6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
Гр.София, 19.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 726 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47 ЗМТА.
Образувано е по молба на В. М. П., съдебен адрес [населено място] за отмяна на решение № 407/23.04.15г. по В. № 407 на арбитър ad hoc Б. Г., с което ищцата е осъдена солидарно с Г. И. И., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 5624,73 лв. по договор за револвиращ заем от 25.06.12г. Въведеното основание за отмяна на арбитражното решение е по чл.47, т.4 ЗМТА – ненадлежно уведомяване за образуване на арбитражното производство, което препятствало възможността за участие на страната в делото.
Ищцата твърди, че исковата молба по арбитражното дело е изпратена с пратка № 1051005722021 на адрес: [населено място], [улица], като на 02.05.15г. куриерската служба е удостоверила неуспешно предаване по причина „няма никого на адреса”, а на 03.04.15г. – по причина „лицето не живее на адреса”, а получената информация е от „човек на адреса”. Арбитражното решение е изпратено на същия адрес и при два опита за предаване на 28.04.15г. и 29.04.15г. пратката е върната с посочена причина „отсъствие на получател”. Ищцата се позовава на т.13.4 от Общите условия на [фирма] относно връчване на книжа, според която „отсъствието на получателя” не е предвидено като хипотеза за редовно осъществено връчване. Не е извършено и „старателно издирване” по смисъла на чл.32, ал.1 ЗМТА, тъй като в договора за револвиращ кредит са посочени два адреса: този в [населено място], на който са изпращани книжата, и адрес в [населено място], [улица], на който ищцата е получила поканата за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител. Ищцата иска отмяна на арбитражното решение и присъждане на разноските за настоящото производство.
Ответникът [фирма] оспорва молбата за отмяна. Изразява становище, че не е спазен тримесечният преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от 28.04.15г. и 29.04.15г., когато са направени опити за връчване на арбитражното решение, и съгласно т.13.4 от Общите условия на договора и фикцията по чл.32, ал.1 ЗМТА, подадената на 29.02.16г. искова молба е недопустима. По основателността на молбата ответникът се позовава на клаузите на чл.11.3 и чл.13.4 от Общите условия за връчване на документи, както и на обстоятелството, че ищцата не е уведомила кредитора за нов адрес за кореспонденция, на който да й бъдат изпращани съобщения. Арбитърът е изпращал съобщения на посочения в договора адрес за кореспонденция и според уговорената фикция фактът на изпращането се приравнява на фактическо получаване, от което е изведен довод, че ищцата е редовно уведомена за арбитражното производство и не е налице основанието по чл.47, т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За допустимостта на исковата молба съгласно чл.48, ал.1 ЗМТА, както и за наличието на основанието за отмяна по чл.47, т.4 ЗМТА от значение е доказването на факта на получаване от ищцата на постановеното арбитражно решение и съответно на факта на уведомяването й като ответник за образуваното арбитражно производство. Страните по настоящия спор се позовават на клаузи от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем за физически лица в частта за връчване на кореспонденция между страните и за връчване на книжа в арбитражното производство, поради което ВКС следва да извърши преценка за приложението им, както и да обсъди фактите, относими към допустимостта и основателността на молбата за отмяна.
В договора за револвиращ заем от 25.06.12г., сключен между [фирма] и В. М. П. със солидарен длъжник Г. И. И., е посочен адрес за кореспонденция на П. в [населено място], [улица], който е и настоящ адрес на длъжника според договора. В договора е отразен и постоянен адрес на ищцата в [населено място], [улица].
Призовката за арбитражното дело е изпратена на адреса в [населено място], като куриерска служба „Е. експрес” е направила два опита за връчване на пратката по товарителница № 1051005722021 – на 02.04.15г. с отбелязване „Няма никой на адреса” и на 03.04.15г. с отбелязване „Лицето не живее на адреса. Инфо от човек на адреса.”
Арбитражното решение е изпратено на адреса в [населено място] и съгласно писмо от куриерската служба „Е. експрес” са правени два опита за доставка на 28.04.15г. и на 29.04.15г., като причината на връщане на пратката е „отсъствие на получател”, а на адреса бил оставен уведомителен стикер „имате пратка”.
Поканата за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител Б. е изпратена на адреса в [населено място] и ищцата не оспорва получаването й на 22.01.16г. според поставеното пощенско клеймо.
Видно от представените в настоящото производство две удостоверения от 10.10.16г., издадени от [община], ищцата П. има заявен от 17.11.2000г. постоянен адрес в [населено място], [улица], който е и нейн настоящ адрес от 01.01.1980г.
Според клаузата на т.13.4 от Общите условия на избрания арбитражен съд е предоставено право да връчва документацията на посочените в договора адреси. Призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключване на договора писмено е уведомил кредитора и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Същите са считат за получени, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместил се е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. В т.11.3 от Общите условия е уреден ред за връчване на известия, инструкции, въпроси и документи от кредитора на клиента, които следва да бъдат изпратени на адреса за кореспонденция, посочен в договора и последно деклариран, или по факс, телефон или електронна поща, за да се считат за редовно връчени.
Съставът на І отделение на Търговска колегия на ВКС намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.31 ЗМТА и във връзка с чл.27 ЗМТА страните в арбитражното производство следва да бъдат своевременно уведомени за съдебното заседание и на ответника да бъде връчена искова молба, като неизпълнението на тези задължения на арбитражния съд би представлявало основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 ЗМТА. Законодателят е допуснал прилагането на фикции за уведомяване на получателя в хипотезите по чл.32 ЗМТА, но за прилагането им се изисква седалището, местожителството, обичайното пребиваване или адресът да не могат да бъдат намерени след старателно издирване или при удостоверен от пощенската станция отказ за получаване или неявяване за получаване на съобщението. Разпоредбата е създадена, за да гарантира надлежното уведомяване на страните, както и за предотвратяване на недобросъвестно поведение каквото е отказът за получаване или укриването на получателя. При така разписаните принципни правила за връчване на книжа и за уведомяване на страните, които се прилагат от арбитражния съд, страните не могат да променят предпоставките за прилагане на законовата фикция чрез въвеждането на нови хипотези, които да имат за резултат разширяване на възможностите за фингирано връчване на уведомления. Уговорките в общите условия биха могли да предоставят по-висока степен на сигурност за осъществяване на уведомяване по образувано арбитражно дело. За подпомагане на арбитражния съд при изпълнение на задължението за старателно издирване на адреса на получателя съгласно чл.32, ал.1 ЗМТА общите условия биха могли да предвидят посочване на адрес за кореспонденция, на който да се осъществява връчването и който е различен от постоянния или настоящ адрес на страната.
В случая клаузата на т.11.3 от общите условия, намираща се в раздел „Известяване и връчване”, урежда единствено размяната на кореспонденция между страните по договора и не се прилага за връчване на призовки и съобщения при образувано арбитражно производство в хипотезите по т.13.4 (раздел „Арбитражна клауза”). В текста на т.13.4 изрично е предвидено, че с цел „да се избегне вероятността по време на арбитражното дело документацията да не бъде връчена”, страните са се споразумели арбитражният съд да осъществява връчването на адресите, посочени в договора за кредит. При така прокламираната цел общите условия въвеждат фикция за получаване, от една страна, с изтичане на определен срок от изпращането, а не от връчването, а от друга страна, и фикция за получаване на съобщения без фактическо връчване. Посочените в общите условия предпоставки за фингирано връчване на уведомления по арбитражното дело, когато адресатът се е преместил на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен, не предполагат действия от страна на арбитъра по старателно издирване на получателя съгласно чл.32, ал.1 ЗМТА. Другите изброени условия, когато пратките не са приети, непотърсени са или адресатът е заминал, не кореспондират с предоставената възможност арбитърът да връчва уведомления на всички адреси по договора, а не само на посочения адрес за кореспонденция, още повече че клаузата на т.13.4 от общите условия не препраща към т.11.3 или само към адреса за кореспонденция. В този смисъл уговорката в общите условия за фингирано връчване е в противоречие с изискването за старателно издирване на получателя по чл.32, ал.1 ЗМТА, което включва изпращане на призовки и съобщения до всички известни адреси на страната.
По тези съображения съставът на ВКС приема, че отбелязванията на куриерската служба: „Няма никой на адреса”, „Лицето не живее на адреса. Инфо от човек на адреса.”, направени на адрес, който е адрес за кореспонденция с кредитора, при наличието на посочен в договора друг постоянен и настоящ адрес на длъжника не покриват критерия за старателно издирване от страна на арбитражния съд на получателя. А. съд е приложил разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗМТА, но без да е удостоверен отказ за получаване. Отбелязването „отсъствие на получател”, при липса на удостоверено връчване на книжата за арбитражното дело и прието за редовно уведомяване без издирване на ответника, неправилно е приравнен на недобросъвестно неявяване в пощенската станция за получаване на пратката. В настоящото производство е установено, че ищцата пребивава на регистрирания постоянен адрес, на който е получила и поканата за доброволно изпълнение от частния съдебен изпълнител.
Подадената молба за отмяна по реда на чл.47, т.4 ЗМТА е допустима, като депозирана в тримесечния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Ищцата не е получила от арбитъра арбитражното решение, а е узнала за същото с поканата за доброволно изпълнение, връчена на 22.01.16г., а исковата молба е подадена по пощата на 29.02.16г.
Налице е въведеното основание за отмяна по чл.47, т.4 ЗМТА, тъй като ищцата на е била надлежно уведомена за арбитражното производство и не е взела участие в същото, поради което на основание чл.49 ЗМТА решението следва да се отмени и делото да се върне на арбитражния съд за ново разглеждане.
На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски по представения списък в размер на 225 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 407/23.04.15г. по В. № 407 на арбитър ad hoc Б. Г., в частта, с което В. М. П., [населено място] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 5624,73 лв. по договор за револвиращ заем от 25.06.12г.
ВРЪЩА делото на арбитражния съд за ново разглеждане в отменената част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на В. М. П., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1 адв.В. С., сумата от 225 лв. (Двеста двадесет и пет лв) – разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|