Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№ 60129
София, 14.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 798/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 60269 от 18.06.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260029 от 12.11.2020 г. по в. гр. д. № 187/2020 г. на Търговищкия окръжен съд, по касационната жалба на И. С. И. и С. И. С.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК
Ответниците по касационната жалба Ф. И. А., Н. Р. Н., Б. Р. Н. и В. Р. А. оспорват същата. В съдебно заседание не вземат становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените искове за признаване за установено правото на собственост върху 1244/1513 ид. ч. от процесния имот, като вместо него е постановено ново по същество за признаване за установено по отношение на И. С. И. и С. И. С., че Ф. И. А., Н. Р. Н., Б. Р. Н. и В. Р. А. са собственици на основание давностно владение на 1244/1513 ид. ч. от УПИ * в кв.4 по плана на [населено място], [община].
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса допустимо ли е при действието на ЗТСУ /отм./ придобиването на идеална част от дворищнорегулационен парцел чрез владение върху реално определена част от него.
На поставения въпрос трябва да се даде следния отговор: при действието на ЗТСУ /отм./, съгласно чл. 59 ЗТСУ /отм./, която разпоредба е в сила от 01.06.1973 год., не е допустимо придобиването както на реално определени, така и на идеални части от дворищно-регулационни парцели чрез давностно владение на части от такива парцели. Владението на реални части от парцел за какъвто и да е срок не се счита за владение на идеална част от парцела и не може да има за последица придобиването по давност на съответна идеална част. Когато се касае до владение по отношение на реална част от чужда вещ, законът не съдържа разпоредба, от която да следва, че владението върху един обект /доколкото реалната част може да се счита за такъв/ може да се счита за трансформирано владение върху друг обект или, че последицата на владението на една вещ е придобиване правото на собственост на друга вещ. Доколкото може да има такава фикция, тя се установява от закона – чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./, което правило намира приложение само и доколкото продобивната давност е изтекла преди неговото влизане в сила. В цитирания смисъл е решение № 3/20.04.2012 г. по гр. д. № 724/2011 г. на ВКС, Второ г. о., което се споделя от настоящия състав.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на предявените от Ф. И. А., Н. Р. Н., Б. Р. Н. и В. Р. А. положителни установителни искове за собственост е установяване правото на собственост по отношение на ответниците върху 1244/1513 ид. ч. от УПИ * в кв.4 по плана на [населено място], [община], съответстващи на обема на владяната от тях реална част.
В исковата молба ищците са изложили твърдения, че упражняват фактическа власт върху реална част от имота - 1 244 кв. м. от него /незастроената/, целият с площ 1 513 кв. м., съответно са придобили 1 244/1 513 ид. ч. от същия. С оглед невъзможността да бъдат признати за собственици на реална част, за тях е налице правен интерес от признаване, че са собственици на идеална част, съответстваща по обем на владяната реална част. Тази реална част е с площ 1 244 кв. м. от имота, целия с площ 1 513 кв. м., поради което претендират установяване на правото на собственост върху 1244/1513 ид. ч. от процесния имот.
Посочили са също така, че са придобили правото на собственост на основание наследствено правоприемство от Р. А., починал през 2017 г. /съпруг на първата ищца и баща на Н. Р. Н., Б. Р. Н. и В. Р. А./ и придобивна давност, вследствие на осъществявана фактическа власт с намерение за своене през периода от 1997 г. до неговата смърт, като след този момент владението е било продължено от ищците. С писмени договори от 13.12.1994 г. и 01.12.1997 г. наследодателят е закупил от ответницата И. И. дворното място. Наследодателят и ищцата Ф. А. са притежавали правото на собственост върху съседния имот пл. № 23, като от 1997 г. са започнали да упражняват фактическа власт върху 1 244 кв. м. от процесния имот. Снабдили са се с констативен нотариален акт № 33/15.09.2015 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Ответниците са били допуснати да ползват жилищната сграда и стопанските постройки, застроени общо върху площ от 269 кв. м. С нотариален акт № 173/17.05.2017 г. първата ответница е продала на сина си С. С. процесния имот. Исковата молба е предявена на 04.12.2019 г.
В отговора ответниците са възразили, че исковете са недопустими, евентуално – неоснователни.
В доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК, при разпределение на доказателствената тежест, е указано на ищците, че следва да докажат принадлежността на правото на собственост върху описаната част с площ 1 244 кв. м. С решението на районния съд исковете са отхвърлени с мотиви, че владението върху реална част не може да доведе до придобиване на идеална част. Във въззивната жалба оплакванията на жалбоподателите – ищци са свързани с установяване по делото, че са упражнявали владение върху реална част, довело до придобиване на съответната по обем идеална част. Същото становище е изразено и от процесуалния представител на въззивниците в хода на устните състезания.
По делото е установено следното:
Видно от предварителен договор от 13.12.1994 г., сключен в писмена форма, Р. А. е закупил от С. М. и Й. И. съответно 240 кв. м. от процесния имот /в регулация от 1984 г./, с построената в тази част къща и стопански постройки, които „представляват в реални граници ивицата в югоизточния край, в непосредствено съседство с парцел * на купувача“, при описани граници, за сумата 15 000 лв., която е изплатена напълно и в брой на продавачите. С писмен предварителен договор от 01.12.1997 г., подписан само от продавача С. М. /баща на ответницата/ Р. А. е закупил и 1 250 кв. м. от парцел *, съставляващ празно дворно място, при граница: застроената част от него, за сумата 125 000 лв., изплатена напълно на продавачите и при тяхно съгласие купувачът Р. А. да застрои полумасивна постройка за магазин /дюкян/ в продаденото дворно място.
С констативен нотариален акт № 121/09.05.2017 г. ответницата Й. И. е призната за собственик по давностно владение и наследство на УПИ * в кв.4 по плана на [населено място], [община]. С договор за покупко-продажба от 17.05.2017 г., сключен с нотариален акт № 138, е прехвърлила правото на собственост в полза на втория ответник.
По делото се установява, че с влязло в сила решение по гр. д. № 820/2017 г. на РС – Търговище са отхвърлени исковете на Ф. И. А., Н. Р. Н., Б. Р. Н. и В. Р. А. срещу И. С. И. за признаване за установено правото им на собственост върху УПИ* в кв.4 по плана на [населено място], [община], на основание придобивна давност чрез упражнявано давностно владение, считано от 1997 г. и наследствено правоприемство от Р. А.. Исковата молба по цитираното дело е била предявена на 23.05.2017 г. По настоящото дело е налице позоваване на упражнявана фактическа власт и след приключване на устните състезания по предходно воденото дело.
С въззивното решение е прието, че мотивите на влязлото в сила решение се ползват с доказателствена сила, поради което направеният извод, че ищците са упражнявали фактическа власт върху 1250 кв. м. от имота, следва да бъде съобразен и в настоящото производство. Посочено е също така, че от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че от 1997 г. семейството на Р. А. обработва дворното място зад жилищната сграда на ответниците. Продавачите са изразили волята си за прехвърляне на правото на собственост в полза на купувача по писмените договори. От момента на сключването им Р. А. и съпругата му са започнали да владеят имота като свой /през 1997 г. са го декларирали в общината/. Свидетелката Х. С. /сестра на ищцата/ сочи, че тя и съпругът й са закупили съседния на собствения им имот преди 20-23 години, като са оставили ответниците да живеят в къщата. Последните никога не са обработвали дворното място. Горните факти са възпроизведени и в показанията на свидетеля А.. Не са кредитирани показанията на свидетелите А. и Х., ангажирани от ответниците, които от една страна сочат, че Р. А. обработвал мястото само няколко години, а преди това го работил С. М. /бащата на Й. И./, но не знаят дали наследодателят на ищците го е купил. След анализ на гласните доказателства е направено заключение, че наследодателят и съпругата му са упражнявали фактическа власт, считано от 1997 г. върху процесните идеални части от имота. Приложими са правилата на правната конверсия. Нормативната забрана за обособяването на реална част от имот в самостоятелен обект на право на собственост не води автоматично до заличаване на правните последици на владението. Теорията и съдебната практика приемат за допустимо придобиването на идеална част, съответстваща на владяната реална част, в случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект. В случая обектът на владение може да се обособи в самостоятелен имот, но остатъкът от този имот, който се владее от ответниците, не може да се обособи като такъв. Правилата на правната конверсия следва да бъдат приложени и в тази хипотеза, тъй като биха поставили в по-благоприятно положение владелец, който владее реална част от имот, която не може да се обособи като самостоятелна, пред владелеца, който владее такава част, която може да се обособи като самостоятелна, но от останалата част от имота не съществува възможност да се образува самостоятелен такъв.
По основателността на касационната жалба съдът намира следното:
Съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и т. 10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК, преди да разгледа спора по същество, Върховният касационен съд трябва да провери дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост.
При изложените по-горе факти следва да се приеме, че е била налице нередовност на исковата молба, с оглед несъответствието между нейната обстоятелствена част и направеното пред съда искане. В обстоятелствената й част липсва изложено твърдение за наличието на съсобственост /напротив, твърди се владение върху реално определена част/, а в петитума се претендира установяване правото на собственост върху идеална част от процесния имот.
Пропускът на първоинстанционния съд да изиска уточнения по реда на чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК е следвало да бъде констатиран и отстранен от въззивния съд, който като инстанция по същество, разполага с правомощията да извърши съответните процесуални действия, водещи до отстраняване нередовността на исковата молба, като последиците ще са различни в зависимост от изпълнението на указанията. В случая въззивният съд е постановил решението си, без да е изпълнил задължението по чл. 129, ал. 1 ГПК да провери редовността на исковата молба. Това е довело до неизпълнение на задължението да постанови допустим съдебен акт по съществото на спора. От своя страна касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали е въведено в касационната жалба оплакване за недопустимост на акта. При констатация, че е приета за разглеждане нередовна искова молба, ВКС процедира в зависимост от дефекта, който обуславя тази нередовност. Когато нередовността се отнася до съществото на делото (уточняване на основанието или петитума на иска), същата не е отстранима пред касационната инстанция, поради което решението следва да се обезсили, а делото да се върне на въззивния съд за предприемане на надлежните процесуални действия с цел отстраняване на нередовността. Исковата молба трябва да бъде оставена без движение с даването на указание за отстраняване на противоречието между нейната обстоятелствена част и петитума. При уточняване, че се претендира установяване на правото на собственост върху реално определената част от 1 244 кв. м., във връзка спазване на изискванията на чл. 19 ЗУТ и преценка дали тази част може да бъде годен обект на собственост съобразно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, следва да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:


ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 260029 от 12.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 187/2020 г. на Търговищкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадените в мотивите указания.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.