Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * трансформация на правото на строеж в право на собственост * погасителна давност * начало на давностен срок * груб строеж * нищожност-липса на предмет

Р Е Ш Е Н И Е

№ 363

София, 22.10.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 02 октомври две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1944 /2009 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 378/10 от 03.05.2010г. по касационна жалба на Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н. е допуснато касационно обжалване на решение № 1239 от 06.07.2009г. по гр.д.№ 976/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 415 от 20.02.2009г. на Пловдивски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите отрицателен установителен иск, да се установи, че ответниците П. Г. С. и Н. А. С. не са собственици на магазин № 3 на партерния етаж от четириетажната с партер и мансарден етаж жилищна сграда, предвидена за изграждане в собственото на ищците дворно место, съставляващо УПИ ІV-810 от кв. 27 по плана на [населено място],[жк], [улица].
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл.67 от ЗС, чл. 227, ал.3 от ППЗТСУ /отм/, но аналогичен с чл. 153, ал.2 от ЗУТ и чл. 181 от същия закон, допуснати съществени процесуални нарушения поради не обсъждане на всички доводи и необоснованост.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищците, като собственици на УПИ ІV-810 от кв. 27 по плана на [населено място], кв. “Х. Б.-север [фирма] върху конкретни обекти от бъдещата, предвидена за застрояване четириетажна сграда с партер и мансарден етаж с н.а. № 122/11.03.1997г. срещу задължението му да изгради цялата сграда. Между обектите, за които дружеството е придобило правото на строеж е и процесния магазин № 3, който с н.а. № 187/09.11.1998г. е продаден на ответниците като обект, построен в груб вид. По делото е безспорно, че строителството на сградата е стигнало до плочата над третия етаж, останалите етажи не са построени. С влязло в сила решение на 26.01.2007г. по гр.д.№ 148/2006г. на Пловдивски ОС е развален договора, сключен с дружеството, но правата на ответниците са придобити преди вписване на исковата молба по чл. 87, ал.3 от ЗЗД. Касаторите са се позовали на нищожност на договора поради това, че е сключен за невъзможен предмет – реален обект на собственост в сграда, чието изграждане е започнало и са изградени стените и плочата над прехвърления обект и за погасяване на правото на строеж по давност на основание чл. 67 от ЗС поради това, че сградата не е покрита в предвидения пет годишен срок.
Въззивният съд е приел, че е прехвърлен годен обект на правото на собственост щом към момента на сделката са изградени стените и плочата над него независимо, че сградата не е покрита. Съдът не е обсъдил доводът за погасяване правото на строеж поради не реализирането му в пет годишния срок,, поради това, че то не е било предмет на сделката.
Правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване са: 1./ в кой момент се счита трансформирано правото на строеж в право на собственост и 2./ от кога започва да тече петгодишния срок за погасяване по давност на това право. По тези въпроси с ТР № 1/2011г. от 04.05.2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че когато правото на строеж е учредено за множество обекти от бъдещата сграда на един правен субект, включително и при последващи прехвърляния и преобретателя е поел задължението да изгради цялата сграда, това ограничено вещно право се счита упражнено когато цялата сграда, като съвкупност от отделни обекти на собственост, ведно с принадлежащите им помещения и общи части, неразделна част към тях са изградени в състояние на груб строеж по смисъла на пар.5, т.46 от ЗУТ. От този момент е налице годен обект на правото на собственост, а преди това предмет на прехвърляне може да бъде ограниченото вещно право на строеж. Само в случаите на разрешено поетапно застрояване на отделни етажи, или части от сграда предвидена за застрояване, които могат да се ползват самостоятелно в хипотезата на издадено строително разрешение по чл. 152, ал.2 от ЗУТ, не реализирането на правото на строеж за предходния етап е фактическа невъзможност за изграждане на обектите от следващия етап. Прието е, че правото на строеж се погасява с изтичане на петгодишния давностен срок, който започва да тече от момента в когато договорът за учредяване породи действие. Последващите прехвърляния на правото на строеж не водят до новиране на срока по чл. 67 от ЗС.
С обжалваното решение, въззивният съд е приел противното, поради което решението се явява постановено в противоречие с материалния закон и следва да се отмени.
По същество, касационната жалба е основателна. С н.а. № 187 от 09.11.1998г. е продаден на ответниците обект – магазин № 3, построен в груб вид, но към този момент, видно от СТЕ сградата не е била покрита. Тя е без плочата над последния четвърти етаж и покрив и към момента на разглеждане на делото пред РС, а няма данни и след това да е покрита. Така към момента на прехвърлянето магазинът, предмет на сделката не е бил годен обект на правото на собственост, поради което сделката е без предмет и е нищожна на основание чл. 26, ал.2 пр.1 от ЗЗД. Ищците са поискали инцидентно в мотивите си съдът да установи това и са предявили отрицателен установителен иск. Поради нищожността на сделката, ответниците не са придобили права по нея, поради което не са станали собственици на процесния магазин. Затова предявеният отрицателен установителен иск следва да се уважи, а решението, с което е отхвърлен, като неправилно – противоречащо на материалния закон – да се отмени. Съобразно този резултат, на ищците следва да се присъдят деловодни разноски в доказания размер 1500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1239 от 06.07.2009г. по гр.д.№ 976/2009г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищците Б. Н. А. ЕГН-300084742, Е. П. А. ЕГН-[ЕГН], Д. Б. Р. ЕГН-[ЕГН] и Г. Т. Н. ЕГН-[ЕГН], че ответниците П. Г. С. ЕГН-[ЕГН] и Н. А. С. не са собственици на магазин № 3 на партерния етаж от четириетажната с партер и мансарден етаж жилищна сграда, предвидена за изграждане в собственото на ищците дворно место, съставляващо УПИ ІV-810 от кв. 27 по плана на [населено място],[жк], [улица].
ОСЪЖДА П. Г. С. и Н. А. С. да заплатят на Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н. деловодни разноски в размер на 1500 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: