5 Р Е Ш Е Н И Е № 85 гр. София, 31 март 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Долапчиев ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 43 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. К. Р. и жалба на защитника срещу решение № 340 от 14.10.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 511/2014 г. В жалбите са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Развиват се доводи, че съдът не е извършил самостоятелен анализ и оценка на доказателствените материали, допуснал е нарушение на чл. 281, ал. 8 НПК и едностранчиво е коментирал определени доказателствени източници; че по делото липсват доказателства подсъдимият да е държал високорисковите наркотични вещества с цел разпространение, поради което специалната цел е била приета за установена въз основа на недопустими предположения; че правната квалификация на деянието е незаконосъобразна; че наказанието на подсъдимия е явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, а като следваща алтернатива - преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК или по чл. 354а, ал. 5 НК и намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. Ч.) поддържа жалбите по изложените в тях съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 16.04.2014 г. по н. о. х. д. № 2641/2013 г. Софийският градски съд е признал подсъдимият Д. К. Р. за виновен в това, на 3.02.2012 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – хероин и амфетамин, на обща стойност 376, 15 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и чл. 54 НК е наложено наказание от пет години лишаване от свобода и наказание глоба в размер на двадесет хиляди лева. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и типа затворническо заведение – затвор. Съдът е приложил чл. 59, ал. 1 НК и на основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнел предмета на престъплението в полза на държавата. С решение № 340 от 14.10.2014 г. по в. н. о. х. д. № 511/2014 г. на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена. Жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ Доводите по сходен начин са били представени пред въззивния съд, който ефективно ги е разгледал и в мотивите е дал точен и законосъобразен отговор. Отново се твърди, че трите имена на подсъдимия Д. К. Р. са били свързвани в обвинителния акт с различно изписан единен граждански номер, поради което не става ясно дали обвинението, с което съдът е сезиран, се е отнасяло до подсъдимия. Аргументът основателно е бил отхвърлен от Софийския апелативен съд. Обвинителният акт е съдържал достатъчно данни, индивидуализиращи лицето, срещу което е било повдигнато обвинение. При формален преглед на отразеното в протокола от съдебно заседание пред първоинстанционния съд се установява, че идентификационните данни са били потвърдени от подсъдимия при извършената проверка на неговата самоличност по чл. 272 НПК относно трите имена, датата и мястото на раждане, гражданството, местоживеенето, образованието, семейното положение и единния му граждански номер, както и дали е осъждан. Вярно е, че при многократното изписване на единния граждански номер, на две места в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е допуснал погрешно отразяване, което обаче не поражда каквато и да било основателно съмнение нито за самоличността на подсъдимия, нито за повдигнатото тъкмо срещу него пред съда обвинение. Доводът, че Софийският апелативен съд не е извършил самостоятелен анализ и оценка на доказателствените материали не отговаря на съдържанието на въззивното решение. Видно от мотивите съдът аналитично е обсъдил целия обем от доказателствени източници. Внимателно е разгледал свидетелските показания поотделно и в съвкупност, при съпоставка с писмените материали и обясненията на подсъдимия, излагайки задълбочени, достатъчно подробни и логични съображения. В тази връзка неоснователно се претендира от жалбоподателите за допуснато нарушение по чл. 281, ал. 8 НПК. Съдът не се е основавал единствено на свидетелски показания от досъдебното производство, прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, а се е позовал и на показания, дадени непосредствено пред първоинстанционния съд при проведено съдебно следствие, на данните от протокола за обиск и изземване, на протокола за претърсване и изземване, на веществените доказателства, на възприетите експертни заключения. Затова и вътрешното убеждение на съда по същество относно правно релевантните факти, в т. ч. връзката на подсъдимия с високорисковите наркотични вещества, съдържащи се в 41 бр. топчета (в част от тях амфетамин, а друга част – хероин) и целта, с която той ги е държал, не е било изградено на основата на предположения и следователно, в противоречие със забраната по чл. 303, ал. 1 НПК. Мотивите на въззивното решение, което по касационен път се обжалва, не потвърждават да е било отчитано публичност на мястото, на което подсъдимият е държал наркотиците, а твърдението за едностранчив коментар на свидетелски показания е формулиран единствено като обобщение, което не позволява да бъде обсъждано. Въззивният съд е отговорил на всички основни доводи и възражения, изтъквани от подсъдимия и неговия защитник. Не е пренебрегнал и лансираната теза, извлечена от обясненията относно предназначението на държаните високорискови наркотични вещества с цел лична употреба. Целта за разпространение съдът е приел за фактически доказана, стъпвайки не на изолиран факт - присъствие на електронна везна в дома на подсъдимия и разглеждайки този факт сам по себе си, в какъвто смисъл е направеното възражение от защитника, но и на нейните специфични характеристики да отчита съвсем минимално количество, броя на топчетата и тяхното дозиране и останалите специфични обстоятелства, при които е било извършено деянието от подсъдимия. Посоченото дотук означава, че при фактическите положения, приети от съда по същество за установени, искането на жалбоподателите за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, съответно и по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, не може да бъде уважено. На установените по делото факти е била дадена напълно вярната правна квалификация, затова и от гледна точка на материалния закон липсва нарушение. Не се оправдава и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието. Както наказанието лишаване от свобода, така и кумулативно предвиденото наказание глоба са били индивидуализирани в минималния размер за извършеното престъпление при съобразяване на относителната тежест и значение на съвкупността от смекчаващи отговорността обстоятелства, а наказанието глоба и на изискванията по чл. 47 НК. Жалбите не съдържат доводи за наличие на многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито не бяха констатирани и от Върховния касационен съд. Наложените наказания съответстват на тежестта на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия и на необходимостта в своята съвкупност да постигнат целите по чл. 36 НК. Ето защо, произнасяйки се в пределите, очертани от съдържанието на касационните жалби, Върховният касационен съд намира, че атакуваното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 340 от 14.10.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 511/2014 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: