Р Е Ш Е Н И Е   №  2   София,  18 февруари  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                            ТАТЯНА КЪНЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мариана Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 634/ 2008 година Производството е образувано по повод касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец А. И. В. против присъда № 49 от 10.11.2008г. постановена по в.н.о.х.д. № 42/2008г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК и се иска отмяна на постановената от въззивния съд нова присъда и връщане делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Съображенията, изложени в подкрепа на доводите са, че са нарушени „ принципни положения на наказателния процес” относими към чл.13, 14, 107, ал.5, 303 НПК. Твърди се, че въззивният съд в нарушение на чл.355, ал.1, т.2 и 3 НПК не е изпълнил задължителните указания на Върховния касационен съд, дадени в предишното отменително решение. В съдебното заседание повереникът на касатора излага и други съображения, в подкрепа на направените доводи, като твърди, че с допуснатите съществени процесуални нарушения били ограничени процесуалните права на частния обвинител и граждански ищец.   Подсъдимият не се явява лично, а защитника му намира жалбата за неоснователна и иска присъдата да се остави в сила.   Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, не са налице сочените касационни основания, поради което и постановената нова присъда следва да се остави в сила.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с присъда № 49 от 10.11.2008г. по в.н.д. № 42/2008г. е отменил присъда № 44 от 14.10.2005г. постановена по н.о.х.д. № 238/2005г. на Кюстендилския окръжен съд и ПРИЗНАЛ подсъдимия В. К. В. за НЕВИНОВЕН в това, че на 15.07.2000г. в близост до разклона за с. Б., общ. Дупница, при управление на автобус Сетра с ДКН Е 01 32 АХ , е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.15, ал.1; чл.16,ал.1, т.2 и чл.20 ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Атанасов В. , поради което го ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 НК. Отхвърлени са предявените от А. В. граждански искове за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. и имуществени вреди в размер на 5000лв.   ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА   Съображенията, изложени в подкрепа на това касационно основание, изцяло не се споделят от настоящия състав. Некоректно е твърдението, че в мотивите на въззивното решение „ няма адекватно аналитично отношение към доказателствения материал, няма човешка логика и е проявена правно недопустима тенденциозност”. В резултат на това поведение, според касатора, се е стигнало до признаването на подсъдимия за невинен, въпреки наличието на доказателства, установяващи вината му. Настоящият състав намира, че сочените нарушения не са налице. При формиране вътрешното убеждение на съда не са допуснати нарушения, напротив то е основано след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и съответства на формалната логика. Изводите си относно фактите, съдът може да изгражда единствено на базата на събрани по предвидения в процесуалния закон доказателствени средства. По делото е безспорно , че поради допуснати нарушения при извършването на огледа на местопроизшествие, изготвения протокол и съответната скица, са изключени от доказателствената съвкупност. Това обстоятелство е довело до затруднения при изясняване на основния въпрос по делото – какъв е механизма на произшествието. Без да се отговори на този въпрос не може да се отговори и по несъмнен начин, кой има вина за настъпилия резултат. За изясняване механизма на произшествието и преди всичко мястото на удара, въззивният съд е назначил съдебно- автотехническа и автотехническа и физическа експертиза, на които са поставени конкретни въпроси. Компетентността на вещите лица не е оспорена , но и те съобразявайки се с годния доказателствен материал и специалните си знания, не са могли категорично да определят мястото на удара. Във всички приети и преценявани от съда заключения на вещите лица се съдържат вероятности, които не биха могли да се елиминират чрез събиране на други доказателства. След като съдът е изчерпал всички възможности за попълване на доказателствената маса, а от събраните доказателства не е възможно по несъмнен начин да се приеме, че подсъдимият е допуснал нарушения на правилата за движение, които са в причинна връзка с настъпилия резултат, то единствената възможност е той да бъде оправдан. Настоящият състав намира, че изводите на въззивния съд са основани на целия обем доказателствени материали, преценката им е правилна, а мотивите са изготвени в съответствие с изискванията на процесуалния закон,поради което и не са налице сочените нарушения на чл.13, 14, 107, ал.5 НПК. Не е налице и нарушение на чл.355, ал.1 НПК. При ново разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни само относно стадия, от който трябва да започне разглеждането на делото, отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила и прилагането на закона, но само когато се установят други фактически положения. В конкретния случай в отменителното решение на Върховния касационен съд са дадени указания единствено по отношение на стадия, от който следва да започне разглеждане на делото, както и процесуалните нарушения, според състава съществени, които следва да бъдат отстранени. Тези указания са изпълнени, поради което и неоснователно се твърди, че е налице такова нарушение.   ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА   Това касационно основание се аргументира с неправилното признава на подсъдимия за невинен и оправдаване по обвинението по чл.343, ал.1 б.”в” във вр. чл.342, ал.1 НК.   При приетите за установени фактически положения правилно подсъдимият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. След като е невъзможно да се установи по несъмнен начин механизма на произшествието и изясни допуснати ли са от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътя, които са в причинна връзка с настъпилия резултат, съдът няма друга възможност освен постановяване на оправдателна присъда. К. е сторил това въззивният съд не е допуснал нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК.   Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения от въззивния съд, постановената нова присъда следва да се остави в сила.   Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 49 от 10.11.2008г. постановена по в.н.о.х.д. № 42/2008г. на Софийския апелативен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: