8
Р Е Ш Е Н И Е
№
[населено място] ,…………….
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Наталия Такева, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 3369/2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1595/24.07.2014 год. по гр.д.№ 20/2014 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено решение № 1326/20.07.2013 год. по т.д.№ 301/2011 год. на Софийски градски съд , ТО, VІ – 9 състав за отхвърляне предявения от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.20 ал.7 от Наредба № 6 / 2004 год. за сумата от 57 671 лева – претендирана цена /стойност/ на изградено съоръжение – бетонов комплексен трансформаторен пост с кабели средно и ниско напрежение, за външно захранване на жилищна сграда в УПИ VІ – 1517 в кв.37,ул. „И. С.„, кв. „М. ливади - З.„,гр.С.,район В. , ведно с кумулативно съединен със същия иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, за обезщетение за забава в издължаване на главницата,за периода 16.07.2010 год. до предявяването на иска - 01.02.2011 год., в размер на 420 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.117 ал.1 т.2 ЗЕ вр. с чл.20 ал.5 и чл.30 ал.4 от НПППЕЕПРЕМ,вкл. противоречие със задължителна за въззивния съд съдебна практика – реш.№ 195 / 27.12.2013 год. по т.д.№ 38 / 2013 год. на І т.о. ВКС, досежно извода за липса на изискуема цена за изградени съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа, както и като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване с релевантни за изхода на спора доказателства по делото - искане за сключване на договор за придобиване на съоръжението, вх.№ ВП – 6684 / 10.07.2006 год. при ответното дружество и становище изх.№ [ЕГН] на ответното дружество, като съдържащо признание за дължимостта на главницата по първия иск.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба.Позовава се на обстоятелството,че електроснабдяването се осигурява от „съвкупност от електрически уредби и мрежи„, поради което и цената не би могла да се разчленява за части от съоръжението,доколкото и в случая съставлява единство от трансформаторен пост и кабели , както правилно я е възприел въззивният съд.
С определение № 430 / 11.06.2015 год. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : От кой момент възниква изискуемост на задължението на възложителя /електроразпределително дружество / да заплати стойността на изградените съоръжения, съгласно чл.20 ал.7 от НПППЕЕПРЕМ и пар. 4 ПЗР на ЗЕ? В хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК е обосновано противоречие на въззивното с решение № 685 / 04.07.2011 год. по т.д.№ 760 / 2010 год. на СГС,VІ – 13 състав.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение , в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :
Предявявайки главния иск,ищецът [фирма] твърди,че съвместно с дружествата [фирма] / конституирано като съищец, но необжалващо въззивното решение / и [фирма], което не е страна в производството,са застроили процесното съоръжение - бетонов комплексен трансформаторен пост в УПИ VІІ - 923,1514,кв.37,м.М. ливади – запад , район В., С. , с характеристика съответно : БКТП 2 х 800 кVа / 20 кV / 0,4 кVа , с диспечерски № 42-776, с монтирани два трансформатора по 800 кVа с фабрични номера № 13746/2007 год. и трансформатор 600 кVа с фабричен № 137475 / 2007 год. , с кабелни линии СРН 20 кV от ТП „И. С.„ 60 / с диспечерски № 42 -373 / 9 до нов БКТП и кабелни линии НН 0,4 кV от нов БКТП до ШКД – 6 І с дължина 60 метра , от нов БКТП до ШКД – 6І с дължина 60 метра, от нов БКТП до ШКД 6- ІІ с дължина 60 м. , от ШКД 6 – І до Г. секция І / УПИ VІ – 1517 / кв.37 / с дължина 20 метра , от ШКД – 6 – І до Г. секция ІІ / УПИ VІ /,от нов ШКД 6 І до нов ШКД 6 ІІ с дължина 20 м. ,от ШКД 6 ІІ до Г. секция І с дължина 20 метра , от ШКД 6 до Г. секция ІІ с дължина 20 метра и 4 бр. главни електромерни табла , за външно захранване на жилищна сграда в УПИ VІ - 1517, кв.37 , ул. „И. С.„ , м. „М. ливади - З.”, Район „В.„,гр.С.. Изграждането се твърди в съответствие с разрешение за строеж № 16/13.02.2008 год., като ответното дружество е възложител на съоръжението, ползвайки го от 23.05.2007 год. / разрешение за ползване № ДК – 07 – 239 на ДНСК / и до момента , без да е заплатило стойността му от 180 198,78 лева и отказвайки да сключи договор за изкупуването му.Участието на касатора е преценено като 12,77 % от стойността на съоръжението и оценено на 57 671 лева.
Ответникът оспорва правото на собственост на ищеца върху процесното съоръжение и кабелни линии,позовавайки се на нефигурирането му като възложител в разрешението за ползване на съоръжението.Твърди, че право на собственост върху съоръжението му е надлежно прехвърлено от [фирма] – бетонов комплексен трансформаторен пост, със съответни идеални части от правото на строеж върху УПИ VІІ – 923,1514, но с ищцовото дружество липсва сключен договор за прехвърляне на принадлежащи на [фирма] права на собственост върху същото, респ. и сключен договор за присъединяване на обект на потребител към енергийната мрежа, по реда на чл.117 ал.1 т.2 ЗЕ, какъвто отново се сочи сключен единствено с [фирма],за присъединяване на жилищна сграда в УПИ VІІ – 923,1514,чрез изграждане на единичен трафопост и кабелни линии,съгласно предписание № ПИ 1589/27.04.2004 год..Страната твърди, че посоченото от ищеца разрешение за ползване касае само това присъединяване.Няма спор, че договор за присъединяване на жилищна сграда в УПИ VІ – 1517, от кв.37 , същата местност и район, по реда на чл. 117 ал.2 ЗЕ - № ДПЕРМ 341 / 28.02.2005 год. е сключен между [фирма] , с настоящо наименование [фирма] и А. М., съгласно предписание № НИ – 3475 / 02.11.2004 год., като с последващо споразумение правата и задълженията на последния са поети от [фирма] и [фирма].Ако разрешението за ползване се счете относимо към изградените от ищцовото дружество съоръжения, обстоятелство което ответникът оспорва,се противопоставя довода , че на основание чл.19 от Наредба № 6 / 09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи / НПППЕЕПРЕМ / договорът за присъединяване следва да се счита прекратен, с представянето на документ за въвеждане в експлоатация на съоръженията.Следователно последният не би могъл да бъде основание за заплащане на стойността им, а последващ договор за изкупуване на съоръженията не е сключван. Във връзка с процедурата по изкупуване се сочи неизпълнение на ищеца и досежно задълженията му за представяне на документите по чл.16 и чл. 24 от Наредбата, поради което се касае за неизяснени технически показатели на подлежащите на изкупуване съоръжения. Оспорен е и размера на исковете.
Видно от нот. акт № 157 , том.2, рег.№ 4371 , нот.дело № 310 / 2005 год.,а и изрично упоменато в споразумение от 23.09.2010 год. ,сключено между [фирма] и ищцовото дружество, последното е притежател на вещното право на строеж на всички обекти / включително и за евентуален трафопост, ако би бил изградим / върху парцел VІ – 1517, изключая тези,за които учредителите му в полза на [фирма] са запазили правото си на строеж.Цитираното от ищеца разрешение за строеж № ЕЛ – 16 / 13.02.2008 год. не включва ищцовото дружество като възложител и по начало не касае процесния УПИ VІ – 1517 кв.37.Назначената по делото техническа експертиза не е имала за задача да установи разположението на изграждания БКТП,респ. прилежащите му съоръжения спрямо УПИ VІ– 1517 от кв.37, единствено върху който ищцовото дружество притежава съответно вещно право на строеж,за да би възникнала необходимост от прехвърлянето му чрез съответен договор в нотариална форма.Експертизата не е установявала и в коя част изгражданите съоръжения са по същество движимости /премествяеми съоръжения/, в която хипотеза правоотношението между страните в настоящото производство би се уреждало при условията на договор за изработка, а не по покупко-продажба.Видно от удостоверение изх.№ 70-00-4595 / 15.10.2006 год. на С. община / лист пор.№ 13 на първоинстанционното дело / ищцовото дружество е между инвеститорите на обект - външно ел.захранване - нов БКТП, кабели средно и ниско напрежение, находящ се както в УПИ – VІІ – 923,1514 , така и в УПИ VІ – 1517 от кв.37, вещни права на строеж върху който имот притежава [фирма].
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че независимо от безспорно установеното застрояване на процесното съоръжение от три търговски дружества, между които и [фирма], съгласно предвидената в чл.20 ал.5 НПППЕЕПРЕМ възможност , както и безспорното установяване,че между страните по спора е сключен договор за присъединяване по реда на чл.117 ал.1 т.2 от ЗЕ вр. с чл. 20 ал.5 от НПППЕЕПРЕМ, последният не съставлява годно основание за претенцията, а релевантното облигационно основание за претендиране стойността на изградените съоръжения – сключен договор за изкупуване на енергийни съоръжения,със съответни клаузи за продажната цена и срокове за изкупуване, съобразно чл.20 ал.7 от НПППЕЕПРЕМ,между страните не е сключван. Като предмет на такъв договор въззивният съд визира прехвърляне право на собственост върху процесните, изградени и с участие на ищеца съоръжения,т.е. претендиране на сумата на единствено възможно договорно основание - покупко-продажба , не и по договор за изработка,собствеността в който случай преминава с изработването и предаването на вещта на възложителя.Въззивният съд изрично се е позовал на решение № 7 / 04.02.2014 год. по т.д.№ 59 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС.
По правния въпрос :
Налице е задължителна за въззивния съд съдебна практика на настоящия състав,с която въззивното решение не е съобразено - реш. № 247 / 27.02.2015 год. по т.д.№ 2952 / 2013 год. на І т.о. на ВКС. Според същото,отговорът на правния въпрос е :
От значение за изискуемостта на вземането на присъединяваното лице към ЕПП / ЕРП, за изградени от същото лице съоръжения в хипотезата на чл.20 ал.5 НПППЕЕПРЕМ ,е предмета на възложеното по смисъла на чл.20 ал.5 т.1,2, и 3 от Наредбата ,а именно : дали се касае за отделни СМР,без резултатът от същите да е вещ със съответна завършеност и самостоятелност в рамките на общата уредба по присъединяването /1/, или за СМР, резултат на които е самостоятелно съоръжение в рамките на общата уредба /2/,или за съоръжения, инкорпорирани в и предпоставящи изграждане и на недвижима вещ, чийто собственик,обаче,поради притежание на съответно вещно право върху терена,с изграждането се явява самото присъединявано лице / 3 /. Според чл.18 от Наредбата,договорът за присъединяване следва да съдържа достатъчна индивидуализация на предмета на възложеното,вкл. индивидуализация на необходимите за прехвърляне, в съответствие с вида на изгражданото и собствеността върху терена, вещни права,респ. учредими сервитути.Работният проект за изпълнение на съоръженията, дължим от самото ЕПП / ЕРП , не е условие за влизане в сила на договора по чл.20 ал.5 от Наредбата,според настоящия състав инкорпориращ се в самия договор за присъединяване,нито без работен проект същият остава без предмет / аналогично на договор за изработка /. Последващ договор между присъединявано лице и ЕРП / ЕПП би бил необходим само с оглед уреждане собствеността върху вещта,когато същата,предвид характеристиката й,а и предвид собствеността върху терена в който се реализира, не може да премине върху ЕПП / ЕРП с факта на самото изграждане и предаване от изпълнителя – присъединяваното лице.Сключваната сделка по присъединяване към електроразпределителната мрежа по чл.13 НПППЕЕПРЕМ е търговска сделка,поради което и в частта по възлагане изграждане на съоръжения по чл.20 ал.5, доколкото при сключването им не се определя конкретна цена на прехвърлянето,респ. възнаграждение за изработка, не е нищожна, а приложимост ще намери разпоредбата на чл.326 ал.2 ТЗ.Макар съдържаща се в разпоредбите за търговската продажба,допустимото й приложение по аналогия е възприето и при договора за изработка / решение, постановено по реда на чл.290 ГПК - № 59 от 10.09.2010 год. по т.д.№511/2009 год. на ІІ т.о.,което настоящият състав споделя /. Самата логика на разпоредбата – „по взаимно признати разходи„ е в подкрепа на приложимост на фикцията,но с ограничението да не се предвижда печалба.
Следователно: когато предметът на възложеното не предпоставя прехвърляне на вещни права, респ.учредяване на сервитути,с оглед задължителните клаузи на договора за присъединяване / чл.18 / и чл.20 ал.7 от Наредбата, уреждаща задължителна възмездност,с договора за присъединяване се сключва и договор за изработка на съоръженията,в хипотезата на чл.20 ал.5 от Наредбата, тъй като в клаузите му се съдържат необходимите насрещни волеизявления на страните за сключването му и достатъчна индивидуализация на предмета на възложеното.В случай на отказ за доброволно определяне възнаграждението на база „взаимно признати разходи „,съгласно отчетени такива, в съответствие с работния проект за изграждането, същото следва да бъде определено по аналогия на чл.326 ал.2 ТЗ вр. с чл.20 ал.7 от Наредбата / последната разпоредба изключваща право на печалба за присъединяваното лице / - средна пазарна стойност на разходи за изработка на съоръженията,съобразно утвърдения от ЕПП/ЕРП работен проект,чиято изработка по начало дължи самото ЕПП/ЕРП / чл.20 ал.1 от Наредбата /. В останалите хипотези / с последващо прехвърлими по съответния ред вещни права/, договорът за присъединяване инкорпорира предварителен договор за продажба на бъдеща вещ. Само в тази последна хипотеза, изискуемостта на вземането на присъединяваното лице,от изграждането на съоръженията в хипотезата на чл.20 ал.5 НПППЕЕПРЕМ и на основание ал.7 на същата разпоредба,ще настъпи със сключването на окончателния договор,аналогично на предвиденото в реш.№ 7 по т.д.№ 59 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС.
По съществото на спора :
Въззивният съд е счел, че задължението за плащане стойността на изградените от ищеца съоръжения по реда на чл.20 ал.5 от НПППЕЕПРЕМ настъпва със сключването на изричен договор за изкупуване на тези съоръжения,респ. съдържащ клауза за прехвърляне право на собственост върху същите, като не е диференцирана тази нужда , съобразно вида на съоръжението,доколкото в случая се касае не само за изграждане на БКТП / вещни права за която е прехвърлило друго от застроилите го дружества и ищецът не твърди да притежава /, но и прокарване на кабели със съответни дестинации и дължини /, за които / БКТП и кабели / е неустановимо касаят ли всички те и по какъв начин УПИ VІ – 1517 от кв. 37 на м.”М. ливади – запад„,район В.,единствено по отношение на който недвижим имот ищцовото дружество е носител на вещно право на строеж.Следователно, крайният извод на въззивния съд се явява в противоречие с отговора на правния въпрос. Не се касае за разчленяване единната присъединителна уредба на отделни части,а за установяване необходимостта от учредяване на вещни права и сервитути от страна на претендиращото цената на присъединяването лице, за да би му била отречена изискуемостта й, тъй като и когато прехвърлимото се изработва без необходимост от учредяване на вещни права, собствеността върху същото преминава с предаването му, каквото в случая не се спори / използване на присъединителната уредба от ответното дружество /.
За постановяване решение,относно действително настъпила изискуемост за цената на съоръженията по присъединяването,са били необходими специални знания - чрез служебно допускане на съдебно - техническа експертиза - за установяване вида и разположението на отделните съоръжения по проекта на конкретното присъединяване,с оглед формиране на правни изводи относно необходимостта от изричен договор за учредяване на вещни права от страна на ищцовото дружество. Служебното допускане е обосновано,съгласно задължителните указания в т.3 на ТР № 1/2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, като обусловено от необходимост, която макар неформулирана изрично относно установяването на конкретните факти,се явява във връзка и обслужва възражението за настъпила изискуемост от цената на съоръженията за присъединяване,при изрично квалифициране във въззивната жалба на възникналото правоотношение, като такова по договор за изработка.
Решението следва да бъде отменено и делото върнато – за ново разглеждане,като съгласно чл.294 ал.2 ГПК,с оглед изхода на спора във въззивна инстанция,бъдат присъдени и разноски за настоящото производство.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1595/24.07.2014 год. по гр.д.№ 20/2014 год. на Софийски апелативен съд,в частта с която е потвърдено решение № 1326/20.07.2013 год. по т.д.№ 301 / 2011 год. на Софийски градски съд,ТО,VІ – 9 състав, в частта му в която със същото са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.20 ал.7 НПППЕЕПРЕМ, за сумата от 57 671 лева – претендирана цена / стойност / на изградено от ищеца комплексно енергийно съоръжение,за външно захранване на жилищна сграда в УПИ VІ – 1517 в кв.37,ул. „И. С.„,кв.„М. ливади - З.„,гр.С., район В. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД,за обезщетение за забава в издължаване на главницата,за периода 16.07.2010 год. до предявяването на иска - 01.02.2011 год., в размер на 420 лева.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд, за ново разглеждане в отменената част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :