Ключови фрази
Нищожност * договорна ипотека * нищожност-противоречие на закона * нищожност на договорна ипотека

РЕШЕНИЕ
№ 98

София, 27. април 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 60379 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 72/23.03.2016 на Варненския апелативен съд по т. д. № 731/2015, с което е потвърдено решение № 99/27.05.2015 на Добричкия окръжен съд по т.д. № 181/2014, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожността на договорна ипотека на основание чл. 170 и чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси: какви са последиците от прехвърлянето на публичен склад за зърно, без предварително разрешение на Националната служба по зърното в нарушение на чл. 10, ал. 3 ЗСТЗ; съставлява ли противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нарушаването на императивни правни норми и по-специално нарушението на чл. 10, ал. 3 ЗСТЗ.
По поставените правни въпроси Върховният касационен съд намира, че при сключването на сделка не всяко нарушение на императивна разпоредба на закона е основание за нищожност поради противоречие на закона. Договорът има свои основание (причина, кауза), съдържание (на престациите, когато договорът е престационен) и предмет. Порокът противоречие на закона е налице, когато основанието (причината, каузата) на договора противоречи на закона и когато неговият предмет е забранен от закона (правно невъзможният предмет е различен порок на договора, който води до друг вид нищожност).
Противоречието на закона е най-тежкият порок на договора – толкова тежък, че чл. 366 ЗЗД изключва възможността страните да се спогодят върху непозволения договор, дори когато те признават неговата нищожност, а според чл. 34, ал. 3 ЗЗД (отм. ДВ, бр. 12/1993) даденото по такъв договор не подлежеше на връщане, а на отнемане в полза на държавата. Нарушаването на императивна разпоредба на закона във връзка със съдържанието на договора не го прави нищожен, то води до нищожност само на съответната клауза (частична нищожност), която се замества от уреденото в закона императивно правило.
От изложеното може да се направи извода, че сделката противоречи на закона, когато нейният резултат (приложението на правните й последици) противоречи на закона. Затова заобикалянето на закона също е основание за нищожност, тъй като в този случай страните се опитват да постигнат забранения резултат с „позволени” средства. Ако законът позволява същият резултат да бъде постигнат чрез друг договор, очевидно порокът на сключения договор не е нищожност поради противоречие на закона.
Нарушаването на императивните законови разпоредби е неправомерно поведение, но ако последиците от нарушението са посочени в закона, нарушението не може да има други правни последици, освен посочените. Когато правната норма урежда императивно изискване или забрана, без да определя последицата от нарушението, последицата не е нищожност поради противоречие на закона, най-често тя е право на обезщетение, но може да бъде потестативно право за разваляне или отказ от договора, непротивопоставимост, унищожение или друг вид нищожност.
Предназначението на установеното в чл. 10, ал. 3 ЗСТЗ правило, при прехвърляне на собственост и учредяване на ипотека върху складови помещения, управителят на публичния склад да поиска разрешение от Националната служба по зърното и фуражите, е установено в интерес на влогодателите и държателите на складови записи с права, възникнали преди разпоредителната сделка. В закона са уредени изрично само последиците от извършването на ипотека без разрешение – недействителност на ипотеката, но само по отношение на тези лица. Последиците от извършването на продажба без разрешение са съответни – недействителност на продажбата по отношение на същите лица, т.е. засегнатите от нарушението са освободени от необходимостта да проведат успешно павлов иск, който би довел до същия правен резултат.
Видно от изложеното правните последици от нарушаването на чл. 10, ал. 3 ЗСТЗ не води до нищожност на сключения договор за продажба, ипотека или друг акт на разпореждане поради противоречие на закона, а до недействителност на разпоредителната сделка спрямо влогодателите и държателите на складови записи с права, възникнали преди разпоредителната сделка. Тази недействителност е относителна, тъй като на нея могат да се позоват единствено лицата, в чиято полза тя е уредена в закона. Да се позволи на нарушителя да се позове на предизвикания от него порок на сделката означава да му се предоставят права, черпени от неправомерното му поведение. Ако порокът на такава сделка бъде квалифициран като абсолютна нищожност, правонарушителят би могъл да претендира реституция – връщане на даденото по абсолютно нищожния договор. Реституцията по чл. 34 ЗЗД обаче е уредена като правна последица единствено на абсолютната нищожност и на унищожаемостта. Тя не е и не може да бъде правна последица на относителната недействителност, при нея договорът не поражда действие единствено за засегната от порока страна, в чийто интерес е уредена недействителността. Правните възможности на другите засегнати лица се уреждат от други правила на закона: продажбата на чужда вещ обвързва страните, тя не поражда действие единствено за действителния собственик, отстраненият купувач може да развали обвързващия го договор, но продавачът на чужда вещ няма никакви права – той носи гражданска отговорност; увреждащото кредитора разпореждане обвързва длъжника и третото лице, то е недействително само по отношение на увредения кредитор, който може да се удовлетвори от прехвърленото имущество, независимо че то е преминало в патримониума на трето лице (вж. мотивите по т. 1 ТР № 5/13 ВКС, ОСГТК), третото лице (което най-често е недобросъвестно) може да има претенции срещу длъжника, но разпоредилият се длъжник няма никакви права, обратното – той губи защита, ако вещта, с която се е разпоредил, е била несеквестируема.
Прехвърлянето на публичен склад за зърно, без предварително разрешение на Националната служба по зърното в нарушение на чл. 10, ал. 3 ЗСТЗ не води до нищожност на сделката поради противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Такава сделка е недействителна по отношение на влогодателите и държателите на складови записи с права, възникнали преди разпоредителната сделка. Само те могат да се позоват на недйствителността. Прехвърлителят и приобретателят по сделката са валидно обвързани от нея, в техните отношения сделката е проявила и вещнопрехвърлителния си ефект.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е закупил ипотекирания публичен склад за зърно от частен правоприемник на първоначалния собственик [фирма]. Имотът е ипотекиран за обезпечение на банков кредит от предходен приобретател на склада ответника [фирма], чийто договор за покупкопродажба е прогласен за нищожен поради противоречие на закона, без участието на банката-кредитор като страна по делото. Няма спор, че и за ипотекирането на имота не е било дадено разрешение от Националната служба по зърното и фуражите по чл. 10, ал. 2 и 3 ЗСТЗ. От правна страна съдът е приел, че чл. 170 ЗЗД установява императивно изисквания за съдържанието на ипотечния акт относно личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане, както и за размера на сумата. В това отношение не са налице неясноти в ипотечния акт. Б. не е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е прогласена нищожността на сделката, легитимираща ипотекарния длъжник като собственик на ипотекирания имот. Към 30.04.2006 г. ЗСТЗ съдържа изискване при прехвърляне на собственост и учредяване на ипотека върху складови помещения, управителят на публичния склад да поиска разрешение от Националната служба по зърното и фуражите, като са уредени само последиците от извършването на ипотека без разрешение – недействителност по отношение на влогодателите и държателите на складови записи. Последици, свързани с недействителност при продажба не са уредени, уредени са принудителни административни мерки съгласно чл. 32, ал. 1 ЗСТЗ. В случая относно продавача не са взети никакви мерки, дори прехвърлянето не е прието като пречка да бъде издаден лиценз на приобретателя. Без правно значение е отмяната на нотариалния акт по прогласената за нищожна сделка, тъй като на отменяване подлежат само констативните нотариални актове.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира неоснователна поради следните съображения:
Правилно и в съответствие с материалния закона въззивният съд е приел, че в договора за ипотека не е налице неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане, както и за размера на обезпечената сума. Също правилно съдът е приел, че ответната банка не е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебното решение на Софийския градски съд по гр.д. № 1377/2010, с което е прогласена нищожността на придобивната сделка, легитимираща ипотекарния длъжник като собственик на ипотекирания имот. Съдебното решение обвързва страните по делото [фирма] и [фирма], както и техните правоприемници в хода на производството по делото и след това. Б. не е била конституирана и не е участвала в производството по иска за нищожност, поради което също правилно съдът е приел, че в отношенията й с ипотекарния длъжник той е бил собственик на ипотекирания имот. С оглед предмета на делото (нищожност на ипотеката) е без правно значение също дали за учредяването на ипотеката и за последващите разпоредителни сделки с имота е било дадено разрешение от Националната служба по зърното и фуражите по чл. 10, ал. 3 ЗСТЗ. Евентуално отсъствие на такива разрешения би довело само до непротивопоставимост им по отношение на влогодателите и държателите на складови записи с права, възникнали преди разпоредителните сделки, които (лица) единствено биха могли да черпят права от този порок, като поискат изнасянето на имота на публична продан за удовлетворяване на техните вземания или се присъединят като взискатели към публична продан, провеждана по искане на банката.
Видно от изложеното крайният извод на въззивния съд, че към 30.04.2006 г. – денят на учредяването на ипотеката ипотекарният длъжник [фирма], (праводател на ищеца) е бил собственик на ипотекирания имот, с оглед отговора на поставените правни въпроси, е по същество правилен. По същество правилен е и крайният извод на въззивния съд, че в ипотечния акт няма неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане, както и за размера на обезпечената сума. Обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
На ответника [фирма], следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 15,00 лева, както са поискани. По присъединените ч.гр.д. №№ 60377/2016 и 60378/2016 съдът намира, че цената на иска за прогласяване нищожността на ипотека се определя от по-малката сума между данъчната оценка на ипотекирания имот и размера на обезпечения дълг, тъй като е напълно възможно, както голям кредит да бъде частично обезпечен с нескъп имот (в който случай по иска за недействителност на обезпечението размерът на дълга не би имал значение), така и много скъп имот да бъде ипотекиран за обезпечаването на малък дълг (в който случай по иска за недействителност на обезпечението цената на имота не би имала значение).
С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде оставено в сила и в частта за разноските в първоинстанционното и въззивното производства, с което съдът се произнася и по присъединените ч.гр.д. №№ 60377/2016 и 60378/2016.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72/23.03.2016 на Варненския апелативен съд по т. д. № 731/2015, както и определение № 451/13.07.2016 по същото дело.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на [фирма], сумата 15,00 лева разноски по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.