Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр. София, 11 юни 2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ..……………...….…. НАДЯ ЦЕКОВА ……...……… и с участието на прокурор ………………...........….....ВЕЛИНОВА.............……………………… разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 609/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимия М. Н. М. срещу решение № 8 от 13.03.2015 г. на Апелативен съд Б., НО, постановено по ВНОХД № 174/2014 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на подсъдимия М. е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, като са изложени твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване както на въззивното решение, така и на потвърдената с него първоинстанционна присъда на Ямболския окръжен съд по НОХД № 171/2014 г. Според жалбоподателя, по делото не били събрани доказателства, които да установяват по категоричен и безспорен начин авторството на престъплението, за което е осъден. Тъкмо обратно – твърди, че съществуват безспорни доказателства за това, че автор на инкриминираното деяние е друго лице, което е само свидетел, но те не са приложени по делото. Въз основа на изложените доводи подсъдимият М. М. моли ВКС да отмени постановеното от АС Бургас въззивно решение, както и присъдата на ОС Ямбол и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. По делото е представено допълнение към жалбата на подсъдимия чрез служебно назначения му защитник - адв.М. Г., в което са изложени доводи за незаконосъобразност на постановените по делото съдебни актове, както и за допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, поради което се моли за връщането му на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Твърди се от защитника на подсъдимия М., че не са събрани убедителни доказателства, които по безспорен начин да установят възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка, нещо повече, при повторното разглеждане на делото от ОС Ямбол се събрали доказателства, които въвели достатъчно съмнения във виновността на подсъдимия, както и относно възприетата правна квалификация. Сочи се, че показанията на свидетелите, които не са заинтересовани от крайния изход на делото и заключенията на съдебно медицинските експертизи изключват наличието на умисъл за убийство, а единствено за причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Като не са възприели тази правна квалификация, съдебните инстанции са допуснали нарушение на материалния закон. Отсъствието на доказателства в подкрепа на обвинителната теза довело въззивния съд до необходимост от възприемане на различна фактическа обстановка от тази, изложена в обвинителния акт и възприета от първата инстанция, което според адв.Г. представлява съществено процесуално нарушение. Наред с това защитникът твърди, че апелативният съд превратно е тълкувал показанията на пострадалия Й. като е приел независимо от неговото твърдение за нанесен само един удар по главата, нанасяне на повече удари в тази област. Не е кредитирал също твърдението на Й. за това, че бил ударен от „едър дебел циганин“, визирайки св.А., като не е възприел и показанията на полицейските служители, посетили местопроизшествието - свидетелите П. Х. и И. К. в същия смисъл. В продължение на анализа на доказателствата, възприети от първата и въззивната инстанции, защитникът сочи, че в основата на съдебните актове са поставени показанията на лица, пряко заинтнересовани от изхода на делото – св.Б. А., сочен от подсъдимия М. като действителният извършител на престъплението и неговите близки – св.С. Б., която живеела на семейни начела с Б.А., св.С. А. /син на сестра му/ и св.С. К. /роднина на св.Б./. Посочените свидетели са целяли да прехвърлят вината върху подсъдимия М., за да защитят единия от тях, а именно св.Б.А.. Според адв.Г. въззивният съд е въвел нов елемент в мотивите си, за да обоснове прекия умисъл за убийство - етническия произход на пострадалия, без такъв факт да се твърди в показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия. По този начин според защитника, апелативният съд се е постарал да допълни мотивите на първата инстанция, признавайки че те са непълни и неточни, но така сам е допуснал съществено процесуално нарушение, действайки като съд, който се опитва да подкрепи обвинението, а не като безпристрастен арбитър. На критика е подложена и оценката на въззивната инстанция на веществените доказателства по делото, които според защитника при липсата на следи от престъплението по тях е следвало да се изключат от доказателствената съвкупност, каквото е било становището на първоинстанционния съд. Приемайки решение в обратния смисъл, апелативният съд е допуснал превратно тълкуване на доказателствата, което също се сочи като съществено процесуално нарушение. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият М. и неговият защитник поддържат жалбата и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 15 от 28.02.2014 г., постановена по НОХД № 407/2013 г., Ямболският окръжен съд е признал подсъдимия М. Н. М. за виновен в това, че на 22.05.2013 г. в [населено място], на [улица], е направил опит умишлено да умъртви Х. С. Й. от [населено място], като изпълнителното деяние, макар и довършено, от него не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици и същото е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ и б.„б“ от НК, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.12 пр.1 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр.чл.58 б.“а“ вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на пет години „лишаване от свобода“, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг“ режим. С цитираната присъда съдът е признал подсъдимия М. за невинен в това да е извършил деянието по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение по т.11 пр.1 на чл.116 ал.1 от НК. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е зачел времето, през което подсъдимият М. е бил задържан по настоящото дело с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 27.09.2013 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. На основание чл.70 ал.7 от НК съдът привел в изпълнение неизтърпяната част от наказанието, наложено му с Определение № 20/05.03.2004 г. на ЯОС в размер на една година, пет месеца и дванадесет дни, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг“ режим. Съдът се произнесъл по веществените доказателства, както и относно разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимия М.. По жалби на подсъдимия и на защитника му срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 51/2014 г. по описа на БАС, НО, като с решение № 50 от 12.05.2014 г. на основание чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК въззивният съд е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Ямболския окръжния съд. При повторното разглеждане на делото ОС Я. с присъда № 63 от 03.10.2014 г., постановена по НОХД № 171/2014 г. е признал подсъдимия М. Н. М. за виновен в това, че на 22.05.2013 г. в [населено място], на [улица], е направил опит умишлено да умъртви Х. С. Й. от [населено място], като изпълнителното деяние, макар и довършено, от него не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици и същото е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ и б.„б“ от НК, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.12 пр.1 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр.чл.58 б.“а“ вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на пет години „лишаване от свобода“, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг“ режим. И с тази присъда подсъдимият М. е признат за невинен в това да е извършил деянието по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по т.11 пр.1 на чл.116 ал.1 от НК. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е зачел времето, през което подсъдимият М. е бил задържан по настоящото дело с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 27.09.2013 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. На основание чл.70 ал.7 от НК съдът привел в изпълнение неизтърпяната част от наказанието, наложено му с Определение № 20/05.03.2004 г. на ЯОС в размер на една година, пет месеца и дванадесет дни, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг“ режим. Съдът постановил веществените доказателства, като вещи без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила. Произнесъл се и относно разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимия М.. Тази присъда също била атакувана с жалби от подсъдимия и неговия защитник. Образувано било ВНОХД № 174/2014 г., по което с решение № 8 от 13.03.2015 г. на основание чл.338 от НПК въззивният съд потвърдил присъдата на окръжния съд. Решението на САС е било съобщено по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК на подсъдимия М. на 19.03.2015 г. и на адв.Г. – на 23.03.2015 г. Видно от изходящия регистър на Затвора Б., касационната жалба на подсъдимия е подадена на 23.03.2015 г., поради което ВКС намира, че е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия М. М. е неоснователна. Отправените срещу въззивното решение възражения по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на АС Бургас, въз основа на които са формирани изводите за наличието на обективните и субективни елементи на престъплението по чл.116 ал.1 т.12 пр.1 вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, за което жалбоподателят е бил осъден. В този именно смисъл са подробно изложените доводи в подкрепа на поддържаната от касатора теза за неустановено авторство на деянието, мотивирана със съществени процесуални нарушения в осъществената от БАС доказателствена дейност. С оглед отправените към настоящата инстанция искания за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимия М. на основание чл.354 ал.1 т.2 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК, касаторът на практика претендира ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, да приеме нови факти и да го оправдае по повдигнатите му обвинения, какъвто резултат самият процесуален закон е изключил. Контролът, който ВКС осъществява в касационното производство, се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. Фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не са изведени като самостоятелни касационни основния за проверка на въззивния съдебен акт. ВКС е имал възможност многократно и последователно да изтъква в решенията си, че проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може да бъде оспорено и поставено под съмнение при касационния контрол, само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Ако такива не са допуснати, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е суверенно и неотменимо. Следователно, касационният съд поначало не разполага с правомощие да проверява фактическата необоснованост на решението и да контролира вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно приетите за установени факти. В светлината на изтъкнатите принципни постановки ВКС обсъди възраженията на жалбоподателя М. единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в осъдителните изводи на съда. Приетите за установени от АС Бургас фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. Касационната жалба и допълнението към нея, в основната си част от съдържанието преповтаря доводите, изложени във въззивните жалби, депозирани срещу присъдите от първото и второто разглеждане на делото от ЯОС. Защитникът на подсъдимия, който е автор на тези жалби и допълнителното изложение към касационната жалба, е игнорирал съществения факт, че във въззивното решение, атакувано в настоящото касационно производство е даден подробен отговор на всички възражения, отправени от него и подсъдимия. Нито едно от поставените на вниманието на въззивния съд оплаквания срещу присъдата на ЯОС не е било пренебрегнато. От залегналите в мотивите на решението съображения е видно, че отделните възражения са обсъдени внимателно в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като ясно и недвусмислено са посочени основанията, въз основа на които всяко от тях е преценено като неоснователно. С оглед на това касационната инстанция счита, че изложената от състава на БАС аргументация в пълна степен удовлетворява стандарта на чл.339 ал.2 от НПК. При тези констатации относно процесуалната дейност на въззивната инстанция, релевираните в касационната жалба претенции за неправилно разкриване на фактологията на деянието разкриват единствено субективното несъгласие на жалбоподателя с осъждането му, което не представлява касационно основание по чл.348 ал.1 от НПК. Касационната инстанция не споделя залегналите в жалбата възражения срещу интерпретацията на показанията на свидетелите Б. А., С. Б., С. А. и С. К.. С оглед същественото им значение на основен източник на обвинителни доказателства срещу подсъдимия, тези гласни доказателствени средства са били внимателно проверени от гледна точка на вътрешната им логичност, обективност и убедителност, както и в контекста на съответствието им с останалите доказателствени материали. Въпреки наличието на близките отношения между тези свидетели, което е било обект на вниманието на АС Бургас, настоящата инстанция не констатира основания да бъде оспорен осъщественият от него анализ на свидетелските показания, както и изведеният въз основа на него извод, че съдържанието им оборва лансираната от подсъдимия защитна теза, че не е извършил деянието. Неоснователни са възраженията и срещу начина, по който са интерпретирани показанията на пострадалия Й.. Същите са задълбочено обсъдени на страници 17 - 19 от въззивното решение, като са съпоставени с показанията на свидетелите Б.А., Б., С.А. и К., с обясненията на подсъдимия М., със заключенията на съдебно-медицинските експертизи, като са съобразени и веществените доказателства. Констатираните противоречия и непълноти са преодоляни чрез техниката на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК, като по този ред са приобщени показанията, дадени от пострадалия на досъдебното производство. Така чрез съвкупния анализ на посочените доказателствени източници, въззивният съд е стигнал до извода, че пострадалият Й. не е посочил като извършител на деянието „...едър дебел циганин, гол до кръста...“, както се твърди в допълнението към касационната жалба, визирайки св.Б.А., доколкото показанията му изясняват, че той не е видял, кой нанася ударите, тъй като в този момент е бил обърнат с гръб. Това обстоятелство, както и твърденията, че удари му е нанесло само едно лице и само с „...един дълъг предмет...“, в последствие конкретизиран като сап на брадва, изцяло съвпадат с показанията на свидетелите – очевидци Б.А., С.А., Б. и К.. Съвпадение между обсъжданите доказателствени източници е налице и в твърдението, че авторът на деянието е бил заедно с други лица – група хора, възрастни и деца, които Й. не познавал. А що се отнася до противоречията относно броя на ударите, нанесени по главата на пострадалия, въззивният съд е дал убедителен отговор, съпоставяйки показанията на пострадалия Й. със заключенията на съдебно-медицинските експертизи. В тях категорично е отразено наличието на две разкъсно-контузни рани на главата, съответно в лявата челна област с размери около 5 см с наличие на физикални данни за импресионна фрактура на подлежащите кости и в лявата теменна област с дължина около 4 см без наличие на физикални данни за импресионна фрактура на подлежащите кости, което сочи на нанесени два удара по главата. Преметът, с който са нанесени ударите също е изяснен на базата на показанията на четиримата свидетели – очевидци, на пострадалия и заключенията на СМЕ, които потвърждават, че констатираните наранявания могат да бъдат причинени от удари със сап /дръжка на брадва/. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че приобщаването на веществените доказателства – два броя дървени сапа към доказателствената съвкупност от въззивния съд, след като преди това са били изключени от първата инстанция, представлява съществено процесуално нарушение. Цитираните веществени доказателства са били приобщени по надлежния процесуален ред още на досъдебното производство чрез протокол за доброволно предаване от св.Б.А. и извършен оглед на веществени доказателства. След като е спазен процесуалния ред за приобщаване на конкретни доказателствени източници, тяхната оценка е суверенно право на съдебните инстанции по фактите. Доколкото оплакването е свързано с преценка пълнотата на доказателствата, въз основа на които е решено делото, то същото не може да бъде обсъждано от касационната инстанция, тъй като не е от основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК. С оглед тези съображения ВКС прие, че крайните изводи на въззивния съд за доказаност на авторството на престъплението не са направени в нарушение на процесуални правила, посочени в касационната жалба на подсъдимия и допълнението към нея от защитника му. Съвкупността от преки и косвени доказателства, подробно изброени в мотивите на атакуваното решение, формират хармонична верига от факти, свързани помежду си и с основния факт, като водят до единствено възможен извод за авторството на деянието в лицето на подсъдимия, изведен в съгласие с императивните изисквания на чл. 303 от НПК. На последно място, в допълнението към касационната жалба, представено от адв.Г. се съдържа оплакване за нарушение на материалния закон, тъй като доказателствата по делото сочели на умисъл за извършено престъпление по чл.129 от НК, а не такова по чл.116 ал.1 т.12 вр.чл.18 ал.1 от НК. В подкрепа на тази теза се сочи липсата на последици за здравето на пострадалия Й. след проведеното му медицинско лечение. Касационната инстанция намира и това оплакване за неоснователно. В мотивите на атакуваното въззивно решение БАС е изложил подробни съображения на базата на какви доказателствени източници е стигнал до извод за наличие у подсъдимия на пряк умисъл за убийство. В основата на този извод обосновано са поставени заключенията на съдебно-медицинските експертизи, които са категорични, че констатираното увреждане в лявата челна половина на главата е било с такава степен животозастрашаващо, че единствено оказаната своевременно спешна, висококвалифицирана медицинска помощ, свързана с хирургическа интервенция, е предотвратила леталния изход. Наред с това за изясняване умисъл на подсъдимия правилно са обсъдени предметът, с който е нанесен удара /дървен сап с дължина около метър/, областта на тялото, в която са нанесени ударите /главата и гърба/, техния брой и сила. Тези факти, съдържащи се в доказателствените източници по делото – показанията на свидетелите, заключенията на СМЕ, обсъдени в тяхната съвкупност основателно са оценени от въззивната инстанция като доказателства, определящи от субективна страна наличие на пряк умисъл у подсъдимия М. за убийство на пострадалия Й.. В тази връзка некоректно в допълнението към касационната жалбата е посочено, че за обосноваване на прекия умисъл, втората инстанция е въвела нов елемент в мотивите си – а именно етническия произход на пострадалия. Този мотив не е продукт на въображението на въззивния съд, а се съдържа в показанията на свидетелите – очевидци Б.А., С.А. и Б., които възпроизвеждат думите на подсъдимия, произнесени докато е нанасял удари на пострадалия. Това обстоятелство обаче не е решаващо за определяне на прекия умисъл за убийство, който е бил формиран у подсъдимия М. при извършване на деянието. Изводът за наличие на такъв бе обоснован конкретно по-горе в настоящото решение, което констатира, че атакуваният съдебен акт на АС Бургас е законосъобразен и не е налице касационното основание по чл.348 ал.2 от НПК. Водим от изложените аргументи и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8 от 13.03.2015 г., постановено по ВНОХД № 174/2014 г.по описа на Бургаския апелативен съд, НО. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.