О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 13 гр. София, 07.02.2022 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря … и участието на прокурор … като изслуша докладваното от съдия Колева ч. н. д. № 32/22 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. С разпореждане на съдия от районен съд - Свиленград е прекратено съдебното производство по НОХД № 975/2021 г. по описа на същия съд и е повдигнат спор за подсъдност с районен съд – Велико Търново. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че компетентен да разгледа делото е районен съд – Велико Търново, защото местоизвършването на част от деянията е в гр. Велико Търново. Наред с това споделя и останалите доводи за промяна на подсъдността в разпореждането на съдията от районен съд – Свиленград. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени данните по делото намери следното: Обвинителният акт срещу Л. Б. Д. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК бил внесен за разглеждане в районен съд - Велико Търново. С определение от 21.12.2021 г. съдията – докладчик по НОХД № 517/21 г. по описа на районен съд – Велико Търново прекратил делото като приел, че престъплението е осъществено в съдебния район на районен съд – Свиленград, защото то е довършено там, а не в гр. Велико Търново. Затова, на основание чл. 247б, ал. 3 вр. чл. 42, ал. 2 НПК прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото по компетентност на районен съд – Свиленград. С разпореждане от 10.01.2022 г. по НОХД № 975/2022 г. съдията – докладчик от районен съд - Свиленград приел, че делото не му е подсъдно, т. к. мястото на извършване на престъплението било там, където парите били изтеглени, а това било в гр. Велико Търново и компетентен да реши делото се явявал районен съд – Велико Търново. На следващо място посочил, че разследването на досъдебното производство е приключило в гр. Велико Търново, че било наблюдавано от районна прокуратура – Велико Търново и че от данните по делото ставало ясно, че част от парите били изтеглени в гр. Горна Оряховица. Накрая изложил аргументи, че защитникът на подсъдимия и вещото лице живеят в гр. Велико Търново, един от свидетелите в гр. Горна Оряховица, а подсъдимият в момента се намирал в затвора в гр. Ловеч. Така обосновал виждането си, че разглеждането на делото от районен съд – Свиленгра би създало големи трудности, свързани с осигуряването на всички лица, което би довело до оскъпяване и „проточване“ на делото. Затова прекратил производството пред себе си и повдигнал спор за подсъдност пред Върховния касационен съд с искане делото да се изпрати за разглеждане от районен съд – Велико Търново. Върховният касационен съд счита, че компетентен да разгледа делото е районен съд – С.. Престъплението по чл. 209 НК е резултатно. Изпълнителното деяние е довършено с акта на имуществено разпореждане от пострадалия. Това означава, че причиняването на имотната вреда за пострадалия настъпва тогава. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът от районна прокуратура - Велико Търново относно двете деяния, част от единното продължавано престъпление, е посочил, че пострадалите Е. А. и М. А. изпратили на Л. Д. сумите от 212 лв. и 200 лв. от гр. Свиленград. В обвинителния акт липсва твърдение, че средствата са получени от привлеченото към наказателна отговорност лице в гр. Горна Оряховица. Като място на получаване на средствата е отразено гр. Велико Търново, но това не променя местоизвършването на престъплението нито може да доведе до промяна на подсъдността. Затова районният съд във Велико Търново не се явява компетентният съд да разгледа делото, а този в Свиленград комуто то следва да бъде върнато за решаване. Не може да бъде споделено и виждането на съдията – докладчик от Свиленградския районен съд, че не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, за да се приложи вместо разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НПК, тази на чл. 36, ал. 3 НПК и това правило да обуслови търсената промяна в подсъдността, но на друго основание. Въпросът относно подсъдността се решава съгласно чл. 42, ал. 1 НПК като се изхожда от обстоятелствената част на обвинението. Както бе посочено и по-горе, според приетите от прокурора факти, двете пострадали лица са извършили актовете на имуществено разпореждане в Свиленград, което определя, че местно компетентен да разгледа делото е районен съд - Свиленград. Аргументите, свързани с алтернативно направеното искане за промяна на местната подсъдност на делото, позовавайки се на разпоредбата на чл. 43, т. 1 НПК, също са несподелими. Съгласно цитираната разпоредба, за да реши ВКС делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, е необходимо много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд. Видно от данните по делото законовите изисквания за промяна на подсъдността в конкретния случай не са налични. Единственият обвиняем по делото в момента се намира в затвора в гр. Ловеч. Двама от петимата, посочени в приложението към обвинителния акт, свидетели са с адреси по местоживеене в Свиленград, един е с адрес в гр. Пловдив, един в гр. Велико Търново и един в гр. Горна Оряховица. За да се допусне промяна на подсъдността, е необходимо да са налице реални затруднения за развитието на процеса и за участниците в него по отношение на много лица и самата промяна на подсъдността да допринесе за преодоляване на тези затруднения. В случая не е изпълнен критерия за наличие на значителен брой лица, които да живеят в района на районен съд – Велико Търново нито е изпълнено условието промяната в подсъдността да доведе до снижаване на разходите. Предвид факта, че паритетно между двата съда са разпределени лицата за призоваване не е налице процесуална целесъобразност за изпращане на делото за разглеждане от районен съд – Велико Търново. Трудността със събирането на лицата за призоваване в единия от двата съда е еднаква, а от гледна точка на натовареност, този в Свиленград би осигурил по-бързото решаване на делото. Следва да се посочи, че допълнителния аргумент на съдията – докладчик от Свиленградския районен съд, свързан с адреса за призоваване на вещото лице и защитника, за да определи ВКС районен съд – Велико Търново да реши делото, не може да бъде споделен. Правно ирелевантно е местоживеенето, респ. местоработата на вещото лице по делото, доколкото това обстоятелство не е въздигнато от законодателя като критерий за промяна в подсъдността. Аналогично стои въпросът и със защитника на привлеченото към наказателна отговорност лице. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И : ВРЪЩА НОХД № 975/2021 г. по описа на районен съд - Свиленград за разглеждане от същия съд. Препис от определението да се изпрати на районен съд - Велико Търново за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.