Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 36

София, 28.01.2021 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3230 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. З. чрез пълномощника й адвокат П. Т. против решение № 770 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 6770 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 300629 от 21.12.2017 г. по гр.д. № 19454/2014 г. на Софийски районен съд, 50-ти състав в частта за отхвърляне на предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание наследяване и давностно владение на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 674 кв.м. и е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес, същото решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание давностно владение на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 674 кв.м. и същото решение е отменено в частта за уважаване на иска по отношение на 397 кв.м. от поземлен имот ** и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание наследяване и давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 397 кв.м.
С. С. Х. e подал чрез пълномощника си адвокат И. Н. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират присъждане на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Въззивният съд е констатирал, че видно от уточнителна молба на ищцата от 15.05.2014 г. /л.17 от делото на СРС/, същата е претендирала, че е придобила по давност правата на сестра си и е поискала да бъде призната за собственик на 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор *** с площ от 674 кв.м. и по давност на другата част от дворното място с площ от 397 кв.м. и идентификатор ***. Посочила е, че имотите са били част от неурегулирано дворно място № *, което е останало съсобствено и след делбата от 29.11.1977 г. между баща й В. Ц. П. и сестра му С. Ц. П.. По плана от 1985 г. мястото е заснето с пл. № * и * и урегулирано с парцел *, като баща й владял парцела за имот * и придадените 390 кв.м. от парцел *.
Приел е за установено въз основа протокол за делба от 29.11.1977 г. и приложена скица към него, че В. П. е придобил дял първи /жилищна сграда с площ от 64 кв. м., заедно с дворно неурегулирано място от 780 кв.м. в югозападната част на поделяемия наследствен имот, заключено в точки 1, 12, 10, 11, 2 и 1 по заключението на вещото лице и приложената към него скица на имот с пл. № 36 по плана на [населено място] от 1966 г./, а С. П. е придобила дял втори /паянтова сграда с площ 44 кв. м. на един етаж и стопанска сграда – кошара 6 кв.м., заедно с част от имот с пл. № * – неурегулирано място от 1370 кв. м., от които 110 кв. м. се отчуждават и придават към съседни парцели, индивидуализирано в протокола за делба с граници и съседи/. В. Ц. П. е починал на 6.03.2001 г. и е наследен от ищцата Т. В. З. и ответницата В. В. Ц.. Ответниците Д. К. И. и Я. К. И. са наследници на К. Ц. И., който е наследник по завещание на С. Ц. П.. С нотариален акт № 152, том 2, рег. № 3000, дело № 347/2004 г. К. Ц. И. е продал на С. С. Х. имот с площ от 705 кв. м. – дворно място, съставляващо имот пл. № 625 по плана на [населено място], при съседи: парцел *, парцел * и имот с пл. № *.
Съдът е възприел и констатациите на вещото лице – дял първи от делбата на имот пл. № * е частично идентичен с имот пл. № * по плана от 1985 г., за който е отреден парцел *. Дял втори по делбата на имот пл. № * е частично идентичен с имот пл. № * по плана от 1985 г., за който не е отреден парцел. Впоследствие след продажба на 600 кв.м. в югоизточната част на този имот, в плана е нанесен новообразуван имот с пл. № *. В кадастралната карта имот пл. № * е нанесен с идентификатор *** и северозападната му граница е трансформирана, като извън имота остава площта на улицата-тупик. Бившият имот * е разделен на два имота с идентификатори *** и ***. От съдържанието на плана се разбира, че за имот пл. № * не е предвидено отреждане по регулация. В конкретния случай, не е записано, че парцел * е отреден и за имот № * Би трябвало да е написано „*", за да се разбира, че за имот № * е предвидено отреждане по регулация в УПИ *.
Въззивният съд е счел, че показанията на свидетелите Г. В., Я. З. /съпруг на ищцата/, Р. С. /зет на ответника С. Х./ и С. Б. са логични, последователни и вътрешно непротиворечили и установяват, че в сградите в имота поне от 1987 г. живеят ищцата и съпруга й /в построена лятна кухня/, синът им на първия етаж на жилищната сграда и сестрата на ищцата и сина й на втория етаж на жилищната сграда, дворът се ползва общо като има ограда с имот *, но няма ограда между имот * и имот *. Докато В. П. бил жив той стопанисвал имот *, а след неговата смърт ползването продължило от ищцата и съпруга й. С. и К. никога не са ползвали имот *, а С. Х. дошъл за пръв път през 2004 г., но не е ползвал имота, а само минавал през него като път, докато си построи къщата в имот № *.
При така възприетите факти, въззивният съд е направил извод, че между страните липсва спор, че ищцата е собственик по наследство от В. П. на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, частично идентичен с имота, описан в дял първи от протокола за делба от 1977 г., поради което искът в тази част е процесуално недопустим с оглед липсата на правен интерес.
По отношение претенцията, че ищцата е придобила по давност другата 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** /т.е. дела на сестра си В. Ц./ чрез владение в периода 1985 г. – 10.04.2014 г., съдът е приел иска за неоснователен, тъй като не се установява демонстриране пред съсобственика на намерение за своене на правата й, а и доказателствата по делото установяват, че дворното място не ползва не само от ищцата, но и от другите лица, живеещи в сградите в имота, включително и от В. Ц.. Въззивният съд е посочил, че довода във въззивната жалба, че след като В. Ц. не е оспорила твърдените от ищцата факти, то следва да се приеме, че ищцата е придобила целия имот по давност, е неоснователен, тъй като липсата на отговор, съответно на становище от ответника, не освобождава ищеца от задължението да докаже твърдените от него факти, от които черпи изгодни правни последици при условията на пълно и главно доказване, съобразно изискването на чл.154, ал.1 ГПК. Обстоятелството дали в периода 1980 г. – 1992 г. В. В. е живяла в имота е без значение, тъй като в този период собственик е бил В. П.. Констатацията на вещото лице, че към момента на огледа имота е във владение на ищцата и съпруга й, не е годно доказателствено средство за установяване на давностно владение, тъй като е извън предмета на експертизата и по същество съставлява свидетелски показания. За неоснователен е приет и довода за противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата, както и за несъобразяване от районния съд при произнасянето му по същество със събраните по делото данни за действителната площ на имота. Съдът е посочил, че аргумент от чл.6, ал.2 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Ето защо, доколкото с молба-уточнение от 15.05.2014 г. ищецът изрично е посочил, че претендираният имот с идентификатор № *** е с площ 674 кв. м., районният съд, в съответствие с принципа за диспозитивното начало, се е произнесъл в рамките на заявеното искане.
За неоснователна съдът е приел и претенцията за придобиване собствеността на поземлен имот с идентификатор ***, с площ 397 кв. м. на основание наследство и давностно владение в периода 1985 г. – 10.04.2014 г. Посочил е, че не се установява праводателят на ищцата В. П. да е владял имота от 1985 г. до смъртта му през 2001 г., нито след 2001 г. ищцата еднолично да е упражнявала фактическата власт. В показанията си свидетелят В. сочи, че спомените му за имота датират от 1987 г., като на адреса на същия живеят ищцата и нейните съпруг и дете – негов приятел, а преди това са живели и бабата и дядото на сина й. Свидетелят сочи, че от както се помни на адреса живеят и ответницата В. В. и нейния син. Следователно от показанията на този свидетел не може да се направи еднозначен извод за осъществено от ищцата и/или нейния праводател владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС върху претендирания имот. Посоченото важи и за показанията на свидетеля З., който сочи, че в къща в дворното място, част от което се твърди да е претендирания имот, живеят следните лица: той и ищцата, негова съпруга, техния син, сестрата на съпругата му и нейния син, като изрично заявява, че дворното място – част от което се твърди да е спорния имот, се ползва общо. Показанията на свидетеля З., че докато В. П. е бил жив е стопанисвал претендираната част от имот с пл. № *, не сочат на извод, че е владял имота за себе си. Свидетелят изрично заявява, а и от представените доказателства се установява, че имотът е бил собственост на сестрата на В. П. по силата на договора за делба от 1977 г. и впоследствие е бил завещан на К. И.. Т.е. за основателността на иска е необходимо в случай на доказано упражняване на фактическа власт върху имота в посочения период да се докаже и манифестиране на владението на имота като свой спрямо собствениците му в различните периоди, каквито доказателства не са ангажирани по делото.
Съдът е посочил, че след смъртта на В. П. в имота освен ищцата са живеели още четири лица, като дворното място, част от което е и процесния имот с идентификатор ***, се е ползвало общо от тях. Същевременно от 2004 г. имотът се е ползвал за преминаване и от ответника Х..
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Т. В. З. навежда доводи за недопустимост на въззивното решение, като евентуално поддържа, че същото е постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1) променя ли се предмета на делото, ако съдът разгледа иск за собственост с площ, различна от посочената в исковата молба и в доклада по чл.146 ГПК;
2) допустимо ли е скиците с различно съдържание, част от които са неверни и не са окончателни, да определят собствеността на имота, неговата площ и неговите граници;
3) необсъждането на всички доказателства и липсата на мотиви относно противоречивото им съдържание, както и приемане на доказателства след изтичане на преклузивния срок, представлява ли отказ от правосъдие или е грубо процесуално нарушение;
4) представлява ли демонстрация на владеене построяване на самостоятелна сграда в дворно място със знанието и без противопоставянето на другият съсобственик и непрекъснато обработване на земята със знанието на другите съсобственици и без тяхно противопоставяне.
Довода за недопустимост на атакуваното решение е основан на тезата, че съдът е подменил предмета на делото и вместо за едно дворно място УПИ * с площ 780 кв.м. и придадено към него дворно място от 397 кв.м. още при урегулирането от 1985 г., което неправилно е оформено с отделен идентификатор ***, се е произнесъл за два имота. Във връзка с твърденията на ищцата, че по регулацията от 1985 г. тези 327 кв.м. са били придадени към парцел * е и поставения първи въпрос, обоснован с тезата, че ако имот е съставен от два съседни имота, като част от него е придадена към другия по регулация, това не означава, че са предявени два иска и няма основание съдът да разделя исковете след като се касае до едно дворно място.
Фактите, на които се основава тази теза на касаторката, съдът не е приел за установени, а именно, че в границите на създадения с регулацията от 1985 г. парцел * освен площ от имот пл. № *, за който е отреден, е придадена и площ от съседния имот с пл. № *, обособен като самостоятелен при извършването на делбата от 1977 г. Напротив приел е за установено е, че по плана от 1985 г. имот пл. № * е нанесен като самостоятелен, макар и да не е бил урегулиран, тъй като за него не е отреден парцел, а парцел * е отреден само за имот пл. № *, придобит от наследодателят на ищцата по делбата от 1977 г. и граничещ с имот пл. № *.
След като тезата за недопустимост на решението и първия от поставените въпроси са основани на твърдени от касаторката факти, които съдът не е приел за установени по делото, то липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение, съответно по посочения първи въпрос.
Не е обусловил изводите на съда и вторият от поставените въпроси, тъй като съдът е основал изводите си, вкл. относно границите на правото на собственост въз основа на делбата от 1977 г., установяваща придобивното основание на праводателя на ищцата и на праводателя на ответника С. Х. и експертното заключение, а не на представените по делото скици.
Третият въпрос е обоснован с твърденията, че съдът не е обсъдил всички доказателства /включително скиците към ИМ и заключението на вещото лице, че тези 317 кв.м. са били част от площта на парцел */, липсата на мотиви относно противоречивото им съдържание, необсъждане на възражението за нищожност на договорите, с които ответникът Х. е придобил правата си /възражение от 13.07.2017 г./.
И по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по съображенията, изложени относно втория въпрос.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по четвъртия поставен въпрос. От една страна по делото е установено само, че ищцата и съпругът й живеят в лятната кухня, но не и кога и кой е построил същата. От друга страна в практиката на ВКС е дадено тълкуване, че демонстрират намерение за своене такива действия, които отричат правата на другия съсобственик, а ползването на съсобствения имот със знанието и без противопоставянето на друг съсобственик, не отрича правата му.
С оглед изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е обезсилено решение № 300629 от 21.12.2017 г. по гр.д. № 19454/2014 г. на Софийски районен съд, 50-ти състав в частта за отхвърляне на предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание наследяване и давностно владение на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 674 кв.м. и е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес и в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание давностно владение на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 674 кв.м.
Настоящият касационен състав констатира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.второ ГПК на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание наследяване и давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 397 кв.м. Следва да се извърши преценка доколко въззивният съд е изпълнил задължението си да квалифицира заявеното от ищцата придобивно основание въз основа на твърдените факти и съответно дали се е произнесъл по основанието /фактите/, от които ищцата е извела претендираното право на собственост, след като в исковата молба се поддържа, че по регулацията от 1985 г. спорната реална част е била включена в границите на парцел * и е владяна от наследодателя В. П. до смъртта му през 2001 г. /което твърдение може да се квалифицира като позоваване на разясненото в Тълкувателно решение № 3 от 1995 г. на ОСГК на ВС основание за прилагане на регулацията и съответно съвпадане на имотната и регулационната граница към момента на влизане в сила на ЗУТ, която граница следва да бъде отразена и в кадастралната карта, в която е допусната грешка чрез заснемане със самостоятелен идентификатор на площта от имот 625/, а съдът се е произнесъл по фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС за придобиване по давност на реална част от неурегулиран имот.

С изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 770 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 6770 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено решение № 300629 от 21.12.2017 г. по гр.д. № 19454/2014 г. на Софийски районен съд, 50-ти състав в частта за отхвърляне на предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание наследяване и давностно владение на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 674 кв.м. и е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес и в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание давностно владение на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 674 кв.м.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 770 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 6770 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. В. З. против С. С. Х., Д. К. И., Я. К. И. и В. В. Ц. установителен иск за собственост на основание наследяване и давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 397 кв.м.
В едноседмичен срок от съобщението Т. В. З. да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд на Република България в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: