, че в семейната, училищната и обществената среда, където лицето се е установило да живее и учи, не е известен етническият му произход и то не желае същият да бъде известен, а желае да се приобщи към друга етническа група, в която е семейната му и обществена среда, като е прието, че този правен въпрос е разрешен противоречиво с тази част на обжалваното въззивно решение – относно промяната на собственото име, – от една страна, и с постановените по реда на отменения ГПК от 1952 г., решение № 1426/10.12.2008 г. по гр. дело № 396/2008 г. на V-то гр. отд. на ВКС и решение № 138/19.03.2009 г. по гр. дело № 6115/2007 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС – от друга страна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение – и относно допуснатата му до касационно обжалване негова част. Поддържа се, че от доказателствата по делото е установено, че касаторът се идентифицира със собственото име „А.”, а не с името си по акта за раждане – „Е.”, поради което са налице „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, обуславящи промяна на името му. В тази връзка се излагат и съображения, че имената на едно лице го индивидуализират като отделна самостоятелна личност, отличаваща го от останалите лица, поради което „важни обстоятелства” по смисъла на закона следва да са лично и обществено значими обстоятелства, а такова обстоятелство е, че в семейната, училищната и обществената среда, където лицето се е установило да живее и учи, не е известен етническият му произход и то не желае същият да бъде известен, а желае да се приобщи към друга етническа група, в която е семейната му и обществена среда. С. община и прокурорът не са подали отговори на касационната жалба. В съдебното заседание прокурор Р. излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че желанието за избор на име с оглед етническата принадлежност и етническото самоопределение на лицето е от категорията „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, към която спада и обстоятелството, че лицето през целия си живот е известно в обществото с име, различно от това, което е вписано в официалните регистри, но в конкретния случай не следва да се допуска промяна на собственото име на касатора-молител. Съображенията на прокурора са, че касаторът е от смесен етнически произход и след като бащиното и фамилното му име сочат недвусмислено този факт, последният не би могъл да се прикрие от обществото и познатите на молителя чрез промяна само на собственото му име. Изтъква се и че по делото са налице доказателства, че молителят е криминално проявен и спрямо него има множество недовършени наказателни производства за престъпления от общ характер, поради което прокурорът счита, че мотивите на касатора за исканата промяна са не само заявените пред съда, но и желание за заобикаляне на закона и за въвеждане в заблуждение на държавните институции с оглед избягване на наказателна, административна и гражданска отговорност. Съдът, по поставения по делото правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, намира следното: За да отхвърли молбата на касатора относно промяната на собственото му име от „Е.” на „А.”, въззивният съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е приел следното: Собственото име на молителя е определено при раждането му от родителите му, като то, заедно с бащиното и фамилното имена, представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което го индивидуализира и отличава от останалите лица, поради което промяната му следва да се допуска само при наличието на обстоятелства, налагащи промяната, и при лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. СГС е приел, че в случая не са установени по делото такива обстоятелства, а напротив – при етническото многообразие в страната и толерантност на българското общество към турските имена, и не само към тях, а и към хората, които ги носят, в тази връзка не се установяват обстоятелства, които да създават трудности за молителя при носене на имената му и, както той определя – като „расистко поведение”. Прието е и че изтъкната причина, че молителят е религиозен християнин и това е определящо за него да носи български имена, също не се установява от доказателствата по делото, освен, че молителят е кръстен в църква, което не е достатъчно, за да се определи, че религията за него е от важно и първостепенно значение в живота. Въззивният съд е приел в заключение, че молителят-жалбоподател не е доказал твърдяните от него ”важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19 от ЗГР, които да са обективно обусловени и не могат да бъдат въпрос само на желание и лична преценка, с оглед на което промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. В посочените в определението по чл. 288 от ГПК по делото, решение № 1426/10.12.2008 г. по гр. дело № 396/2008 г. на V-то гр. отд. на ВКС и решение № 138/19.03.2009 г. по гр. дело № 6115/2007 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, с които е допусната промяна на собствените имена на молителките по тези дела, съставите на ВКС са приели следното: Името е част и от личното самоопределяне на лицата, поради което субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на ЗГР. Правото да се промени собственото име е субективно лично право, и в съдебното производство по реализацията на това право решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни основания на лицето, неговото желание за промяна. Собственото име на лицето е име, избрано от родителите, като причините за неговия избор могат да са различни – спазване на традиция в семейството, модни тенденции, любим герой от книга или филм и пр. С настъпване на зрелостта, всяко дееспособно лице следва да може да определи дали даденото му име го удовлетворява, и ако са налице фактически основания, да упражни правото си да промени собственото си име, без това да бъде свързано с укриване от наказателна, гражданска или административна отговорност. Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК намира за правилно разрешението на изведения по настоящото дело материалноправен въпрос, възприето в последните две решения. То е в съответствие с константната практика на ВКС по приложението на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, в която еднозначно се приема, че тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. Лично и обществено значимите обстоятелства, че в семейната, училищната и обществената среда, където лицето се е установило да живее и учи или работи, не е известен етническият му произход и то не желае същият да бъде известен, а желае да се приобщи към друга етническа група, в която е семейната му и обществена среда, несъмнено са свързани с личното и етническо самоопределяне на физическите лица. Поради това, мотивираното от тези обстоятелства субективно желание на дадено лице да носи определено собствено име, следва да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. От друга страна, субективното лично право да се промени собственото име на дадено физическо лице в тези случаи, не следва да препятства реализирането спрямо него на наказателна, административна или гражданска отговорност, в какъвто смисъл също е налице трайна съдебна практика. При проверката по чл. 290, ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение – в допуснатата до касационно обжалване негова част, съдът намира следното: От доказателствата по делото се установява, че молителят-касатор, [дата на раждане] е записан в акта за раждане с имена „Е. И. И.”. Още на следващата година той е кръстен в православна църква, като в свидетелството за свето кръщение е записан с имената „А. П. А.”. С последните имена той е записан в ученическите книжки (бележници) за периода 2003-2009 г., в ученическата карта за шести клас, в удостоверението за завършен начален етап на основното училище през учебната 2003-2004 г., в здравната му карта, в здравноосигурителната му книжка, в имунизационния му паспорт. Р. по делото свидетелка – приятелка на майката на молителя, с която се виждат поне веднъж в месеца, дава показания, че познава молителя от две-тригодишен, но също не с имената Е. И., а с имената А. П. А., с които той е познат в училище, сред съседите и приятелите му. Свидетелката е разбрала от майката на молителя, че действителните имена на последния са Е. И., но тя не е чувала някой да се обръща към него с тях. Молителят не е осъждан, не са му налагани принудителни административни мерки и санкции по ЗБЛД. Съгласно представените по делото справки от СДВР, след подаването на 12.11.2009 г. на молбата, по която е образувано настоящото гражданско производство, през 2010 г. срещу молителя са били образувани четири досъдебни производства за деяния по чл. 195 от НК – „кражба отегчаващи обстоятелства”, както и едно досъдебно производство – преди подаването на молбата, което е било прекратено. При така установените обстоятелства по делото и с оглед възприетото по-горе разрешение на изведения по делото материалноправен въпрос, въззивният съд неправилно е приел, че не са налице „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, обуславящи исканата от молителя промяна на собственото му име. Същият е бил записан от родителите си при раждането му през 1992 г. с тюркоезичното име „Е.”, но през целия му живот – след светото му кръщение в православна църква през следващата 1993 г. и докато е бил ученик до 2009 г., той е бил известен в средата, в която е живеел и учел (сред учители, съученици, съседи, приятели и пр.), единствено с българското име „А.”. Тези обстоятелства и желанието на молителя (обективирано с подаването на молбата пред съда преди навършване на пълнолетие и поддържано от него и след навършване на 18 години) да носи това име, с което е известен, и за да се приобщи към друга етническа група, в която е семейната му и обществена среда, съгласно приетата по-горе за правилна съдебна практика, са достатъчни, за да се приеме, че в случая са налице „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, предвид които да се допусне промяната на собственото име на молителя от „Е.” на „А.”. Неоснователни са съображенията в обратна насока на прокурора по делото. Материалноправните императивни изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР, предвид които не могат да бъдат променени бащиното и фамилното имена на молителя (съгласно недопуснатата до касационно обжалване и влязла в сила част от въззивното решение) по никакъв начин не се отнасят до исканата промяна на собственото му име, като изцяло от субективната преценка на молителя зависи дали той да упражни правата си и да поддържа молбата си само в тази й част (за допускане промяната само на собственото му име) чрез поддържане на касационната жалба след постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК. Няма основание да се приеме и че молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР е подадена от молителя, за да се избегне или затрудни реализирането спрямо него на наказателна отговорност. Както вече беше посочено, висящите досъдебни наказателни производства срещу него са образувани едва след подаването на молбата в съда. Освен това, физическите лица се идентифицират не само със собственото си име, а и с бащиното и фамилното си имена, както и – най-вече - с уникалния единен граждански номер (ЕГН), които в случая остават непроменени. При това положение, промяната само на собственото име на молителя не би довела до възпрепятстване органите на предварителното производство, прокуратурата или наказателния съд. Предвид гореизложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в допуснатата до касационно обжалване негова част, която е постановена в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, и вместо това следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което молбата за промяна на собственото име на касатора от „Е.” на „А.” следва да се уважи. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 3593/17.06.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 3449/2011 г. на Софийския градски съд, – в допуснатата до касационно обжалване негова част, с която е отхвърлена молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР на Е. И. И. за промяна на собственото му име от „Е.” на „А.”; и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, промяна на собственото име на Е. И. И. с ЕГН [ЕГН] и с постоянен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 6, ап. 55, от „Е.” на „А.”. Решението не подлежи на обжалване. Заверен препис от решението да се изпрати служебно на общинската администрация по постоянния адрес на молителя за отбелязване в актовете за гражданско състояние. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.