Р Е Ш Е Н И Е № 153 гр. София, 08.01.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Петя Шишкова 2. Надежда Трифонова при секретаря Г. Иванова в присъствието на прокурора Софиянски изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 547 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. Й. А. против присъда № 17 от 1.10.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 860/2019 г. В нея и представеното допълнение са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че съдът не е преценил обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото и подсъдимият А. е бил осъден при недоказано по несъмнен начин обвинение. Развити са съображенията, че в нарушение на забраната по чл. 281, ал. 8 НПК съдът е извел решаващ извод за връзката на подсъдимия с фактури, инкриминирани по делото, основавайки се единствено на свидетелски показания от досъдебното производство (на св. Е., св. П. и св. Б.), приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК без съгласието на подсъдимия и неговия защитник; тези показания не се потвърждавали от други доказателства по делото и противоречали на дадените от цитираните свидетели непосредствено в съдебно заседание; съдът незаконосъобразно се е позовал на показанията на св. К. и на св. Т. поради допуснато нарушение на чл. 372, ал. 1 и чл. 373, ал. 1 НПК; не е изложил мотиви по наведен довод от защитата за отсъствието на необходимост от техническа и кадрова обезпеченост при доставка на скреч карти и мобилни телефони; преповторил е информацията за предходните доставчици от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която не отговаряла на събраните доказателства по делото; неоснователно е отказал да уважи искания за провеждане на очни ставки, чрез които да се провери достоверността на свидетелски показания и за повторен разпит на св. И., нарушавайки правото на защита на подсъдимия; не е оценил доказателствата съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК; направил е изводите си за осъществено престъпление от подсъдимия въз основа на недопустими предположения, в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК, а изводите относно регистрацията на „В. К. ОК” Е. и „И. Х. М. Г.” Е. - в противоречие с разпоредбите на ГПК и Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), игнорирайки нотариалната заверка на подписа на св. И. и на св. Т.; допуснатите нарушения на материалния и на процесуалния закон обосновавали извод, че съдиите от състава на Софийския апелативен съд не са притежавали необходимите професионални качества за заемане на съдийска длъжност, поради което подсъдимият А. не е бил изправен през независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, каквото е изискването на чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и процесът срещу него е бил несправедлив; при отсъствието на пълномощно по делото, възприетото от съда, че подсъдимият А. е управлявал дружеството като упълномощено лице в периодите, в които не е бил вписан като управляващ и представляващ „Т. Е. 2008” Е. се явява предположение; съдът е приел, че справките-декларации по ЗДДС и приложените дневници за покупки и продажби са били изготвени и подавани от св. Т. в качеството й на упълномощено лице, без разполага с доказателства за упълномощаването й от подсъдимия А.; приел е за установено, че подсъдимият се е снабдил с описаните фактури, изготвени от счетоводна къща „И. 1”, предал ги е за осчетоводяване на св. Т. и по негово указание в справките-декларации бил включен и ДДС по тези фактури, позовавайки се на показанията на св. Е., св. П. и св. Т., които не съдържали подобна конкретика - подсъдимият да е искал издаване на определени фактури и кога, да е вземал конкретни фактури и кога, както и кои фактури е предавал лично за осчетоводяване и кои са били изпращани по куриер, от кое лице са били изпращани, когато са постъпвали по куриер; не е доказан прекият умисъл на подсъдимия, а изводът на съда е резултат от произволна интерпретация на доказателствата; обстоятелството, че св. Т. е контактувала с подсъдимия за разяснения във връзка със счетоводството на „Т. Е. 2008” Е. не е доказателство, от което да се приеме, че подсъдимият лично е бил ангажиран с управлението на търговската дейност на дружеството; обясненията на подсъдимия, че той е помагал на св. И. и е изразявал неговата воля са останали по делото неопровергани. Направено е искане за отмяна на присъдата за подсъдимия А. и оправдаването му по обвинението. В съдебно заседание защитникът (адв. Й.) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея. Поставя акцент върху оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което предлага присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 20 от 22.01.2019 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 3487/2015 подсъдимият Г. Й. А. е признат за виновен в това, през периода от 13.05.2009 г. до 11.08.2009 г.в [населено място], при условията на продължавано престъпление да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 349 109, 23 лева, като потвърдил неистина в справки - декларации по ЗДСС и приспаднал неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в същия размер, поради което и на основание чл. 255, ал 3 вр. ал. 1, т. 2 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият А. е оправдан по т. 6 на чл. 255, ал. 3 НК – да е извършил деянието чрез използване на документи с невярно съдържание. Със същата присъда подсъдимият Д. М. Д. е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С нова присъда № 17 от 1.10.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 860/2019 г. присъдата на първоинстанционния съд е отменена в частта, с която подсъдимият Г. Й. А. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 6 НК. Подсъдимият Г. Й. А. е признат за виновен да е извършил престъплението и по т. 6 на чл. 255, ал. 3 НК - чрез използване на неистински документи (изрично посочени 6 бр. данъчни фактури). В останалата й част присъдата на Софийския градски съд е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Преимуществена част от доводите и възраженията са били наведени и пред въззивния съд, който ефективно ги е разгледал и е отхвърлил, мотивирайки се с ясни, точни и изчерпателни съображения. Формулирани по сходен начин и в касационната жалба, те изразяват несъгласието на защитника с оценката за достоверност на доказателствените материали и изведената въз основа на тях фактология на деянията, включени в продължаваната престъпна дейност на подсъдимия А.. Оплакванията, че Софийският апелативен съд неоснователно е кредитирал показанията на свидетели от досъдебното производство (на св. Е., св. П. и св. Б.), защото не се потвърждавали от други доказателства, а изводите, направени въз основа на тях противоречали на показанията им от съдебно заседание; че макар по делото да не били представени доказателства за изгубването на документите за самоличност, съдът се е доверил на голословните и доказателствено неподкрепени показания на св. Т. и на св. И. във връзка с регистрацията на „В. К. ОК” Е. и „И.Х.М. Г.” Е., които се опровергавали от писмени доказателства, в т.ч. нотариални заверки на подписите, представляват оплаквания срещу оценката на доказателствените материали, която не подлежи на контрол в настоящото производство. Извън обхвата на касационната проверка по делото е и въпросът от фактическо естество какво се установява от показанията на свидетелите (на св. Е., св. П., св. Б., св. Т.), респ. съдържат ли те факти за точното време и конкретните фактури, които подсъдимият е поискал да бъдат издадени, вземал и предавал за осчетоводяване, както дали изведените фактически констатации са в съгласие със събраните по делото доказателства (обосновани от доказателствата). Върховният касационен съд не разполага с правомощия нито да преоценява доказателствените материали, нито да приема фактически положения, различни от приетите за установени от Софийския апелативен съд, подменяйки по този начин вътрешното му убеждение. Ето защо твърденията на жалбоподателя, с които се противопоставя на фактическите обстоятелства, които съдът е приел за доказателствени установени, че подсъдимият А. е възложил счетоводното обслужване на счетоводна къща „К. К.”, Д., където работела св. Т.; че по уговорка с управителя (св. И.) подсъдимият се е снабдил със съответните счетоводни документи за извършени доставки, каквито реално не са били осъществявани – фактури и касови бележки, изготвени от служителите (св. Е., св. П. и св. Б.) в счетоводна къща „И. 1”, където се съхранявала документация и печати на търговските дружества; че лично е предавал документите или самият той ги е изпращал по куриер в счетоводна къща „К. К.”; че през целия инкриминиран период от време подсъдимият е давал нужните разяснения и указания във връзка със счетоводството на „Т. Е. 2008” Е.; че въз основа на получаваните счетоводни документи св. Т. е изготвяла дневниците за покупки и продажби; че св. Т. е действала като упълномощена от подсъдимия да изготвя и подава справките-декларации по ЗДДС, както и фактите, характеризиращи прекия умисъл на подсъдимия А., представляват доводи за необоснованост, която не е измежду касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК и не може да доведе в настоящото производство до отмяна на присъдата, постановена от Софийския апелативен съд. Прегледът на изложените мотиви не оправдава твърдението на жалбоподателя, че в нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК въззивният съд е боравил с предположения, тъй като при отсъствието по делото на писмено пълномощно, бил направил констатациите за фактическо управление на „Т. Е. 2008” Е. от подсъдимия и в периодите, в които той не е бил вписан като управител на дружеството и за упълномощаване на св. Т. от подсъдимия А. да внася справките-декларации в НАП. Наказателно-процесуалният кодекс не предписва с какви доказателства трябва да бъдат установени едни или други обстоятелства. Според разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително определена сила, поради което релевантните обстоятелства могат да бъдат установявани посредством всички допустими доказателствени средства, в частност, както съдът е процедирал в случая, посредством събраните писмени и гласни доказателства. Съдържанието на присъдата не показва и избирателен подход или неясно предпочитание към едни доказателствени средства за сметка на други. Доказателствените искания на защитника, представени с въззивната жалба Софийският апелативен съд е оставил без уважение, мотивирайки определението си с ясни и достатъчно подробни съображения. Въззивният съд е извършил самостоятелен, обстоен анализ и преценка на законосъобразността на процесуалните средства и достоверността на доказателствените източници, които е обсъдил поотделно и в логическата им зависимост. Прочетените на основание чл. 281, ал. 4 НПК свидетелски показания по делото от досъдебното производство когато са налице условията по ал. 1, т. 1 и т. 2, са процесуално допустими доказателствени средства и могат да бъдат използвани от съда при установяване на фактическите положения. За тяхното приобщаване към доказателствения материал, подлежащ на съдебно обсъждане, не се изисква съгласието на подсъдимия и неговия защитник. Правата на подсъдимия са гарантирани от забраната по чл. 281, ал. 8 НПК. Оплакването на жалбоподателя за допуснато в този аспект съществено процесуално нарушение поради невъзможност показанията на св. Е., св. П. и св. Б. от досъдебното производство да стоят в основата на осъдителната присъда срещу подсъдимия А., не може да бъде възприето. За показанията на свидетелите съдът е открил подкрепа от писмените материали, приложени по делото. Подробно е обсъдил показанията от досъдебното производство на св. К. и св. Т., които суверенно е оценил като достоверен източник на доказателствена информация, след констатация за законосъобразност на протеклата процедура пред първата инстанция в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК предвид недвусмислено изразено съгласие от страна на подсъдимия и неговия защитник в откритото съдебно заседание, одобрено от съда, да не се провежда техния разпит, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство (заседание от 12.08.2016 г. и от 24.10.2016 г.). Не е пренебрегнал и обясненията на подсъдимия А., които е приел за опровергани от доказателствените материали, оценени по вътрешно убеждение като достоверни (л. 40-41 от мотивите). Софийският апелативен съд стриктно е изпълнил и задължението си да подложи на необходимата оценка заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приемайки, че вещото лице пълно, ясно и обосновано е отговорило на поставените му въпроси, поради което я е кредитирал. Изрично е посочил фактите за документално отразени предходни доставки в счетоводните книги на съответните дружества – „М. К.” Е. и „М. К. 2007” Е.. Аргументът на защитника, с който оспорва обосноваността на експертизата поначало не се отразява върху направените от съда фактически заключения, че покупки на съответните стоки, отразени в издадените фактури (под № 184 от 14.04.2009 и № 1024 от 23.04.2009 г.) между посочените дружества и „Т. Е. 2008” Е. реално не са били осъществявани. Ето защо Върховният касационен съд намира, че липсва съществено нарушение на процесуалните правила, предназначени да обезпечат правилно формиране на вътрешното убеждение на съда относно съществените факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. При това положение напълно излишно е да се излагат подробни съображения във връзка с довода за нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото той е основан на собствената на жалбоподателя преценка за допуснати съществени процесуални нарушения от Софийския апелативен съд, каквито в разглеждания случай няма. В рамките на възприетите фактически положения са изведени всички съставомерни признаци на престъплението, както в обективно, така и в субективно отношение. Правната квалификация е законосъобразна. Материалният закон не е нарушен, а е приложен правилно. Наложеното наказание не разкрива белези на явна несправедливост, която да обуславя намеса на Върховния касационен съд. Предвид отсъствието на касационно основание присъдата на Софийския апелативен съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 17 от 1.10.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 860/2019 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: