Р Е Ш Е Н И Е № 212 София, 06.03.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1402/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Б. от [населено място] против решение №1357/11.07.2012 год. по гр.д. №1122/2012 на Окръжен съд [населено място] , ГО, Х състав, с което е оставено в сила решение №51 от 10.02.2012 год. по гр.д. №1140/2011 год. на Карловския районен съд, с което е отхвърлен предявения от нея иск против Прокуратурата на България за заплащане на сумата от 12 845,67 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е призната за невинна с влязла в сила присъда , изразяващи се в неизплатена заплата и допълнителни възнаграждения за периода от 04.03.2010 год. до 20.04.2011 год. по служебно правоотношение с [община]. С касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение ,с което предявеният иск да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата от 12 845,67 лв. Претендират се разноски . Касаторът застъпва становище, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата, доколкото касаторката е била длъжностно лице по смисъла на чл. 98,ал.1,б”а” НК . С оглед на това , временното й отстраняване от работа по чл. 100,ал.2 ЗДСл. не е било въпрос на преценка от страна на Кмета на [община] и последната не носи отговорност за претърпените от незаконното обвинение вреди. Ответникът по касация - Прокуратурата на Република България, оспорва основателността на касационната жалба. Счита, че Общината не е държавно учреждение, поради което касаторката не е длъжностно лице по см. на чл. 93,ал.1,б.”а” НК . Отстраняването й от работа е извършено по собствена преценка на Кмета на [община], поради което настъпилите вреди не са в причинно- следствена връзка връзка с действията на прокуратурата . Моли решението, с което предявеният срещу Прокуратурата на РБ иск е отхвърлен да бъде оставено в сила. С определение № 430/ 04.04.2013 год.по гр.д. № 1402/2012 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос относно съдържанието на понятието „Държавно учреждение” по смисъла на чл. 93,т.1,б.”а” НК. В отговор на поставения въпрос, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. , приема следното: В наказателния кодекс не се съдържа дефиниция на понятието „Държавно учреждение” . В теорията и съдебната практика най - общо се приема, че държавното учреждение е организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи , създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. В много случаи като белег на понятието държавно учреждение се приема неговото финансиране изцяло от държавния бюджет.Предвид посочените белези държавни учреждения несъмнено са Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, администрацията на държавните комисии , изпълнителните агенции, областните администрации. Съгласно Закона за публичните финанси / ЗПФ/ обн. Д.в. бр.15/15.02.2013 год. в сила от 01.01.2014 год., който отменя Закона за устройството на държавния бюджет/ бюджета на общините се формира както от собствени източници /чл. 45,ал.1т. т. „а” – „з” ЗПФ, така и от средства на държавния бюджет / чл. 52 ЗПФ/ за съответната година.В този смисъл и чл. 52 ЗМСМА. С оглед на това и на базата на този критерий Общините в редица случаи не се квалифицират като държавни учреждения. Такова разграничение изрично се прави в редица текстове на ГПК / чл. 52, чл. 84,т.1 и 3,чл.297, чл.393,чл.417,ал.1,т.2,чл.431,ал.2,чл.519,чл.520 ГПК/ като в едни случаи държавните учреждения и общините се третират по еднакъв или сходен начин и в други по различен начин - напр. чл. 519 и чл. 520 ГПК / виж и Решение на КС №15/2010 год. – Д.в. бр.5/2011 год./. В настоящия случай при преценката дали Общината съставлява „държавно учреждение”по см. на чл. 93,т.1,б.а НК във вр. чл. 100,ал.2 ЗДС следва да се изхожда не толкова от това какви са източниците на финансиране , а от това какъв е смисъла и целта на законовата уредба, която е предмет на тълкуване. Съгласно текста на цитираните разпоредби във всички случаи когато наказателното производство е образувано срещу длъжностно лице в държавно учреждение органът по назначаването е длъжен да го отстрани от работа. Не е така когато наказателното производство е образувано срещу длъжностно лице в останалите случаи – когато същото е осъществявало ръководна дейност или работа, свързана с управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация , друго юридическо лице. В тези случаи / чл. 93,т.1,б.”б” НК/. отстраняването от работа е въпрос на преценка на органът по назначаването.Следователно нормата на чл. 100,ал.2 ЗДС във вр. чл. 93,т.1,б.а НК цели една по - засилена защита по отношение на тази структура, която осъществява държавни функции тъй като осъществяването на тези функции засяга по- широк обществен интерес. Доколкото Общината като общинска администрация осъществява такива функции / чл. 54,ал.1 ЗМСМА / следва да се приеме, че същата съставлява държавно учреждение по смисъла на чл.93,т.1,б.а НК. Този извод съответства и на настоящите виждания в административно- правната литература / виж „Необходимостта от реформа на понятието длъжностно лице в чл. 93,т.1 НК”, автор. Гл. ас. С. Д., публ. Юридически сборник -2012 год., изд. на Бургаски свободен университет/ Според застъпеното от авторката становище, което настоящият съдебен състав споделя, общинската администрация има характер на държавно учреждение доколкото изпълнява функции на държавната изпълнителната власт макар и на територията на съответната община. Това, че местната администрация осъществява правомощията си в определени териториални граници , не променя характера й на орган на държавна администрация. Горният извод може да се изведе и от нормата на чл. 2 ЗДСл., според която държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавна власт при осъществяване на неговите правомощия. В случая ищцата безспорно е държавен служител. Следователно същата е изпълнявала държавна служба , а държавната служба се осъществява в държавната администрация / респ. в държавно учреждение/. При това тълкуване на закона обжалваното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Действително в случая държавния орган / Кмета на [община]/ не действа по нареждане на Прокуратурата, но предвид образуваното наказателно производство съгл.чл. 100,ал.2 ЗДЛ във вр. чл. 93,т.1,б.”а” НК е бил длъжен да отстрани касаторката от заеманата длъжност. С оглед на това претърпените от последната вреди се намират в причинно- следствена връзка с действията на прокуратурата, изразяващи се в повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което е била оправдана с влязла в сила присъда. Фактическият състав на чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е изпълнен и Прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати обезщетение за претърпените от касаторката имуществени вреди в размер на сумата 12 845,67 лв., съставляваща неполученото от нея възнаграждение за периода на отстраняването й от работа 04.03.2010 год. до 20.04.2011 год. Сумата се дължи ведно със законната лихва от 29.03.2011 год. до окончателното й изплащане. С оглед изхода на делото Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати на касаторката – ищца разноски в размер на 40 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1357/11.07.2012 год. по гр.д. №1122/2012 на Окръжен съд [населено място] , ГО, Х състав, с което е оставено в сила решение №51 от 10.02.2012 год. по гр.д. №1140/2011 год. на Карловския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. К. Б. от [населено място] иск против Прокуратурата на България за заплащане на сумата от 12 845,67 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Прокуратурата на България да заплати на С. К. Б. от [населено място] сумата от 12 845,67 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е била оправдана , съставляващо неизплатена заплата и допълнителни възнаграждения за периода от 04.03.2010 год. до 20.04.2011 год. по служебно правоотношение с [община], както и разноски в размер на 40 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: