Р Е Ш Е Н И Е № 497 гр. София, 11 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Антоанета Данова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1578 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане от осъдения П. В. П. за възобновяване на приключилото наказателно производство по ВНОХД №57/2014 г., по описа на Окръжен съд- гр.Габрово. С решение №76 от 04.07.2014 г. по посоченото дело, е изменена присъда №22 от 26.03.2014 г., постановена по НОХД №4/2014 г. по описа на Районен съд- гр.Трявна, като е преквалифицирано осъщественото от осъдения престъпление от такова по чл.206, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК в такова по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК. С решението е потвърдена присъдата в останалата й част. В искането (озаглавено касационна жалба) се правят оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като се твърди, че незаконосъобразно въззивният съд не е намалил наказанието на осъдения П., като не е определил минимално предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл.196, ал.1, т.1 НК в размер на две години „лишаване от свобода“ и впоследствие не го е редуцирал по чл.58а НК. Моли приключилото наказателно производство да бъде възобновено, атакувания въззивен съдебен акт да бъде изменен, а отмереното наказание да бъде намалено. В хода на производството защитникът моли да бъде уважено искането по изложените в него съображения. Предлага при преценка на наказанието на подсъдимия П. да бъде отчетена ниската стойност на отнетите вещи- предмет на престъплението. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано. Твърди, че правилно е било определено наказанието на осъдения, като законосъобразно е отчетено обстоятелството, че престъплението е осъществено при условията на опасен рецидив. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания: Касационният съд прецени, че правилно въззивният съд е съобразил, че е недопустимо преквалифицирането на инкриминираното деяние от престъпление по чл.206, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК в такова по чл.196, ал.1, т.2 НК и е приел, че възможната правна квалификация, която не би нарушила забраната за влошаване положението на обжалвалия подсъдим, е по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК. Законосъобразно решаващият съд е преценил, че осъденият П. се е бранил по фактите, които очертават състава на второто престъпление и предвиденото за него наказание не е по- тежко от това, за което той е признат за виновен с първоинстанционната присъда. Касационният съд прецени, че след като е преквалифицирал осъщественото деяние, въззивният съд правилно е приел, че отмереното на осъдения наказание не трябва да бъде редуцирано. Вярно е, че за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 НК законодателят е предвидил наказание с по- нисък минимум (две години „лишаване от свобода“) в сравнение с наказанието, предвидено в нормата на чл.206, ал.3 НК, но за съда не съществува задължение да го определи на минималния, посочен в санкцията на разпоредбата размер. Съдът е длъжен да не увеличи наказанието, наложено на въззивния жалбоподател, при липса на съответна жалба или протест, но не и да отмери наказанието за новото престъпление, като наложи минималното възможно. Принципно всеки решаващ съд сам индивидуализира наказанието на привлеченото към наказателна отговорност лице, като прави самостоятелна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. В конкретният случай въззивния съд правилно е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства лошите характеристични данни на П. и високата степен на лична обществена опасност и е приел, че наказание в размер на три години „лишаване от свобода“ (идентично с това наложено от първостепенния съд) е справедливо, съответно на извършеното престъпление и достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК. Правилно същото е редуцирано по реда на чл.58а НК и е определено на две години „лишаване от свобода“, които да бъдат изтърпени ефективно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип. Законосъобразно въззивният съд е преценил, че по делото липсват доказателства за съществуването на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на осъдения П. обстоятелства и правилно не е определил наказанието при приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК. Наред с това, предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл.196, ал.1, т.1 НК наказание не е и несъразмерно тежко. Единствено с оглед пълнота на изложението трябва да бъде посочено това, че въззивният съд е допуснал неточност при формулиране на диспозитива на въззивния съдебен акт, като неправилно е оправдал подсъдимия по първоначалното обвинение за извършване на престъпление по чл.206, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК. Когато съдът изменя присъдата на основание чл.337, ал.1, т.2 НПК и преквалифицира инкриминираното деяние не е необходимо подсъдимият да бъде оправдан по първоначалното обвинение, тъй като същото се заменя с актуалното. Допуснатата неточност не е създала неяснота по отношение на въззивния акт и не може да бъде преценена като нарушение на процесуални правила, която да налага възобновяването на вече приключилото наказателно производство. Предвид изложеното и като прецени, че отмереното на осъдения П. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5 НПК касационният съд прие, че искането не трябва да бъде уважено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. В. П. за възобновяване на приключилото наказателно производство по ВНОХД №57/2014 г., по описа на Окръжен съд- гр.Габрово. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.