2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
гр. София, 07 юли 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря............Аврора Караджова..................и с участието на прокурора....................Ивайло СИМОВ……….............................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 680 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Х. А. Ч., подадено чрез защитника му адв. Д. Р., за възобновяване на нохд № 1559/13г. на районен съд гр.Русе и внохд № 580/13г. на окръжен съд гр.Русе. В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Излагат се доводи, че извършеното от осъдения представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, поради което двете инстанционни съдилища следвало да квалифицират престъплението по чл.216, ал.4 от НК. Това довело и до явна несправедливост на наложеното наказание. Предлага се влезлият в сила съдебен акт да бъде изменен, като се приложи закон за по - леко наказуемо престъпление по чл.216, ал.4 от НК и на осъдения се наложи наказание „глоба”. Алтернативно се настоява наложеното наказание „пробация” да се намали към минималния предвиден размер и се отмени налагането на трета пробационна мярка.
Пред касационната инстанция искането се поддържа от адв. Р. със същите аргументи.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Счита, че всички обстоятелства от значение за определяне на наказателната отговорност са били взети предвид от съдилищата.
Осъденият Ч., редовно призован, не се явява пред касационния съд.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 166 от 19.09.2013г., постановена по нохд № 1559/13г. по описа на районен съд гр.Русе, Х. А. Ч. бил признат за виновен в това, че на 08.03.2013г. в [населено място], обл. Русе, повредил противозаконно чужда движима вещ - 1 бр. кафе - автомат „З.”, модел „С.” на стойност 1000.00лв., собственост на [фирма] - [населено място], като разрушил дисплея на касовия апарат и клавиатурата, изкъртил външен панел, вратичка за получаване на готовите напитки и легенче за отпадъчни води ведно с решетката, и общата стойност на тези вещи възлиза на 234,00 лева, поради което и на основание чл.216, ал.1 вр. чл.36 и чл.58а, ал.1 от НК му било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от четири месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание било отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По жалба на подсъдимия срещу присъдата било образувано внохд № 580/13г. по описа на окръжен съд гр.Русе. С решение № 170 от 06.12.2013г., постановено същото дело, въззивният съд изменил присъдата, като на основание чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК заменил наказанието „лишаване от свобода” с „пробация” с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност два пъти седмично; задължителни срещи с пробационен служител за срок от две години и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, а в останалата част потвърдил обжалвания съдебен акт.
Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК. Разгледано по същество е частично основателно.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло при условията на чл.371, т.2 от НПК, като осъденият признал изцяло фактите по обвинението. Това обусловило определянето на отговорността му при условията на чл.58а от НК. Тезата на защитата, че осъщественото осъдения престъпление представлява маловажен случай е била предмет и на въззивната жалба. В решението си окръжният съд е обсъдил доводите в тази насока, които основателно е отхвърлил. Действително стойността на повредите по автомата за кафе са на относително ниска стойност, но паричният еквивалент на щетата не може да бъде единствен критерий за маловажността на случая. Следва да се вземат предвид и обстоятелствата, при които е осъществено престъплението – в тъмната част на денонощието, чрез използване на технически средства (отвертка, гаечен ключ и пила) и по отношение на вещ, която е без постоянна охрана и наблюдение. Липсват основания за прилагането на закон за по - леко наказуемо престъпление, поради което оплакването за нарушение на закона се явява неоснователно.
С решението си въззивният съд е приел, че отговорността на осъдения, предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, следва да се реализира при условията на чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК. По тези съображения заменил наложеното от първата инстанция наказание „лишаване от свобода” с „пробация”. Твърдението в искането, че дори и след замяната наказанието е завишено е декларативно и не е подкрепено с конкретни доводи. Липсата на аргументация за определянето на минимален срок на изпълнение по отношение на двете задължителни пробационни мерки, налага извод за неоснователност на тази претенция.
Основателни обаче са доводите относно налагането на пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа. В мотивите на въззивното решение не са били изложени изобщо съображения относно необходимостта от налагането на такава мярка и причините за това. Касационният съд счита, че налагането на пробация с двете задължителни мерки е достатъчна гаранция за постигане на целите по чл.36 от НК, поради което намери, че следва да измени по реда на възобновяването въззивния съдебен акт, като отмени приложението на мярката по чл.42а, ал.2, т.6 от НК.
Във въззивното решение не е била определена продължителността на изпълнение на безвъзмездния труд в полза на обществото. С определение № 80 от 06.03.2014г., постановено по реда на чл.414 от НПК, окръжният съд определил продължителността на изпълнение на тази мярка за срок от една година. Следва да отбележи от принципна гледна точка, че след постановяването на съдебния си акт, съдът не може сам го отменя, изменя или допълва. По пътя на тълкуването се отстраняват затруднения или съмнения, произтичащи от съдържанието на съдебния акт, а не се правят допълнения към него. Определението за тълкуване, с което се допълва фактически решението в частта относно периодичността на изпълнението на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото е процесуално неправилно. Тъй като касационната инстанция е сезирана с искане, основано на чл.348, ал.1, т.3 от НПК, преценката за справедливостта на наказанието обхваща не само решението на въззивната инстанция, с което е наложено наказанието „пробация”, но и „допълващото” определение, с което е определен срок за продължителността на изпълнението му (по отношение на една от пробационните мерки). След като с решението на настоящата инстанция наложената пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото се отменя, то съществуването на съдебен акт, който уточнява начина й на изпълнение е лишено от правна логика.
Поради изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.2 и т.3 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването въззивно решение № 170 от 06.12.2013г., постановено по внохд № 580/13г. по описа на окръжен съд гр.Русе, като отменя наложената на Х. А. Ч. пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.6 от НК – „безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност от 100 часа.
ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част.
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение № 80 от 06.03.2014г., постановено по същото дело, с което е определен срок от една година за изпълнението на пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност от 100 часа.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :