1 Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр.София, 06.03.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4797 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена от П. А. Д. от [населено място] – трето лице помагач на страната на ответника, срещу влязлото в сила Решение №256/19.10.2012г., постановено по гр. дело № 205/ 2011 г. на ВКС, II г. о. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна на атакуваното решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – молителката не е била редовно призована за проведеното на 08.10.2012г. открито съдебно заседание, което обстоятелство е отразено в протокола, но въпреки това касационният съд е дал ход на делото и го е обявил за решаване. Д. сочи, че е било нарушено правото й на участие в процеса - в качеството си на трето лице помагач на страната на ответника, е била лишена от възможност да изрази становището си по предмета на спора и да посочи доказателства. С Определение № 320/03.10.2014г. настоящият състав на ВКС е приел, че подадената молба за отмяна е допустима. Ответниците по молбата, представлявани от адв. К., в писмени отговори и в с.з. поддържат становище за неоснователност на подадената молба за отмяна. Л. А. Д. и [фирма], представлявано от управителя Л. Д., считат, че са налице основания за отмяна на атакуваното решение. Останалите страни, редовно уведомени, не са изразили становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното: Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини. Едно от основанията за отмяна, уредено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, дава възможност на страната, която вследствие нарушение на съответните процесуални правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, да иска отмяна на влязлото в сила решение. В посочените хипотези страната не е могла да вземе участие лично, или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. Затова законът предполага, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и решението е неправилно. В случая молителката се позовава на първата хипотеза от чл.303, ал.1 т.5 ГПК – нередовното й призоваване в откритото съдебно заседание пред касационната инстанция, я е лишило от възможност да участва в делото и да вземе становище по спора, респ. по въпросите, касаещи отношенията й с подпомаганата страна [фирма]. Факт е незавършената процедура по призоваването на страната - чл.47 ал.1 и ал.2 вр. с ал.7 ГПК, като от приложената по делото призовка е видно, че длъжностното лице връчител три пъти / на три различни дати/ е посетило адреса на молителката, но последната не е намерена и връчване на призовката за о.с.з. не е осъществено. Съставът на касационния съд е приел, че нередовното призоваване на третото лице-помагач на страната на ответника не е пречка за разглеждане на делото, поради което е дал ход на процеса, обявил е делото за решаване и се е произнесъл със съдебен акт, с който е оставил в сила въззивното решение. Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, счита молбата за отмяна, на поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.5, предл.1-во от ГПК, за неоснователна, предвид следното: Молителката П. Д. има процесуалноправното качество на привлечено трето лице помагач на страната на ответника [фирма]. Като процесуално действие привличането е предприето по инициатива на този ответник в производството пред първата инстанция, което тогава се е развивало по правилата на отменения ГПК. С писмена молба от 10.11.2003г. [фирма] е поискало привличане на дванадесет трети лица помагачи, между които и молителката. С определение от 17.12.2003г. на СРС П. Д. /заедно с останалите, чието привличане е поискано/ е конституирана като трето лице помагач на страната на ответника, за което й е връчен препис от молбата и същата е редовно уведомявана за всички проведени съдебни заседания по делото пред първата и въззивната инстанция през цялото времетраене на процеса /2003г. - 2010г./. В течение както на първоинстанционното, така и на въззивното производство, П. Д. нито се е явявала в съдебните заседания, нито по някакъв начин е изразила желание за участие в делото, респ. не е ангажирала становище или искания за събиране на доказателства /тези обстоятелства безспорно се установяват от приложените дела на РС – София и СГС/. На същата са връчвани преписи както от всички актове на съда, така и от подаваните от страните молби и жалби. Видно и от приложеното гр.д.№ 205/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., на молителката редовно е връчен и препис от подадената от [фирма] касационна жалба с указания, че има право да подаде отговор в едномесечен срок, което тя не е сторила. Едва с настоящата молба за отмяна и позовавайки се на единственото си нередовно призоваване за откритото съдебно заседание пред касационната инстанция /след допуснато касационно обжалване/ Д. сочи, че неучастието й в процеса пред ВКС я е лишило от възможност да вземе становище и да сочи доказателства по спора, предмет на делото. Именно това нарушение на процесуалните правила по призоваването на привлеченото да участва като трето лице – помагач на страната на ответника /чл.175 ал.1 ГПК - отм./, се изтъква като основание за отмяна на атакуваното решение. Процесуалната фигура на третото лице - помагач в действащия ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ е уредена по аналогичен начин с тази по отменения ГПК. Привличането на трето лице в делото може да стане при наличие на правен интерес за страната, която го иска. Интересът се изразява в това, че по силата на чл.179 ал.1 ГПК /отм./, респ. чл.223 ал.1 ГПК /нов/, постановеното решение ще има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна; както и в това, че по силата на чл.179 ал.2 ГПК /отм./, чл.223 ал.2 ГПК /нов/, установеното в мотивите на решението ще бъде задължително за третото лице в отношенията му със страната, поискала привличането. За разлика от встъпването, където третото лице става помагаща страна по своя воля, при привличането, третото лице получава качеството на помагаща страна независимо от волята си - по искане на една от главните страни в процеса. Фактическото му участие в процеса, обаче, е въпрос на негова преценка – действалата към момента на конституирането му норма на чл.175 ал.1 ГПК /отм./ предвижда, че от третото лице зависи дали ще встъпи, или не в делото. Правата на третото лице за участие в делото са гарантирани с изискването привличането да стане пред първата инстанция и най-късно в указаните за ищеца и ответника процесуални срокове. По този начин му се дава възможност за участие по делото от неговото начало, за да не бъде обвързано от мотивите на решението, без да е било в състояние да въздейства върху изхода на делото / в т.см. т.9 от ТР№1/2001г. на ОСГК и т.9а от ТР№1/2013г. на ОСГТК/. В случая, изложената хронология на развитието на делото във всички инстанции и поведението на молителката, на първо място, сочи на дезинтересирането й от делото от самото начало до приключването му. Това е така, защото в продължение на продължил повече от седем години процес в първата и въззивната инстанции и множество проведени съдебни заседания, за които молителката е била винаги редовно призовавана, тя не е предприела нито едно процесуално действие, с което да изрази становище, да ангажира доказателства, или въобще да заяви желание за участие в производството по делото. Ето защо сегашната позиция на П. Д., формулирана в молбата за отмяна - че неучастието й в едно съдебно заседание /това пред ВКС/ е довело до нарушаване на процесуалните й права, защото е лишена от възможност да вземе становище по спора – освен, че е неоснователна, поставя и въпросът за добросъвестното упражняване на права от нейна страна пред съда. На второ място, чрез връчването на препис от касационната жалба на П. Д., е обезпечено и гарантирано участието й като трето лице помагач в касационното производство. Същата е имала възможност в едномесечния срок за отговор по касационната жалба да изрази становището си по нея и по предмета на спора, което не е направила. Освен това, по никакъв начин не се установява правен интерес от допускане отмяната на атакувания съдебен акт на ВКС, ІІ г.о. и с оглед факта, че решението на въззивния съд е потвърдено от касационната инстанция, т.е. крайният резултат по делото не е променен след допуснатото касационно обжалване. Не на последно място, както се посочи и по-горе, основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, според което страната вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от участие в делото, има в основата си предположението, че делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти и обстоятелства. Тъй като пред касационната инстанция не се допуска извършването на нови съдопроизводствени действия, свързани със събирането на нови доказателства /освен по изключение в производство по реда на чл.295 ГПК, каквото не е налице в случая/, то не може автоматично във всеки един случай на нередовно призоваване пред ВКС да се предполага, че неучастието на страната в процеса е довело до постановяване на неправилно решение, поради неизясненост на спора от фактическа страна. Процесуалното качество на молителката - трето лице помагач на страната на ответника / а по жалба на последния е инициирано касационното производство/ също не предполага такъв извод. Третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви и в отделен процес. В отношенията си с противната страна то е обвързано от установителното действие на решението, а във вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна важи задължителната сила на мотивите. Третото лице има качеството на допълнителна, подпомагаща страна, която участва в делото покрай главната страна, на която помага, като само от него зависи дали фактически ще участва в делото. При установените данни, че молителката П. Д. в течение на цялото производство пред СРС с СГС не е изявила воля да участва и да защитава интересите си, то е невъзможно с единственото й нередовно призоваване, и то пред касационната инстанция, в едно съдебно заседание, в което не се събират доказателства и не се твърдят нови факти и обстоятелства, да са нарушени процесуалните й права, след като самата тя се е дезинтересирала от тях и от воденото дело. Предвид всичко изложено, молбата за отмяна се преценя за неоснователна и се оставя без уважение. Ответниците по молбата, представлявани от адв.М. К., са направили искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна, подадена на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, от третото лице помагач П. А. Д. от [населено място],[жк][жилищен адрес] вх.””, ет., ап., срещу влязлото в сила Решение № 256 от 19.10.2012г., постановено по гр. дело № 205/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. ОСЪЖДА П. А. Д., на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на Г. Д. Г., М. Ж. Г., Х. Т. П., Ж. Х. Д.,Т. Б. В., И. Г. С., Л. Г. Л., Р. С. И., А. Й. Б., Т. П. Д., С. Ф. Д., И. П. И. и Е. Й. Д., сумата 600 лева разноски за настоящото производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.