Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * неоснователно обогатяване * подведомственост * глоби и имуществени санкции по ЗЗ/отм./


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

гр. София, 10.09.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 231 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Гаранционен фонд, [населено място] срещу решение № 4935 от 03.11.2010г. по гр. дело № 5706/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV състав, с което е обезсилено решение от 15.01.2010г. по гр. дело № 10178/2006г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав и е прекратено производството по предявения от Гаранционен фонд, [населено място] срещу Българската държава иск за сумата 210 604,41 лв. – получени през периода 01.01.2000г. – 01.01.2003г. и непреведени приходи от глоби и имуществени санкции по чл. 95 и чл. 96 ЗЗ /отм./
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище за противоречие на извода на въззивния съд за неподведомственост на иска с разпоредбата на чл. 6 ГПК /отм./, съгласно която разпоредба на съдилищата са подведомствени всички граждански дела, с изключение на онези, които по силата на специални закони са предоставени за решаване от други органи. Релевира доводи, че предявеният иск произтича от гражданско правоотношение между равнопоставени субекти, поради което съдебният състав неправилно е приел, че спорът е от областта на финансовото право. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Българската държава Република България, представлявана от Министъра на финансите и третите лица помагачи Национална агенция по приходите и Министерство на вътрешните работи не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и правилността на решението, приема следното:
Въззивният съд е приел, че твърденията на ищеца не покриват фактическия състав на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, а разкриват спор между страните относно имущественото право на Гаранционния фонд, предвидено в чл. 89, ал. 1 т. 2 ЗЗ /отм./. За да обезсили първоинстанционния съдебен акт и прекрати производството, решаващият съдебен състав е направил извод, че съдът е сезиран със спор, който не е в неговата подведомственост съгласно чл. 6, ал. 1 ГПК /отм./, а е от областта на финансовото право. Изложени са съображения, че за спорното правоотношение не е характерен методът на равнопоставяне на субектите, а методът на правна регулация е на подчинение на Гаранционния фонд спрямо Българската държава при проявяване на властническите й правомощия.
С определение № 96 от 16.02.2012г. по т. дело № 231/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: допустим ли е иск за осъждане на държавата да заплати на Гаранционния фонд суми, постъпили в републиканския бюджет като глоби и имуществени санкции по чл. 95 и чл. 96 ЗЗ /отм./.
Съгласно чл. 90, ал. 1, т. 2 ЗЗ /отм./ средствата на Гаранционния фонд се набират от глобите и имуществените санкции по чл. 95 и чл. 96 ЗЗ /отм./. Разпоредбата на чл. 95 ЗЗ /отм./ регламентира имуществените санкции, които се налагат на застраховател, осъществяващ задължително застраховане, ако откаже да сключи застрахователен договор по задължителна застраховка по предлаганите от него условия, или ако откаже сключването на договор по задължителна застраховка след нареждане на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор“, като наказателното постановление се издава от заместник – председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор” /чл. 106, ал. 2 ЗЗ отм./. Разпоредбата на чл. 96 ЗЗ /отм./ урежда глобите и имуществените санкции за физически и юридически лица, които са длъжни да сключат задължителна застраховка, но не са сторили това в предвидения срок, като наказателното постановление се издава от директора на регионалната дирекция на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него лице /чл. 106, ал. 2 отм. ЗЗ/. Съобразно чл. 106, ал. 3 ЗЗ /отм./ за установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателно постановление приложение намира Законът за административните нарушения и наказания.
Въз основа на приложимите нормативни разпоредби може да се направи извод, че се формират две групи правоотношения. Първата група правоотношения възникват между взискателя, публичния изпълнител при НАП и длъжника и имат характер на властнически правоотношения. Публичният изпълнител при АДВ, а към настоящия момент към НАП има задължение да събере наложените глоби и имуществени санкции, като сумите се внасят по набирателна сметка на НАП /преди АДВ/. Втората група правоотношения възниква между НАП /преди АДВ/ и Гаранционния фонд на основание нормата на чл. 90, ал. 1, т. 2 ЗЗ /отм./. Адресат на посочената разпоредба са и държавните органи, в чието задължение е вменено събирането на вземанията по глобите и имуществените санкции и превеждането на легитимирания да ги получи субект. Задължението на НАП /преди АДВ/ да преведе на Гаранционния фонд събраните глоби и санкции по чл. 95 и чл. 96 ЗЗ /отм./ произтича от императивна правна норма – чл. 90, ал. 1, т. 2 ЗЗ /отм./. Правоотношението между НАП /преди АДВ/ и Гаранционния фонд не е от категорията на финансовите правоотношения, поради което няма характер на властническо правоотношение. Финансовите правоотношения са обществени парични отношения и свързаните с тях организационни отношения, чрез които се обслужват процесите на разпределение, преразпределение и разходване на националния доход и контролът върху тях. Те се уреждат с властнически метод, развиват се по вертикала и са отношения на власт и подчинение, като държавата участва в тях чрез държавните органи. В хипотезата на чл. 90, ал. 1, т. 2 ЗЗ /отм./ не се касае до осъществяване на финансова дейност на държавата, тъй като не се извършва разпределяне на бюджетни средства по основни направления /което се извършва от Народното събрание/, нито разпределяне на финансови ресурси в рамките на отделните отрасли и сфери на дейност /което се извършва от изпълнителните органи/. Средствата на Гаранционния фонд от глоби и имуществени санкции по чл. 95 и чл. 96 ЗЗ /отм./ не са предвидени в Закона за държавния бюджет за съответните години, тъй като същите се дължат на Гаранционния фонд по силата на законова норма /чл. 90, ал. 1, т. 2 отм. ЗЗ/, нито преценката за тяхното превеждане на Гаранционния фонд следва да се извърши от НАП, Министерство на финансите или Народното събрание, тъй като преценката е направена от законодателя с приемането на цитираната разпоредба. При неизпълнение на задължението на НАП по чл. 90, ал. 1, т. 2 ЗЗ /отм./ за Гаранционния фонд възниква право на вземане на основание посочената правна норма, което може да бъде реализирано по гражданскоправен ред, тъй като не се касае до властническо правоотношение. Ако НАП /преди АДВ/ е превела събраните глоби и имуществени санкции по чл. 95 и чл. 96 ЗЗ /отм./ от набирателната сметка реално по сметка на републиканския бюджет, то за Гаранционния фонд възниква право на вземане срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, което е допустимо да бъде реализирано чрез граждански иск.
Въз основа на изложените съображения отговорът на релевантния процесуалноправен въпрос е следният: искът за осъждане на държавата да заплати на Гаранционния фонд суми, постъпили в републиканския бюджет като глоби и имуществени санкции по чл. 95 и чл. 96 ЗЗ /отм./ е допустим.
При така дадения отговор на релевантния процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно. Изводът на въззивната инстанция, че съдът е сезиран със спор, който не е в неговата подведомственост съгласно чл. 6, ал. 1 ГПК /отм./, а е от областта на финансовото право, както и изложените в обжалвания съдебен акт съображения относно приложението на метода на правна регулация на подчинение на Гаранционния фонд спрямо Българската държава при проявяване на властническите й правомощия, са незаконосъобразни. Следователно решението на въззивния съд трябва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане. С оглед изхода на делото настоящият съдебен състав не се произнася по исканието за разноски, а същите трябва да бъдат съобразени от въззивната инстанция при постановяване на решението.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 4935 от 03.11.2010г. по гр. дело № 5706/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица помагачи Национална агенция по приходите и Министерство на вътрешните работи.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.