1 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 267 гр. София, 25.06.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 600 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Националната агенция за приходите /НАП/ срещу определение № 3690 от 27. 11. 2018 г. по ч. гр. д. № 4949/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав. С него е потвърдено определение № 3189 от 29. 06. 2018 г. по т. д. № 33/2017 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото досежно иска по чл. 694, ал. 2 ТЗ за вземанията в общ размер на 581 932, 64 лв., възникнали на подробно посочени в исковата молба основания. Касационният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и прави искане за отмяната му. Излага доводи за неправилност на извода на апелативния съд, че не е налице правен интерес от предявения иск по чл. 694 ТЗ поради липсата на произнасяне от страна на синдика и от съда по несъстоятелността по предявените вземания. Сочи, че с оглед изразеното от синдика на длъжника – ответник по иска становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ, че процесните вземания не следва да бъдат приемани, което следва да бъде приравнено на неприемането им, предявеният иск бил допустим. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи в частната жалба срещу прекратителното определение на окръжния съд и неправилно приел, че публичноправният характер на вземанията изключва правния интерес от установяването им по съдебен ред. Допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по правните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички наведени доводи от жалбоподателя в частната жалба? и 2. за допустимостта на иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване на вземания на кредитор в хипотезата на непроизнасяне на синдика по тези предявени в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ вземания“, като настоящият състав уточнява въпросите съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че по първия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС за задълженията на въззивния съд да обсъди доводите на въззивника и събраните във връзка с тях доказателства, намерила израз в решение № 40 от 4. 02. 2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 283 от 14. 11. 2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 191 от 25. 03. 2013 г. по гр. д. № 63/2013 г. на ВКС, III г. о. По отношение на втория въпрос касационният жалбоподател се позовава на несъответствие с приетото в определение № 465 от 11. 08. 2017 г. по т. д. № 1224/2017 г. на ВКС, II т. о. Ответникът по жалбата Д. П., действащ като ЕТ „К. – Д. П.“, не е депозирал отговор на жалбата. Синдикът на длъжника - ЕТ „К. – Д. П.“ изразява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, прие следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Неоснователни са доводите на синдика на длъжника в несъстоятелност, че жалбата е недопустима, тъй като същата не е насочена срещу определение на съда по несъстоятелността по чл. 692 ГПК, а срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството е образувано по предявен от НАП срещу ЕТ „К. – Д. П.“ иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за признаване за установено по отношение на длъжника съществуването на публични вземания в общ размер на 641 725, 27 лв., от които 51 161, 09 лв. – главници и 8 631, 54 лихви, включени в списъка на неприетите вземания, и вземания в общ размер на 581 729, 23 лв., предявени от НАП с молба изх. № 12-00-348/1171/13. 04. 2016 г. ведно с лихвите, начислени по реда на ЗЛВДТДПДВ и КСО върху главниците до окончателното им погасяване. Вземанията в общ размер на 581 729, 23 лв. не били включени в списъка на приетите вземания, нито в списъка на неприетите вземания. В обжалваното въззивно определение е изразено становище, че предявеният иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на публични вземания в общ размер на 581 932, 64 лв., възникнали на подробно посочени основания в исковата молба на НАП, е недопустим поради липсата на правен интерес от воденето му с оглед непроизнасянето на синдика и на съда по несъстоятелността по тези вземания. Като допълнителен аргумент за липсата на правен интерес от установяването на вземанията по съдебен ред съдът е посочил, че с оглед публичноправния характер на предявените вземания същите подлежат на незабавно включване в списъците на приетите вземания по реда на чл. 164, ал. 4 и ал. 5 ДОПК. Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационно обжалване е следното: Неоснователни са доводите на касатора за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение по първия въпрос, тъй като не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В решенията по чл. 290 ГПК на ВКС, на които касаторът се позовава, са дадени разрешения на въпроса за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото в производството по обжалване на съдебните решения, съответно тази практика е неотносима към релевантния въпрос за правомощията на въззивната инстанция в производството по частна жалба. Освен това, при постановяване на обжалваното определение въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС за правомощията на въззивната инстанция в производството по обжалване на определенията, визирани в чл. 274, ал. 1 ГПК, а именно от постановките на Тълкувателно решение № 6 от 15. 01. 2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС. С него е прието, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В мотивите на тълкувателното решение, с което са дадени задължителни указания, че обжалването с частна жалба е по естеството си пълно въззивно, е разяснено, че и в двата случая – на подадена бланкетна частна жалба и на частна жалба, съдържаща конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. В случая, при осъществяване на дължимата преценка за законосъобразност на обжалваното определение за прекратяване на производството по делото, въззивният съд е направил изводи, че искът по чл. 694, ал. 2 ТЗ е недопустим, тъй като вземанията, предмет на претендираното установяване, не са включени в списъка на неприетите от синдика вземания и не са били предмет на разглеждане от съда по несъстоятелността, съответно не са налице процесуални предпоставки за допустимост на иска. Правилността на формираните изводи в резултат на преценката на фактическия и доказателствен материал по делото не може да бъде контролирана във фазата по селекция на касационните жалби. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение по втория уточнен от настоящия състав правен въпрос. Този въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е от значение за изхода на делото. По него касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на атакувания съдебен акт с практиката на ВКС, намерила израз в посоченото от касационния жалбоподател определение № 465 от 11. 08. 2017 г. по ч. т. д. № 1224/2017 г. на ВКС, II т. о. Съгласно цитирания съдебен акт на ВКС, постановен в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, когато синдикът не се е произнесъл по част или по някое от предявените в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ вземания и кредиторът, който ги е предявил подаде възражение по чл. 690 ТЗ, в зависимост от представеното в производството по чл. 692 ТЗ становище на синдика, съдът, разглеждащ това производство следва: 1. Да укаже на синдика да включи в списъка на приетите вземания, вземането, по което липсва произнасяне и представи списъка за обявяване в ТР с оглед задължението по чл. 689 ТЗ /свързано с възможността да се възрази от длъжника или другите кредитори срещу приемането/, след което да прекрати производството по чл. 692 ТЗ поради липса на предмет – в случай, че синдикът изрази становище, че вземането следва да бъде прието. 2. Да укаже на синдика да включи вземането в някой от списъците по чл. 686 ТЗ и представи съответния списък за обявяване в ТР, след което да прекрати производството по чл. 692 ТЗ – ако синдикът не е представил становище. 3. Да разгледа възражението – в хипотезата, при която синдикът навежда доводи, че вземането не следва да се приеме, което становище се приравнява на включване на вземането в списъка на неприетите вземания. Правен интерес от подаване на възражение срещу този списък има само предявилият неприетото вземане кредитор, поради което в тази хипотеза, прекратяването на производството по чл. 692 ТЗ, указването на синдика да включи вземането в списъка на неприетите вземания и да го обяви в ТР, не е необходимо, а предявеният иск по чл. 694 ТЗ, при отхвърляне на възражението по чл. 692 ТЗ, се явява допустим. Настоящият състав напълно споделя дадения отговор на въведения правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. По съществото на частната касационна жалба: Вземанията в общ размер от 581 932, 64 лв. с посочени в исковата молба и молба за отстраняване на нередовностите й основания за възникването им, предмет на предявения от НАП срещу длъжника в несъстоятелност – ЕТ „К. - Д. П.“ иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, са били предявени с молба от 13. 04. 2016 г. на кредитора НАП. Същите не са били включени нито в списъка на приетите вземания, нито в списъка на неприетите вземания. НАП е подал възражение по чл. 690 ТЗ срещу допълнителен списък с неприети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, публикуван в търговския регистър на 29. 08. 2016 г., като в същото е изразил и несъгласието си срещу непроизнасянето от синдика по приемането на вземанията в общ размер от 581 932, 64 лв. Видно от определение № 860 от 14. 02. 2017 г. по ч. т. д. № 220/2016 г. на Благоевградски окръжен съд, образувано по подаденото от НАП възражение по чл. 690 ТЗ, синдикът на длъжника в несъстоятелност е изразил становище, че процесните вземания не следва да бъдат приемани в производството по несъстоятелност, тъй като в голямата си част представляват натрупани лихви след откриване на производството по несъстоятелност, които се изплащат по реда на чл. 616, ал. 2, т. 1 ТЗ. С цитираното определение на съда по несъстоятелността подаденото възражение от кредитора – НАП е отхвърлено. Предвид дадения отговор на формулирания от частния касатор въпрос, по който бе допуснато касационно обжалване, и установеното по делото изразено от синдика становище в хода на производството по чл. 692 ТЗ, че вземанията, по които не се е произнесъл, не следва да бъдат приети и отхвърлянето на направеното от кредитора възражение с определението на съда по чл. 692 ТЗ, предявеният иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване съществуването на вземания в общ размер на 581 932, 64 лв. е допустим. С оглед становището на синдика, че процесните вземания не следва да бъдат включвани в списъка на приетите вземания, не може да бъде споделен и допълнителният аргумент на въззивния съд за недопустимост на иска - че поради публичноправния характер на предявените вземания същите подлежат на незабавно включване в списъците на приетите вземания на основание чл. 164, ал. 4 и ал. 5 ДОПК. По изложените съображения обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд е неправилно и това определение, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото следва да бъде върнато на Благоевградски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 3690 от 27. 11. 2018 г. по ч. гр. д. № 4949/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав и потвърденото с него определение № 3189 от 29. 06. 2018 г. по т. д. № 33/2017 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото досежно иска по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на вземанията в общ размер на 581 932, 64 лв., възникнали на подробно посочени в исковата молба основания. ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: