Р Е Ш Е Н И Е № 406 град София, 30 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 2274/2011 година Производството е образувано по повод касационна жалба на защитника на подсъдимия У. Е. Н. от Великобритания против въззивно решение № 107 от 01.07.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 178/ 2011г. на Варненския апелативен съд. В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, които се поддържат от защитника и в съдебното заседание.Иска се при условията на алтернативност, отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или изменяване на решението, намаляване размера на наложеното наказание и приложение на чл.66, ал.1 от НК. Съображенията излагани в подкрепа на наведените касационни основания могат да бъдат конкретизирани най- общо, че съдът не е извършил цялостен анализ на събраните по делото доказателства, не е посочил в мотивите си, въз основа на кои доказателствени източници е приел за установени фактите по делото, за някои решаващи възражения не са изложени никакви мотиви, както и не е даден отговор на направените във въззивното производство възражения, относно пълнотата на доказателствената съвкупност.Допуснатото пък противоречие между мотивите към решението и диспозитива на същото, нарушавало правото на защита на подсъдимия.Твърди се, че „ решението на апелативен съд е било издадено при непълнота събрания годен доказателствен материал, което е довело до неправилно формирани правни изводи при липса на обективирани доказателствени източници”, след което се излагат съображения за необоснованост на решението. По отношение оплакването за явна несправедливост на наказанието се сочи, че при решаване на въпроса за наказанието не са отчетени установени по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и наложеното наказание по размер и начин на изтърпяване било явно несправедливо. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че жалбата е изцяло неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Варненският окръжен съд с присъда № 39 от 12.04.2011г. по н.о.х.д.№ 2067/2010г. е признал подсъдимия У. Е. Н. за виновен в това, че през периода 17.04.2007г.- 03.05.2007г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление получил, държал и използвал имущество в особено големи размери – парична сума в размер на 284 995.75 евро, равняващи се на 557 403.23лв. чрез банкови трансфери , получени от него по сметката му в евро в „Б. п. б.” АД, за което към момента на получаването му знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление- документна измама по чл.212 от НК с пострадала Н. З., като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 253, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.2, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип, както и „глоба” в размер на 30 000лв. На основание чл.304 от НПК подсъдимият е оправдан за това, че за периода 17.08.2007г.- 22.08.2007г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление е получил, държал и използвал имущество в особено големи размери – 351 306.01 евро, равняващи се на 667 094.80лв. чрез банков трансфер получен от него по сметката му в евро в „Б. П. България” АД, за което към момента на получаването му е знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление с пострадала В.И. М.. На основание чл.253, ал.6 от НК съдът отнел в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението в размер на 284 995.75 евро, намиращи се на съхранение в трезора на ОД МВР- Варна. Варненският апелативен съд с решение № 107 от 01.07.2011г. по в.н.о.х.д.№ 178/ 2011г. по протест на Окръжна прокуратура е изменил присъдата в частта, в която подсъдимият У. Е. Н. е оправдан, като приложил закон за същото наказуемо престъпление по смисъла на чл.253, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.2, предл.2 и 3, вр. ал.26, ал.1 от НК и включил в продължаваното престъпление извършено от подсъдимия и престъплението, за което е имало обвинение пред първоинстанционния съд- ВОС за това, че за периода 17.08.2007г.- 22.08.2007г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление, получил, държал и използвал имущество в особено големи размери – 351306.01 евро, равняващо се на 667 094.80лв. чрез банков трансфер получен от него по сметката му в евро в „Б. П. България” АД , за което към момента на получаването му е знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление с пострадала В. И. М. На основание чл.253, ал.6 от НК съдът отнел в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението в размер на 351 306.01 евро. В останалата обжалвана част присъдата е потвърдена. Доводът за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и направеното с оглед на това искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователен. Съображенията, изложени в подкрепа на това касационно основание в преобладаващата си част всъщност оспорват обосноваността на решението, а както и в самата касационно жалба е отбелязано „ необосноваността” не е касационно основание. По този въпрос настоящата инстанция е имала многократно възможност да отбелязва, че приетите за установени от въззивния съд фактически положения не подлежат на контрол от касационната инстанция, когато те са резултат на извършена в съответствие с процесуалните изисквания доказателствена дейност на съда.Задължението на предшестващите съдебни инстанции е да съберат достатъчни по обем доказателства, свързани с изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване, да ги подложат на внимателна преценка, да основат изводите си в съответствие с изискванията по чл.13, чл.14, чл.107, ал.5 от НПК.Настоящият състав не констатира нарушения на съда в дейността му по събирането и преценката на доказателствата, поради което и твърденията, че решението е постановено при непълнота на доказателствата/ аргументирана като процесуално нарушение/ са неоснователни.Независимо, че производството е проведено в отсъствие на подсъдимия, той е имал упълномощен защитник, който е участвал в производството и не е правил доказателствени искания, а всички в тази посока на обвинението са били уважени, като защитата дори не се е противопоставила на това.Вярно е, че съдът е длъжен да събира и по своя инициатива както обвиняващи, така и оневиняващи подсъдимия доказателства , но това задължение произтича пак от изискванията за пълно и всестранно изясняване на фактите, включени в предмета на доказване.Когато съдът е преценил, че съвкупността от доказателства е достатъчна и никоя от страните не прави доказателствени искания, той не може да бъде обвиняван в нарушаване на процесуалните правила, ограничаващи правото на подсъдимия на защита. Невярно е възражението, че въззивният съд не е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда и не е изложил съображения въз основа на какви доказателства е приел за установено, че обвинението и за сумата от 351 306, 01 евро , преведена на откритата от него сметка в „Б. П. България”АД към момента на получаването й той е знаел, че я придобива чрез тежко умишлено престъпление.Съдът е посочил въз основа на кои доказателства приема за установено кога подсъдимият открива сметката в тази банка, кога пристига в България , кога постъпва в сметката му инкриминираната сума, както и на колко пъти и в какъв размер е изтеглена сумата.Изяснено е и с показания на свидетели поведението на подсъдимия при тегленето на парите, обясненията, които дава за произхода на средствата и за намеренията му по отношение разпореждането с парите.Неговите твърдения са проверени и изводите на съда , че и при тази сума фактите са идентични с обвинението за сумата от „П. б. „АД.Единствената разлика е, че докато за последната има безспорни доказателства, собственикът на парите в коя банка ги е съхранявал и съответно от коя банка са прехвърлени чрез измама по сметката на подсъдимия в България, за втората е известно само името на собственика на парите В. М., но не и точно ролята на банката в Цюрих- Щвейцария.В отговора на тази банка се съдържат възможности, които обаче нямат отношение към изясняване на въпроса извършено ли е престъпление от подсъдимия или не. Неоснователно е и твърдението, че е допуснато противоречие между мотивите и диспозитива на решението, тъй като в мотивите си съдът посочил, че е налице и преобразуване на имущество, а в диспозитива подсъдимият бил осъден за „получил”, „държал” и „използвал”.Противоречие не е налице, осъждането е по обвинения, отразени и в обвинителния акт и възприети точно така от съда, а отбелязването в мотивите, че с част от парите подсъдимият е закупил бижута е определено като преобразуване, но не като елемент от състава на престъплението. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т., от НПК. При правилно установените факти извода на съда, че са осъществени обективните и субективни признаци на чл.253, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.2, предл.2 и 3 , вр. чл.26, ал.1 от НК.Установени са както обективните, така и субективни признаци на това престъпление. Знанието на подсъдимия за произхода на средствата, а именно, че те са последица от извършено тежко умишлено престъпление е безспорно.В подкрепа на този извод е не само наличието на влязлата в сила присъда на съд в Германия, с която подсъдимият е осъден за извършена от него измама по чл.212 от НК с пострадал Н. З., но и цялостното му поведение, свързано с откриването на сметки в банките в България, идентичния начин на теглене на инкриминираните суми, бързото прехвърляне на суми на лица извън България и очевидния опит да изнесе намерените в куфарите му банкноти в размер на 316 000 евро, за които и първоначално отрича да са негови. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наказанието. При определяне размера на наказанието са отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства и именно това е позволило налагане на наказание в минималния предвиден за престъплението размер.Определянето на по ниско по размер наказание е възможно единствено при наличието на многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, а такива и настоящият състав не намира, че са налице.Определяне на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е възможно само ако са налице едновременно, наличие както на многобройни или изключително смекчаващи обстоятелства , така и извод, че и най- лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко.В конкретния случай нито една от двете предпоставки е налице.Касае се до особено тежко престъпление,чиито обект на защита са обществените отношения свързани с финансовата дейност, чието накърняване има значителни последици за правилното функциониране на институциите и за постигане на целите, предвидени в чл.36 от НК е необходимо изтърпяване на наложеното в размер от пет години лишаване от свобода наказание. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения касационната инстанция намира, че решението следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107 от 01.07.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 178/2011г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: