Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * отегчаващи вината обстоятелства * ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода

Р Е Ш Е Н И Е

№ 29

гр. София, 26.02.2018г.



Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева
ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов
Петя Шишкова

при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНОХД № 1260/2017 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалби от М. К. Г. и от неговия служебен защитник срещу решение № 467 от 01.11.2017 г. по ВНОХД № 967/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 76 от 21.03.2017г., постановена по НОХД № 4748/2016г. по описа на Софийския градски съд. М. Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, предл. 1-во, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража. Осъден е да заплати направените разноски.

В жалбите се твърди явна несправедливост на наложеното наказание поради неправилна и недостатъчна оценка на смекчаващите отговорността обстоятелства.

В срока по чл.351, ал.3 от НПК защитникът представя допълнително писмено изложение. Поддържа изцяло жалбата със заявено искане за намаляване на размера на наложеното наказание и посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като изтъква факта, че щетите са възстановени, а обстоятелствата, от които е изведена висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, са включени в състава на престъплението.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбите и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Възразява срещу тезата, че Г. е направил самопризнание, което да се цени като смекчаващо обстоятелство. Пояснява, че не Г. е възстановил щетите, а другите двама подсъдими, за да се ползват от възможността за сключване на споразумение.

Самият подсъдим моли съда, да намали наказанието му.

Върховният касационен съд, след като намери, че подадените касационни жалби са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл.349, ал.1 и ал.3, вр. чл.253, т.2 от НПК в законоустановения от чл.350, ал.2, вр. чл.340, ал.2 от НПК срок, обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери жалбите за неоснователни. С присъда № 76/21.03.2017 г. по НОХД № 4748/2016г. на Софийския градски съд подсъдимият М. К. Г. е признат за виновен в това, че на 18.10.2015 г., в апартамент, находящ се в [населено място], [улица], при условията на опасен рецидив в съучастие с Л. С. Н. и И. К. С. като съизвършители, отнел чужди движими вещи – преносим компютър „G. H.“ със зарядно устройство на стойност 600лв., преносим компютър „H. P.G“ със зарядно устройство на стойност 780лв., преносим компютър марка „G.“ на стойност 60 лв., мобилен телефон „Н.“ на стойност 80 лв., мобилен телефон „Н.“ неустановен модел на стойност 15 лв., пари - 480 лв. и 600 евро, портфейл, три броя флаш-памет, три кредитни карти , лична карта и документи, всичко на обща стойност 3228,50лв. от владението на У. Ф. Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и му причинил лицева травма и черепно-мозъчна травма.

За престъплението по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК е предвидено лишаване от свобода за срок от пет до петнадесет години, както и възможност за конфискация до една втора от имуществото на осъдения, следователно, наложеното на Г. наказание лишаване от свобода за срок от осем години е под средния размер в санкционната част на нормата. Допълнителното му намаляване не е оправдано с оглед целите по чл.36 от НК.

Както правилно е констатирал въззивният съд, липсват смекчаващи обстоятелства, което означава, че наказанието не само не е несъответно на обществената опасност на деянието и дееца, но дори е отмерено при проявена прекомерна снизходителност. Извършеното престъпление се отличава с дързост и бруталност. Стойността на отнетото имущество е сравнително висока. Подсъдимият е с обременено съдебно минало, осъждан е 19 пъти, включително за грабежи. Отчетени са само отегчаващи вината обстоятелства, а размерът на лишаването от свобода съответства на установен превес на смекчаващи.

Изложените от защитата доводите за наличие на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства не могат да бъдат споделени.

Изказаното съжаление правилно не е оценено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като е заявено формално, единствено с цел постигане на по-леко наказание, едва в края на съдебното следствие пред първата инстанция, след като са били събрани достатъчно уличаващи го доказателства и не е допринесло за разкриване на обективната истина.

Подсъдимият Г. няма никакво отношение към възстановяването на щетите от престъплението. По несъмнен начин е установено, че заложените вещи са предадени доброволно от свидетел и върнати с постановление на прокурора, а парите са предадени с разписка от Л. Н..

Изтъкнатото обстоятелство, че не подсъдимият е бил инициатор на грабежа, безспорно е от значение за определяне на каузалния принос на всеки един от съучастниците. В конкретния случай, обаче, приносът на Г. е по-значителен от този на инициатора Н.. Именно той е нанесъл първия юмручен удар в лицето на пострадалия, сам го е избутал навътре в апартамента, след което му нанесъл още удари в лицето и по тялото.

ВКС не констатира допуснато нарушение на чл.56 от НК при осъществяване на дейността по индивидуализация на наказанието от инстанциите по същество.

На пострдалия У. Б. са били причинени множество масивни кръвонасядания и хематоми по лицето, кръвоизливи и на двете очи, изтичане на кръв от едното ухо, кръвотечение и от двете ноздри на носа и черепно-мозъчна травма, довела до сътресение на мозъка. Има данни и за увреждане на челюстта и зъбите, които не са налагали дентална интервенция. Нанесените травми са довели до временно разстройство на здравето и са с характер на леки телесни повреди, поради което не се отразяват на правната квалификация, а се субсумират в употребата на сила, като форма на принудата. Интензитета на така употребената принуда, с оглед броя на ударите и енергията, с която са нанесени, значително надвишава необходимото за определяне на деянието като грабеж, поради което категорично следва да се оцени като отегчаващо обстоятелство.

Наред с това, установените увреждания свидетелстват за проявена жестокост, която при вече напълно и несъмнено сломена съпротива на пострадалия, е индиция за това, че извършителят е агресивна личност с повишена степен на обществена опасност.

Възприетата от съдилищтата квалификация „опасен рецидив“ е обоснована с наложени на подсъдимия предходни наказания с шест присъди и определения, част от които са за деяния, осъществени в съвкупност. Всички останали напълно правилно и законосъобразно са оценени като данни, указващи на висока степен на обществена опасност на дееца.

Правилно е съобразена и принципната постановка, че престъпленията, осъществени в съучастие, са с по-висока степен на обществена опасност от тези, при които няма усложнения във връзка със субекта. Фактът, че престъпното посегателство е осъществено съвместно от три лица, не намира отражение в по-тежко квалифициращ деянието признак, поради което следва да бъде ценен като отегчаващо обстоятелство.

Извън посоченото от предходните инстанции, като съществено отегчаващо отговорността на Г. обстоятелство следва да бъде отчетено и осъщественото на следващия ден теглене на сумата от хиляда лева от картата на пострадалия, без съгласието на титуляра, което представлява самостоятелно деяние, макар и да не е квалифицирано като такова.

С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 467 от 01.11.2017г., постановено по ВНОХД № 967/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.