Ключови фрази
Частна жалба * заповед за изпълнение * обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист * изпълнителен лист * изчерпване на инстанционен контрол


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383

[населено място], 22.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №371/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е разпореждане №588 от 2.03.2012г., постановено по ч.гр.дело №3/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №65/20.01.2012г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждането от 25.10.2011г. по ч.гр.д. № 865/2011г. на Велинградския районен съд. С последното е разпоредено издаването на изпълнителен лист по издадената от същия съд заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Жалбоподателят [фирма] иска отмяна на разпореждането за връщане на частната касационна жалба като неправилно. Според жалбоподателя определение №65 от 20.01.2012г. е постановено при явна фактическа грешка относно приетото от съда, че няма подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК, която грешка може да бъде отстранена по реда на чл.253 ГПК. Счита, че като е постановил връщане на частната касационна жалба съдът е излезнал извън предоставените му от закона правомощия да преценява само редовността на частната жалба- дали е подадена в срок и дали са отстранени нередовностите по чл.260, т.1,2,4 и 7 и чл.261 ГПК.
Ответникът А. П. А. – [населено място] не представя писмен отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С разпореждане от 25.10.2011г. Велинградския районен съд е постановил издаване на изпълнителен лист на А. А. въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №865/2011г. Разпореждането е обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд и потвърдено с определение от №65 от 2.01.2012г. по ч.гр.дело №3/2012г. Подадената срещу това определение ч.к. жалба №10/13.02.2012г. е върната като процесуално недопустима. Съдът е приел изчерпване на инстанционния контрол за издаване на изпълнителен лист с постановеното от Пазарджишкия окръжен съд определение №65 от 20.01.2012г. Разпореждането е правилно.
Съгласно чл.407, ал.1 ГПК, разпореждането с което се издава или отказва издаването на изпълнителен лист, подлежи на двуинстанционно разглеждане. С произнасянето по същество на частната жалба от въззивния съд, разпореждането на районния съд за идване на изпълнителен лист е влязло в сила и с него е изчерпан инстанционния контрол по чл.407 ГПК. Относимо към недопустимостта на касационното обжалване на въззивното определение е даденото в т. 6 на ТР № 1 от 2001 г. разрешение по тълкуването на чл. 244 ГПК отм., на който е аналогичен чл. 407 ГПК в сила от 1.03.2008 г. , а именно пред ВКС подлежи на обжалване по реда на частната жалба разпореждането за издаване на изпълнителен лист, когато за първи път е постановено от въззивен съд, какъвто не е настоящия случай. Определението на въззивния съд не е от категорията на преграждащите развитието на производството определения - чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство - чл. 247, ал. 3, т. 2 ГПК, само в които случаи законът допуска касационно обжалване на въззивни определения при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. На съда, чрез който се подават жалбите срещу негови актове, е предоставена преценката за процесуалната допустимост на жалбата, както и за посочените в чл.260 и чл.261 ГПК изисквания за нейната редовност. Жалбата е недопустима когато е подадена от лице, което няма правен интерес или не е легитимирано да обжалва акта на съда, или когато е просрочена. В случая преценката на съда за необжалваемост на определението отговаря на практиката на ВКС, ТК, а именно, че производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно. Законосъобразността на съдебния акт, като преграждащ производството по частната жалба, подлежи на проверка по реда на обжалването, както е процедирано в случая от състава на Пазарджишкия окръжен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 588 от 2.03.2012г., постановено по ч.гр.дело №3/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба №1056/13.02.2012г. на [фирма] – [населено място] срещу определение №65/20.01.2012г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: