. стр. от решение по гр.д. № 776/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 800 С., 22. март 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 776 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 12.01.2009 г. по гр.д. № 810/2008, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да прецени заинтересоваността на свидетеля, който е в трудово правоотношение с работодателя, както и по материалноправните въпроси за правното значение на връчването на длъжностна характеристика и нормативната уредба на трудовите задължения и за липсата на качества като основание за прекратяване на трудовия договор. По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правнолревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно. Съдържанието на задълженията на работника по трудовото правоотношение се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ работодателят тлябва да изготви и връчи на работника длъжностна характеристика, в която да посочи по-подробно задълженията му, но ако той не изготви или не връчи длъжностна характеристика, това не се отразява по никакъв начин на съдържанието на трудовото правоотношение. Нито работодателят може да възложи с длъжностна характеристика несвойствени задължения на работника, нито работникът може да не изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа поради липсата или невръчването на длъжностна характеристика или поради непосочването на съответното задължение в нея. В длъжностната характеристика може да бъдат посочени и качества, които работникът трябва да притежава според естеството на възложената работа, но ако длъжностна характеристика липсва, не е връчена, във връчената длъжностна характеристика не са посочени качества или не са посочени всички необходими качества за ефективното изпълнение на възложената работа, не следва, че работникът може да работи без необходимите качества и работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение поради липсата им. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за да посочи фактическите констатации, които са обусловили извода му за липса на качества, работодателят се е позовал на доклад, който е оспорен от истцата, а разпитаните свидетели нямат преки впечатления от дейността на истцата или фактите по доклада, не са установени изискванията към истцата за изпълнение на трудовата й функция, няма връчена длъжностна характеристика, а и голяма част от констатациите сочат на нарушения на трудовата дисциплина, а не на липса на качества. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че оспорването на доклада от истцата има правно значение. Докладът е частен свидетелстващ документ, неподписан от истцата, който няма материална доказателствена сила за обстоятелствата, които удостоверява. Той би имал такава сила, ако съответните обстоятелства бъдат признати от истцата. Съгласно чл. 180 ГПК (чл. 144 ГПК отм.) частният документ, подписан от лицата, които са го издали, съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица. Истинността на направените изявления може да се установи чрез потвърждаването на участието на авторите в издаването на документа и установяването по какъв начин те са узнали удостоверените факти. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че невръчването на длъжностна характеристика има правно значение. Качествата, необходими за ефективното изпълнение на възложената работа се определят не от посочването им в документ, а от нейното естество. Дисциплинираността е качество, което е необходимо за ефективното изпълнение на възложената работа, особено ако тя е ръководна, тъй като ръководител без самодисциплина трудно може да осигури спазването на трудовата дисциплина от подчинените си. Обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че истцата е работила като медицински директор на „П. д.”, В. Т. При извършена проверка на място от министерството на здравеопазването седемчленна лекарска комисия установява несъответствие на структурата на диспансера с профила на приетите психично боли, наличие на организация и разпределение на труда, създаваща условия за изплащане на значителни суми за извънреден труд, незадоволителна организация и управление на лечебно-диагностичния процес, нарушение на диспансерните функции, сериозни пропуски в работата на ТЛЕ, сериозни пропуски при воденето на медицинската документация, както и неупражняване или инцидентно упражняване от страна на медицинския директор на контрол за използваемост на леглата, оборот на легло и престой на болните. Изложеното се установява от доклада на лекарската комисия, която е извършила проверката на място, както се установява от показанията на свидетелите М. и Н., които са в трудово правоотношение с ответника (а първият е бил дисциплинарно уволнен от истцата), но те не сивдетелстват за начина работа на истцата (който може да одобряват, или не), а за участието на членовете на комисията, които са подписали доклада в проверка на място, която отразява техните лични впечатления от удостоверените факти; както и от съдържащите се в личното трудово досие изходящи от истцата документи, които тя е изпращала до вишестоящи органи, в които е искала съдействие за разрешаване на проблеми с трудовия колектив и организацията на работата, които са от нейна компетентност. Видно от изложеното истцата не е разполагала с необходимите организаторски и делови качества да осъществява ефективно ръководството на здравното заведение, както по отношение на лечебно-диагностичната дейност и диспансерните функции, така и по отношение на надлежното водене на медицинската и другата правна и финансовоотчетна документация, поради което правилно и в съответствие с изискванията на закона трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната Заповед № РД-15-4264/05.11.1996 на министъра на здравеопазването. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и предявените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. Ответникът не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 12.01.2009 г. по гр.д. № 810/2008. ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М. И. К. – Д. от В. Търново, за признаване на уволнението й със Заповед № РД-15-4264/05.11.1996 на министъра на здравеопазването за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.