3 Р Е Ш Е Н И Е № 244 гр. София, 27 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА със секретар Мира Недева и с участието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от председателя съдията ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА касационно н.о.х. дело № 646/2015 г. Касационното дело е образувано по жалба на подсъдимия Г. О. С., подадена чрез адвокат Г. А., срещу Присъда № 5 от 13.03.2015 г. по в.н.о.х.д. № 253/2014 г. по описа на Окръжен съд – Силистра. В жалбата се твърди, че въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон, като е признала подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, тъй като авторството и съставомерността на деянието не са доказани по безспорен и категоричен начин. Посочва се още, че е допуснато и съществено процесуално нарушение, но наведените в подкрепа на това становище доводи са идентични с тези, аргументиращи тезата за нарушение на материалния закон. Посоченият съдебен акт, в гражданско-осъдителната му част, е обжалван от пострадалия Н. М. Х. в качеството му на граждански ищец и частен обвинител, чрез адвокат Р. Н., поради явна несправедливост на присъденото обезщетение. Твърди се, че размерът на уважената част от исковата претенция е неправилно занижен, без да са отчетени правилно реално причинените болки и страдания. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита новата осъдителна присъда на Окръжен съд – Силистра за правилна и законосъобразна. Посочва, че двете касационни жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе, взе предвид следното: С Присъда № 27 от 21.10.2014 г.,постановена по н.о.х.д. № 5 по описа на Районен съд – Дулово за 2014 г. , подсъдимият Г. О. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2 НК. На основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. Същият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Н. М. Х. сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2013 г. до окончателното изплащане. Силистренският окръжен съд, като въззивна инстанция, отменя първоинстанционния съдебен акт и вместо него постановява нова присъда. Г. С. е признат за виновен в причиняването на средна телесна повреда и на основание чл. 129, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, като е оправдан по обвинението причинената средна телесна повреда да е довела до затруднения в говора на пострадалия. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец обезщетение за претърпените в резултат на деликта неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Върховният касационен съд счита, че към настоящия момент релевираните от жалбоподателите основания и изложените в тяхна подкрепа доводи не следва да бъдат обсъждани, тъй като Дуловският районен съд е допуснал съществено процесуално нарушение , от категорията на абсолютните такива, което налага отмяна на постановените актове и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция. На стр. 3 от мотивите към постановената от районния съд присъда (л. 68 от делото) съдията - докладчик е изложил следната аргументация: „Настоящия състав на съда , в който председателя е и ловец прилагайки и собствените наблюдения от дейността на ловците- градяща се на един ентусиазъм за обогатяване животинския свят в даден район, безкористна дейност и когато човека от когото най много зависи тази дейност- председателя на дружинката за лов, бъде изправен непосредствено пред ситуация в която бъдат хванати да бракониерстват , чрез използване на кучета и подръчни материали , както е било в случая, напълно противозаконно в противовест с разпоредбите на закона за лова, е невъзможно да не изпадне в състояние на физиологичен афект- силно раздразнение предизвикано от внезапното откриване на фазана в торбата на пострадалия, неговото арогантно поведение- кани ги да пийнат с него, като им обяснява, че фазана е бил паднал от небето.” Тази мотивировка на съда разкрива констатираното от касационната инстанция абсолютно процесуално нарушение, а именно постановяването на присъдата от незаконен състав. Причината се корени в обстоятелството, че от цитирания текст е видна предубедеността на изготвилия мотивите съдия -докладчик при изграждане на вътрешното му убеждение. Недопустимо е при разглеждане на делото и сформиране на вътрешното убеждение съдебният състав да бъде воден от лични чувства, емоции и житейски разбирания. Принципното положение, отразено в чл. 14 НПК, задължава съдът да постановява своите актове въз основа на вътрешно убеждение, основано единствено на обективно, всестранно и пълно изследване на фактите по делото. Декларативни изявления, свързани с лични, извънслужебни обстоятелства от живота на съдията, са напълно неприемливи и не следва да бъдат част както от мотивите към постановения акт, така и от доводите, формирали вътрешното убеждение на съда. Безпристрастността е основна, необходима и задължителна характеристика на съдебния състав, поради което всяко съмнение в нейното наличие поставя под въпрос правилността на присъдата или решението. В конкретния случай Дуловският районен съд драстично е нарушил процесуалните правила за сформиране на вътрешното си убеждение, „прилагайки и собствените наблюдения от дейността на ловците”, тъй като по този начин се е поставил в позицията на лице с предварително изградено мнение, повлияно от външни и необвързани с доказателствата по делото обстоятелства и въздействия. Така обективираната позиция на съдията-докладчик по категоричен начин разкрива неговата предубеденост, която е явна и недвусмислена. Безспорен е изводът за незаконност на съдебния състав, тъй като не подлежи на съмнение факта, че спрямо съдията-докладчик са били налице основанията за отвод по чл. 29, ал. 2 НПК, но такъв не е бил направен. Това обстоятелство е опорочило валидността на постановената присъда, което безусловно налага отмяната й. С цел изчерпателност е необходимо да се посочи, че въззивната инстанция също е допуснала процесуално нарушение, като, отменяйки първоинстанционния акт, не е върнала делото за ново разглеждане на районния съд. Видно е, че окръжният съд е констатирал предубедеността на съдията - докладчик, но напълно неоснователно и неправилно се е ограничил единствено с коментара: „Извън анекдотната комичност на изявлението, следва да се добави, че в състава на съда очевидно е имало и психиатър или психолог.” Тази констатация също е несъобразена в значителна степен с изискването за изграждане на съдебен акт, основан единствено на закона и процесуалните норми, без наличие на субективни оценки и лични позиции. Ръководен от изложеното и съобразно чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Присъда № 5 от 13.03.2015 г. г. по в.н.о.х.д. № 253 по описа на Окръжен съд гр. Силистра, с която е отменена присъда по нохд.№5/2014 г. на Районен съд Дулово. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в първата инстанция - Районен съд гр. Дулово, от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: