Р Е Ш Е Н И Е № 173 гр.София,08 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКС МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 433/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба от адвокат К. П. от АК [населено място], назначен за служебен защитник на подсъдимата Ц. Е. Р. срещу решение №26 от 29.01.2015 год., постановено по внохд № 1093/2014 г. на Апелативен съд гр. София. Изтъква се касационното основание нарушение на закона, но съображенията в жалбата се отнасят до съществено процесуално нарушение по чл. 24, ал. 1, т.6 от НПК. Изтъква се и нарушение на чл. 4, т.1 от Протокол № 7 от ЕКЗПЧОС. Съдът е допуснал двойна наказуемост на подсъдимата – веднъж тя е наказана по административен ред по Закона за митниците за деяния, квалифицирани като митническа контрабанда на акцизни стоки по чл.233, ал.1 от ЗМ и втори път – за същите деяния като престъпление по чл. 242, ал.1, б.”а” от НК. Срещу подсъдимата е имало съставени три акта за констатирани административни нарушения с влезли в сила на издадени въз основа на тях наказателни постановления за същите по вид акцизни стоки, количество и стойности - предмет и на обвинението и по чл. 242, ал.1, б.”а” от НК; били са изпълнени наложените по административен ред наказания глоба. Независимо, че административната и наказателната отговорност са различни по характер и последици - никой не може да бъде осъден два пъти за едно и също обвинение като терминът „наказателно обвинение” се отнася и за административно и за наказателно производство. Защитата посочва съдебни решения на ЕСПЧОС в които съдът е приел двойната наказуемост на деяния по административен ред и по реда на наказателното производство за нарушения на принципа nе bis in idem. Иска се приложение на чл. 354, ал. 1,т.2 от НПК с отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на Окръжен съд гр.Кюстендил и оправдаване на подсъдимата по обвинението. В съдебно заседание подсъдимата Р. не се явява, редовно призована и не сочи уважителна причина за неучастието си в съдебното заседание пред ВКС. Явява се служебният защитник адвокат П., който поддържа жалбата. Необосновани са изводите на САС за липса на идентичност във фактите на обвинението по двете производства; подсъдимата вече е понесла административно-наказателна отговорност. Освен искането за отмяна на решението и оправдаване по обвинението, защитата моли алтернативно за отмяна на решението за отнемането на основание чл. 242, ал.8 от НК на личното МПС на подсъдимата като незаконосъобразно. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата. Въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила като законосъобразен и справедлив. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, СЛЕД КАТО ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, В ПРЕДЕЛИТЕ по чл. 347, ал. 1 от НПК, НАМЕРИ ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО: Жалбата е неоснователна по следните съображения: С присъда № 30, постановена на 20. 10. 2014 год. по нохд№349/14г на Кюстендилски окръжен съд подсъдимата Ц. Е. Р, ЕГН: [ЕГН], е призната за виновна, че за периода от 05.04.2013 г. до 18.01.2014 г. на ГКПП - Гюешево, област Кюстендил, без знанието и разрешението на митниците е пренесла през границата на страната ни, на влизане от Република Македония, акцизни стоки, както следва: 1/. На 05.04.2013 г., около 00.30 часа на ГКПП - Гюешево е пренесла през границата на страната на влизане от Република М., укрити в седалките на управлявания от нея лек автомобил марка „Рено Лагуна" с peг. [рег.номер на МПС] акцизни стоки - 44 /четиридесет и четири/ броя кутии с цигари от търговската марка „LD S." с единична цена на кутия 4.00 лева, на стойност 176,00 /сто седемдесет и шест / лева; 16 /шестнадесет/ броя кутии цигари от търговската марка „LD B." с единична цена на кутия 4.00 лева, на стойност 64,00лева, общо на стойност 240 лева; 2/. На 06.06.2013 г., около 00.10 часа на ГКПП - Гюешево, е пренесла през границата на страната с управлявания от нея лек автомобил марка „Рено Лагуна" с peг. [рег.номер на МПС] на влизане от Република М., укрити в чантата и дрехите й акцизни стоки -40 /четиридесет/ броя кутии с цигари от търговската марка „ Y. G. 100S" с единична цена на кутия 7.125 лева, на стойност 285.00 лева; 3/. На 18.01.2014 г., около 02.10 часа на ГКПП - Гюешево, е пренесла през границата на страната на влизане от Република М., укрити в задните седалки и под мокета на управлявания от нея лек автомобил марка „Рено Лагуна" с ДК peг. [рег.номер на МПС] , както и в чанта със захар акцизни стоки: 128 /сто двадесет и осем/ броя кутии с цигари от търговската марка „LD" с единична цена на кутия 4.00 лева, на стойност 512.00 /петстотин и дванадесет/ лева; 187 /сто осемдесет и седем/ броя кутии с цигари от търговската марка „Y." с единична цена на кутия 7.125 лева, на стойност 1332.38 /хиляда триста тридесет и два лева и тридесет и осем стотинки / лева; 90 /деветдесет/ броя кутии с цигари от търговската марка „ 57", с единична цена на кутия 7.125 лева, на стойност 641.25 /шестотин четиридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ лева; 100 /сто/ броя кутии с цигари от търговската марка „ TROKADERO", с единична цена на кутия 7.50 лева, на стойност 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева – цигари без бандерол на обща стойност 3235 лева, като системно се е занимавала с такава дейност и укритите цигари са на обща стойност 3760.63 /три хиляди седемстотин и шестдесет лева и шестдесет и три стотинки/ лева, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, буква „А" от НК, във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал.З от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години като съгласно чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от четири години. На основание чл. 242, ал. 8 от НК в полза на държавата е отнето моторното превозно средство, послужило за превозване на стоките, предмет на контрабандата: лек автомобил марка "Рено" модел "Лагуна" с ДК peг. [рег.номер на МПС] , рама № VF1B5620512795196, с дизелов двигател, с първоначална регистрация 23.03.1995 год., с година на производство 1995г. На основание чл. 242, ал.7 от НК в полза на държавата е отнет предметът на контрабандата: акцизните стоки - 44 /четиридесет и четири/ броя кутии с цигари от търговската марка „LD S." с единична цена на кутия 4.00 лева, на стойност 176,00 лева; 16 /шестнадесет/ броя кутии с цигари от търговската марка „LD B." с единична цена на кутия 4.00 лева, на стойност 64 /шестдесет и четири/ лева; 40 /четиридесет/ броя кутии с цигари от търговската марка „ Y. G. 100S" с единична цена на кутия 7.125 лева, на стойност 285.00 /двеста осемдесет и пет/ лева; 128 /сто двадесет и осем/ броя кутии с цигари от търговската марка „LD" с единична цена на кутия 4.00 лева, на стойност 512.00 /петстотин и дванадесет/ лева; 187 /сто осемдесет и седем/ броя кутии с цигари от търговската марка „Y." с единична цена на кутия 7.125 лева, на стойност 1332.38 /хиляда триста тридесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ лева; 90 /деветдесет/ броя кутии с цигари от търговската марка „57", с единична цена на кутия 7.125 лева, на стойност 641.25 /шестотин четиридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ лева; 100 /сто/ броя кутии с цигари от търговската марка „ TROKADERO", с единична цена на кутия 7.50 лева, на стойност 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева, на обща стойност 3760.63 /три хиляди седемстотин и шестдесет лева и шестдесет и три стотинки/ лева. На подсъдимата е възложено да заплати разноски в размер на 165,00 лв. По въззивна жалба от защитата срещу присъдата е образувано внохд№1093/2014 год. на Софийски апелативен съд, по което с решение №26 от 29.01.2015 год. присъдата е потвърдена. В жалбата се сочи нарушение на закона , но изцяло се акцентира на допуснати съществени процесуални нарушения – провеждане на недопустимо наказателно производство срещу подсъдимата, поради наличието на отрицателната процесуална предпоставка по чл.24, ал.1,т.6 от НПК. Проверката показа , че производството пред първата инстанция е разгледано по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК с признаване от подсъдимата на обстоятелствата в обвинителния акт и съгласието й за установяването им да не се събират доказателства , а се използват събраните доказателства и доказателствени средства от досъдебната фаза на процеса. Фактическата обстановка съгласно обвинението е установена от събраните и приобщени в съдебната фаза писмени и гласни доказателства,от заключенията на съдебно-оценителните експертизи, въз основа на проверка и анализ според правилата на НПК. Въззивният съд е споделил изцяло фактическите констатации на първоинстанционния съдебен състав относно установените обстоятелства от предмета на доказване. Не се споделя от състава на ВКС оплакването в касационната жалба за недопустимо повторно осъждане на подс.Р. за престъплението митническа контрабанда по чл. 242, ал.1,б.”а” от НК на акцизни стоки – цигари без български бандерол, за което деяние, според касаторът, преди образуването на наказателното производство срещу нея, подсъдимата вече е била санкционирана за същите нарушения, със същия предмет и за същия период от време на извършването им, по административен за три административни нарушения по чл. 233, ал.1 от Закона за митниците /обн., ДВ, бр. 15 от 6.02.1998 г., в сила от 1.01.1999г./. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че установените по делото фактически обстоятелства за съставените срещу подсъдимата преди образуването на наказателното производство три броя актове за установени административни нарушения по чл. 233, ал.1 от Закона за митниците са пречка за образуване на наказателното производство срещу подсъдимата. Неправилно се изтъква, че установените в тях деяния, представляващи митническа контрабанда на акцизни стоки съвпадат по време и предмет с фактическите обстоятелства на престъплението съгласно обвинението / спр. приложените на досъдебното производство АУАН №31 от 18.01.14 год.; АУАН №450 от 06.06.13 год. и АУАН №283/05.04.2013 год./ ВКС споделя аргументите на въззивната инстанция / спр. мотивите на решението на л.4 и л.5/, че фактическите обстоятелства по време и предмет на инкриминираното от обвинението деяние не са идентични с фактическите обстоятелства на нарушенията , посочени в отделните актове за констатирани административни нарушения. Запретеното от наказателната норма поведение на обвиняемото лице по чл. 242, ал. 1,б.”а” от НК, установено от данните по делото, е извършено с три еднородни, последователни и функционално свързани акта, всеки от които поотделно представлява административно нарушение, засягащо установения митнически режим. Правилно е изведено в мотивите на въззивната инстанция, че разгледани в тяхната цялост - обективна и субективна връзка помежду им, отделните актове на митническите нарушения, установени от гласните доказателствени източници и от писмените доказателства , включително и от актовете за констатирани по реда на ЗАНН административни нарушения, извършени от подсъдимата за инкриминирания период от време от 05.04.2013 г. до 18.01.2014 г., изпълват признака на системност на изпълнителното деяние, с което се характеризира от обективна страна съставът по чл.242, ал.1,б.”а”. Те са в съотношение на устойчивост и в своето цяло и повторяемост в трикратна последователност, отговарят на критерия за „системност” на изпълнителното деяние на квалифицираната контрабанда. Ето защо, трите прояви, разглеждани в тяхната цялост, са придобили нова качествено различна фактическа характеристика от всяко едно отделно извършено деяние и обективират изпълнение на усложнено престъпление на системно извършване. Правилно е прието от състава на САС, че инкриминираното деяние има качествено нов предмет, различен от предмета на всяко едно от трите, отделно извършени митнически нарушения от подсъдимата, както и период на извършване на деянието , различен от времето на извършване на всяко едно от отделните административни нарушения. Следователно, верен е изводът, че липсва съвпадение на фактите относно предмета и времето на извършване на престъплението; то включва като цяло един общ предмет на стойност 3760.63 лева акцизни стоки без български бандерол, укрити от знанието на митницата; общата им стойност многократно надвишава всяка една от стойностите на предмета на отделните нарушения, установени в съответните АУАН. Не отговаря на фактите по делото твърдението в касационната жалба, че административно-наказателните производства срещу Р. са били приключили с влезли в сила наказателни постановления и наказателното производство е било недопустимо. От писмото на Министерство на финансите,Агенция „Митници”- Митница Югозападна, издадено на 10.02.2014 год. е установено по делото , че срещу Ц. Р. има влязло в сила на 05.11.2013 год. наказателно постановление №341/ от 04.09.2013 год., издадено въз основа на АУАН №283/ от 05.04.2013 год., съставен за нарушение по чл. 233, ал.1, вр. с ал.3 от Закона за митниците с предмет 44 броя кутии с цигари от търговската марка „LD S." и 16 броя кутии цигари от търговската марка „LD B." , за което и е наложена глоба и отнемане на предмета на контрабандата. По другите два издадени срещу подсъдимата АУАН № 31 от 18.01.14 год. и АУАН №450 от 06.06.13 год., няма влезли в сила наказателни постановления, т.е. няма завършили административно-наказателни производства към момента на предоставяне материалите за митническите нарушения на Окръжна прокуратура [населено място] за образуване на наказателно производство срещу Р. Следователно, преди образуването на наказателното производство на 25.02.2014 год. подсъдимата не е била осъдена по реда на административно-наказателното производство въз основа на фактите, обуславящи обвинението за квалифицирана контрабанда за престъпление по чл. 242, ал.1,б.”а” от НК. Нещо повече, материалите по трите АУАН са предоставени на прокурора за повдигане на обвинение за извършена квалифицирана контрабанда по НК, поради което съставените АУАН, не са били пречка по чл. 24, ал. 1, т.6 от НПК за образуването и водено срещу нея на наказателно производство по чл. 242, ал.1,б.”а” от НК. В НПК не са изрично уредени хипотезите на конкуренция между административно наказателното и наказателното производство, при които първо е била ангажирана административно наказателната отговорност на дееца, а впоследствие срещу него за същото деяние е образувано и наказателно производство; не е въведена безусловна забрана, тъй като влезлите в сила наказателни постановления или съдебни решения , постановени в административно наказателното производство не са изрично изброени в лимитативно посочените отрицателни предпоставки за образуване на наказателно производство по чл. 24, ал. 1,т.6 от НПК. Липсата на такава изрична уредба получава регулация от инкорпорираните във вътрешното ни право международни норми като чл.4 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основаните свободи / подписан от РБ на 03.11.1993 год.,ратифициран със закон, обн. в ДВ, бр.87, от 24.10.2000 год., в сила от същата дата/ и утвърдената практика на ЕСПЧОС по неговото приложение, че административно наказателното производство, образувано за едно и също по фактическия си състав деяние, което е предмет и на обвинение в наказателното производство, е изравнено с „наказателно производство” по автономния смисъл на този термин в Протокол №7 и има „ne bis in idem” ефект за наказателното производство. Несъмнено вярно е посочено в жалбата принципното положение в практиката на Съда по делата „Ц. Ц. срещу България”; Sergey Zolotukhin v. Russia; Lauko v. Slovakia; Kadubec v. Slovakia; Öztürk v. Germany; Lutz v.Germany, че административно наказателното производство попада в обхвата на понятието „наказателно производство”, използван в чл. 4 от Протокол № 7. В националната ни правна уредба господства принципът за забрана на двойна наказуемост на дееца за едни и същи факти ; в чл. 17 от Закона за административните нарушения и наказания / Обн., ДВ, бр. 92 от 28.11.1969 г./ е прокламирано, че никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда; в чл. 24, ал.1,т.6 от НПК е въведена забрана да се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. В случая обаче, от значение е конкуренцията между административно наказателната и наказателната отговорност , която отново трябва да почива на принципа на забраната за двойната наказуемост за едни и същи факти. В чл. 32, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е регламентирано, че съответното нарушение се наказва с глоба само ако деянието не съставлява престъпление; в чл. 33, ал.1 от ЗАНН е залегнала принципната постановка, че наказателната отговорност доминира при конкуренция с административно наказателната и при образувано наказателно производство се изключва възможността за провеждане на административно наказателно производство, нещо повече, съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАНН при преценка от административно наказващият орган, че разглежданото деяние съставлява престъпление – материалите се изпращат на прокурора, а административно наказателното производство се прекратява. По този начин се избягва двойното осъждане на дееца. Данните по делото сочат безспорно, че няма дублиране на осъждането на подсъдимата по образуваното наказателно производство за престъплението по чл. 242, ал.1,б.”а” от НК. Този въпрос не може да бъде поставян с възражение на защитата за недопустимост на настоящото наказателно производство поради съставянето на трите АУАН на подсъдимата, защото материалите по тях са били изпратени за образуване на наказателното производство. Изключение от този извод следва да се направи по отношение на реализираната преди образуването на наказателното производство, административна отговорност на подсъдимата с влязло в сила на 05.11.2013 год. наказателно постановление №341/ от 04.09.2013 год., въз основа на АУАН №283/ от 05.04.2013 год. за нарушение по чл. 233, ал.1, вр. с ал.3 от Закона за митниците с предмет и време на извършване на деяние, което е част от предмета и времето на извършване на инкриминираното деяние по обвинението по чл. 242, ал.1,б.”а” от НК, т.е. спрямо него има частично съвпадение на фактите. Ето защо, след влизане в сила на настоящия съдебен акт , от който ще се установи, че фактическият състав на деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява част от фактическия състава на престъпление, трябва да бъде инициирано производство чрез съответния окръжен прокурор, пред съответния административен съд, за възобновяване по реда на чл.70, б.”г” от Закона за административните нарушения и наказания на административно наказателното производство, по което цитираното по-горе наказателно постановление е влязло в сила .С отмяната му по посочения ред ще се възстанови действието на отчасти нарушеното правило за забрана на двойното осъждане. Отнемането по чл. 242, ал. 8 НК в полза на държавата на лекия автомобил „Рено Лагуна" с ДК peг. [рег.номер на МПС] , който е послужил като средство за превозване на стоката, предмет на контрабандата, е постановено в съгласие с данните по делото за неговата стойност и стойността на предмета на престъплението, която го превъзхожда. Съгласно императивното правило по чл. 242, ал. 8 НК отнемането е гражданско-правна санкция, която се постановява, независимо дали превозното средство с което е извършено престъплението е собственост на дееца. Единствено изключение от това правило е предвидено за случаите, в които е установено, че стойността на превозното средство явно не съответства на тежестта на престъплението. В настоящия случай е точно обратното - тежестта на престъплението, формирана от начина на неговото извършване и от стойността на предмета, надвишаваща стойността на средството, спомогнало за извършване на деянието, обуславят правилността на извода за приложението на предвидената в закона гражданско правна санкция. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1,т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № №26, постановено на 29.01.2015 год., по внохд № 1093/2014 г. на Апелативен съд гр.София. Решението не подлежи на обжалване. Председател : Членове: