О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 364 гр.София, 11.05.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 311/ 2012 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] (в ликвидация), [населено място], срещу определение на Сливенски окръжен съд № 110/ 16.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 45/ 2012 г., с което, след като е отменено определение на Сливенски районен съд № 156/ 16.01.2012 г. по гр.д.№ 144/ 2012 г., по молба на И. С. Д. е допуснато обезпечение на предявения против касатора иск чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ ************** по описа на частен съдебен изпълнител рег.№ ***. Жалбоподателят поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като не държи сметка, че ищецът Д. е собственик само на два от имотите, срещу които е насочено изпълнението по спряното изпълнително дело. По него длъжници били и други лица и изпълнението било насочено срещу имоти, които не са собственост на И. Д., поради което нямало основание да се спира производството по цялото изпълнително дело. Като основание за допускане на обжалването сочи необходимостта да се отговори на процесуалноправният въпрос длъжен ли е въззивният съд по отправено до него искане за допускане на обезпечението чрез спиране на изпълнението да съобрази етапа, в който се намира изпълнението, кои са страните по делото, кои са собствениците на възбранени по това дело имоти и има ли промяна в тези обстоятелства към момента на искането за обезпечение. Моли касационното обжалване да бъде допуснато и обжалваното определение да бъде отменено. Ответната страна И. С. Д. оспорва частната жалба и моли обжалването да не бъде допуснато, тъй като касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Евентуално поддържа, че определението за допускане на обезпечението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът намира частната жалба за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване. Неоснователни са доводите на ответната страна за липса на формулиран правен въпрос. Такъв, макар изложен непрецизно, е повдигнат с частната жалба и той касае задълженията на съда при направено искане за спиране на изпълнението като обезпечителна мярка да съобрази развитието на изпълнителното дело, страните по изпълнението и имотите, срещу които е насочено то. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция може да уточни релевантния правен въпрос, стига да не нарушава принципа на диспозитивното начало, какъвто е и процесния случай. Така формулираният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него няма данни за установена практика (приложеното от касатора определение на Ямболски окръжен съд по ч.гр.д.№ 487/ 2008 г. разрешава въпросът подлежи ли на спиране изцяло изпълнителното производство, ако спирането се иска въз основа на предявен иск по чл.440 от ГПК, който касае само част от имотите, засегнати от изпълнението, какъвто процесният случай не е). Поради това обжалването следва да се допусне, а на въпроса следва да бъде отговорено в смисъл, че спирането на изпълнението на влязло в сила съдебно решение не може да бъде извършено, без съдът да съобрази субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо. Когато с решението са осъдени за изпълнение на парично задължение няколко лица, а искането за спиране на изпълнението е направено само от някое/и от тях, съдът не може да се произнася с акт, изцяло препятстващ развитието на изпълнителното производство. Такова произнасяне е свръхпетитум, в противоречие с принципа на диспозитивното начало. Съдът не е длъжен да проверява на какъв етап е изпълнителното производство и какви способи са предприети от съдебния изпълнител, но е длъжен да ограничи ефекта от спирането на изпълнението на влязлото в сила решение само по отношение на страната, която е поискала такова. Той не следва да спре изпълнението без да изиска представяне на гаранция, по аргумент от чл.390 ал.4 изр.2 от ГПК. Макар систематически тази разпоредба да е формулирана в норма, касаеща обезпечението на бъдещ иск, няма правна логика приложението й да бъде отказано, само защото искът е предявен. В случая въззивният съд е уважил искането за допускане на обезпечение с мотиви, че от приложените към исковата молба писмени доказателства е вероятно, че искът за недължимост на вземания на И. Д. към [фирма] (в ликвидация) е основателен. Въпросните вземания обаче са присъдени с влязло в сила съдебно решение, с което са осъдени и други лица, и за тяхното събиране е образувано изп.д.№ ************** по описа на частен съдебен изпълнител рег.№ ***. Съдът е приел, че спирането на производството по това дело е адекватна обезпечителна мярка и следва да се допусне изцяло, без от ищеца да се изисква внасяне на гаранция. С оглед отговора на въпроса, поради който обжалването се допуска, въззивното определение е неправилно (постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила) и следва да бъде отменено, като по искането за обезпечение следва да се произнесе касационната инстанция. И. Д. е правоприемник на К. Г. К., който с решение на Сливенски окръжен съд от 19.07.2001 г. по гр.д.№ 1005/ 1999 г. е осъден да заплати на [фирма] – С. направените подобрения в негов собствен имот. Припадащата се на И. Д. сума от задължението на наследодателя му К. е 16 486,87 лв. Ищецът твърди, че понастоящем подобренията не съществуват, за което е отговорен ответника, поради което предявява претенция да бъде установено по съдебен ред, че не дължи заплащането им. За обезпечение на тази претенция е поискал спиране на изпълнението на осъдителното решение. Искът не е подкрепен с писмени доказателства и не е вероятно основателен. Обстоятелството, че други осъдени по гр.д.№ 1005/ 2009 г. лица са провели успешно подобен иск срещу ответника, не ползва ищеца, който не е участвал в делото по този иск. Не е допустимо в настоящето производство да се обсъжда правилността на решение между други страни, но във всеки случай то не обвързва съда досежно отношенията между ищеца и ответника. Въз основа на него извод за вероятна основателност на предявения иск не може да бъде направен. Поради това, дори да не се прилагаше специалната разпоредба на чл.390 ал.4 изр.2 от ГПК, обезпечението не може да бъде допуснато без да се изиска представяне на гаранция. При спиране на изпълнението на невлезли в сила осъдителни съдебни решения за парични вземания законодателят е фиксирал гаранцията, като е предвидил тя да бъде в размер присъдената сума (чл.282 ал.2 т.1 от ГПК). Още повече когато се спира изпълнението на влезли в сила осъдителни съдебни решения за парични вземания, гаранцията не би следвало да се определя в по-малък размер от присъдената сума. Поради това спирането на изпълнението на решението по гр.д.№ 1005/ 1999 г. на Сливенски окръжен съд следва да бъде допуснато само по отношение на И. Д. и само под условие, че бъде внесена гаранция в размер 16 486,67 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Сливенски окръжен съд № 110/ 16.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 45/ 2012 г. ОТМЕНЯ определението на Сливенски окръжен съд № 110/ 16.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 45/ 2012 г. и издадената въз основа на него обезпечителна заповед вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА обезпечение на предявения от И. С. Д., Е. [ЕГН], [населено място], [улица] вх.* ет.* ап.* против [фирма] (в ликвидация), [населено място], [улица], Е.[ЕИК], иск за установяване на несъществуването на парично задължение в размер 16 486,67 лв, присъдено с влязло в сила съдебно решение на Сливенски окръжен съд по гр.д.№ 1005/ 1999 г., чрез СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп.д.№ ************** по описа на частен съдебен изпълнител рег.№ *** на това съдебно решение само по отношение на И. С. Д. и само при условие, че от ищеца И. С. Д. бъде представена парична гаранция в размер 16 486,67 лв (шестнадесет хиляди четиристотин осемдесет и шест лева, шестдесет и седем стотинки). Да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внасяне на гаранция в определения от съда размер. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: