Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310

гр. София, 05.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 6/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4672/13.10.2021 г. на „Здравей - 2004“ ЕООД, гр. Перник, подадена чрез адвокат А. А., срещу въззивно решение № 284/06.08.2021 г. по в. гр. д. № 312/2021 г. на Окръжен съд - Перник.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Съгласно чл. 64 ЗС собственик на постройка в чужд имот трябва ли да ползва такава част от дворното място, която му е необходима за достъп до сградата и за нейното обслужване, и която в минимална степен ограничава правата на собственика на терена; 2. При разделна собственост между земята и постройка върху нея, при определяне по чл. 64 ЗС площта от земята, която да се ползва от собственика на постройката, следва ли да се прилагат нормите на Наредба № 7 от 2003 г., към която препраща чл. 22, ал. 7 ЗУТ за определяне на прилежащ терен и когато сградата, собственост на суперфициара, не е жилищна сграда.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие със следната практика на ВКС: решение № 20/15.04.2020 г. по гр. д. № 1934/2019 г. на ВКС, I г.о. и решение № 538/09.07.2010 г. по гр. д. № 519/2009 г. на ВКС, IV г.о.
Ответникът по касационната жалба „Пламекс Груп“ ЕООД, гр. Перник, е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който се твърди, че не са налице основания за допускане на решението до касация, като жалбата се оспорва и по същество. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
Касационнaтa жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 58/22.01.2021 г. по гр. д. № 264/2019 г. на Районен съд - Трън, с което на основание чл. 64 ЗС е определена в полза на „Пламтекс Груп“ ЕООД част от поземления имот на „Здравей - 2004“ ЕООД, представляващ УПИ XXXIII-132, кв. 14, по действащия подробен устройствен план на с. Слишовци, одобрен със Заповед № 213 от 25.10.2004 г. на кмета на община Трън, област Перник, целия с площ от 8558 кв. м., при съседи по скица: път за с. Слишовци, път за с. Рани луг луг и канал, която „Пламекс Груп“ ЕООД може да ползва като собственик на Мотел-ресторант „Слишовци“, находящ се в с. Слишовци, община Трън, област Перник, представляващ двуетажна монолитна масивна сграда със застроена площ от 675 кв. м. и разгърната застроена площ от 935 кв. м., заедно с терена, върху който е построена сградата: върху площ от 4 734 кв. м., която на скицата, приложена по основната СТЕ /депозирана с рег. 896/23.07.2020 г. по описа на ТРС/, изготвена от вещото лице инж. А. Ц., и съставляваща неразделна част от решението, е заключена между букви АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСША /граници зелени линии и точки със зелен цвят/. Посочено е, че ищецът „Здравей-2004“ ЕООД ползва площта от 3 824 кв. м. от УПИ XXXIII-132, кв. 14, по действащия подробен устройствен план на с. Слишовци, заключени на скицата, приложена по основната СТЕ /депозирана с рег. № 896/23.07.2020 г. по описа на ТРС/ между т. ГДЕЦ, т. ЖЗИЙКЛЖ и т. МНОПРСТУФХЧМ. С решението е обявена за неразделна част от него приподписаната от съда скица-вариант втори по гр. д. № 264/2019 г., приложена по основната СТЕ.
Въззивният съд е приел, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том I, рег. № 83, дело № 48 от 2005 г. ищецът е закупил следния имот: Мотел-ресторант "Слишовци", находящ се в с. Слишовци, община Трън, област Перник, представляващ двуетажна монолитна масивна сграда, със застроена площ от 675 кв. м. и разгърната застроена площ от 935 кв. м., заедно с терена, върху който е построена сградата, целият с площ от 8558 кв. м., представляващ урегулиран поземлен имот XXXIII-132, кв. 14, по действащия подробен устройствен план на с. Слишовци. Съгласно удостоверение с изх. № 9668/10.04.2018 г., издадено от ЧСИ С. Б., е извършена публична продан на мотел ресторант "Слишовци", заедно с правото на строеж върху мястото, без самото място, върху което е построена сградата. Процесните сграда и право на строеж са възложени на „Пламекс Груп“ ЕООД с приложеното по делото постановление за възлагане от 18.12.2017 г. на ЧСИ С. Б., влязло в сила на 16.01.2018 г.
Съгласно представената по делото съдебно-техническа експертиза, изградената в имота сграда - Мотел-ресторант "Слишовци", е съвкупност от мотелска част на два етажа, ресторантска част с обслужващи помещения и складова част отзад /гаражи/, както и входно преддверие с рецепция, площадки-търговска част за поставяне на маси пред ресторанта, подходи за зареждане от западната част на ресторанта и паркинг за автомобили и други превозни средства. За функционирането на мотела има изградена канализация, захранване с ток от трафопост отзад в съседен имот, захранване с водопровод. Около мотела е имало осветителна инсталация със стълбове. Сградата се състои от две части - мотелска част с измерена на място застроена площ от 314 кв.м. и ресторантска част със складова част до ресторанта с обща застроена площ от 496 кв. м., като ресторантската част е 422 кв. м., а складовата - 74 кв. м.
С решение II, обективирано в протокол № 5 от заседание на 06.10.2004 г. на общинския експертен съвет по устройство на територията към oбщина Трън, е приета промяна на регулационния план на с. Слишовци, кв. 14, като терен, отреден „За парк, мотел и спортен компелкс“ се отдели и урегулира като прилежаща площ за мотел-ресторант, представляваща УПИ XXXIII-132, кв. 14. Следователно цялата площ на УПИ XXXIII - 132, кв. 14 по регулационния план на с. Слишовци - 8 558 кв. м. през 2004 г. е била първоначално определена като прилежаща площ за мотел-ресторант /с. Слишовци/, поради което вещото лице е предложило като първи вариант за определяне на прилежащата площ именно целия УПИ. С вариант II е определена прилежаща площ към сградата от 4734 кв.м., съобразена с предназначението на сградата като мотел-ресторант, подземните комуникации и необходимата площ за обслужване сградите, включително необходимите паркоместа и подходи за зареждане. При вариант III е определена прилежаща площ от 4812 кв.м., като е предвидено и влизане на камион от североизток на сградата за зареждане на котела за отопление с пелети или дърва и въглища. С две допълнителни заключения на вещото лице са изготвени още 5 варианта на прилежащата площ към процесната сграда. Вариант IV с прилежаща площ от 1469 кв.м. е изработен съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС с добавена зона за достъп на собственика на сградата до подземната техническа инфраструктура. Не се съобразяват още и подходите за зареждане, входовете за подземните складове и котелно, комуникации на сградата, както и необходимостта от нейна бъдеща поддръжка и възстановяване при аварии. Сходни на вариант IV са и варианти VI-1 и VI-2, изготвени отново при съобразяване на дефиницията на § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС.

Съдът е приел, че дефиницията в § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС е дадена единствено за целите на ЗДДС с оглед ползването в него на легалното понятие прилежащ терен. Незаконосъобразно е за всяка сграда прилежащата площ да се определя на база отстояние 3 м. от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот, доколкото по този начин не се съобразява предназначението на сградата и изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Според въззивния съд варианти IV, VI-1 и VI-2 са неприложими, доколкото при тях не се взема предвид предназначението на сградата и същата не би могла да се обслужва и използва като мотел-ресторант при така определена площ. Процесният УПИ е отреден за мотел-ресторант, като изградената в него сграда има нежилищен характер и нейното предназначение не е променено на такава за жилищни нужди, нито има промяна в регулацията на имота след 2005 г. При определяне на прилежащата площ към процесната сграда не намират приложение правилата на чл. 21, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г., че при определяне на прилежащите терени към съществуващите жилищни блокове и урегулирането им като поземлени имоти към жилищните блокове се спазват нормативите по чл. 20 и се ползва начинът съгласно приложение № 1. Изводът, че процесната сграда не е жилищна не се променя от обстоятелството дали мотел-ресторантът има категоризация на туристически обект, нито дали за същия има издадени строителни книжа. Съдът е обсъдил свидетелските показания, съгласно които сградата се е ползвала като хотел и ресторант. Наличието на регистрация на лицето, извършващо туристически услуги или категоризация на обекта по реда на Закона за туризма, не е условие, без което не може да се приеме, че вещта се ползва като туристически обект. Макар и да не прави сградата жилищна, липсата на категоризацията на туристическия обект има значение за определяне на прилежащата площ към него. През 2005 г. за процесната сграда е било издадено удостоверение за категоризация в полза на предходния собственик "Здравей-2004" ЕООД, като за ресторанта са определени 2 звезди, а за хотелската част- 3 звезди- семеен хотел. Съгласно § 5, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗТ, подновяването на категорията на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти в изпълнение на срока по чл. 133, ал. 2 за категоризираните туристически обекти през 2004 и 2005 г. се извършва през 2014 г. По делото липсват данни категоризацията на процесната сграда - туристически обект да е била подновена в указания срок през 2014 г., поради което съдът е приел, че липсва категоризация за ресторанта и за хотелската част. Следователно изготвените от вещото лице варианти V и VII са неприложими за определяне на прилежащата площ към процесната сграда, доколкото те са съобразени с изискванията за хотел 3 звезди и ресторант 2 звезди. С решение № 311/17.07.2020 г. по адм. д. № 306/2020 г. на Административен съд - Перник, оставено в сила с решение № 4540/08.04.2021 г. по адм. д. № 11448/2020 г. на ВАС, е отменена Заповед № РД-05-175/20.03.2020 г. на кмета на община Трън, с която на основание чл. 224а, ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат строеж „Пристройка към входна врата на мотел-ресторант“, находящ се в УПИ XXXIII-132, кв. 14 по подробния устройствен план на с. Слишовци. Прието е, че сградата мотел-ресторант е построена без строителни книжа и представлява търпим строеж по смисъла на §16,ал.1 ЗУТ. Страните по настоящото дело са участвали в производствата пред административния съд и са обвързани от цитираните решения. Въззивният съд е посочил, че при вариант I на СТЕ не е отчетен балансът на интересите между собственика на терена и носителя на правото на строеж, като цялата площ на терена е определена като прилежаща към сградата. Варианти II и III са с минимални разлики, но предвиденото във вариант III влизане на камион от североизток на сградата за зареждане на котела за отопление с пелети или дърва и въглища е ненужно, предвид възможността мотелът да се обслужва пълноценно и при вариант II през подходите за зареждане от западната част на ресторанта. Процесната сграда, състояща се от ресторантска част, складово помещение, хотелска част и паркинг, представлява едно функционално свързано комплексно строителство и е едно цяло като предназначение, инсталации и обслужване, поради което възражението, че неправилно площта на паркинга е включена при определяне на прилежащата площ, е неоснователно. Прилежащата площ към процесната сграда мотел-ресторант е определена съгласно вариант II в размер на 4 734 кв. м.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с първия въпрос относно ползването съгласно чл. 64 ЗС на дворното място от собственика на постройка в чужд имот. В случая въззивният съд е съобразил практиката на ВКС /включително цитираното от касатора решение № 20/15.04.2020 г. по гр. д. № 1934/2019 г. на ВКС, I г.о./, съгласно която необходимата за ползване площ по чл. 64 ЗС следва да бъде определена по начин, който предоставя на суперфициарния собственик достъп до сградата и същевременно засяга в най - малка степен правото на собственика на земята да ползва незастроената част. Изложените от касатора твърдения, съгласно които с обжалваното решение въззивният съд е ограничил незаконосъобразно правото на ищцовото дружество да ползва имота, касаят правилността на въззивното решение, и изискват преценка на доказателствата и фактите по делото, каквато не може да бъде извършена в настоящото производство по селекция на касационните жалби. С оглед на изложеното по първия въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по втория въпрос от изложението относно приложението на Наредба № 7 от 2003 г. при определяне по чл. 64 ЗС площта от земята, която да се ползва от собственика на постройката върху чужд имот, когато същата не е жилищна сграда. Въззивният съд е съобразил цитираното от касатора решение № 538/09.07.2010 г. по гр. д. № 519/2009 г. на ВКС, ІV г.о., съгласно което нормите на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони имат приложимост и при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост между земята и постройките върху нея. Цитираната съдебна практика е съобразена в случая. Съдът е приел за установено по делото, че процесният УПИ е отреден за мотел-ресторант, като изградената в него сграда има нежилищен характер и нейното предназначение не е променено на такава за жилищни нужди, нито има промяна в регулацията на имота след 2005 г. Ето защо при определяне на прилежащата площ към процесната сграда не намира приложение разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г., съгласно която при определяне на прилежащите терени към съществуващите жилищни блокове и урегулирането им като поземлени имоти към жилищните блокове се спазват нормативите по чл. 20 и се ползва начинът съгласно приложение № 1. Следва да се посочи, че твърденията на касатора за неправилност на тези изводи на въззивния съд не са предмет на настоящото производство по реда на чл. 288 ГПК. Ето защо, доколкото правните изводи на въззивния съд съответстват на цитираното решение № 538/09.07.2010 г. по гр. д. № 519/2009 г. на ВКС, ІV г.о., в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и по този въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на спора, касаторът „Здравей - 2004“ ЕООД следва да заплати на „Пламекс Груп“ ЕООД сумата от 1000 лева, представляваща сторени по настоящото дело съдебни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 284/06.08.2021 г. по в. гр. д. № 312/2021 г. на Окръжен съд - Перник.
ОСЪЖДА „Здравей - 2004“ ЕООД да заплати на „Пламекс Груп“ ЕООД сумата от 1000 лева - разноски по делото.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: