Р Е Ш Е Н И Е № 159 гр. София, 23 ноември 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря……..….Невена Пелова…...........……и в присъствието на прокурора……….……..Антони ЛАКОВ……..…..…изслуша докладваното от председателя съдия Топузова касационно дело № 575 по описа за 2017 г. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Г. В. Г. срещу въззивно решение № 50 от 17.02.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 641/16 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда № 94 от 30.09.2016 г. по н.о.х.д. № 1470/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С жалбата се релевира наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Явната несправедливост се претендира по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Същата е обоснована с довод за неотчетени от съдилищата многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В тази връзка е и направеното искане за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция касаторът се представлява от упълномощения си защитник, който поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 94 от 30.09.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 1470/2016 г. Окръжен съд – Пловдив е признал подсъдимия Г. В. Г. за виновен в това, че на 26.11.2015 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие със С. И. С. като помагач, е използвал платежен инструмент – дебитна карта „вид”, издадена от /банка/ на титуляр А. А. Ж. – Я. и международна електронна дебитна карта „вид”, издадена от /банка/ на титуляр Е. А. Я. – К., без съгласието на титулярите, вследствие на което е изтеглил парична сума общо в размер на 430 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. Със същата присъда е постановено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и основание чл. 68, ал. 1 от НК отделното изтърпяване на наложеното на Г. наказание по н.о.х.д. № 478/2013 г. по описа на Районен съд – Перник в размер на три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимата С. И. С. е призната за виновна в това, че на 26.11.2015г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като помагач, в съучастие с Г. В. Г. като извършител, умишлено е улеснила използването от Г. В. Г. на платежни инструменти - дебитна карта „вид”, издадена от /банка/ на титуляр А. А. Ж. – Я. и международна електронна дебитна карта „вид”, издадена от /банка/ на титуляр Е. А. Я. – К., без съгласието на титулярите, вследствие на което Г. В. Г. е изтеглил парична сума общо в размер на 430 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал, 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК е осъдена на една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 400/четиристотин/ лв. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата С. И. С. е определено общо най-тежко наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода измежду наложените по н.о.х.д. № 2793/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив и по н.о.х.д. № 1470/2016г. Окръжен съд – Пловдив наказания, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимата общо най-тежко наказание една година и четири месеца лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на двамата подсъдими са присъдени направените в хода на досъдебното производство разноски, като е постановено и унищожаване на вещественото доказателство – 1 бр. компактдиск след влизане на присъдата в сила. Въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд е инициирано само по жалба на подсъдимия Г. и е приключило със сега обжалваното изменително решение № 50 от 17.02.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 641/16 г. Със същото е изменен определеният на подсъдимия режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от строг в общ, като поради настъпили законодателни промени присъдата е отменена в частта, с която е постановено Г. да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Върховният касационен съд, като обсъди изложените от страните доводи и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Производството пред първата инстанция се е развило по реда на Глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като изборът на посочената диференцирана процедура е предопределил задължителната редукция на наказанието с една трета при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. Престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на касатора Г. предвижда в санкционните си рамки лишаване от свобода от две до осем години, както и кумулативно наказание глоба до двойния размер на получената сума. Наложеното на подсъдимия от Окръжен съд – Пловдив наказание лишаване от свобода е определено в посочения законов минимум от две години при превес на смекчаващите вината обстоятелства. От категорията на последните инстанциите по фактите са отчели изразеното от подсъдимия съжаление, младата му възраст, семейното му положение на глава на семейство и родител на малко дете. Мотивите на въззивния съдебен акт /л. 25-26/ съдържат отговор по направените от защитата възражения във връзка с явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, идентични с изложените и пред настоящата инстанция. Обсъдена е и общата стойност на изтеглените парични суми в съотношение с размера на минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието. Направеното от подсъдимия признание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти не може да бъде надценявано в светлината и на смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото съставлява абсолютно условие за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Неоснователно е и оплакването за неглижиране оказаното от страна на подсъдимия съдействие в хода на досъдебното производство за разкриване на престъплението. Непосредствено след привличането му в качеството на обвиняем, Г. е разпитан по реда на чл. 221 от НПК, като по категоричен начин е отрекъл съпричастността си към извършеното деяние /л. 14 от ДП № 105/2016 г. на IV РУ – ОДМВР – гр. Пловдив/. Последното обстоятелство не може да бъде тълкувано в негова вреда, но поставя извън съмнение нежеланието му да съдейства за разкриване на обективната истина и приключване на наказателното производство в по-кратки срокове. По изложените съображения, настоящият състав намира извода на въззивния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 55 от НК за правилен и законосъобразен. Негативните характеристични данни на подсъдимия и по-конкретно предходната му престъпна деятелност също не са останали извън вниманието на Апелативен съд - Пловдив. С предходното осъждане на Г. за извършено престъпление против собствеността очевидно не са постигнати целите на наказанието в пълен обем. Подсъдимият не се е поправил и превъзпитал, оказаното върху него чрез наказателната репресия въздействие не е послужило предупредително и възпиращо, тъй като настоящото деяние е извършено именно в изпитателния срок на предишното му осъждане. С оглед на това, по-нататъшното намаляване на наложеното на Г. наказание лишаване от свобода би било проява на неоправдана снизходителност, изключваща постигане целите на индивидуалната и генералната превенция. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 17.02.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 641/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: