ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 749   София, 23.12.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело № 857/ 2009   год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на З. П. М. - от гр. Б. срещу Определение № 418 от 4. ХІ.2009 г. по ч.гр.д. № 537/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу Разпореждане от 10.ІХ.2009 г. по гр.д. № 342/ 2009 г. на Поморийски районен съд, с което е отхвърлена молбата й за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против М. Ж. С. - от гр. А. за сумата 2532 лв. по Запис на заповед от 9.І.2006 г. Жалбоподателката поддържа, че материалноправният въпрос: има ли два падежа и нищожен ли е запис на заповед с посочен падеж на определена дата, при включен текст ”на предявяване”, който въпрос е от съществено значение за изхода на спора и по който липсва съдебна практика - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Жалбоподателката счита, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС - Р. №615/20.VІІІ.2007 г. по т.д. № 283/ 2007 г. на ВКС - основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 1 ГПК. Въз основа данните по делото жалбоподателката излага, че и двете съдебни инстанции неправилно са приели, че процесният запис на заповед е платим при предявяване, с което бил определен падежът, а всъщност падежът е посочената дата 28.VІІІ.2008 г., поради което определението е неправилно и следва да се отмени. Ответникът по частната жалба М. Ж. С. - от гр. А. по съображения, изложени в писмен отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Въззивният съд е потвърдил разпореждането, с което не е уважено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на Запис на заповед от 9.І.2006 г., по съображения, че при проверката редовен ли е от външна страна записът на заповед и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, съдът е констатирал, че падежът веднъж е определен на дата - 28.VІІІ.2006 г., и втори път - на предявяване. Направен е извод, че за да е редовен записът на заповед, трябва да съдържа падеж или на определена дата, или на предявяване, но не едновременно да има два падежа, процесният запис на заповед няма валидно определен падеж, не е валиден менителничен ефект и не е годно извънсъдебно основание, затова въз основа на него не може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Посоченият от жалбоподателката разрешен по делото материалноправен въпрос: валиден ли е запис на заповед с оглед изискването по чл. 535 т. 3 ТЗ, когато съдържа падеж определена дата, както и израза, че е ”платим при предявяване”, е релевантен за спора, тъй като от него зависи изходът на делото. С оглед представеното от жалбоподателката Решение № 615/20.VІІІ.2007 г. по т.д. № 283/ 2007 г. на ВКС, следва да се приеме, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Неоснователно е поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК - по въпроса за приложението на чл. 535 вр. чл. 486 ТЗ, има съдебна практика - посоченото от жалбоподателката Р. №615/ 20.VІІІ.2007 г. по т.д. № 283/ 2007 г. на ВКС, ТР № 1/2004 г. от 28. ХІІ.2005 г. по № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, Определение № 146/ 23.ІІІ.2009 г. по № 125/ 2009 г. на ВКС и др. Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Законосъобразно с обжалваното решение е прието, че е нищожен запис на заповед, който съдържа падеж на определена дата - 28.VІІІ.2006 г., както и израза, че е платим при предявяването му. Строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа, съгласно чл. 535 т.3, вр. чл. 486 ал.1, вр. чл. 537 ТЗ, налагат извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. Издателят, като се е задължил да плати посочената сума на 2.VІІІ.2006 г. и едновременно с това в записа на заповед е посочил, че същият “е платим при предявяването му”, е поел задължение с неясно определен падеж. При така посочен падеж възниква въпросът след датата 28.VІІІ.2006 г., посочена като падеж в записа на заповед, може ли жалбоподателката да иска срещу издателя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист или следва да се приеме, че се касае за падеж на предявяване, каквото предявяване за плащане на записа на заповед не се изисква, за да е удостоверено с него подлежащо на изпълнение вземане, съгласно т. 3 на ТР №1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Записът на заповед няма валидно определен падеж, съгласно чл. 486 ал. 1 ТЗ, същият е нищожен, съгласно чл. 486 ал. 2 ТЗ и не е годно изпълнително основание. Въз основа на този запис на заповед не може да се уважи заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради което правилно е отказано издаването им с обжалваното определение. Разноски в полза на ответника по жалбата за производството по частната жалба не следва да се присъждат, тъй като няма данни да са направени. Поради изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия     О П Р Е Д Е Л И:     ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 418 от 4. ХІ.2009 г. по ч.гр.д. № 537/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: