7 Р Е Ш Е Н И Е № 158 Гр. София, 30.11.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 42/2012 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу въззивно решение № 1534 от 06.10.2011 г. по т. д. № 671/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, допуснато до касационно обжалване с определение № 244 от 05.04.2012 г. С въззивното решение е потвърдено решение № 69 от 15.12.2010 г. по т. д. № 6/2010 г. на Врачански окръжен съд, с което е утвърден план за оздравяване на предприятието на [фирма] в открито производство по несъстоятелност, предложен от длъжника и приет от събранието на кредиторите на 19.10.2010 г., прекратени са правомощията на синдика, назначен е надзорен орган и е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма]. Касационната жалба съдържа подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон. К. поддържа, че въззивният съд е отказал да разгледа доводите във въззивната му жалба за несъответствие на утвърдения от съда по несъстоятелност оздравителен план с императивните изисквания на чл.700, ал.1, т.3 и т.4 ТЗ във вр. с чл.705, ал.1, т.3 и т.4 ТЗ, изхождайки от незаконосъобразното разбиране, че след като не са заявени като възражения в срока и по реда на чл.703, ал.5 ТЗ, те са преклудирани и не подлежат на обсъждане в производството по чл.707а ТЗ. Като противоречащ на закона определя и извода в решението, че гласуването на държавата като единствен кредитор в класа по чл.703, ал.2, т.3 ТЗ против приемането на плана и липсата на съгласие по чл.189, ал.1 ДОПК на министъра на финансите за отсрочване изпълнението на публичните задължения на длъжника не съставляват пречка за утвърждаване на плана, предвид настъпилото след събранието от 19.10.2010 г. погасяване на вземанията на държавата. Ответникът [фирма] - [населено място], оспорва жалбата по съображения, развити от процесуалния му представител в писмен отговор по чл.287 ГПК и в съдебно заседание на 26.09.2012 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Софийски апелативен съд е потвърдил решението на Врачански окръжен съд, с което е утвърден приетият от събранието на кредиторите на [фирма] оздравителен план, след като е счел за неоснователни доводите във въззивната жалба на кредитора [фирма] /гласувал против приемането на плана/, че планът не следва да бъде утвърждаван поради нарушение на изискванията на чл.703, ал.4 ТЗ и чл.189, ал.1 ДОПК - неприемане на плана в класа по чл.703, ал.2, т.3 ТЗ с единствен кредитор държавата и липса на дадено от министъра на финансите съгласие по чл.189, ал.1 ДОПК за отсрочване на приетите в производството по несъстоятелност публични вземания към длъжника. Въззивният съд е преценил, че отрицателният глас на представителя на държавата в събранието на 19.10.2010 г. не препятства утвърждаването на оздравителния план, тъй като публичните вземания към длъжника са погасени изцяло чрез извършено на 25.10.2010 г. плащане от кредитора М. Б., гласувал в класа по чл.703, ал.2, т.2 ТЗ за приемане на плана. Погасяването на вземанията е зачетено като релевантен факт по чл.235, ал.3 ГПК, с който е мотивиран другият решаващ извод - че считано от 25.10.2010 г. държавата е изгубила качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност на [фирма] и с това е отпаднала нуждата от съгласие по чл.189, ал.1 ДОПК. С аргумент, че след като не са заявени пред съда по несъстоятелност под формата на възражения по реда на чл.703, ал.5 ТЗ, е преклудирана възможността за обсъждането им в производството по чл.707а ТЗ, въззивният състав е отказал да разгледа доводите на банката - жалбоподател за неправилно утвърждаване на оздравителния план с решението по чл.705, ал.2 ТЗ поради материалната му незаконосъобразност вследствие нарушаване на императивните условия на чл.700, ал.1, т.4 ТЗ /липса на достатъчни гаранции за кредиторите за пълно изпълнение на плана/, чл.700, ал.1, т.3 във вр. с чл.705, ал.1, т.4 ТЗ /неосигуряване на плащане, каквото банката би получила при разпределение на имуществото на несъстоятелния длъжник по предвидения в закона ред, и поставянето й в неравни условия с кредитор от същия клас - [фирма]/ и чл.700, ал.3 във вр. с ал.2 ТЗ /липса на приложена пазарна оценка на дружествени дялове и идеални части от недвижим имот на длъжника, за които е предвидена продажба/. Въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Произнасянето на въззивния съд по доводите на кредитора [фирма] за утвърждаване на плана в нарушение на чл.703, ал.4 ТЗ и чл.189, ал.1 ДОПК е обусловило допускане на решението до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса : Към кой момент следва да се преценява качеството „кредитор по чл.703, ал.1 ТЗ” на лицата, които участват с глас в събранието на кредиторите по чл.703 ТЗ, и отразява ли се върху гласуването и приемането на плана в съответния клас изгубването на това качество в периода след провеждане на събранието до постановяване на решението за утвърждаване на оздравителния план. Становището на настоящия съдебен състав по поставения въпрос е следното : Приемането на план за оздравяване на предприятието на длъжник в открито производство по несъстоятелност е правомощие на събранието на кредиторите - чл.703 ТЗ. Лицата, които имат право да участват в събранието и да гласуват за или против приемането на плана, допуснат до разглеждане от съда по несъстоятелност с определение по чл.701 ТЗ, са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл.703, ал.1 ТЗ. Съгласно чл.703, ал.1 ТЗ, правото на участие и на гласуване принадлежи на кредиторите с приети вземания /чл.693 ТЗ/ и на кредиторите по чл.637, ал.3 ТЗ, на които е признато право на глас при предпоставките на чл.673, ал.3 ТЗ. Приемането или неприемането на допуснатия оздравителен план зависи от волята на така очертания кръг кредитори, изразена чрез положителен или отрицателен глас по време на събранието. Начинът на гласуване на кредиторите предопределя последващата съдба на оздравителния план, който се счита за приет и подлежи на утвърждаване от съда, ако за него са гласували кредитори във всички класове по чл.703, ал.2, т.1 - т.5 ТЗ /чл.703, ал.4 ТЗ/ и ако дадените положителни гласове формират предвиденото в чл.703, ал.4 ТЗ и чл.705, ал.1, т.2 ТЗ мнозинство. Съдържащата се в чл.703 ТЗ правна уредба налага извод, че меродавният момент, спрямо който се преценява кръгът на кредиторите, легитимирани да участват и гласуват в събранието по чл.703 ТЗ, е този на провеждане на събранието. Същият момент е от значение и за преценката изпълнени ли са условията на чл.703, ал.4 ТЗ и чл.705, ал.1, т.2 ТЗ за приемане на плана с обикновено мнозинство от всеки клас кредитори и с мнозинството на кредиторите, притежаващи повече от половината от приетите вземания в одобрените от съда списъци по чл.692, ал.1 и ал.4 ТЗ. Настъпилата след провеждане на събранието, но преди постановяване на решението за утвърждаване на оздравителния план, промяна в кръга на кредиторите поради изгубване на качеството „кредитор” на някой от тях е лишена от правнорелевантно значение при преценката на условията по чл.703, ал.4 ТЗ и чл.705, ал.1, т.2 ТЗ. Фактът, че след като е изразил волята си за или против приемане на плана, конкретен кредитор е престанал да участва в производството по несъстоятелност /напр. поради погасяване на вземането му към длъжника/, не рефлектира ретроактивно върху проведеното по време на събранието гласуване и няма преобразуващ ефект по отношение на резултатите от гласуването. При утвърждаване на оздравителния план съдът по несъстоятелност съобразява единствено кръга на участвалите в събранието кредитори и дадените от тях положителни и отрицателни гласове и в зависимост от това се произнася дали са изпълнени императивните изисквания на закона за приемане на плана. Промяната в кръга на кредиторите не е от категорията факти по чл.235, ал.3 ГПК, които следва да бъдат зачетени при постановяване на решението по чл.705, ал.2 ТЗ. Ако се допусне възможност за елиминиране на гласа на „напусналия” кредитор, може да се стигне до утвърждаване на оздравителен план, за приемането на който не е постигнато необходимото мнозинство, респ. до неутвърждаване на план, приет с необходимото мнозинство от гласувалите кредитори. Подобно разрешение внася несигурност в оздравителното производство и е несъвместимо с неговите цели. В зависимост от отговора на поставения въпрос за неправилно следва да се приеме становището на въззивния съд, че изгубването на качеството „кредитор” от страна на държавата след проведеното на 19.10.2010 г. събрание заличава правните последици от действията на нейния представител, гласувал на събранието против приемане на предложения от длъжника оздравителния план. Към датата на събранието държавата е единствен кредитор в класа по чл.703, ал.2, т.3 ТЗ и с оглед условието на чл.703, ал.4 във вр. с чл.705, ал.1, т.1 ТЗ отрицателният глас на представителя й /пълномощник на НАП/ е абсолютна пречка за утвърждаване на оздравителния план от съда. Тази пречка не може да бъде преодоляна с извършеното на 25.10.2010 г. плащане, чрез което гласувалият за приемане на плана кредитор от класа по чл.703, ал.2, т.2 ТЗ М. Б. е погасил изцяло публичните задължения на длъжника. Плащането е от значение дотолкова, доколкото от датата 25.10.2010 г. занапред държавата е престанала да бъде кредитор в производството по несъстоятелност на [фирма]. Изгубването на качеството „кредитор” обаче е ирелевантно от гледна точка на начина, по който държавата е гласувала на събранието, и не заличава неблагоприятните последици от това гласуване - неприемане на плана в класа по чл.703, ал.2, т.3 ТЗ. Ирелевантно е и обстоятелството, че платилият кредитор е гласувал за приемане на плана, тъй като положителният му глас не може да замести отрицателния глас на държавата в класа по чл.703, ал.2, т.3 ТЗ, за да се постигне целеното от него утвърждаване на оздравителния план. Изгубването на качеството „кредитор” от страна на държавата не дерогира и особеното изискване на чл.189, ал.1 ДОПК за наличие на съгласие от министъра на финансите за отсрочване изпълнението на публичните задължения на длъжника към държавата. Съгласието е абсолютна положителна предпоставка за допускане на оздравителния план до разглеждане от събранието на кредиторите, а съответно и за последващото му утвърждаване от съда. След като съгласието трябва да е дадено най-късно към момента на постановяване на определението по чл.701 ТЗ за допускане на плана, последващото погасяване на вземанията на държавата няма как да санира отсъствието му. Безспорно е, че министърът на финансите не е давал съгласие за предвиденото в плана отсрочване на публичните задължения на [фирма]. Поради необжалваемостта на определението, с което планът е допуснат до разглеждане, настоящият касатор не е имал възможност да релевира нарушението на чл.189, ал.1 ДОПК в по-ранен момент. Въпреки липсата на изискуемото от чл.189, ал.1 ДОПК съгласие, съдът по несъстоятелност, а впоследствие и въззивният съд, са направили незаконосъобразен извод, че планът подлежи на утвърждаване по реда на чл.705, ал.2 ТЗ. Като е приел, че с погасяването на вземанията на държавата са отпаднали свързаните с чл.703, ал.4 ТЗ и чл.189, ал.1 ДОПК пречки за утвърждаване на гласувания в събранието на 19.10.2010 г. оздравителен план, Софийски апелативен съд е постановил неправилно решение. Не кореспондира със закона и извода на въззивния съд за преклудиране на втората група доводи във въззивната жалба на [фирма], с които е обоснована неправилността на решението по чл.705, ал.2 ТЗ. Доводите касаят съответствието на утвърдения от съда по несъстоятелност оздравителен план с материалните предпоставки на чл.700, ал.1, т.3 и т.4 ТЗ във вр. с чл.705, ал.1, т.3 и т.4 ТЗ и с тези на чл.700, ал.3 във вр. с ал.2 ТЗ. Въззивният състав е отказал да ги обсъди и да се произнесе относно материалната законосъобразност на плана с единствения аргумент, че обжалващият кредитор е пропуснал да релевира конкретните пороци чрез възражения по реда на чл.703, ал.5 ТЗ и този пропуск е довел до преклудиране на възможността за обсъждането им в производството по чл.707а ТЗ. Посоченият аргумент е послужил като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по взаимно свързаните въпроси : Преклудират ли се незаявените по реда на чл.703, ал.5 ТЗ възражения на кредиторите срещу приетия оздравителен план и допустимо ли е същите да бъдат релевирани за пръв път пред въззивния съд по повод обжалване на решението на съда по несъстоятелност за утвърждаване на плана; При утвърждаване на плана обвързан ли е съдът от възраженията на кредиторите или е длъжен служебно да провери съответствието на плана с изискванията на чл.705 ТЗ, дори да не е сезиран с възражения. Касационното обжалване по първия въпрос е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по втория - на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предвид противоречието на въззивното решение с практиката в решение № 84 от 19.02.2004 г. по гр. д. № 860/2003 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на ГПК от 1952 г. /отм./. С разпоредбата на чл.703, ал.5 ТЗ е признато право на кредиторите, които не са съгласни с приетия оздравителен план, да направят пред съда по несъстоятелност възражения срещу материалната и процесуална законосъобразност на плана, за да се предотврати утвърждаването на план, чието приемане или съдържание противоречи на императивните разпоредби на чл.700 и сл. ТЗ. Законодателят не е предвидил изрично изискване за изчерпване на възраженията в производството по чл.703, ал.5 във вр. с чл.704, ал.3 ТЗ и не е поставил като условие за последващото им въвеждане в производството по чл.707а ТЗ тяхното предварително заявяване пред съда по несъстоятелност в срока и по реда на чл.703, ал.5 ТЗ. За разлика от възраженията по чл.690, ал.1 ТЗ, с пропускането на които се преклудира защитата по повод на оспореното вземане, пропускът да се направят възражения по реда и в срока на чл.703, ал.5 ТЗ не преклудира правото на несъгласния с плана кредитор да релевира нарушенията на закона във връзка със съдържанието или приемането на плана по пътя на обжалване на решението по чл.705, ал.2 ТЗ. Преклузия за незаявените по реда на чл.703, ал.5 ТЗ възражения не може да настъпи, тъй като правото на жалба срещу решението за утвърждаване на оздравителния план включва имплицитно и правото на обжалващия кредитор да иска от сезирания с жалбата въззивен съд цялостно ревизиране на предпоставките - материални и процесуални, с които законодателят е обвързал утвърждаването на плана. Проверката на материалните предпоставки по чл.700 ТЗ, относими към съдържанието на плана, би била недопустима само тогава, когато тяхното наличие вече е било обект на инстанционен контрол, упражнен по повод обжалване на определението по чл.701 ТЗ за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите. Поради засилената роля на съда в производството по несъстоятелност, част от което е и производството за оздравяване предприятието на длъжника, при упражняване на инстанционния контрол по чл.707а ТЗ въззивният съд е длъжен да следи служебно за съответствието на утвърдения от съда по несъстоятелност оздравителен план с императивните разпоредби на чл.700 ТЗ - чл.705 ТЗ. В случай, че констатира нарушения на императивни изисквания относно съдържанието или приемането на плана, въззивният съд следва да отмени обжалваното пред него решение и да откаже да утвърди плана, дори тези нарушения да не са релевирани изрично в жалбата на кредитора. Становището, че съдът е задължен служебно да провери съответствието на гласувания от кредиторите оздравителен план с императивните разпоредби на чл.700 ТЗ и чл.705, ал.1 ТЗ, е застъпено и в решение № 84 от 19.02.2004 г. по гр. д. № 860/2003 г. на ВКС, І т. о., практиката в което настоящият състав намира за правилна, съгласно чл.291, т.1 ГПК. По аргумент за по-силното основание въззивният съд не може да откаже да се произнесе дали действително има нарушения на императивните изисквания на чл.700 ТЗ и чл.705, ал.1 ТЗ, ако такива са релевирани изрично от обжалващия кредитор. Отказвайки да разгледа доводите на [фирма] за несъответствие на гласувания в събранието на 19.10.2010 г. оздравителен план с изискванията на чл.700, ал.1, т.3 и т.4 ТЗ във вр. с чл.705, ал.1, т.3 и т.4 ТЗ и чл.700, ал.3 във вр. с ал.2 ТЗ, Софийски апелативен съд е нарушил закона и е постановил неправилно решение. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени, а делото да се върне на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг негов състав. Неоснователно е искането на касатора за решаване на спора в настоящото производство, тъй като при отсъствие на произнасяне по доводите /възраженията/ за материална незаконосъобразност на оздравителния план от страна на инстанциите по същество тяхното разглеждане за пръв път от касационната инстанция ще заличи инстанционността при постановяване на решението по чл.705, ал.2 ТЗ. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в настоящото касационно производство - чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1534 от 06.10.2011 г., постановено по т. д. № 671/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :