Р Е Ш Е Н И Е № 228 София , 15.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Галина Захарова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Б.Джамбазов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 794/2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от подсъдимия Я. С. П. чрез неговия защитник адвокат Н. Г. М. против решение № 239 от 29.05.2017 г.по внохд № 320/2017 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е квалифицирал деянието като опасен рецидив, тъй като първата инстанция не е намерила връзка между разглежданото деяние и предходно осъждане в контекста на повторност на престъпленията. В жалбата бланкетно се възразява срещу отказа на съда да определи санкция при условията на чл. 55 от НК въпреки наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Твърди се също така, че съдът не е съобразил размера на наложеното наказание със спецификата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, ал.1, т.2 от НПК и е пренебрегнал значението на направеното от подсъдимия самопризнание. Оспорват се и обстоятелствата относно упражненото върху пострадалата насилие с аргумент , че не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В заключение се отправя искане за намаляване на тежестта на определената санкция. В съдебното заседание пред касационния съд касаторът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд , наказателно отделение, трети състав, с присъда № 64 от 09.03.2017 г.по нохд № 678/2017 г. признал подсъдимия Я. С. П. за виновен в това, че на 08.12.2015 г., около 21 часа, в [населено място],[жк], отнел чужди движими вещи с обща стойност 201,95 лева от владението на А. П. П. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила / ударил П., бутнал я на земята и издърпал чантата от ръцете й / и деянието е извършено при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК и след като е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.4 вр. с чл. 198, ал.1, пр.1 вр. с чл.29, ал.1 , б.”а” и б.”б” от НК и чл. 58а , ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години, оправдавайки го по обвинението опасният рецидив да е обусловен от осъждане по нохд № И-678/2010 г. на Софийския районен съд. Съдът определил наказанието да се изтърпи при първоначален общ режим и на основание чл. 59 от НК приспаднал от неговия срок времето, през което подсъдимият бил задържан в рамките на настоящето производство. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 239 от 29.05.2017 г. по внохд№ 320/2017 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба против така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК след като подсъдимият на основание чл.371, т. 2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Самопризнанието се разпростира и върху оспорваните от защитата в касационната жалба обстоятелства, че подсъдимият нанесъл удар и бутнал на земята пострадалата в стремеж да отнеме дамската й чанта. Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., НК, в процедурата на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК „ подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това - да участвува непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението пред съда.” Процесуално недопустимо е съдът да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт, а версията на подсъдимия, че ограбената жена сама е паднала, се гради на такива твърдения. След като доброволно и съзнателно подсъдимият сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение, той не разполага с възможност да атакува постановените съдебни актове с оплаквания за дефицити и погрешна интерпретация на доказателствената база. Заслужава все пак да се отбележи изключително подробния анализ на събраните в досъдебното производство доказателства, при който двете предходни инстанции са установили, че те напълно подкрепят самопризнанието на подсъдимия, включително във връзка с характера и интензитета на приложената от него сила при отнемането на вещите на пострадалата А. П.. Неоснователно е и оплакването за нарушение на процесуалните правила, защитавано с аргумента, че подсъдимият бил осъден за опасен рецидив без надлежно обвинение. Същото възражение е коментирано още от първата инстанция, която му е дала законосъобразен отрицателен отговор. Подсъдимият е обвинен, че е извършил грабеж при условията на опасен рецидив по чл. 29 , ал.1, б.”а” и б”б” от НК . Прокурорът е цитирал осъждания по три присъди, които предпоставят наличие и на двете хипотези на опасния рецидив. От представената по делото справка за съдимост съдът установил, че след изтърпяване на наказанието по едно от тях – нохд № И – 678/2010 г. е изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал.1 от НК , изключващ правилата за рецидив. Останалите данни за съдимостта на подсъдимия обаче изцяло подкрепят тази квалификация и възприемането им от съда не засяга правото му защита. Я. П. е бил известен както за обвинението като опасен рецидив , така и за фактите, които го подкрепят – осъждане два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК и осъждане за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за повече от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК. Прочее, тези факти също са включени в обхвата на направеното самопризнание. Касационната проверка отхвърля и оплакването за нарушени правила при индивидуализация на наказанието. Изводът за висока степен на обществена опасност на инкриминираната дейност е съобразен с механизма на извършването й и с демонстрираната от дееца бруталност при отнемане на вещите на жертвата. Повалената на земята жена молела подсъдимия да я остави, но той продължил да дърпа чантата й , докато я откъснал от дръжките. Съдът правилно се е спрял и на сериозните несъставомерни вредни последици, изразяващи се във възникналите в жертвата чувства на безпомощност и несигурност, рефлектиращи в широк план и върху фрустрацията на обществото. Степента на обществена опасност на подсъдимия е преценена с оглед на богатото му криминално минало, включващо осъждания за тежки престъпления, извън тези, достатъчни за квалификацията „опасен рецидив”. Разкаянието , върху които набляга защитата, е намерило своето място при обсъждане на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и правилно е коментирано във връзка с устойчивия престъпен модел на поведение на подсъдимия. Няма никакви данни / такива не са ангажирани и от касатора / за изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което законосъобразно съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Най-сетне, самопризнанието на подсъдимия не е допринесло съществено за разкриване на обективната истина, тъй като престъпната му дейност е била разкрита поради активната роля на пострадалата и ефективна намеса на полицията. Ето защо не е налице очевидно несъответствие между отмерения от съда обем наказателна принуда, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. В конкретизирания от съда размер наложеното наказание лишаване от свобода съответства на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция, поради което този състав не намира основание за неговото намаляване. Водим от горното и на основание чл. 354,ал. 1,т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 239 от 29.05.2017 г.по внохд № 320/2017 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.