Р Е Ш Е Н И Е № 19 С о ф и я , 12 март 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 30 я н у а р и 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БОНКА ЯНКОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 860/2018 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитниците на подсъдимия С. В. С. от София адв.Кр.Г. и адв.Цв.И. от АК-София, имаща за предмет решение № 12 от 18.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 63/2017 г. от Военно-апелативния съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната му и оневиняване на подсъдимия по предявените му обвинения от касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, без да развива доводи в подкрепа на становището си. В съдебните прения подсъдимият С. и защитниците му адв.И. и адв.Е.Е. от САК поддържат жалбата и отправеното в нея искане. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 34 от 25.10.2017 г. по НОХД № 39/2017 г. Софийският военен съд е признал подсъдимия С. В. С. от София за виновен в това, че на 08.08.2016 г. в София е причинил на П. А. И. от София разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди и на основание чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан отделно да е причинил и лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК също по хулигански подбуди. Признат е за виновен и в това, че по същото време и място се е заканил на П. А. И. с убийство и това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му и на основание чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК двете наказания са групирани, като на подс.С. е наложено общо най-тежко наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени направените по водене на делото разноски в размер на 650,36 лева. Присъдата е била обжалвана от двамата защитници с оплаквания за нейната незаконосъобразност и необоснованост и искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна и по двете обвинения присъда, но с решението си Военно-апелативният съд я е потвърдил изцяло. В касационната жалба защитниците недоволстват от утвърдените и от въззивния съд факти и правните му изводи, позовавайки се на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явната несправедливост на наказването на подзащитния им с отправено искане за оневиняването му изцяло от настоящата инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в срок, от страни с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Атакувайки правилността на въззивното решение и като необосновано, което не е касационно основание, касаторът адв.Г. обосновава доводите си за допуснати съществени процесуални нарушения с отказа на прокурора, а впоследствие и на първостепенния съд да уважат исканията им за изясняване предхождащите инцидента взаимоотношения между подзащитния му и пострадалата, настоявайки истината за развитието му да бъде извлечена от неговите обяснения. Въз основа на тях възразява изводите и на апелативния съд инициатор на конфликта да е бил подс.С., за времето, начина и причините за осъществено срещу него и приятелката му св.Й.Б. нападение от страна на разхожданото от св.И. без наморник и каишка куче, което отключило страховете му и изпадайки в афектно състояние да зареди и насочи срещу последната и кучето газов, според него, пистолет, но с цел да се защити, а не да отправи закана за убийство, още по-малко да е травмирал по хулигански подбуди пострадалата при случайното й бутане. Всички тези доводи са били развити още пред военния съд и с дребни допълнения са повторени и пред апелативния, като са получили правилен и убедително защитен отговор. При изграждане на фактическите си изводи съдилищата по фактите са изпълнили задълженията си да подложат на обективна, всестранна и пълна проверка всички доказателствени източници, да обсъдят възникналите помежду им противоречия и да обосноват отдаденото на показанията на св.Хр.И., св.А.И., св.Т.С., св.Св.С. доверие, както и подкрепата им от тези на полицейските служители С. и М., от заключенията и разясненията на експертите при разпита им по изслушаните СМЕ, КСППЕ и от събраните писмени доказателства. Поради това неоснователни са доводите на защитниците за безмотивно игнориране на обясненията на подзащитния им, на показанията на св.В.Ш., св.Н.С., св.Б.С. за пияно състояние на св.И. и за изначално агресивно нейно поведение спрямо подс.С., които обаче са оборени от възприетите за достоверни доказателства със съответните обстойно анализирани от съда доказателствени средства и способи за доказване на правно релевантните факти по делото. Те са очертани аргументирано и правилно въззивният съд се е съгласил с възприетите от първата инстанция, без да въвежда нови факти, като не е „надскочил” ангажираните от прокурора в обвинителния му акт фактически обстоятелства, по които подсъдимият се е защитавал и с нищо не е било ограничено правото му на защита. Обстоятелството, че не са възприети обясненията му не сочи на порок в дейността на съда по изграждане на вътрешното му убеждение, щом като те са отхвърлени след съпоставката им с останалите доказателства по делото. Били са уважени от двете контролирани инстанции, включително и във въззивното съдебно следствие, всички относими за изясняване на фактическата обстановка по делото доказателствени искания на подсъдимия и защитниците му, като отказът им да се допуснат и събират такива без отношение към обективните и субективни елементи на инкриминираните състави на престъпленията не води до визираните в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила. ВКС не приема да е налично касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното въззивно решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от военно-апелативния съд. Всъщност, въз основа на противоречивите обяснения на подс.С. се оспорват от касаторите правните изводи на съдилищата за проявление в действията му на всички елементи от състава на престъпленията, предмет на обвинението срещу него. Поради липса на хулигански действия и реално травмиране от него на св.И. по хулигански подбуди се пледира за обективна и субективна несъставомерност на деянието му като престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК, като такава е съзряна от защитата и за заканата му към нея за убийство по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК с развити версии за извършването му при неизбежна отбрана, при превишаването й поради уплаха и смущение и в афектно състояние. Те обаче са законосъобразно разрешени в синхрон с възприетата фактическа обстановка и при съобразяване с цитираната съдебна практика на ВС и ВКС. Именно разчитайки на физическото си превъзходство над пострадалата подсъдимият С. се е подразнил от възраженията й и е започнал да й нанася удари с шамари и ритник в левия крак, на публично място в присъствието на много хора и деца, което обективно е възмутило свидетелите-очевидци и е нарушило обществения ред, а след „намесата” на кучето й и изваждането, зареждането и насочването на пистолет и към нея и кучето с изречените заплашителни фрази за лишаването й от живот е предизвикало паника сред присъстващите, обясняваща реакцията на приятелката му за приключване на конфликта без сериозни последици. Тя обаче не е била достатъчна да предотврати рязкото връщане на подсъдимия към св.И. и нанасянето на силен юмручен удар в дясното й око с причиняване на дълбока аркада, наложило отвеждането й в „Пирогов” за оказване на спешна медицинска помощ. Изследвайки действията на пострадалата, съдилищата убедително са отхвърлили версията на подс.С. тя да го е провокирала с неправомерно и обидно поведение, включително срещу майката му св.Б.С., да е създала застрашителна атмосфера с воденето на „4 и повече бездомни кучета”, а не само на отглежданото от нея, налагащо активната му защита и довело до изпадането му във физиологичен афект. Правилно относно последно посоченото обстоятелство съдът не е възприел изцяло заключението на КСППЕ, към което може да се добави недопустимото позоваване на експертите в заключителната му част само на доказателствени източници или части от тях, отречени за достоверни от съдилищата, вместо което е следвало да мотивират изводите си на база на всички относими доказателства и основно на данните от психиатричния преглед и психологическото изследване на подс.С. (л.43-49 от ВНОХД), доколкото тяхната задача е да се произнесат за наличието или не на медицинските критерии на физиологичния афект. Само твърдението му, че е бил „ядосан, афектиран” не е достатъчно за такъв извод, от значение е предходното и последващото деянията му поведение, доколко то е подредено и логично и има отношение към причинения вредоносен резултат. Категорично установените факти за липса на реално и непосредствено нападение срещу подсъдимия и приятелката му от страна на пострадалата И. лично или чрез насъскване на кучето й с целени или възможни тежки последици за тях, заради което той да е извършил деянията при неизбежна отбрана или при превишаване на пределите й поради уплаха и смущение, изключва приложението на чл.12, ал.1 и ал.4 от НК, а при липсата на правно значимите предпоставки за изпадането му във физиологичен афект – и на чл.132 от НК. Това обяснява и репликата му към св.Хр.Х. след деянията – че ги е извършил загдето е бил ухапан от кучето, без да го свързва с насочени срещу него насилнически действия или тежка обида от страна на св.И.. Не по-малко задълбочено съдът се е отнесъл и към заканата с убийство на последната, чиято съставомерност е утвърдил и чрез отчитане на правното значение на намесата на св.Й.Б. за успокояването му, но пък последвано след прибиране на оръжието с повторна негова агресия срещу пострадалата. В тази насока касаторите се позовават на заключението на КСППЕ за наличие на физиологичен афект (преписвайки цели абзаци от заключителната му част), отразило се на съзнанието му да оцени правилно създалата се ситуация и да реагира адекватно. При положение, че подс.С. е предизвикал конфликта с пострадалата И. с нанасяне на шамари и ритник в лявата й подбедрица, след животинската реакция на кучето й и изваждането и зареждането на пистолет от него със заканата да лиши от живот него и стопанката му, тези обстоятелства обективно са били оценени от св.Хр.Х., св.А.Х., св.Т.С., св.Св.С. като реално застрашаващи както св.И., така и опасност за самите тях и околните. Няма как предизвикалият даден конфликт деец да се позове на неправомерното си поведение и да претендира за изпадане във физиологичен афект вследствие ответната реакция на противната страна, като в случая пострадалата И. не просто е била пасивна, а според очевидците – „шокирана”. Като такава реална опасност от осъществяване на заканата е била оценена ситуацията и от св.Б., която е направила необходимото да убеди подсъдимия да прибере оръжието си и да не прави „глупости”. Последващо нанесеният юмручен удар по св.И. само идва да потвърди решимостта му да я накаже по-сериозно, считайки първоначално нанесените й удари за недостатъчни при така развилата се ситуация. Към този момент деянието вече е било осъществено и правилно са били изведени обективните и субективни елементи на престъплението по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК. ВКС в настоящия си състав не намира неправилно приложение на материалния закон, приложен е законът, който е следвало да се приложи при изяснената фактическа рамка и не е налице касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за корекция на въззивното решение, още по-малко за оправдаване на подсъдимия по предявените му обвинения. Не е налице и явна несправедливост на наложените на подс.С. поотделно и по съвкупност наказания. Въззивният съд е допълнил обема на смекчаващите вината му обстоятелства с емоционалното му поведение вследствие ухапването от кучето. Солидаризирайки се с отчетените от военния съд налични относими към отговорността му обстоятелства, въззивният съд също не е счел да са налице предпоставките за приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК както защото и новоотчетеното смекчаващо обстоятелство не е изключително и наличните такива не са многобройни, така и щото и минимално предвиденото наказание лишаване от свобода не се явява несъразмерно тежко на извършеното от жалбоподателя С.. Именно изпълняваната от него войнска служба в редовете на БА е следвало да бъде гаранцията за адекватен подход при разрешаване на свързания с майка му битов проблем, вместо което той е упражнил неоправдано насилие над св.И., причинявайки й сериозни физически и психически болки и изживявания. На тази основа неподкрепеното с конкретни доводи оплакване на жалбоподателя за „очевидно” несъответствие на наказанието на обществената опасност на деянието и дееца се явява голословно и неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Наложеното на подсъдимия общо наказание се явява справедливо и съответно на изискванията на чл.54 от НК за постигане на целите на чл.36 от НК, без да е необходимо то да бъде изтърпявано ефективно. ВКС приема, че касационната жалба в цялост се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 18.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 63/2017 г. от Военно-апелативния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :