5 Р Е Ш Е Н И Е №21 София,01 февруари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 9 по описа за 2017 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения В. И. И., подадено чрез неговия защитник - адв.Р.Н., за възобновяване на нохд № 482/15 г. на Окръжния съд-гр.Сливен. Възразява се наличието на основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК. Пред ВКС осъденият лично и защитата му - адв.М.Н., поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 7 от 10.03.2016 г. по нохд № 482/15 г. на СОС В. И. е бил осъден за две престъпления, а именно – 1) за деяние, извършено на 20.04.2015 г. – на основание чл.354а, ал.2, т.4, във връзка с ал.1 и чл.54 от НК на 8 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип и на глоба в размер на 20 000 лева; 2) за деяние, извършено на 20.04.2015 г. – на основание чл.253, ал.4, във връзка с ал.2 и чл.54 от НК на 6 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип и на глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл.23 от НК е определено едно общо наказание – 8 години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. Постановено е общото наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се произнесъл по чл.59, ал.1 от НК, като приспаднал времето, през което И. е бил с мярка „задържане под стража”. На основание чл.253, ал.6 и чл.53, ал.1, б.”б” от НК СОС отнел в полза на държавата предмета на престъплението по чл.253 от НК, а на основание чл.354а, ал.6 и чл.53, ал.1, б.”б” от НК отнел в полза на държавата остатъка, след извършената химическа експертиза, от предмета на престъплението по чл.354а от НК. Съдът отнел в полза на държавата вещи, послужили за извършване на престъпленията; произнесъл се и по веществените доказателства, а направените по делото разноски поставил в тежест на И.. С решение по кд № 854/16 г. ВКС, второ наказателно отделение оставил без разглеждане жалбата на подс.И. и защитника му срещу определение постановено по внохд № 137/16 г. на Апелативния съд – гр. Бургас и прекратил производството по делото. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.426, във връзка с чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: В искането за възобновяване са изложени множество съображения, свързани с правото на подсъдимия да оспори първоинстанционния съдебен акт пред въззивния съд, в частност се заявява недоволство от връщането на въззивните жалби. Същите възражения са били поставени на вниманието на предходния касационен състав, посочен по-горе, като видно от мотивите на решението му, са получили отговор (л.40-41 от кд). Настоящият състав на ВКС не намира причини да се отклони от последния. В допълнение може да се посочи, че определението по вчнд № 110/16 г. по описа на БАС, постановено по реда на чл.323, ал.2 от НПК, е влязло в законна сила. Същото определение не подлежи на проверка по реда на глави двадесет и трета и тридесет и трета от НПК – виж чл.чл.346 и 419 от НПК. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 от НПК са заявени данни, че снимките от фейсбук профила на св.Т. не са годни доказателствени източници и съдът не е имал основание да ги цени; поддържа се, че съдът е следвало посредством съдебно техническа експертиза да изясни дали действително във фейсбук профила на свидетелката се съдържат данни относно нейното местоположение в указаните ден и часови диапазон. Явната несправедливост на наложените наказания се поддържа при съображения за наличието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност – чл.55 от НК, т.к. са налице многобройни смекчаващи обстоятелства. 1. Първо направеното възражение е основателно. Снимките, на които е поставен акцент от защитата на подсъдимия, са ценени от СОС при анализа на показанията на св.Т., относно пребиваването й на 19 април 2015 г. в [населено място] (л.18 от мотивите на присъдата). Данните, произтичащи от същите снимки не са проверени надлежно, чрез експертно заключение, поради което съдът не е имал процесуална възможност да ги цени. За обстоятелствата, свързани с местопребиваването на св.Т. в [населено място], в хода на съдебното разглеждане на делото, са събрани достатъчно доказателства, изводими от показанията не само на св.Т., но и от тези на св.Ж. и Г.Т., чийто съвместен прочит не дава основание да се приеме нещо различно от приетото от СОС, в тази насока. По-важно е друго, изключването на коментираните снимки от доказателствения материал, не предпоставя промяна във фактите, приети за установени от първостепенния съд. 2. Не е налице явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. СОС внимателно е анализирал всички данни, събрани по делото, относими към степента на обществена опасност на всяко едно от престъпленията и на подсъдимия. Принципно правилно е извел смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, с няколко забележки. За престъплението по чл.354а от НК, СОС неправилно е приел като отегчаващо обстоятелство „обремененото съдебно минало извън осъждането, обусловило квалификацията опасен рецидив” (л.39 от мотивите). Данните, изводими от свидетелството за съдимост на името на подсъдимия (л.129 от досъдебното производство), указват на наличието на две осъждания, две влезли в сила присъди, като с първата от тях – по нохд № 1976/08 г., на подс.И. е определено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, с отлагане на изпълнението му за 3 годишен изпитателен срок, а по втората присъда – по нохд № 434/10 г., за две престъпления, извършени в съвкупност, по реда на чл.23 от НК, му е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. Отделно по реда на чл.68, ал.1 от НК е активирано изпълнението на условното наказание. При тези данни е очевидно наличието на предпоставките на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, тъй като в срока по чл.30, ал.1 от НК, подсъдимият е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, каквито са тези по чл.195 и чл.354а, ал.1 и 3 от НК, за които е наказан с посочените по-горе присъди, и за едно от осъжданията изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. Обобщено, в данните по делото не се съдържат други осъждания, вън от споменатите, спрямо които може да се приеме, че стоят вън от квалификацията на престъплението по чл.354а, ал.2, т.4 от НК. От друга страна, добре е видно, че на същото място, стойността на предмета на престъплението по чл.354а от НК е отчетена на плоскостта на смекчаващите обстоятелства, като ВКС намира основание за критично отношение към акцента, който е поставен от съда именно на това обстоятелство. Безспорно стойността на предмета не е висока. Свързано с инкриминираното престъпление – „държане с цел разпространение”, не без значение е броят на подготвените за пласмент дози високорисково наркотично вещество, а той в настоящият случай не е малък. Все в тази посока, младата възраст на подсъдимия правилно е отчетена като смекчаващо обстоятелство, но очевидно понесената от него наказателна репресия не е довела до коректив в поведението му. ВКС намери, че съответното стесняване на кръга на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства не повлиява съществено на изводите относно степента на обществена опасност на конкретното деяние, съставомерно по чл.354а от НК и на конкретния деец. Що се отнася до престъплението по чл.253 от НК, в тази част, СОС правилно е съобразил като отегчаващо обстоятелство съдебното минало на подсъдимия. Твърдението, че данните по делото разкриват наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства е неоснователно. Младата възраст и не високата стойност на предмета на престъплението по чл.354а от НК, не изпълват съдържанието на „многобройни”, по смисъла на чл.55 от НК. Претенцията, свързана с „неголямата парична сума, предмет на престъплението” – по чл.253 от НК, очевидно не държи сметка за това, че към времеизвършване на последното, същата сума възлиза на малко повече от 16 минимални работни заплати, които няма как да се характеризират, по начина, сторен от защитата на подсъдимия. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС установи, че СОС правилно е определил наказанията на подсъдимия по реда на чл.54 от НК. Определените по размер наказания лишаване от свобода - под средния от предвиденото в закона, не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такива са справедливи. Правилно и законосъобразно е определено и общото наказание, по реда на чл.23 от НК. Ето защо, като не установи основания за отмяна или изменение на оспорения съдебен акт, на основание чл.424, ал.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. И. И. за възобновяване на нохд № 482/15 г. на Окръжния съд-гр.Сливен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: