Р Е Ш Е Н И Е   № 289   София, 26.03.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 458 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 656 от 10.07.2009г.. по касационна жалба на А. Б. М. и Д. Б. Д. е допуснато касационно обжалване на решение № 428/17.11.2008г. по гр.д. № 330/2008г.на СГС, с което е отменено решението по гр.д. № 12381/1995г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от касаторите против В. Д. Г., Ю. К. Г., М. К. Х., М. К. Г. , Ж. А. А. и А. С. Г. относно следния недвижим имот: апартамент в гр. С., находящ се на бул. “. № 79 /бивш “Т” № 14/ ет.2 със застроена площ 372,89 кв.м., състоящ се от осем стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с мазе, със застроена площ 7,51 кв.м.и таван от 16 кв.м., таван със застроена площ 13,88 кв.м., стая на първия етаж с площ 13,25 кв.м. и гараж с площ 22,10 кв.м. и 18,58% ид.ч. от общите части на сградата.и правото на строеж върху дворното место. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон чл. 29 от ЗСГ/отм/ и допуснати процесуални нарушения. По същество се развиват доводи за невъзможност да тече придобивна давност по отношение на наследодателя на ищците и по отношение на тях самите до отмяна на присъдата и относно това, че владението на ответниците е основано на нищожен договор и придобиването е противоречало на закона, поради което е приложима нормата на чл. 29 от ЗСГ /отм/ Ответницата по касация В. Д. Г. оспорва жалбата с доводи, че не е имало забрана за придобиване по давност на апартамента, защото установената такава със ЗСГ/отм/ не е абсолютна, че нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ е неприложима, тъй като присъдата по ЗКПСННИ е отменена по реда на прегледа по реда на надзора, при което не е налице реституция, а по чл. 151 от ЗИН /отм/ връщането на конфискувания имот е по административен ред и само ако е възможно. Ответниците Ж. А. , А. Г. , М. Г. , Ю. Г. и М. Х. считат, че ищците не се легитимират като собственици, защото в удостоверението за наследници не е посочено кога е роден наследодателя им и кога е починал, не е доказана по безспорен начин идентичността на имота и, че ищците дори след отмяна на присъдата биха имали само право на обезщетение. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна.. По делото е установено следното: Ищците А. Б. М. и Д. Б. Д. са единствени наследници на Д. П. М. , починал на 18.08.1948г. Той е купил с н.а. № 49/16.03.1939г. празно дворно место на бул. “. № 14, сега бул. “. № 79/, в което е построил пететажна жилищна сграда, на втория етаж на която е разположен процесния апартамент. С присъда № 83/26.06.1947г. по к.д. № 61/1947г. на основание Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти /ЗКПСННИ/ са конфискувани от наследодателя на ищците първия и втория етаж от пететажната жилищна сграда. Процесният апартамент на втория етаж е аткуван за държавен с АДС № 416/10.01.1956г. С договор от 26.10.1981г. и въз основа на заповед от 17.10.1981г., подписани от Н. О. като зам.председател на ИК на Л. РНС при СГНС, процесният апартамент е продаден на К. Г. Г. по време на брака му с В. Г. Безспорно е, че те са упражнявали владение върху апартамента до предявяване на настоящия иск за собственост -.06.1994г. Костадин Г. е почива на 07.02.1994г. и неговите наследници са конституирани като ответници в процеса. С решение № 595/20.02.1996г. по.д. № 484/1995г. на ВС е отменена по реда на надзора влязлата в сила присъда за конфискация За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че договора от 1981г. е висящо недействителен, защото заповедта за определяне на Г. за купувач, която е част от сложния фактически състав за придобиване право на собственост по НДИ е нищожна, като издадена от лице без изрична компетентност за това, а и защото договорът е подписан от лице, което не е изрично натоварено за това. Този договор обаче е станал основание за упражняване на недобросъвестно владение от купувачите Г. от 26.10.1981г. до 26.10.1991г., за който период са придобили правото на собственост по давност. Съдът е приел, че не е имало пречка за упражняване на давностно владение, тъй като с отмяна на присъдата, апартамента не се счита държавен, а на основание чл. 151 от ЗИН/отм/, конфискуваното имущество се връща, ако това е възможно. Предвид придобиването по давност на процесния имот от ответниците, съдът е приел, че той не може да бъде ревандикиран на ищците. Повдигнатите с т.І от касационната жалба правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение са следните: приложима ли е придобивна давност за имоти, след отмяна на присъдите за конфискацията по ЗКПСННИ, могло ли е тези имоти да се придобиват по давност от частни лица предвид действието на нормата на чл. 86 от ЗС в първоначалната й редакция и давност текла ли е срещу осъдените лица, чийто имущество е конфискувано за периода от конфискацията до отмяна на присъдата, щом те са били лишени от възможността да защитят правата си през този период.. В първоначалната си редакция, чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ не предвижда реституция на имуществото отнето по ЗКПСННИ. При действието на тази редакция с решение № 595/20.02.1996г. по н..д. № 484/1995г. на ВС е отменена по реда на надзора присъдата, с която е отнет процесния апартамент от наследодателят на ищците. С Тълкувателно постановление № 1 по дело № 1/93 г. Пленумът на ВС прие, че нормите на ЗКПСННИ /ДВ бр.78/05.04.1946г/ имат наказателноправен характер. На това основание постъпилите във Върховния съд дела се разглеждаха по реда на чл. 349 и сл. НПК (отм.) като надзорни наказателни производства. Правното положение на лицата, осъдени по реда на НПК и последиците при отмяна на присъдите се уреждат от ЗИН (отм., бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г.) – чл. 1 и чл. 151. Съгласно последния текст, когато след изпълнението на наказанието “конфискация+, то бъде отменено, отнетото имущество се връща на осъдения или на неговите наследници, а ако връщането е невъзможно, се заплаща неговата равностойност. Тъй като отмяната на присъдата има ретроактивно действие, т.е. заличава последиците от наказанието “конфискация”, правото на собственост се възстановява автоматично в патримониума на оправданото лице, респективно на наследниците му. При наличие на фактическа или правна невъзможност за това, възникналото право на обезщетение също не се упражнява по административен ред. Отменения вече ЗИН не е предвидил административна процедура за това, поради което Върховният административен съд в последователната си практика приема, че обезщетението в този случай се търси по гражданско правен път. Следователно доводът на ответниците по касация Ж. А. , А. Г. , М. Г. , Ю. Г. и М. Х. , че е следвало да се проведе административна процедура от ищците по чл. 151 от ЗИН /отм/ преди предявяване на иска е неоснователен. Със сключване на договора от 26.10.1981г. и въз основа на заповед от 17.10.1981г държавата се е разпоредила с конфискувания апартамент в полза на К. и В. Г. . Въззивният съд в съответствие с процесуалните правила и с оглед изясняване на въпроса правно възможно ли е връщане на конфискуваното имущество в патримониума на ищците, като наследници на оправдания Д. П. М. , е разгледал доводът на ищците за нищожност на тази сделка поради противоречие със закона – 120 от НДИ /отм/ и я намерил за нищожна. По делото е безспорно установено, че заповедта от 17.10.1981г., с която е определен като купувач К. Г. е издадена от зам. председател на ИК на Л. РНС при СГНС. Съгласно чл. 120, ал. 1 от Наредба за държавните имоти (НДИ) /обн., ДВ, бр. 79 от 14.10.1975, отм., бр. 82 от 27.09.1996 г./, по реда на която е сключен договора от 1981г., продажбата се извършва въз основа на заповед на председателя на ИК на РНС. Нормата не предвижда възможност за делегиране на тези функции на зам. председателя, или на друго лице. Следователно материалната компетентност на председателя на ИК на РНС е изключителна. Когато е възможна делегация на административни правомощия, това е изрично предвидено в нормативния акт. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от същата наредба, за разлика от чл. 120, ал. 1 предвижда изрично такава възможност, но само при сключване на договора, като позволява той да бъде подписан освен от председателя и от друг, натоварен от него член на изпълнителния комитет. Заповедта по чл. 120, ал. 1 НДИ е част от сложния фактически състав на покупко-продажбата и нейната нищожност има за последица и нищожност на договора, макар той да е могло да се сключи със зам. председателя на ИК на РНС. Представеният протокол от първа учредителна сесия от 16.06.1981г. за разпределяне на дейности между членовете на ИК на РНС, с което на първия зам председател на ИК на Л. РНС е възложено да отговаря за финансирането и държавните имоти няма за последица възлагане на правомощия, каквито законът не позволява да се осъществяват от други лица, различни от председателя на ИК на РНС по силата на изричната разпоредба на чл. 120, ал. 1 НДИ (отм). Неправилно въззивният съд е приел, че ответниците са придобили по давност процесния апартамент. Още от римското право действа правилото, че срещу този, който не може да защити правото си по съдебен ред, давност не тече. Основанията за спиране течението на давността по чл. 115 от ЗЗД са проява на този принцип. Общото между тях е, че невъзможността за прекъсване течението на давността е обективна и не зависи от волята на носителя на правото. Съгласно чл. 84 от ЗС, нормите за погасителната давност, между които и правилото на чл. 115 от ЗЗД се прилагат съответно и за придобивната давност. По определение давността е бездействие на носителя на едно право да реализира гарантираната му от закона защита. Отмяната на присъдата за конфискация по реда на прегледа по реда на надзора има обратно действие, но до постановяване на решението на ВС за това ищците не са могли да се легитимират като собственици, поради което не са могли да предявят иск за защита на правото си на собственост, с който да прекъснат течението на давността. Права, които все още не са възникнали не могат да се защитават с искове за собственост и предявяването им в този случай би било преждевременно с всички произтичащи от това последици, включително и отговорност за разноски. Затова съдът приема, че до отмяната на присъдата - 20.02.1996г. давност по отношение на ищците не е могла да тече. Същевременно за ответниците е налице и законова забрана за придобиване по давност, уредена в чл. 29 от ЗСГ за периода и в населените места, в които е действал. Предвид нищожността на договора от 1981г. и с оглед отмяната на присъдата, която има обратно действие, апартамента не бил държавна собственост, поради което за него не е действала забраната на чл. 86 от ЗС в първоначалната й редакция. Не намира приложение и чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, тъй като не е налице основание за възстановяване на собствеността по този закон. Приложима е обаче нормата на чл. 29, ал.1, т.4 от ЗСГ, действаща от 30.03.1973г. до 13.03.1990г. с която се забранява придобиването по давност на недвижими имоти и вещни права по чл. 15 от ЗС ако тя се използва за заобикаляне на законови разпоредби, които не допускат придобиване на недвижим имот или вещно право от владелеца чрез други правни способи. Нормата на чл. 15 от ЗСГ е допускала придобиване на вещни права само чрез посредничеството на народния съвет при спазена специална процедура, уредена в глава втора от закона. Този ред е неприложим само между роднини по права линия, братя и сестри и по дарение на племенник, както и между съсобственици. Страните по делото не са в роднинска връзка, не са и съсобственици, поради което за тях не се прилагат изключенията на чл. 15 от ЗСГ. Щом не са могли да придобият процесния апартамент чрез правна сделка при свободно договаряне, а е бил приложим реда по глава втора от ЗСГ, при който е следвало да бъдат определени за купувачи от Общинския народен съвет при отчитане на жилищните им нужди и в конкуренция с други кандидати, то по отношение на тях е неприложима и придобивната давност, съгласно чл. 29, ал.1 т.4 от ЗСГ. Тази норма не допуска давността да се използва за придобиване на вещни права, когато е невъзможно придобиването им по другите способи. Като е приел противното, въззивният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, което налага отмяната му. По делото не се спори, че ответниците са във владение на процесния апартамент. Поради това, че те не са могли да го придобият по давност, не е налице и основание за установеното от тях владение. Ищците се легитимират като собственици на този апартамента предвид отмяната на присъдата и нищожността на сделката, с която държавата се е разпоредила с него. Затова предявеният иск по чл. 108 от ЗС е доказан и основателен и следва да се уважи. Неоснователни са възраженията на ответниците по иска и по жалбата Ж. А. , А. Г. , М. Г. , Ю. Г. и М. Х. , че ищците не се легитимират като собственици, защото в удостоверението за наследници не е посочено кога е роден наследодателя им и кога е починала пряката им наследодателка, че не е доказана по безспорен начин идентичността на имота, защото няма данни за актуалния административен адрес. Приложеното удостоверение за наследници на л. 17 от делото на РС е копие от официално издаден препис, поради което на местото на подписа е отразено, че не се чете. Ответниците не са се възползвали от възможността, предвидена в чл. 101 от ГПК/отм/ да изискат представяне на оригинала, поради което е неоснователно искането им за изключване на това доказателство. Тази норма свързва тази последица само с непредставяне на оригинала при поискване от съда, или от страната чрез съда. Като официален документ, то се ползва с обвързваща съда доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. Ответниците, при тяхна доказателствена тежест не са опровергали тези обстоятелства, поради което в съответствие с процесуалните правила, съдилищата по същество са приели, че ищците се легитимират като наследници на Д. П. М. , починал на 18.08.1948г. Идентичността на купеното с н.а. № 49,т.ІІІ/16.03.1939г. дворно место, съставляващо парцел ****ХІV от кв. 452 по плана на Софийска община и имота на административен адрес бул.- “Т” № 14 се установява с у-ние № А-1-25/15.08.1968г., което установява и това, че в този парцел **** изградена по одобрен архитектурен проект и със строително разрешение жилищна сграда. Конфискуването на първия и втория жилищен етаж от нея е изрично вписано в присъда № 83/26.06.1947г. по к.д. № 61/1947г., която е вписана и като основание за актуване на процесния втори етаж с акт за държавна собственост №/10.01.1956г. Имотът по този акт за държавна собственост е купен от К. и В. Г. с договора от 26.10.1981г., видно от преписката по покупката. Идентичността на бивш административен адрес бул. Толбухин” № 14 със сегашен административен адрес бул. “. № 79 се установява от заповед № РД-57-007/22.11.1996г. /на л. 414 от делото на РС. По изложените съображения, ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, който ответниците не са придобили по давност и го владеят без основание, поради което предявеният против тях иск по чл. 108 от ЗС е основателен. Решението на въззивния съд, с което той е отхвърлен е постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени, а вместо това, предявеният иск да се уважи. Касаторите претендират и разноски, които следва да им се присъдят до доказания размер на 205 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 428/17.11.2008г. постановено по гр.д. № 330 по описа за 2008г.на Софийски градски съд и вместо това постановява: ОСЪЖДА В. Д. Г., Ю. К. Г., М. К. Х., М. К. Г. , Ж. А. А. и А. С. Г. да отстъпят собствеността и предадат владението на А. Б. М. ЕГН-4508126813 и Д. Б. Д. ЕГН-5403096885 върху следния недвижим имот: апартамент в гр. С., находящ се на бул. “. № 79 /бивш “Т” № 14/, разположен на втори етаж със застроена площ 372,89 кв.м., състоящ се от осем стаи, кухня и сервизни помещения при граници: бул. “В“. калкан и двор,, ведно с мазе, със застроена площ 7,51 кв.м. при граници от изток и запад мазета, от север – коридор и от запад - двор, таван от 16 кв.м. с граници от изток и север - коридор, от запад – таван, от юг – двор, таван от 13,88 кв.м. при граници от изток и юг - коридор, от запад – таван, от север – улица, стая на първия етаж с площ 13,25 кв.м. при граници: от изток – улица, от запад – коридор, от север стая, от запад - гараж и гараж с площ 22,10 кв.м. при граници от изток – улица, от запад – гараж от север – коридор, от запад – булевард “В”, ведно с 18,58% ид.ч. от общите части на сградата.и правото на строеж върху дворното место. ОСЪЖДА В. Д. Г., Ю. К. Г., М. К. Х., М. К. Г. , Ж. А. А. и А. С. Г. да заплатят на А. Б. М. и Д. Б. Д. деловодни разноски в размер на 205 лв.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ