3 Р Е Ш Е Н И Е № 628 София, 08.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 293/2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. К. от[населено място], Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 22.VІІ.2008 г.№ ІV-127 по гр.д.№ 267/2008 г., с което е оставено в сила решението на Карнобатския районен съд от 18.ХІІ.2007 г. по гр.д.№ 43/2007 г. за отхвърляне на иска му против И. С. И. и С. С. С. за обявяване на окончателен на предварителния договор, сключен между ищеца и наследодателката на ответниците Р. А. С., за продажба на недвижим имот в[населено място]. Със същото решение е обезсилен първоинстанционния съдебен акт в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищеца срещу ответниците за заплащане на обезщетение в размер на 1000 лв по чл. 7 б.”а” от същия предварителен договор и е прекратено производството по делото по тези претенции. С определение № 643 от 11.VІ.2010 г. на ІV г.о. на ВКС по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали непълнотата на описанието на имотите в предварителния договор при възможност точната воля на страните по договора да се установи и с други доказателства относно предмета на сделката обуславя отхвърляне на претенцията или е възможно уважаването на иска при изясняване волята на страните, тълкувана по чл. 20 от ЗЗД, във връзка с основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК – противоречие на постановения съдебен акт с установената съдебна практика – решение № 551 от 29.ІV.1975 г. по гр.д.№ 120/1975 г. на І г.о. на ВС на РБ. По този въпрос ВКС приема, че според установената съдебна практика е възможно и въз основа на други доказателства да се индивидуализира предмета на договора досежно неговата техническа характеристика – точна площ на дворно място, № на парцел, планоснимачен номер, квартал, сега поземлен имот, идентификатор по чл. 26 от Закона за кадастъра и имотния регистър, при положение, че от съдържанието на предварителния договор е ясно какъв е точния предмет на сделката. Пълното описание на имота в решението при уважаване на иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД съдът следва да извърши въз основа на събраните писмени доказателства по делото за идентичността на имота, а не да се ограничи да възпроизведе съдържанието на предварителния договор. Главното съображение на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявената от купувача по предварителния договор И. С. К. претенция по чл. 19 ал.3 от ЗЗД е липсата на достатъчна конкретизация на имота в предварителния договор, което е пречка за обявяването му за окончателен. С оглед на така формулирания по-горе отговор, това съображение е неоснователно. Това налага отмяната на обжалвания съдебен акт. Още в първото по делото съдебно заседание на Карнобатския районен съд по гр.д.№ 43/2007 г. ответницата по делото И. С. И. като наследница на продавачката Р. А. С. е оспорила автентичността на нейния подпис под договора и разписката за получаване на остатъка от цената. В нарушение на изискванията на чл. 154 ал.1 и 2 от ГПК(отм.), действащ при разглеждане на спора, съдът не е постановил да се извърши проверка на истинността на документа, от който ищецът желае да се ползва, тъй като търсената от него промяна в отношенията между страните чрез конститутивния иск по чл. 19 ал.3 от ЗЗД се основава именно на този документ. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и налага след отмяната на обжалваното решение като постановено при наличие на касационното основание по чл. 281 т.3 от ГПК, връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд с оглед разпоредбата на чл.293 ал.3 от ГПК. При това разглеждане на спора трябва да се изясни въпроса за автентичността на подписа на продавачката върху предварителния договор и разписката за получаване на остатъка от цената при съобразяване с тежестта на доказване съгласно чл. 193 ал.3 изр.2 от ГПК в производството по проверката на документа по чл. 194 от ГПК. В частта, с която е обезсилено решението на Карнобатския районен съд и прекратено производството по делото по претенцията за обезщетение въз основа на чл.7 б.”а” от предварителния договор в размер на 1000 лв, касационна жалба не е подадена, поради което в тази част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № ІV-127 от 22.VІІ.2008 г. постановено от Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№ 267/2008 г. в частта, с която е оставено в сила решението на Карнобатския районен съд от 18.ХІІ.2007 г. по гр.д.№ 43/2007 г. за отхвърляне на претенцията на И. С. К. по чл. 19 ал.3 от ЗЗД срещу наследниците на продавачката Р. А. С. И. С. И. и С. С. С.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд в отменената част. В частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото, съдебният акт е влязъл в сила като необжалван. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: