Р Е Ш Е Н И Е № 16 София 02.02.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора Р. като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 396 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби - от Д. А. К. от[населено място]/починал и заличен като страна ,като на негово място са конституирани наследниците му -З. К. М.-съпруга и И. Д. А. и А. Д. А.-деца/,чрез процесуалния си представител-адвокат В. и от Районен съд[населено място] против въззивно решение № 323 от 16.11.2009г. по в.гр.д.№ 763 по описа за 2009г.на П. апелативен съд,с което е потвърдено решение № 742 от 30.04.2009г.по гр.д. №2855/2008г.на Окръжен съд Пловдив,с което са осъдени П. на Република България и Районен съд[населено място]-солидарно да заплатят на Д. А. К. сумата от 3 000лв.-обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,в резултат на повдигнати и поддържани обвинения за престъпления по чл.310 ал.1 от НК,във вр.с чл.309 от НК и чл.323 от НК,по които е бил оправдан,като е отхвърлен като неоснователен иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 50 000лв. Искането на касатора Д. А. К. е за отмяна на така постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с пълно уважаване на предявения иск. Искането на касатора Районен съд[населено място] е за отмяна на така постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне спрямо него на предявения иск. С определение № 548 от 28.05.2010г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за това-дали направената от въззивния съд преценка на обстоятелствата по делото относно вината,вредата и причинната връзка между виновното деяние и настъпилия резултат са съобразени с изискванията,посочени в т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС. В съдебно заседание касаторите не се явяват лично.Касаторите-физически лица се представляват от процесуален представител,който поддържа направеното с касационната жалба и изложено по-горе искане. Представя писмени бележки. Становището на представителя на П. на Република България е,че от подадените касационни жалби –основателна е само тази на Районен съд Царево.Пледира за определяне на обезщетение в минимален размер,пред вид наличието и на други висящи дела през процесния период срещу пострадалия,с оглед наличието на лични проблеми с бившия му съдружник и невъзможността да бъдат разграничени конкретните вреди,които са претърпени-в резултат само на процесните деяния. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: По поставения въпрос: Съгласно чл.4 от ЗОДОВ- държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице,пряк причинител на вредите. Обезщетяването на пострадалите става по определения в ЗОДОВ специален ред и условия,но за неуредените в специалния закон въпроси-се прилагат общите разпоредби на ЗЗД/ т.4 от ТР №3/22.04.2004г.на ВКС по т.д. №3/2004г. на ОСГК/.Съгласно т.11 от цитираното ТР №3/2004г.и т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС –обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост като задължително се отчита броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда. В мотивите към решенията си- съдилищата трябва да посочат всички обстоятелства, обуславящи причинените вреди,както и да изложат своите доводи-как приетите от тях за установени обстоятелства са повлияли на извода им при определяне по справедливост на размера на дължимото обезщетение.В постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /например №317 от 9.12.2010г.по гр.д.№ 4620/08г.,№532 от 24.06.2010г. по гр.д.№ 1650/09г./-ВКС е конкретизирал някои от релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства- продължител-ността на наказателното преследване/включващо разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната/,личността на увредения/включително притежавания авторитет в бизнеса и в общест-вото/,настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства,които са е отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето,извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди,свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот. В конкретния случая-въззивният съд след като само е описал хронологически фактите по делото, е приел,че „предявеният иск е доказан по основание и частично по размер до 3 000лв.”При положение,че не е изложил аргументи, въз основа на кои точно от изброените от него обстоятелства е направил извода си и защо остойностява до този размер причинените вреди– съдът е постановил акта си в противоречие с цитираната практика на ВКС.Постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен,а въпросът решен по същество. С оглед така дадения отговор на поставения въпрос,настоящият съдебен състав намира за изцяло основателна жалбата на Районен съд[населено място] и за частично основателна жалбата на касаторите З. К. М., И. Д. А. и А. Д. А.. Безспорно установено е по делото,че срещу Д. А. К. са били водени две полицейски производства-№7/2005г.на Р.[населено място] за деяние извършено на 11.08.2004г.по чл.310 ал.1 от НК,във вр.с чл.309 ал.1 от НК и № 118 /2005г.за деяние извършено на 8.09.2004г. по чл.206 от НК.По първото дознание е бил внесен обвинителен акт на 1.07.2007г.в РС Раднево,по който е образувано н.о.х.д.№419/05г.След проведени няколко съдебни заседания,съдът- по искане на прокуратурата -е прекратил производството и й е върнал материалите.П. е обединила ДП №7/2005г.и ДП №118/2005г., изготвила е нов обвинителен акт, в който деянията са преквалифицирани -по чл.310 ал.1 от НК,във вр.с чл.309 ал.1 от НК и по чл.323 от НК. Н. обвинителен акт е бил внесен на 25.04.2006г.По него- на първа инстанция /по н.о.х.д.№ 112/2006г./е постановена оправдателна присъда за деянието по чл.310 ал.1 от НК,във вр.с чл.309 ал.1 от НК и осъдителна присъда за деянието по чл.323 от НК. Последвали са протест и жалба,по които въззивният съд /С. окръжен съд /- с присъда № 56 от 9.04.2008г.-е потвърдил оправдателната присъда и е отменил осъдителната,като и в тази част деецът е бил оправдан. Присъдата е влязла в сила в края на месец април 2008г.поради липса на подаден протест. Установено е по делото /чрез показанията на трима свидетели-брат,колега и приятел на ищеца/,че проблемите за Д. А. К. са започнали след възникнало между него и бизнес-съдружникът му неразбирателство.За тези три години,през които е било висящо наказателното производство,завършило с оправдателна присъда- е настъпила съществена промяна в поведението и живота на ищеца.Той е изцяло е променил начина си на живот- затворил се в себе си,започнал е да страни от близки и приятели,авторитетът му в града е бил подронен, избягвал е да се появява на обществени места, станал е несдържан в отношенията си и се е разболял от неизличимо заболяване.През това време не е работел нищо,като според свидетеля К.-той е бил изцяло ангажиран с водените от него и срещу него дела. Установено по делото е и че през1990г.ищецът е бил реабилитиран за извършено от него през 1971г. деяние,през 2004г.бил е осъден с влязла в сила присъда,а през 2000г.срещу него е образувано полицейско производство,което по-късно е спряно. По касационната жалба на З. К. М.,И. Д. А.-лов и А. Д. А.,като правоприемници на Д. А. К.: Въз основа на изложените по-горе обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ - на Д. А. К. са причинени неимуществени вреди от органите на дознанието и П. от незаконно обвинение в извършване на две престъпления/по чл.310 ал.1 от НК,във вр.с чл.309 ал.1 от НК и по чл.323 от НК, по които той е бил оправдан от съда/. Вредите се изразяват в претърпени в продължение на три години страдания, в резултат на воденото разследване по две полицейски производства- ДП №7/2005г.и ДП №118/2005г., повдигнати и поддържани обвинения за престъпления,по които са образувани две съдебни дела/по-късно едното прекратено,а другото приключило с оправдателна присъда/. Като пряка последица от тях е установено,че Д. А. К. е променил начина си на живот, като освен,че е бил принуден да прекрати работата си, е ограничил личните си контакти и е изменил начина си на поведение.В тази връзка -не могат да бъдат споделени доводите на П. за неоснователност на иска,поради невъзможност да бъдат отграничени вредите, причинени в резултат на конкретните обвинения,пред вид наличието на предишни осъждания и други висящи производства.Липсата на чисто съдебно минало и наличието на друго висящо дело/при това спряно/ са ирелевантни за настоящето производство,което има за предмет-преценка на причинените на Д. А. К. вреди в резултат на незаконно му обвинение за извършване на две престъпления-по чл.310 ал.1 от НК,във вр.с чл.309 ал.1 от НК и по чл.323 от НК за деяния, осъществени на 11.08.2004г.и на 8.09.2004г.. За да определи размера на следващото се обезщетение,съдът съобрази - продължителността на наказателното преследване/три години/, броя на деянията,по които незаконно е било повдигнато обвинение/две/, вида на деянията/умишлени/,гореизброените причинени вреди,които надвишават тези,които неизбежно следват по човешка презумция,тъй като са довели до дискредитиране на ищеца в обществото и невъзвратимо са променили начина му на живот.Въз основа на тях съдът счита, че следва да бъде определено обезщетение в размер на 12 000лв.,а в останалата част претенцията- следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По жалбата на Районен съд[населено място]: Многократно в свои решения,включително и в такива,постановени по реда на чл.290 от ГПК/например решение №32 от 21.09.2010г. по гр.д.№ 3137/08г.и решение №345 от 27.05.2010г.по гр.д. № 5076/08г./ - ВКС е посочвал,че за съда отговорност за вреди поради осъждане за налагане на наказание по НК,когато лицето след това е било оправдано,възниква само при наличие на влязла в сила осъдителна присъда,която впоследствие е била отменена по реда на извънредните способи за отмяна.При наличие на постановена осъдителна присъда/каквато в случая е тази на Районен съд Раднево/,която е отменена по реда на инстанционния контрол и по този ред лицето е оправдано- съдът не носи отговорност по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, защото не е налице „осъждане на наказание по НК”, по смисъла на закона. На това основание –искът срещу районен съд Р. е неоснователен и следва да бъда отхвърлен. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 323 от 16.11.2009г. по в.гр.д.№ 763 по описа за 2009г.на П. апелативен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА П. на Република България да заплати на З. К. М.,И. Д. А. и А. Д. А.-всички с адрес :[населено място] ул.”Хр.Б.”№26-в качеството им на правоприемници на Д. А. К.,починал на 16.04.2010г. сумата от 12 000лв./дванадесет хиляди лева/,представляваща обезщетение за претърпените от Д. А. К. неимуществени вреди,в резултат на повдигнати и поддържани срещу него обвинения за престъпления по чл.310 ал.1 от НК,във вр.с чл.309 от НК и по чл.323 от НК,по които е бил оправдан,като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 50 000лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от З. К. М., И. Д. А. и А. Д. А.-всички с адрес :[населено място] ул.”Хр.Б.”№26-в качеството им на правоприемници на Д. А. К.,починал на 16.04.2010г. иск против Районен съд Раднево за присъждане на обезщетение за претърпените от Д. А. К. неимуществени вреди в резултат на постановена осъдителна присъда по н.о.х.д.№112/2006г.по описа на РРС РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.