О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Р № 376 София, 24 септември 2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Е. Стоянова дело № 1116 по описа за 2013 година. Постъпил е протест от прокурор при Апелативна прокуратура - гр. София срещу нова присъда № 7 от 27.02.2013 г., постановена по внохд № 1348/12 г. на Апелативния съд – гр. София, с който се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. След запознаване с мотивите на оспорения съдебен акт е представено допълнително становище. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест при изложените в последния доводи и съображения. Подсъдимият лично и защитата му – адвокати Й.В. и В.В., не намират основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Представя се писмено възражение. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: 1.С присъда по нохд № 2767/09 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия Й. Н. П., както следва: - за деяние, извършено в периода от 15.04.2001 г. до 13.03.2006 г. – на основание чл.257, ал.1, във връзка с чл.255, ал.1, пр.1 и 3, чл.26, ал.1, чл.2, ал.2 е чл.54 НК – на три години лишаване от свобода, условно за срок от пет години и на глоба в размер на 6000 лева; по първоначално предявеното обвинение за отделни престъпления по чл.255, ал.3 НК и относно разликата в стойността над 254 429, 29 лева, а именно – 28 165,46 лева, подс.П. е оправдан; - за деяние, извършено на 06.04.2007 г. – на основание чл.255, ал.1, т.2 и чл.54 НК – на една година лишаване от свобода, условно за срок от три години и на глоба в размер на 1000 лева; - за деяние, извършено на 01.03.2007 г. – на основание чл.202, ал.2, т.1, във връзка с чл.201 и чл.54 НК – на три години лишаване от свобода, условно за срок от три години, а на основание чл.202, ал.3 от НК подсъдимият е лишен от право да заема длъжност по управление на чуждо имущество в търговско дружество за срок от три години; по първоначално предявеното обвинение по чл.203, ал.1, във връзка с чл.201 НК подс.П. е оправдан; - по обвинението по чл.251, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК подсъдимият е оправдан; - на основание чл.23 НК е определено общо наказание, като на подсъдимия е наложено най-тежкото, а именно – три години лишаване от свобода, с отлагане изпълнението на наказанието за срок от пет години. Към така определеното общо наказание са присъединени наказанията лишаване от посочените по-горе права и глоба в размер на 6000 лева; 2. С решение по внохд № 827/11 г., образувано по протест на прокурора, насочен срещу оправдаването на подсъдимия по чл.203, ал.1, във връзка с чл.201 от НК и по чл.251, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК и по жалба на подсъдимия срещу осъдителната част на присъдата, САС изменил последната, като отменил присъдата в частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен и осъден на основание чл.202, ал.2, във връзка с чл.201 НК на три години лишаване от свобода и на лишаване от право да заема длъжност по управление на чуждо имущество в търговско дружество за срок от три години; на основание чл.23, ал.1 НК САС определил измежду наказанията по чл.257, ал.1 (отм.) и чл.255, ал.1 НК едно общо наказание лишаване от свобода в размер на три години и глоба в размер на 6000 лева. В останалата част присъдата на СГС е потвърдена. 3. С решение № 443 от 17.12.2012 г. по кд № 1677/12 г., образувано по жалба на подс.П., Върховният касационен съд, трето наказателно отделение отменил посоченото въззивно решение и върнал делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила. 4. По внохд № 1348/12 г. САС отменил изцяло в наказателно-осъдителната й част присъдата по нохд № 2767/09 г. на СГС и вместо нея постановил оспорената сега нова присъда. С последната подсъдимият е оправдан по предявените му обвинения по чл.257, ал.1, във връзка с чл.255, ал.1, пр.1 и 3 и чл.26, ал.1 НК; по чл.255, ал.1, т.2, пр.2 НК и по чл.202, ал.2, т.1, във връзка с чл.201 НК. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Както се спомена, с касационният протест, се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, като в него не са изложени данни в подкрепа на последните. След запознаване с мотивите на решаващия съд, прокурорът при САП е представил допълнително становище, с което се поддържа, че новата присъда, в частта по обвинението по чл.257, ал.1, във връзка с чл.255, ал.1, пр.1 и 3 и чл.26, ал.1 НК е неправилна и незаконосъобразна, тъй като са допуснати „нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата по делото, налице е непълен, едностранчив доказателствен анализ и превратна оценка на доказателствата. Това е довело до изграждане на вътрешно убеждение на въззивния съд, което не се основава на изискването за пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото. Нарушението е съществено, тъй като в резултат на него законът е приложен неправилно.” Поддържа се, че „от събраните доказателства се установява, че подс.П. за периода от 2000-2005 г. не е декларирал годишни данъчни задължения в размер на 254 459, 29 лева”. По-нататък (на л.3 от допълнителното становище) се твърди, че за данъчната 2006 година, подсъдимият „като подал данъчна декларация пред ТД на НАП-София, с вх№ ........... г. не декларирал доход в размер на 7 000 евро, с левова равностойност 13 691,81 лева, която сума притежавал в банковата си сметка в „Б. А......”, В., А., номер[ЕИК]. По този начин подсъдимият не е платил данъчно задължение в размер на 3 286,04 лева. Възразява се, че „при формиране на изводите на съда за оправдаване на подсъдимия не са отчетени заключенията на двете банкови експертизи”, както и „двояката процесуална природа” на обясненията на подс.П., които са възприети от САС „безкритично”, макар, че са „неправдоподобни и противоречат на останалата доказателствена съвкупност”. На последно място, се иска „доводите” в протеста от 12.03.2013 г. „да се имат предвид при постановяване на решение от ВКС”. Протестът следва да се остави без разглеждане. 1. Процесуалното развитие на делото сочи, че с решение на САС по внохд № 827/11 г. подс.П. е бил оправдан по обвинението по чл.202 НК. В тази част съдебният акт не е бил оспорен от прокурора, а първото по ред касационно производство е образувано по повод жалба от името на подсъдимия. Цитираното по-горе отменително касационно решение не е възстановило висящността на производството , в частта относно обвинението по чл.202 НК. С оглед на казаното дотук, очевидно това обвинение е било вън от проверката на първия касационен състав, тъй като не е бил надлежно сезиран от прокурора, а по жалбата на подсъдимия е бил процесуално препятстван да утежни положението му. Тези обстоятелства не са съобразени от решаващия съд и от прокурора. Първият не е очертал правилно пределите на своята проверка и повторно се е занимал с обвинението по чл.202 НПК, а вторият – не е съобразил отсъствието на процесуална възможност едва сега да претендира осъждане на подсъдимия по коментираното обвинение. 2. Отделно от изложеното, протестът е несъответен на изискванията на закона – чл.351, ал.1 НПК. Протестът, постъпил във ВКС на 13.03.2013 г., е бланков – с него се оспорва изцяло постановената нова присъда, с която подсъдимият е бил оправдан по три обвинения – по чл.257, чл.255 и 202 НК, като са посочени само основанията, чието наличие се претендира, а именно – тези по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Допълнителното становище, изготвено след запознаване с мотивите на САС, представено в указания от последния срок е декларативно по съдържание. Съдебният акт, в частта по обвинението по чл.202 НК, не може да бъде предмет на проверка в настоящото касационно производство, по изложените по-горе причини (т.1). Наред с това нито в протеста, нито в допълнителното становище са посочени каквито й да било данни в подкрепа на заявените касационни основания. Резултатът по обвинението по чл.257 НК е оспорен по начин, който не позволява на настоящата инстанция да извърши надлежно възложената му от закона проверка. Цитираното по-горе достатъчно красноречиво сочи, че на вниманието на ВКС не са поставени конкретните данни, предопределили извода на прокурора за „непълен, едностранчив доказателствен анализ и превратна оценка на доказателствата”. По идентичен начин стоят нещата и с обвинението по чл.255 НК. Изложените от прокурора констатации, собствени изводи, не изпълват съдържанието на „данни”, по смисъла на чл.351, ал.1 НПК. Заявеното, че обясненията на подсъдимия „противоречат на останалата доказателствена съвкупност”, не е подкрепено с данни относно конкретните доказателства, които са дали основание за направения от прокурора извод за неправдоподобност на същите обяснения. ВКС многократно е имал повод да укаже, че липсата на данни, в подкрепа на ангажираните касационни основания, не може да предопредели извършването на проверка по реда на глава двадесет и трета НПК. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на Апелативна прокуратура-гр.София против нова присъда № 7 от 27.02.2013 г., постановена по внохд № 1348/12 г. на Апелативния съд – гр. София и ПРЕКРАТЯВА производството по кд № 1116/13 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: