Р Е Ш Е Н И Е № 141 гр. София, 14 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 243 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. И. М., чрез защитника, против въззивно решение № 374 от 18.11.2011 г. по в. н. ч. х. д. 1834/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което първоинстанционната присъда е изменена и наказателното производство е прекратено на основание чл. 324, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Жалбоподателят подробно развива доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Счита, че въззивният съд съдът е преградил пътя на наказателното производство, в т. ч. възможността за касационно обжалване на решението на окръжния съд. Направено е искане за отмяна на решението, оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск. В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) поддържа жалбата. Повереникът на частния тъжител и граждански ищец (адв. Х.) счита, че жалбата е недопустима. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че ако се приеме жалбата за допустима, законът е приложен правилно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 321 от 29.06.2011 г. по н. ч. х. д. № 346/09 г. Пловдивският районен съд е признал подсъдимия М. И. М. за виновен в това, на 28.09.2008 г. в с. Ц., Пловдивска област, да е причинил на С. С. Д. лека телесна повреда – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на петстотин лева. Съдът е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 1 НК. Осъдил е М. И. М. да заплати на С. С. Д. сумата от 800 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал. 1 НК. Отхвърлил е изцяло предявения граждански иск за вреди от престъпление по чл. 144, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С въззивно решение № 374 от 18.11.2011 г. по в. н. ч. д. № 1834/2011 г. Пловдивският окръжен съд е преквалифицирал деянието в по-леко наказуемото престъпление по чл. 132, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 2 вр. ал. 1 НК и на основание чл. 24 ал. 1, т. 3 вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НПК е прекратил наказателното производство. Изменил е присъдата в гражданско осъдителната част, като е намалил присъденото обезщетение на сумата от четиристотин лева. В тежест на подсъдимия е възложил разноските пред въззивния съд. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационната жалба е процесуално НЕДОПУСТИМА. В нея са развити единствено доводи срещу решението, с което Пловдивският окръжен съд е разгледал делото по същество и е изменил присъдата на първоинстанционния съд, като е преквалифицирал деянието на подсъдимия в по-леко наказуемото престъпление по чл. 132, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Твърди се, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 НК, поради което се иска отмяна на решението и оправдаване по обвинението. В тази част обаче въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на подсъдимия М. И. М., чрез защитника, против въззивно решение № 374 от 18.11.2011 г. по в. н. ч. х. д. 1834/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: