РЕШЕНИЕ N  391   София, 01 октомври 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември..................…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев...........................                                                                              Елена Авдева............................ при секретар..............…..........Кр.Павлова..........................................и в присъствието на прокурора.............…..........А.Лаков.....................................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 397/2009 година. Защитникът на подсъдимия С. Н. Г. е подал касационна жалба против въззивно решение № 50 от 13.05.2009 г. по в.н.о.х.д. № 12/2009 г. на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 120 от 02.12.2008 г. по н.о.х.д. № 120/2008 г. на Пловдивския военен съд. Единственото касационно основание, посочено в жалбата, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 116, ал. 1 НПК – според защитата по въпроса за авторството на деянието осъдителната присъда се е основала само върху извънпроцесуалното самопризнание на подсъдимия, възпроизведено в показанията на част от разпитаните свидетели. Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Касационната жалба е неоснователна. С подлежащите на проверка съдебни актове подсъдимият кадрови ефрейтор С. Н. Г. е признат за виновен в това, че на 12.06.2008 г. около 02.00 часа в гр. П., на кръстовището на бул. “. и бул. “6-ти септември”, управлявал личния си лек автомобил “Опел Корса” с рег. № Р* с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2.42 промила, установено по надлежния ред с техническо средство “Алкотест Дрегер” № 0* поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода при отлагане на изпълнението на това наказание за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК и на една година лишаване от право да управлява МПС на основание чл. 343г НК, считано от отнемането на свидетелството за правоуправление на 12.06.2008 г. Твърдението, че присъдата е основана единствено на възпроизведеното чрез други доказателствени средства самопризнание, направено извън рамките на процеса е голословно. Първо, и двете предходни инстанции са направили всичко възможно да изследват версията, лансирана от подсъдимия, и след събирането на съответните доказателства с пълно основание са я отхвърлили като недостоверна. Второ, в мотивите на въззивното решение са изложени убедителни съображения, че именно обвиненото лице е управлявало автомобила си в състояние на тежко алкохолно опиване. Това заключение не е основано само на самопризнание, направено пред други лица, но и на други надлежно събрани гласни и писмени доказателства, проверени чрез компетентно изпълнена и обоснована съдебно-медицинска експертиза. Затова тезата за допуснато процесуално нарушение по чл. 116, ал. 1 НПК трябва да бъде отхвърлена. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 50 от 13.05.2009 г. по в.н.о.х.д. № 12/2009 г. на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 120 от 02.12.2008 г. по н.о.х.д. № 120/2008 г. на Пловдивския военен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.