Р Е Ш Е Н И Е
№110
[населено място], 21.07. 2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1226 по описа за 2015г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.П. Г. срещу решение № 2178/26.11.2014г. по т.д. № 1585/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти с-в в частта, с която е потвърдено решение № 1702/21.10.2013г. по т.д. № 4356/2011г. Софийски градски съд, ТО, VI-1 в частта, с която е отхвърлен искът на касатора против [фирма],гр.С. за заплащане на сумата от 26 000 лв., част от цялото вземане от 486 673,20 лв. – неустойка на осн. чл.92 ЗЗД за предсрочно прекратяване на договора по чл.5 от договора.
Касаторът поддържа, че изводите на решаващия съд за нищожност на уговорената по договора за наем неустойка поради противоречие с добрите нрави са неправилни. Не кореспондира със събраните доказателства и фактите по делото приетото от въззивната инстанция, че е налице несъответствие между размера на неустойката и очакваните при сключване на договора вреди за кредитора, произтичащи от прекратяване на наема, както и че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В нарушение на чл.309 ТЗ и ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС са преценени критериите за нищожност на клаузата за неустойка поради нарушаване на добрите нрави. Уговорената неустойка в размер на дължимия наем за оставащия период на наемния договор покрива, а не надхвърля размера на очакваната вреда за наемодателя при предсрочно прекратяване на същия договор. Дори и наемодателят да е имал възможност да отдаде освободените площи на друг субект, то тази възможност не се е осъществила, тъй като нуждите на процеса са налагали запазване на съществуващото положение. Според касатора необосновани са изводите на апелативния съд, че неустойката неоснователно ще обогати наемодателя, тъй като в случая той не е препятствал наемателя да ползва имота и изцяло от волята на последния зависи дали ще упражни това свое право. Съобразно договореното неустойката не е обвързана от условие дали наетото помещение след прекратяване на договора ще се ползва от трето лице или не. В случая неустойката обезпечава изпълнението на договора за срока, за който е сключен като предварително страните са се съгласили на какъв размер възлиза вредата за наемодателя при предсрочно прекратяване. Касаторът счита, че коментираната клауза има силата на закон за договарящите и ако не се зачете, би се дала привилегия на наемателя да спре плащанията и лиши наемодателя от очакван приход. В случая от доказателствата по делото се установява, че наемателят е този, който е изнесъл стоката си от наетите помещения, преустановил е плащанията и е продължил търговската си дейност на друго място. Ответникът по иска не е доказал твърдението си, че неустойката е несправедлива и незаслужено обогатява наемодателя. Договорът / вкл. анексите към него/ е бил сключен на наемна цена, която според СИЕ е в рамките на средната пазарна за подобен вид обекти и наемателят не е установил, че към този момент не е разполагал с друга възможност за наемане на търговска площ от друг наемодател. В този смисъл не е налице сключване на договорната клауза за неустойка в нарушение на добрите нрави и тя не е нищожна, на осн.чл.26 ЗЗД. В процесния случай други обезпечения не са предвидени от страните и неизпълнението от страна на наемателя е съществено, настъпилите вреди за наемодателя са съотносими с размера на неустойката. Следователно неустойката не излиза извън присъщите й функции. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска по чл.92 ЗЗД.
Ответникът по касацията [фирма],гр.С., чрез пълномощника си адв.В. С. оспорва основателността на касационната жалба. Според него от значение за проблема относно нищожността на клаузата за неустойка са очакваните вреди за страната, която претендира заплащането й, а не действително претърпените, които се обосновават от касатора. Последните са относими към въпроса за прекомерност на неустойката , който не стои предвид приложението на чл.309 ТЗ. В отговора на исковата молба ответникът е изложил доводи за нищожност на процесната клауза и на тях въззивният съд е отговорил с обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта по частичния иск с правно осн. чл.92 ЗЗД на касатора, въззивният съд е приел, че тази неустойка е уговорена с анекс към процесния договор за наем и се предвижда дължимостта й при едностранно прекратяване на договора от страна на наемателя. САС е намерил, че съобразно събраните доказателства е установено прекратяване на договора от страна на наемателя считано от 19.11.2011г., като безспорно от м.октомври 2011г. той не е ползвал имота, а не се доказва разваляне на договора за наем от страна на наемателя, поради неизпълнение на задължение от наемодателя да не създава пречки за ползването на наетия обект. Въззивният съд е преценил, че предвид уговореното съдържание на процесната неустойка – в размер на наема за оставащия период на договора, по съществото си тя представлява изпълнение на задължение за заплащане на наемна цена по прекратен договор за наем, без да се ползва имотът от наемателя, т.е. без наемодателят да предоставя за ползване обекта. Това според САС води до недопустимо неоснователно обогатяване на кредитора. С оглед на което и е заключил, че неустойката излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, следователно противоречи на добрите нрави и се явява нищожна. В този смисъл е уважил възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка.
С определение № 82/29.01.2016г. по т.д. № 1226/15г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на осн.чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по следния въпрос: за възможността наемодателят да претендира от наемателя под формата на неустойка всички оставащи наемни вноски след прекратяване на договора за наем и след връщане на наетата вещ, когато страните изрично са уговорили такава последица при едностранно прекратяване на наемния договор от наемателя .
След постановяване на горепосоченото определение с Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. е създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика, с която се формира отговор, че уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването /развалянето/ до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, като неустоечната клауза, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Така цитираната практика се споделя и от настоящия състав на ВКС. Доколкото договорът за наем проявява по някои свои правни последици сходство с договора за лизинг на вещ, така даденото разрешение има приложение и към въпроса за уговорената при прекратяване на наемен договор неустойка в размер на оставащите до изтичане на срока наемни вноски.
С оглед характера на насрещните престации – за продължително изпълнение на наемодателя /предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично изпълнение на наемателя /за заплащане на наемната цена/, както развалянето на този договор, така и прекратяването му има действие за в бъдеще. На осн. чл.238 ЗЗД, ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Когато договорът за наем е с определен срок, наемното правоотношение се прекратява с изтичане на срока. Срокът обезпечава както интереса на наемателя – защитава го от възможността наемодателят да го лиши от ползването на имота предсрочно било поради прекратяване, било поради разпореждане с вещните си права по отношение на имота, ако се легитимира и като собственик на последния, при отчитане на правилото по чл.237, ал.2 ЗЗД, така и интереса на наемодателя – да получи за определен период наемна цена срещу предоставеното право на ползване на наетата вещ. Същевременно липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл.9 ЗЗД страните по договор за наем могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за наем, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за наем и вида на насрещните престации: наемодателят се задължава да предостави на наемателя ползването на една вещ срещу наемна цена, а наемателят – да я заплати, но само срещу отстъпеното му ползване. При прекратяване на договора за наем наемодателят не получава наемна цена, но може да отдаде вещта за ползване на друго лице, от което да реализира пропусната печалба. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за наем от наемателя, в размер на всички неплатени по договора наемни вноски до края на срока му, наемодателят по прекратения наемен договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на бившия наемодател и нарушава принципа за справедливост.
Предвид изложеното отговорът на поставения материалноправен въпрос е, че уговорката за неустойка в полза на наемодателя при предсрочно прекратяване от наемателя на договор за наем, определена в размер на наемните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.26,ал.1 пр.3 ЗЗД.
По основателността на касационната жалба:
По изложените съображения и с оглед отговора на поставения въпрос, настоящият съдебен състав на ВКС намира за неоснователна подадената касационна жалба срещу решение на САС.
За да стигне до извод за нищожност на клаузата за неустойка въззивната инстанция правилно е установила, че изрично по волята на страните при сключване на анекс от 15.12.2009г. към срочния договор за наем е предвидено заплащане на неустойка при едностранно предсрочно прекратяване от страна на наемателя на договора за наем в размер на оставащите до изтичане на срока на договора наемни вноски. Правилно изхождайки от съдържанието на неустоечната клауза /в размер на наема за оставащия срок на договора/, САС е направил извод, че по съществото си тази клауза замества дължимото от наемателя изпълнение на задължението му да престира наемната цена, без обаче да може да ползва наетия имот, предвид прекратяване на наемния договор. Тъй като имотът е върнат на наемодателя, той би получил едновременно и изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена, и държането на имота. След като при действащ договор за наем получаването на наемната цена е срещу престирано от наемодателя изпълнение на задължението му да предостави временното ползване на имота, то така уговорената неустойка при прекратяване води до недопустимо неоснователно обогатяване на наемодателя. Следователно при съпоставяне на размера на очакваните при сключване на договора вреди от предсрочното прекратяване от страна на наемателя и размера на конкретно договорената неустойка /наема за оставащия период/ е налице несъответствие, с което се нарушава принципът за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, закрепен в чл.289, чл.302 и чл.307 ТЗ, който е залегнал в основата на разбирането, че с оглед защита на обществените отношения като цяло участниците в търговския оборот следва да упражняват правата си и изпълняват задълженията си в съответствие с добрите нрави.
ВКС не споделя доводите на касатора по касационната жалба, за релевантност на фактите, че в конкретния случай нуждите на процеса са наложили запазване на съществуващото положение и не е могъл да отдаде под наем имота на друго лице, както и относно поведението на наемателя след прекратяване на договора. С оглед вече изложеното по-горе и предвид разясненията по т.3 от ТР №1/15.06.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС от значение за преценката дали уговорената неустойка противоречи на добрите нрави е критерият съотношение между размера й и очакваните от неизпълнението /респ.прекратяването/ на договора вреди, а не действително претърпените от кредитора такива. Нищожността, като форма на недействителност, на сделката или на отделна клауза от същата следва да се преценява към момента на постигане на съгласие между договарящите и не зависи от техните последващи действия при изпълнение, неизпълнение, разваляне или прекратяване на договора.
В заключение и с оглед дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на САС, така уговорената клауза за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. С оглед на което тя не поражда задължение за заплащането й от страна на наемателя.
Решението на САС в обжалваната част като обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон, на осн. чл.293, ал.1, пр.1 ГПК следва да се остави в сила.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски по спора.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2178/ 26.11.2014г. по т.д. № 1585/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти с-в в частта, с която е потвърдено решение № 1702/21.10.2013г. по т.д. № 4356/2011г. Софийски градски съд, ТО, VI-1 в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма], [населено място], против [фирма], [населено място], за заплащане на сумата от 26 000 лв., част от цялото вземане от 486 673,20 лв. – неустойка на осн. чл.92 ЗЗД за предсрочно прекратяване на договора по чл.5 от договора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|