Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. София 29.05.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 20 януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 4657 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата М. В. Б., чрез адв. С. Г. срещу решение № 206/15.05.2013 г. по в.гр.дело № 196/2013 г. на Врачанския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 49/25.01.2013 г. по гр. дело № 2476/2012 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която И. Н. Б. от [населено място] е осъден да заплаща на малолетното си дете Ю. И. Б., чрез неговата майка и законен представител М. В. Б. месечна издръжка над размера от 250 лв. и вместо това е отхвърлил иска с пр.осн.чл.143,ал.1,вр.чл.59,ал.2 и ал.5 СК в частта за сумата над 250 лв. месечно до уважения от Районен съд [населено място] размер от 400 лв. като неоснователен.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилни изводите на въззивния съд относно имотното състояние на ищеца И. Б., тъй като същият има самостоятелно жилище, изключително високи доходи за стандарта на живот в страната – доходи над 6000 лв. месечно, че няма друго семейство и задължения към други низходящи или възходящи за заплащане на издръжка.
Ответникът по жалбата И. Н. Б., чрез адв. В. Л. в писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение в обжалваната част е постановено при спазване на материалния закон и на процесуалните правила. Според ответника по жалбата определения размер месечна издръжка за детето Ю. Б. е съответна на нуждите на последното и на възможностите на ответника по жалбата.
С определение № 1232/05.11.2013 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на месечна издръжка на осн.чл.143,ал.1 СК на малолетното дете Ю. Б. на осн.чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос относно критериите за определяне размера на издръжката на малолетни деца по чл. 142,ал.1 СК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск по чл. 143,ал.1 ГПК,вр.чл.59,ал.2 и ал.5 СК.
От фактическа страна по делото е установено, че роденият на 29.12.2006 г. Ю. И. Б. е дете на страните по делото – ответникът по жалбата И. Б. и жалбоподателката М. Б.. С решение № 49/25.01.2013 г. по гр.дело № 2476/2012 г. на Врачанския районен съд е прекратен брака между родителите, предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения и И. Б. е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното дете Ю. Б., чрез майката като законен представител в размер на сумата 250 лв., считано от влизане на решението в сила. В посочените части решението на Врачанския районен съд е влязло в сила.
Възоснова на приложено удостоверение № 235/04.12.2012 г., издадено от [фирма] е прието, че за периода 01.12.2011 г. до 01.12.2012 г. бащата И. Б. е получил брутно трудово възнаграждение общо 62 850.41 лв. – по 5 237.50 лв. месечно.
Съобразно удостоверение № 1771/30.07.2012 г., издадено от същото търговско дружество за периода от време от 01.01.2012 г. до 01.07.2012 г. майката М. Б. е получила брутно трудово възнаграждение общо 7 979.99 лв. – по 1330 лв. месечно.
Съдът е взел предвид приложения по делото социален доклад и е приел, че детето Ю. е клинично здраво дете, развива се нормално за възрастта си и за него се полагат адекватни грижи.
Като е взел предвид установените факти по делото и разпоредбите на чл.142, ал.1 СК, според които размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, а съгласно ал.2-ра размерът на минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата съдът е приел, че месечната издръжка, необходима за детето Ю. Б. е 400 лв. Според съда този размер издръжка се дължи от двамата родители и поради това, че възможностите на майката са по-малки, а и същата полага грижи за отглеждане на детето ответникът по жалбата следва да заплаща по 250 лв. месечна издръжка. Останалата част следва да се поеме от майката.
При тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която И. Б. е осъден да заплаща на малолетното дете Ю. Б., чрез майката М. Б. месечна издръжка над 250 лв. и е отхвърлил иска с пр.осн.чл.143,ал.1 СК в частта над сумата 250 лв. месечна издръжка.
По правния въпрос:
С ППВС № 5//16.11.1970 г. на ВС т. II е прието, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, че нуждите винаги са конкретни. Според същото постановление възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя от доходите, имуществото и квалификацията, че възможността винаги е конкретна и обективна. Застъпено е становището, че при определяне размера на издръжката от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 280/28.09.2011 г. по гр.дело № 1654/22010 г. на ВКС III г.о., решение 341/01.11.2011 г. по гр.дело № 147/2011 г. на ВКС III г.о.,постановени по чл.290 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя посочената практика на ВС и ВКС по поставения правен въпрос.
По касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че решението на въззивния съд в обжалваната част е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.142,ал.1 СК.
Неправилни са изводите на въззивния съд относно възможностите на родителите на малолетното дете Ю. Б., родено на 29.11.2006 г. , както и относно нуждите на детето, както и крайният извод относно размера на месечната издръжка, дължим от ответника по жалбата.
Установено е по делото, че брутното месечно трудово възнаграждение на бащата И. Б. е в размер на 5237.50 лв. и е четири пъти по-високо от брутното месечно трудово възнаграждение на майката М. Б.. По делото не е установено наличието на задължения за издръжка от ответника по жалбата към други лица. Относно нуждите на детето следва да се отчете възрастта на същото, обстоятелството, че по делото не са установени такива нужди, които да изискват средства в по-голям размер. Следва да се отчете и факта, че жалбоподателката отглежда, грижи се и възпитава малолетното дете Ю. Б.. С оглед на изложеното съдът намира, че месечната издръжка, която е необходима за малолетното дете е в размер на сумата 500 лв., от която ответникът по жалбата следва да заплаща 400 лв., а останалата част се дължи от майката, която полага грижи за отглеждане и възпитание на детето.
Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че решението на въззивния съд в обжалваната част следва да се отмени – т.е. в частта, с която иска за издръжка е отхвърлен за разликата над 250 лв. до 400 лв. месечна издръжка. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплаща още по 150 лв. месечна издръжка на малолетното дете Ю. Б., чрез майката, като законен представител М. Б., считано от влизане на решението в сила.
С оглед изхода на спора ответникът по жалбата следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 216 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя въззивно решение № 206/15.05.2013 г., постановено по в.гр.дело № 196/2013 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 49/25.01.2013 г., постановено по гр.дело № 2476/2012 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която И. Н. Б. от [населено място], ЕГН [ЕГН] е осъден да заплаща на малолетното дете Ю. И. Б., чрез неговата майка и законен представител М. В. Б. от [населено място], ЕГН [ЕГН] месечна издръжка над размера от 250 лв. и вместо това е отхвърлен иска с пр.осн.чл.143,ал.1, вр.чл.59,ал.2 и ал.5 СК в частта за сумата над 250 лв. месечно до уважения от Районен съд [населено място] размер от 400 лв. и вместо отменената част постановява
Осъжда И. Н. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.4, ап.7 да заплаща малолетното дете Ю. И. Б., [дата на раждане] ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител М. В. Б. ЕГН [ЕГН] [населено място], [улица], вх.А, ап.1 месечна издръжка още по 150 лв./разликата от 250 до 400 лв./, считано от влизане в сила на настоящото решение до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Осъжда И. Н. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.4, ап.7 да заплати по сметка на ВКС сумата 216 лв. държавна такса върху дължимата издръжка.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |