12 Р Е Ш Е Н И Е № 432 гр. София, 30 декември 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети декември, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1426/2015 година Касационното производство е образувано по протест на представител на Апелативна прокуратура /АП/-Бургас против решение №44 от 30.07.2015г. на Бургаски апелативен съд /АС/, по внохд №117/2014г., с което е потвърдена обявената по нохд №127/2011г. присъда на Окръжен съд /ОС/ - Бургас. В касационния протест се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции нарушения на процесуалния и материален закон. В подкрепа на визираните касационни основания се очертава дерогиране на процесуалните правила в дейността на първостепенния и въззивен съд по събиране, проверка и анализ на доказателствата, с акцент на отсъствието на предпоставки за назначаване на повторната медицинска експертиза по делото Излагат се подробни съображения и за сериозни недостатъци в реализираната от контролирания съд доказателствена интерпретация, изразяващи се в безусловното кредитиране на обясненията на подсъдимите, в тенденциозното пренебрегване на заявеното от свидетелите И. И., Е. Д., И. И., П. С., З. Т., С. М. и Г. З., и в повърхностното обсъждане на експертните заключения, довели до изводи за престъпна несъставомерност на инкриминираното от прокурора поведение на А. М., С. П.-Д. и Н. Д., по повдигнатото им обвинение по чл.123, ал.1 от НК. Обръща се внимание и на съществуващите непреодолими пороци в атакувания въззивен съдебен акт, обективирани в цялостното възприемане на описаната от Бургаски ОС и лишена от доказателствена подкрепа фактическа обстановка; в ненужен преразказ на твърденията на разпитаните подсъдими и свидетели, и обстойно възпроизвеждане на предложените от вещите лица научни мнения в изготвените експертизи и на дадените от тях допълнителни пояснения в съдебно заседание, без необходимия и задълбочен коментар; в налични противоречия във фактическите и правни констатации; и в липса на мотиви по направените от представителя на обвинителната власт доводи и възражения, свързани с грубо незачитане на императивните предписания на чл.чл.12, 13 и 14 от НПК, и с приложимото право. Аргументира се и неправилно прилагане на относимата материалноправна уредба - логическо следствие от превратно установената от решаващия орган и значима за престъпленията фактология, предпоставило постановяване на оправдателна присъда, при недопустими предположения. Предявява се искане за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.т. 2 и 3, вр.чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК. Депозирана е и жалба от упълномощения повереник на частните обвинители Е. Д., И. И. и И. И., с която подробно се обосновава несъответност на фактическите положения в съдебния акт, на приобщените гласни и писмени доказателствени средства, и на изслушаните в хода на наказателното разследване експертни заключения. Декларират се допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на АС-Бургас и съществени пропуски в атакуваното решение, което не отговаря на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Предлага се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В открито съдебно заседание на 10.12.2015г., прокурор от Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест и пледира за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане на Бургаски АС. Частните обвинители Е. Д., И. И. и И. И., надлежно уведомени не участват в касационната процедура, и се представляват от упълномощения си повереник, който в хода на пренията обосновава незаконосъобразност на въззивното решение, в относимата към подсъдимите А. М. и С. П.-Д. част, и необходимост от правоприлагане на чл.354, ал.3, т.3, вр.ал.1, т.4 от НПК. А. М., С. П.-Д. и Н. Д. се явяват пред настоящия съд лично и с договорни адвокати, които охранявайки правата на подсъдимите лица, устно и в писмени бележки, аргументират съблюдаване на процесуалните и материалноправни норми от решаващия орган при постановяване на въззивния акт, и молят за оставянето му в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №84 от 19.05.2014г., обявена по нохд №127/2011г., Бургаски ОС е признал подсъдимия А. Г. М. за невиновен в това на 01.02.2008 година, в [населено място], в качеството си на дежурен хирург, чрез немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия, като не е отчел силно увреденото състояние на пациентката П. Д., не е приел диагнозата "паралетичен илеус", не е насочил пациентката за хоспитализация в хирургично отделение, не е назначил необходимия обем от спешни биохимични и инструментални изследвания, ине е преценил характера и тежестта на заболяването, непредоставяйки своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, в условията на независимо съпричиняване с д-р С. Д. и д-р Н. Д., чрез бездействие и по непредпазливост, да е причинил смъртта на пострадалата, настъпила на 03.02.2008 година, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, във вр. с чл.81, ал.2, т.1, чл.82, ал.1, т.1, чл.86, ал.1, т.3, чл.99, ал.2 и ал.3, т.т.1 и 2 от Закона за здравето; вр.т.4.1, т.4.12.1, т.4.1.3.3, т.6.1 от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със заповед на Министъра на здравеопазването №РД-09-109/18.03.2002г.; вр. чл.27, ал.2 от Наредба №16 от 21.08.1996г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения; вр.чл.4, т.т.1 и 6, и чл.5 от Наредба №25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ; вр.чл.26, ал.1, т.т.1 и 3 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ- Бургас АД; вр.чл.11 от Кодекса за професионалната етика, издаден от Министъра на здравеопазването; вр.ІІ.1 от Клинична пътека №181: оперативно лечение при остър перитонит /приложение № 17 към решение № РД-УС-04-127, в сила от 01.01.2008г. на Националната здравно-осигурителна каса, трета част, издадена от Управителния съвет/. Със същия акт, първостепенният съд признал и подсъдимата С. П. П. - Д. за невинна в това, че на 02.02.2008 година, в [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия /лекар, акушер-гинеколог в Родилно отделение при МБАЛ [фирма]/, като не провела адекватно оперативно лечение, в качеството си на главен оператор при операцията на пациентката П. Д. и без да свика консилиум, въпреки трудността на случая, взела решение за извършване на ревизия на септична матка /противопоказна интервенция при септично състояние и гнойни абсцеси в матката/ и отстранила едностранно маточните придатъци /тръба и яйчник/, а оставила огнището на сепсиса - матката, с което е провокирала септичен шок с фатални последици, в условията на независимо съпричиняване с д-р А. М. и д-р Н. Д., по непредпазливост причинила смъртта на пострадалата, настъпила на 03.02.2008 година, оправдавайки я на основание чл.304 от НПК за извършено престъпление по чл.123, ал.l от НК, при неспазване на предписанията на чл.81, ал.2, т.1, чл.86, ал.l, т.3, чл.99, ал.3, т.т.1 и 2 от Закона за здравето; чл.5 от Наредба №25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ; чл.17, ал.2, т.4 от Наредба №16/21.08.1996г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения; чл.38, ал.1 от Кодекса за професионалната етика, издаден от Министъра на здравеопазването; т.1 от Клинична пътека №181: оперативно лечение на остър перитонит /приложение №17 на Националната здравно- осигурителна каса, трета част, издадена от Управителния съвет на НЗОК/; 4.3.Операции: 4.3.5 от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002г. По повдигнатото от Окръжна прокуратура /ОП/ - Бургас обвинение по чл.123, ал.1 от НК е оправдана и подсъдимата Н. С. Д.. Тя е призната за невиновна в това, че на инкриминираната дата /02.02.2008 година/, в [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия /лекар, акушер-гинеколог в Родилно отделение при МБАЛ [фирма]/ и несъблюдаване на чл.81, ал.2, т.1, чл.86, ал.l, т.3, чл.99, ал.3, т.т.1 и 2 от Закона за здравето; чл.5 от Наредба №25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ; чл.17, ал.2, т.4 от Наредба №16/21.08.1996г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения; чл.38, ал.1 от Кодекса за професионалната етика, издаден от Министъра на здравеопазването; т.1 от Клинична пътека №181: оперативно лечение на остър перитонит /приложение №17 на Националната здравно-осигурителна каса, трета част, издадена от Управителния съвет на НЗОК/; 4.3.Операции: 4.3.5 от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002г., не е провела адекватно оперативно лечение, като извършила ревизия на септична матка /противопоказна интервенция при септично състояние и гнойни абсцеси в матката/, с което провокирала септичен шок с фатални последици, и в условията на независимо съпричиняване с д-р А. М. и д-р Н. Д., по непредпазливост причинила смъртта на пациентката П. Д., настъпила на 03.02.2008 година. С решение №44 от 30.07.2015г., по внохд №117/2015г. на АС-Бургас, в рамките на иницииран от представителите на държавното и частно обвинение въззивен контрол, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Релевираните оплаквания в касационния протест на прокурора и в жалбата на частните обвинители за допуснати от Бургаски АС съществени процесуални нарушения, съотносими към качеството на извършената въззивна проверка; аргументирани с липса на обективно, всеобхватно и пълно изследване на доказателствените материали и отсъствие на съдържателен анализ на противоречивите източници на доказателства и експертни заключения; и материализирани в мотивите на атакувания съдебен акт, всички свързани с разрешаването на съществените въпроси, включени в очертания с обвинителния акт предмет на доказване по чл.102 от НПК, и с правилното приложение на материалния закон, са основателни. В хода на досъдебното разследване и при проведеното от ОС-Бургас съдебно следствие са назначени и изслушани една основна и четири допълнителни съдебно-медицински експертизи /т.l, л.85- 98 от ДП; т.1, л.100-105 от ДП; т.3, л.133-136 от ДП; т.3, л.139-142 от ДП; т.1, л. 263- 276 от НОХД №127/2011г./, с участието на вещите лица - доц. д-р Д. Р. /ръководител УНС съдебна медицина и деонтология в МУ - [населено място]/, проф. д-р И. К., /национален консултант по акушерство и гинекология/, доц.д-р Р. М. /коремен хирург, началник на ІІ-ра хирургична клиника при МБАЛ „име” /населено място/ и доц.д-р Д. Р.-коремен хирург в МУ –/населено място/. В изготвените заключения, експертите установяват, че причината за смъртта на П. Д. е сепсис, тежки дегенеративни промени във вътрешните органи, кръвоизливи в белите дробове, септична слезка, хепатомегалия с дегенеративно-некротични промени дифузно в черния дроб, макроскопски видими абсцеси в цялата дебелина на маточната стена, включително субсерозно, подостър ендосалпингит, гноен салпингит, септични емболи в стената до серозата на матката, остра бъбречна недостатъчност, приемайки, че матката и нейните придатъци са били огнището на стрептококовия сепсис; и възпалителният процес, започнал от вътрешните гениталии на пострадалата още в родилния дом /първоначално в долната част на коремната кухина /Д. абсцес/, не е бил разпознат от лекарите при изписването на родилката и при последващите консултации, по повод на нейните оплаквания, поради което се развил в тотален перитонит. Вещите лица са категорични, че не са спазени медицинските стандарти при проследяване на следродовия период на пострадалата жена от осъществилите наблюдение, прегледи и лечение лекари; не са назначени нужните изследвания, което е възпрепятствало правилното диагностициране и вземането на своевременни и адекватни мерки за заболяването; като извършената от гинекологичният екип, на 02.02.2008 година, инструментална ревизия на матката, вместо пълното й отстраняване, е провокирало септичен шок и допълнително усложнило тежкото състояние на П. Д.. Експертните заключения са приобщени към доказателствения материал по делото, по предвидения в процесуалния кодекс ред, като в съдебни заседания на 21.06.2011 година и на 03.01.2012г., във връзка с депозираното от защитниците на подсъдимите искане за допускане на повторна съдебно-медицинска експертиза, решаващият орган, акцентирайки на наличието на необходимите специални знания, професионален опит и лекарска практика на вещите лица, е мотивирал компетентност, обоснованост и изчерпателност на предложените от тях научни мнения, и оставил същото без уважение. В контекста на изложеното, недоумение будят процесуалните действия на Бургаски ОС, след оттеглянето му на тайно съвещание за постановяване на присъда, отразени в съдебния протокол от 04.01.2012 година, сочещи на обективирана воля за възобновяване на съдебното следствие, поради необходимостта от изясняване на релевантни за делото обстоятелства, при което е назначена повторна съдебно-медицинска експертиза, с вещи лица, посочени от Изпълнителния директор на Дирекция „Медицински одит” към Министерство на здравеопазването, на която е възложено да даде отговор на поставените вече въпроси пред участващите в досъдебната и съдебна фаза на процеса експерти, и на допълнително зададени такива, при липса на съображения за визираните в чл.153 от НПК предпоставки. Според новата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от доц.д-р С. С., /ръководител катедра „Акушерски грижи, във факултет ”Здравни грижи” към МУ-Плевен/, доц.д-р Н. Х. /катедра „Акушерски грижи, във факултет ”Здравни грижи” към МУ-Плевен/, доц.д-р Х. Ц., специалист по хирургия, началник на Трета хирургична клиника в УМБАЛСМ „Пирогов”, [населено място]/, доц.д-р Ю. В. /хирург в Трета хирургична клиника в УМБАЛСМ „Пирогов”/ и д-р Т. Ш.-съдебен лекар в отделение по съдебна медицина на УМБАЛСМ „Пирогов”/, изходното огнище на инфекцията не е матката, а фаринксът /устната кухина/, като вещите лица са се позовали на категорично установения от микробиологичното изследване на перитовеалния ексудат /коремния излив/ причинител - бета-хемопитичен стрептокок от група А, наречен стрептококус пиогенес, т.е. стрептокок, образуващ гной, чието обичайно място на вгнездване в организма е гърлото, откъдето по кръвен и лимфен път се разпространява и поразява всички органи. След разяснения за значението на медицинските направления в установената лекарска практика, които нямат задължителна сила и вписаната в тях диагноза не е обвързваща за адресата, и за случаите на налично нежелание на пациента да сподели указания му лечебно­ диагностичен алгоритъм, който лекарят не е длъжен да отразява документално, вещите лица очертават мнение, че А. М. не е отказал да хоспитализира пострадалата, защото той, неоткривайки данни за остър хирургичен корем, устно е назначил консултация и преглед при гинеколог, каквито пациентката е пожелала да осъществи при избран от нея специалист извън болницата. Експертите формират единодушно и становището си, че П. Д. преди началото на операцията е била в септичен шок, от който е настъпила смъртта и същият не е бил предизвикан от хирургичната интервенция на гинеколозите С. П.-Д. и Н. Д., лансирайки разбирането си, че отстраняването на матката в случая би било грешка, тъй като при терминалната фаза на шока, в която се е намирала пострадалата, настъпва разстройство в кръвосъсирването и предвид голямата кръвозагуба при хистеректомията, пациентката е щяла да почине на операционната маса, и аргументирайки липса на причинна връзка между техните действия и леталния изход, който бил сигурен и неизбежен. При изслушването на повторната експертиза и разпита на вещите лица, в обсега на процедурата по чл.282 от НПК, впечатляващо е и процесуалното поведение на експерта д-р С., който в съдебно заседание на 20.01.2014 година, защитавайки предложената теза, емоционално заявява-„…Дали при лицето П. Д. от фаринкса е почнала инфекцията, дали от друго огнище...за изхода на делото няма никакво значение. Проблемът е дали тези тримата, които аз не мога да нарека подсъдими, защото е обидно...и те нямат според мен никаква вина…” са съпричастни към настъпилата смърт. Подобен изказ индицира на проявена от вещото лице недопустима пристрастност и предпоставя приложение на чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.29, ал.2 от НПК, което решаващият орган е пренебрегнал, финализирал съдебното следствие и постановил първоинстанционната оправдателна присъда. В мотивите към обявения от решаващия орган съдебен акт, след оскъден доказателствен анализ; при изложени фрагментарни съображения за вътрешни противоречия в изготвените в хода на досъдебното разследване и пред съда основна и допълнителни експертни заключения, в пределите на които се обръща внимание на участието на д-р К., в качеството на републикански регионален консултант по акушерство и гинекология в проверката по случая и на изготвения от него предварителен доклад, налагащи същите да не бъдат взети предвид; и чрез декларативно позоваване на повторната съдебна експертиза, „базираща” се на цялата доказателствена съвкупност по делото и открояваща се с „демонстрирана категоричност на отговорите”, е изведена значимата за повдигнатото обвинение фактология, обуславяща престъпна несъставомерност на инкриминираните деяния. В обхвата на реализирания инстанционен контрол, Бургаски АС по молба на представителите на държавното и частно обвинение, и след запознаване с инкорпорираните чрез експертните заключения противоречиви научни мнения, е назначил тройна съдебно-медицинска експертиза, с участието на доц.д-р М. П. /акушер-гинеколог в МБАЛ „Сердика”-София/, доц. д-р А. Г. /лекар патолог в УБ „Лозенец”-София/ и доц.д-р А. Й. /лекар хирург в УМБАЛ „Александровска”-София/. Независимо от формално използваната от въззивния състав терминология „арбитражна” експертиза, чиято процесуална роля, според доктрината и съдебната практика, е да прецени различните становища по предишните експертни заключения и да даде отговор доколко използваните от вещите лица методи и средства са били подходящи, и съответстващи на съвременните специални знания в областта; да преодолее съществуващите противоречия в тях и да разреши възникналия научен спор; по своите съдържателни характеристики допуснатата експертиза представлява повторна съдебна медицинска експертиза, по смисъла на чл.153 от НПК.1 Вместо да преодолее сериозните несъответствия в изслушаните вече експертни заключения, новата съдебна експертиза е дала уклончиви, недостатъчно ясни и непълни отговори на поставените й въпроси. По отношение на вида на инфекцията и причината за смъртта на П. Д. е възпроизвела приложените резултати от морфологичните изследвания /биопсични и аутопсионни/, отразени в материала с биопс №527 от 08.02.2008г. и в аутопсионен протокол №14 от 04.02.2008г. При обсъждане на наличието на животозастрашаващи симптоми при Д. на 01.02.2008г., изискващи правилно диагностициране и хоспитализация, вещите лица са се ограничили в рамките на твърденията на д-р М. за устно разпоредена консултация с гинеколог, която не е била проведена, поради желанието на пациентката да бъде прегледана от познат специалист, и са очертали мнение, че „забавянето от 1 ден е дискусионно за фаталния изход, но може да се тълкува и като внушение на конкретно персонално отнесено бездействие, каквото от документацията не се открива”. Разглеждайки обема и последиците от оперативната интервенция на гинекологичния екип, експертите посочват, че не е издържано извършване на кюретаж на матката при тотален перитонит и сепсис, причинени от инфекция на гноен процес на гениталите, защото води до нахлуване в кръвното русло на бактериалните емболи, поради което и максима е при септични състояния отстраняване на източника на септицемията, даващо минимален шанс за овладяване на процеса, но бланкетно заявяват, че този случай не може да бъде отнесен към това обобщение и не би могло да се каже категорично, че действията по ревизията на матката, са предпоставили фаталния край. Касационната инстанция е убедена, че така констатираните и описани различия в експертните изследвания и изводи имат своето научно обяснение, което обаче е недостижимо за неспециалист. Установените противоречия в експертните заключения, относими към важни обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на наказателното дело, не са отстранени по предвидения процесуален ред от Бургаски АС. Регламентираният в чл.13 от НПК основен принцип изисква и действащият процесуален закон позволява назначаване на нови съдебни експертизи /повторни и допълнителни/, включително на такива непредвидени изрично в него /арбитражни (комисионни), комплексни/, с участието на вещи лица от предходните и/или на независими експерти, когато след представени по делото заключения, остава съмнение по поставените въпроси, __________________________________________________________________ 1.Р №25/28.07.2000г. по н.д.№563/1999г. на І-во н.о.; Р №468/22.10.2010г., по н.д. №446/2010г. на І-во н.о.; Р№86/08.04.2011г., по н.д.№425/2010г. на ІІІ-то н.о.; Р №233/29.08.2012г., по н.д. №592/2012г., на І-во н.о.; Р №194/12.10.2012г. по н.д.№72/2012г. на І-во н.о.; Р №353/22.07.2013г. по н.д.№1252/2013г. на ІІІ-то н.о.; Р№234/04.08.2014г., по н.д. №572/2014г.; и решение на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ от 17.11.2014г., по делото „Д. и други срещу България; дори в хипотезите на установена тяхна пълнота, яснота и обоснованост. Per argumentum a fortiori при налични сериозни несъответствия в предлаганите от вещите лица научни мнения, е процесуално наложително допускането и изслушването на нови съдебни експертизи, в обсега на които посредством допълнителни проучвания и конструктивни дискусии да бъдат преодолени значимите за правилното произнасяне по делото различия. Решаващият орган следва да се възползва от всички способи за разкриване на истината в наказателното производство, като в последващата си процесуална дейност е длъжен обективно и задълбочено да цени всяко едно от изготвените експертни заключения, в корелативна връзка с останалия доказателствен материал, при формиране на своето вътрешно убеждение и при изграждане на правните си изводи за възможността съдебният акт да се основава на тях. Вместо да стори това, в съгласие с императивните предписания на чл.чл.13, 14, 107 и 313 от НПК, контролираният съд е обявил решението си на 30.07.2015г., с което потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда. ­­­­­­ В съобразителната част към съдебния акт, въззивният състав е възприел описаната от Бургаски ОС фактическа обстановка; подробно възпроизвел предложените от вещите лица разсъждения в назначените и приобщени експертизи, и дадените от тях пояснения в съдебно заседание, без необходимия коментар на очертаните обстоятелства, свързани с допускане и инкорпориране на заключенията към доказателствения материал по делото; и при отсъствие на задълбочена интерпретация, задоволявайки се с декларации, че „кредитира” или „игнорира” обективирани от вещите лица научни мнения, е очертал един своеобразен механичен сбор от тях. Положени са усилия за разрешаване на важните противоречия в експертизите, за преодоляване на съществуващата неяснота и запълване на наличната празнота в същите, чрез избирателно подбрани факти от обстойно преразказаните обяснения на подсъдимите, от подробно възпроизведените показания на разпитаните свидетели, и от прилежно отразените детайли на медицинската документация по делото, което е несвойствена за съда задача. Това е обусловило и неубедителност на отговорите в атакуваното решение за здравословното състояние на П. Д. и проявената симптоматика при проведените медицински прегледи на 01.02.2008г.-02.02.2008г., за причината за смъртта на П. Д. и за липсата на съпричастност на А. М., С. П.-Д. и Н. Д. в хронологичната последователност от реализирани наблюдения, изследвания и лечения през инкриминирания период, чрез конкретно действие или бездействие, пряко и уникално отговорно за фаталния край на 23-годишната жена /релевантни обстоятелства за криминализирания в чл.123 от НК престъпен състав/; довело е до несъответствия между посочените в касационния протест фактически и правни положения, и до невъзможност да се изложат изчерпателни мотиви по направените от представителите на обвинението доводи и възражения, свързани с нарушенията в доказателствената работа и с приложимото право. Непълнотата във фактическите и правни съображения на съдебния акт по депозирани от страните в протеста и жалбите, доводи и възражения, препятства реализиране на касационен контрол за спазването на предявените към въззивната инстанция процесуални задължения. Очертаното нарушение безспорно опорочава постановеното решение и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото неминуемо накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем охрана на своите интереси, чрез достъп до съд, по реда на инстанционната проверка. В този смисъл решението не отговаря на изискванията на чл.339 НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на волята на законодателя в цитираната норма обосновава категорично заключение за установен стандарт на съдебния акт, като форма и съдържание. В обхвата на възложените задължения на въззивния състав при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствената си позиция по релевираните оплаквания, базираща се на формираното въз основа на доказателствата вътрешно убеждение, което Бургаски АС е пренебрегнал. Установеният регламент в чл.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и в чл.28 от Конституцията на Р България, гарантира най-ценното човешко благо - правото на живот. В аспекта на значимостта на охраната на тази основна ценност в демократичните общества на Съвета на Европа, сред които и нашето, националният съд трябва да подлага оплакванията, свързани с престъпленията, с обект на посгателство – човешкия живот, на внимателна и прецизна проверка, съгласно всички относими и необходими доказателства. При обсъждане на релевантните обстоятелства е изискуем стандарт на доказване ”извън разумното съмнение”, който следва от съвместното съществуване на достатъчно силни, ясни и непротиворечиви индиции или на подобни неопровергани фактически презумпции. В коментирания смисъл константната практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ последователно очертава, че произтичащото от чл.2 на КЗПЧОС задължение, интерпретирано в кореспондираща връзка с общия принцип по чл.1 от КЗПЧОС, държавите да ”осигуряват на всеки под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в тази Конвенция”, имплицитно включва необходимост от ефективно официално разследване, в случаите на причинена смърт, с цел прилагането на националните закони, които защитават правото на живот. За да бъде ефективно разследването, то трябва да е всеобхватно, безпристрастно и обективно да доведе до идентифициране и наказване на отговорните лица. Това не е задължение за резултат, а за средства. Нужно е предприемане на разумни и достъпни стъпки за събирането на всички относими и необходими фактически данни по случая /свидетелски показания, писмени материали, експертизи/, с последващ обективен доказателствен анализ. Всеки недостатък на разследването, който подкопава годността му да установи причините за смъртта или отговорното лице, рискува да го направи несъответстващо на този стандарт.1 Безспорно е и това, че съгласно чл.6, т.1 от Конвенцията, всяко лице има право на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, който да гледа делото му и след това да се произнесе по повдигнатото му обвинение от фактическа и правна гледна точка, като съобразността с тази разпоредба трябва да се преценява в обхвата на наказателното производство от започването до неговото финализиране. В контекста на установеното, ЕСПЧ е категоричен, че вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценното упражняване на правото на обжалване. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса.2 Конкретиката по настоящото дело не удовлетворява предявените изисквания за ефективност на наказателното разследване и за пълнота, яснота и изчерпателност на очертаната мотивация във въззивния съдебен акт, по предявеното на подсъдимите лица обвинение по чл.123, ал.1 от НК, и по депозираните от страните доводи и възражения по фактите, подкрепящия ги доказателствен материал и приложимата материалноправна уредба, което е ограничило процесуалните права на прокурора и на конституираните в качеството на частни обвинители пострадали от инкриминираното деяние. Предложената аргументация налага атакуваното решение да бъде отменено, съгласно предписанията на чл.354, ал.3, т.2, вр.ал.1, т.4, вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК и делото да се върне за ново разглеждане от АС-Бургас. За отстраняване на допуснатите процесуални нарушения въззивният съд следва да проведе следствие, в рамките на което да допусне и изслуша нова повторна съдебно-медицинска експертиза, по поставените в хода на наказателното производство въпроси, с участието на посочени при съблюдаване на изискванията на чл.148 от НПК вещи лица – акушер-гинеколог, коремен хирург и съдебен лекар, като с оглед правомощията си прояви активност за разкриване на обективната истина в процеса. Фактическите положения трябва да бъдат отразени в мотивите подробно, ясно и систематично, така че да дават представа за това, какво точно е приела съдебната инстанция във връзка с правно релевантните обстоятелства, включени в обсега на обвинението и на базата на какви доказателства. ___________________________________________________________________ 1.параграфи 161-163 на решение от 27.09.1995г. на ЕСПЧ по делото М. срещу Обединеното кралство (Великобритания); параграф 105 на решение от 28.03.2000г. на ЕСПЧ по делото К. срещу Турция; параграфи 136, 139 на решение от 13.06.2002г. на ЕСПЧ по делото А. срещу Р България; параграфи 102-105 на решение от 02.02.2006г. 2.решение от 27.02.1980г. по делото Де Веер срещу Белгия; решение от 16.12.1992г. по делото Х. срещу Р Гърция; решение от 21.02.2002г. по делото С. срещу Литва; решение от 08.06.2006г. по делото В.М. срещу България. Изводите по фактите е необходимо да почиват на вярна интерпретация на доказателствените средства и на съвкупната им оценка, като при наличие на противоречия в източниците на информация, апелативният съд е длъжен да ги открои и съответно разреши чрез прецизно обсъждане и професионална съпоставка помежду им, и да формира логични правни съображения. Мотивиран от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №44 от 30.07.2015г., постановено по внохд №117/2014г., по описа на Бургаски АС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Бургас, от стадия на съдебното заседание, за изпълнение на указанията на ВКС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.