Р Е Ш Е Н И Е                                                                                                             № 488                                                София 26.05.2009г.   Върховният касационен съд на Република България,Четвърто гражданско отделение,в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора..................................изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 4015/08 година,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК. Образувано е по молба на С. Х. П. за отмяна на влязло в сила решение № 515 от 7.05.08г.,постановено по гр.дело № 672/06г.на Върховен касационен съд,ІІІ г.о. Молителката се позовава на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК,като твърди,че атакуваното решение се намира в противоречие с влязло в сила на 14.10.05г.решение № 1163/14.10.05г.по гр.дело № 2*4г.на ВКС,ІІІ г.о. Моли по-късно постановеното решение да бъде отменено. Ответникът по молбата Н. с. на РБ не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,приема,че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Съгласно чл.303 ал.1 т.4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато между същите страни,за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение,което му противоречи. Противоречието трябва да съществува между решенията,а не между техните мотиви. Нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата,по които са постановени. С решение № 515 от 7.05.08г.,постановено по гр.дело № 672/06г.,чиято отмяна се иска,състав на Трето г.о.на ВКС е оставил в сила въззивното решение от 28.01.06г.на Софийски градски съд ,ІІ Б отд.по гр.дело № 1713/05г.за отхвърляне на обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ вр.с чл.225 ал.1 от КТ,предявени от С. Х. П. против Н. с. на Р. България. Приел е,че заповедта,с която през 2003г. е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради съкращение в щата е законосъобразна. Изложени са съображения,че дори уволнителната заповед да е изготвена технически още през 1997г.,когато по щатното разписание на ответника е съкратена заеманата от нея длъжност,трудовото правоотношение е прекратено от датата на връчването й на ищцата – 2.07.2003г. С решение № 1* от 14.10.2005г.,постановено по гр.дело № 2796/04г.състав на ІІІ г.о.на ВКС е приел,че за периодите от 29.04.99г.до 1.10.99г. и от 1.10.99г.до 1.12.2000г.т.е.по време на съществуващо трудово правоотношение е налице незаконно недопускане до работа на ищцата С,поради което е осъдил ответника Н с. на РБ да й заплати обезщетение по чл.213 ал. 2 от КТ. В случая няма тъждество на споровете по двете съдебни решения. Предмет на решението,чиято отмяна се иска ,са искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ,а по-рано постановеното решение е по иск с правно основание чл.213 ал.2 от КТ. След като делата са с различен предмет няма противоречие между решенията и отмяната е недопустима. По изложените съображения,Върховният касационен съд,ІV г.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Х. П. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК на решение № 515 от 7.05.08г.по в.гр.дело № 672/06г.на Върховния касационен съд,ІІІ г.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: