9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
София, 16.06.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6231 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. С., С. М. С. и Ц. М. С. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, четвърти състав, постановено на 16.06.2015г. по в.гр.д.№3507/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от М. А. С., С. М. С. и Ц. М. С. срещу Н. Л. А., М. Л. А. и П. Л. Г. при условията на субективно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.1970.224 по КККР на вилна зона „Киноцентъра-III част“ с площ от 936кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, с номер по предходен план 224, кв.21, парцел XI.
С определение №61/04.02.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса на коя страна е доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е взел предвид и не е квалифицирал правилно обстоятелството, че изписаните имена в н.а.№121, том IX, н.д.№154/65г. не кореспондират с тези в описния дневник, че данните в оригиналния и неистинския нотариален акт са комбинирани по номерация; не е кредитирал показанията на доведените от тях свидетели; не става ясно по какви критерии въззивният съд е приел за достоверни показанията на доведените от ответниците свидетели с оглед задължителните указания на ТР №11/2012г. на ОСГК, че при оспорване на собствеността тежестта на доказване е на оспорващия без да намира приложение редът по чл.193 ГПК. Поддържат, че задължителните указания на ОСГК на ВКС не са съобразени от въззивния съд и не е отчетено обстоятелството, че техният наследодател е осъществявал фактическа власт върху процесния имот от 10.09.1973г. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК назначеният от съда представител на ответника по касационна жалба М. Л. А. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК назначеният от съда представител на ответника по касационна жалба Н. Л. А. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. Л. Г. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържа, че правото на собственост на предявилите иска лица не е установено по категоричен начин в производството, тъй като не е установено техният наследодател М. С. С. да е придобил собствеността нито по наследство от баба си Ц. З. П., нито по давност-представеният по делото договор за покупко-продажба от 22.06.1963г. е изключен от доказателствата, а и не би могъл да породи право на собственост, тъй като не е спазена нотариалната форма за действителност; недействителен поради неучастието на всички съсобственици е и договорът за доброволна делба от 02.11.1973г.; не е установено праводателят на касаторите да е придобил правото на собственост на основание изтекла в негова полза придобивна давност /представеният по делото нотариален акт е оспорен, тъй като е съставен от съдия по вписванията без съответното отбелязване на факт на заместване по смисъла на ЗННД/. Претендира присъждане на направените по делото разноски, посочени по размер в отговора.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
М. А. С., С. М. С. и Ц. М. С. са предявили срещу Н. Л. А., М. Л. А. и П. Л. Г. иск за признаване правото им на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.1970.224 по КККР на вилна зона „Киноцентъра-III част“ с площ от 936кв.м.
В обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че предявеният иск е неоснователен.
Прието е, че през 1998г. от В. С., съдия по вписванията при СРС, е съставен н.а.№120, том X., дело №6109/1998г., вписан под №122, т.X., им.п.23 446 в Служба по вписванията, с който М. С. С., наследодател на предявилите иска лица, е признат за собственик по давностно владение на неурегулирано празно дворно място с площ от 940кв.м., съставляващо имот пл.№224, нанесен в кад.лист №616 по кадастралния план на [населено място], вилна зона „Д. –I част-Ботаническа градина“, като в графа „Собственост“ на утвърдената през 2001г. дворищна регулация за УПИ XI-224 в кв.21, местност „в.з. Киноцентър-III част разш“ е отразено „н-ци на М. С. С.- н.а.№120, том X., дело №6 109/1998г.“, а в забележка към скица №9400-2067/23.03.2009г. е посочено, че като собственик на УПИ се легитимира П. Л. Г., както и че по разписна книга към ОЗРП на местността като собственици на УПИ 224 са записани А. Ц. и Л. Ц.. Прието е, че не може да се приеме, че нотариалният акт удостоверява придобиване правото на собственост от М. С. С., тъй като по делото не е установено надлежно овластяване на съдията по вписванията с нотариални функции съгласно чл.82 ЗННД, нито е установено свидетелите по обстоятелствената проверка да са били разпитани от нотариус, макар нотариалният акт да е изготвен от съдия по вписванията, още повече, че не може действията по разпит на свидетелите и преглед на документите да се извършат от едно лице, а друго да издаде искания акт.
Посочено е, че от писмо изх.№127127.03.2013г. на АВ, Служба по вписванията-гр.С. е установено, че постановлението от 16.10.1998г., въз основа на което е издаден н.а.№120, том 014/1998г. не е налично в архива, както и че н.д.№6 109/1998г. е унищожено поради изтичане срока на съхранение с приложен акт за унищожаване на архивни документи от 05.12.2003г.
Прието е, че в разписен лист към проект за дворищна регулация на в.з.“Киноцентъра-III част-разширение“ от 1967г. ПИ №53 е записан на името на Ц. З. П.-Михайлова, починала през 1973г. и оставила като наследници по закон син Т. М. С., дъщеря А. М. С. и син С. М. С., починал през 2005г. и оставил за наследници дъщеря В. С. И. и син М. С. С..
Посочено е, че по делото е представен договор за доброволна делба от 02.11.1973г. без данни за извършена нотариална заверка на подписите на посочените в него договарящи се, в който е отразено, че касае наследството, оставено от покойната Ц. З. Т. и се сключва между наследниците й М. С. С. /внук, като купувач на наследствените права от баща си С. М. С./, И. М. С., Т. М. С., А. М. С. и Л. М. С., съгласно който М. С. С. получава в дял вилното място, находящо се в м.“Т. м.“ /бивше Драгалевско/, сега Б. землище /по договора за покупка от 22.06.1963г./.
Посочено е, че на 29.06.2006г./н.а.№167, т.1, рег.№4 414, дело №157/2006г./ Н. Л. А. и М. Л. А. са продали на П. Л. Г. техния съсобствен недвижим имот, находящ се в [населено място], район „В.“,[жк], а именно УПИ №XI-224 в кв.21 по плана на [населено място], м.“Киноцентъра III част-разширение“ с площ по скица от 910кв.м., а по н.а. от около 790кв.м., като при изповядване на сделката за установяване правото си на собственост продавачите са представили н.а. за собственост на недвижим имот №11, том II, дело №194 на нотариус И. Р., рег.№051 с район на действие СРС /акт №146, том ГХХХП, дело №21 623/2006г. на Службата по вписвания [населено място]/ и нотариален акт №121, том IX, дело №1543/1965г. на Хр.О., нотариус при СНС. Посочено е също така, че с първия нотариален акт Н. Л. А. и М. Л. А. на основание чл.483, ал.1 ГПК/отм./ са признати за собственици на основание наследство и отказ от наследство при квоти 5/6 ид.части за М. А. и 1/6 ид.част за Н. А. на дворно място, находящо се в [населено място], район „В.“, кв.Б., съставляващо УПИ XI-224 в кв.21, като при съставянето на акта са представени и съдебно удостоверение за отказ от наследство на Н. Л. А. от наследодателя Л. П. А.. В представения н.а.№121, том IX, дело №1543/1965г. пък е отразено, че М. К. А.-домакиня от [населено място], продава на Л. П. А. едно празно дворно място, цялото с пространство от около 790кв.м., представляващо парцел с пл.№224, находящо се в С., в землището на Б., кв.21 по плана на вилна зона „Д.-1 част-Ботаническа градина“, като е посочено, че актът е съставен на основание протоколно решение 11 от 10.05.1964г. на К. РНС-Изпълком, С., статия 30 и приложените към него писмени доказателства, в т.ч. делбен протокол 006/12.07.1920г. Прието е за установено от този акт, че върху същия е отразено от Н.М. /и.д. председател на СРС/, че имената на страните в този нотариален акт се различават от имената на вписаните в азбучника и входящия регистър на I нотариус при СРС за 1965г., като в съдебно заседание е прието и заверено от АВ, Служба по вписванията [населено място] на 29.10.2013г. копие от н.а. за продажба на недвижим имот №121, том IX, дело 1543/1965г. на Хр.Омарбалиев, нотариус при СНС, с идентично съдържание с приложеното с исковата молба такова, като в същия липсва отметката, направена от и.д.председател на СРС. Посочено е също така, че в приетия заверен препис от АВ, Служба по вписванията [населено място] извлечение от Азбучник I нотариус от Д до М 1965г. за буквата „М“ за времето от 09.04.1956г. до 12.04.1965г. е вписано срещу имената на М. И. Г., С., че е получил дарение от Д. Б. С. с н.а.№121, том IX, 12.04.1965г., 1543. Прието е, че доводите, че ответниците не установяват правото си на собственост, тъй като нотариалният акт е установен за неистински не следва да бъдат разглеждани, с оглед предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест, като при така предявения положителен установителен иск в тежест на ищците е да установят правото си на собственост, докато за успешната защита на ответниците не е необходимо да установяват при условията на пълното и главно доказване собственото си право на собственост.
Прието е за установено въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, че в стария кадастрален план от преди 1956г. процесният имот е бил част от имот с пл.№4 094, к.л.616 и графична площ от около 10850кв.м.; в кадастралния план от 1967г. е имот с пл.№53, к.л.№616 и графична площ от 1 023кв.м.; в кадастралния план от 1975г. е ПИ 224, к.л.616 и графична площ 925кв.м.; по регулационния план на в.з.“Киноцентъра III част-разширение“ от 2001г., който е първи за тази територия, процесният имот се намира в кв.21 и представлява УПИ XI-224 с площ от 940кв.м., а съгласно одобрената през 2011г. КК и КР е имот с идентификатор 68134.1970.224.
Прието е, че доколкото с исковата молба ищците са навели основание за придобиване право на собственост въз основа на договор и наследяване, следва при условията на пълно и главно доказване да установят този факт, а доказателства за съществуването на такъв договор не са ангажирани, а представеното копие е изключено от доказателствата по делото.
Прието е също така, че дадените от разпитаните по делото свидетели показания не могат да установят по безспорен начин индивидуализацията на имота, за който се твърди, че ищците са владяли необезпокоявано, както и че не са представени доказателства за непрекъснатото владение на имота и за своенето на имота. За неоснователно е прието позоваването на кратка придобивна давност, като е посочено също така, че показанията на свидетелите са за отделни периоди от време или отделни ходения до имота, което разколебава твърденията за непрекъснато и продължило в установения от закона срок владение върху същия.
В постановеното по реда на чл.288 ГПК определение е прието, че е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по въпроси, обосновали крайния извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск.
По въпроса за доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот, в ТР №11/2012г. от 21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост на недвижим имот по реда на чл.587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, поради което при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. Когато обаче и двете страни по правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правни сделки/ то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
В настоящия случай с оглед направените от страните по делото оспорвания и липсата на доказателства, удостоверяващи спазването на предвидената от закона форма за съставяне на констативния нотариален акт, както и на акта, за който се твърди, че удостоверява правата на праводателите на ответника, следва да се приеме, че нито една от спорещите страни не се легитимира като собственик на имота въз основа на представен по делото нотариален акт и следва да доказва по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК осъществяването на съответното придобивно основание, посочено в нотариалния акт, който представя. Предявилите иска лица следователно следва да докажат, че техният праводател е придобил преди смъртта си правото на собственост върху процесния недвижим имот по давност. Както е прието в т.3 на ТР №4/2012г. от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС, възможно е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. Допустимо е също така при оспорване на констативен нотариален акт, удостоверяващ придобиване по давност на право на собственост от наследодателя приживе, в исков процес неговите наследници по закон да установят осъществяването на съответното придобивно основание приживе на наследодателя. В случая обстоятелството, че в исковата молба предявилите иска лица са се позовали на придобиване правото на собственост по наследство сочи именно на твърдения, че техният наследодател е придобил приживе по давност и притежавал правото на собственост върху процесния имот, т.е. следва да докажат, че придобивната давност е изтекла приживе на техния наследодател. Неправилно въззивният съд е приел, че осъществяването на това придобивно основание приживе на наследодателя не се е осъществило-от показанията на разпитаните по делото свидетели /Л. С. и В. И./ е установено, че наследодателят М. С. е упражнявал фактическата власт върху имота непрекъснато /вкл. с оглед установеното в чл.83 ЗС правило, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното/ от 1973г., когато след смъртта на Ц. З. нейните наследници по общо съгласие му предали владението, до 1998г., когато лично той, позовавайки се на изтеклата в негова полза придобивна давност, е поискал издаването на нотариален акт за удостоверяване на това негово право. Не е взето предвид и обстоятелството, че М. С. е установил самостоятелна фактическа власт върху имота /владението му е било предадено/ и към 1998г. я е упражнявал, когато безспорно чрез подаване на молба за издаване на констативен нотариален акт се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност и до която дата определено предвиденият в чл.79 ЗС десетгодишен давностен срок е изтекъл. Макар да не е установено нотариалният акт да е издаден при спазване на установените правила, доколкото по делото не се спори, че М. С. е подал молба за издаването му, следва да се приеме, че е налице позоваване от негова страна на изтеклата придобивна давност и с оглед тълкуването, дадено в ТР №4/2012г. следва да се приеме, че към този момент е придобил собствеността.
Неправилно следователно въззивният съд е приел, че не е установено наследодателят на предявилите иска лица да е придобил правото на собственост върху процесния имот, поради което по реда на чл.293, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество.
Както беше отбелязано, по делото е установено, че М. С. е придобил правото на собственост върху процесния имот през 1998г. Притежаваното от М. С. С. право на собственост е преминало след неговата смърт в патримониума на неговите наследници по закон М. А. С., С. М. С. и Ц. М. З..
Не е установено последващо придобиване на правото от друго лице, доколкото по делото е установено, че Н. Л. А. и М. Л. А., праводатели на ответника П. Л. Г., не се легитимират като собственици на имота-представеният от тях нотариален акт е оспорен и не е установено по правилата на чл.154 ГПК действително да е бил съставян и надлежно вписан /имената на страните по този нотариален акт се различават от имената на вписаните в азбучника и входящия регистър на I нотариус при СРС за 1965г.-в азбучника за нотариален акт с този номер е вписано, че Методи И. Г. е получил дарение от Д. Б. С./. Дори да се приеме, че такъв нотариален акт през 1965г. действително е бил съставен и наследодателят на Н. Л. А. и М. Л. А. действително е придобил през 1965г. правото на собственост върху имота, с оглед на обстоятелството, че от 1973г. до 1998г. М. С. С. е упражнявал явно, необезпокоявано и непрекъснато правото на собственост върху този имот, следва да се приеме, че е придобил това право по давност, а оттам и че правото не е придобито по наследство от Н. Л. А. и М. Л. А.. Не е установено и придобиване по давност на правото на собственост както от Н. Л. А. и М. Л. А., така и от П. Л. Г., тъй като не е установено Н. Л. А. и М. Л. А. да са упражнявали фактическа власт върху процесния имот, а по отношение на П. Л. Г., дори да се приеме, че е упражнявал фактическа власт върху имота, не е установено владението да е продължило повече от 5 години-договорът за покупко-продажба между него и Н. Л. А. и М. Л. А. е сключен на 29.06.2006г., а искът за установяване принадлежността на правото на собственост е предявен от наследниците на М. С. на 16.03.2011г. Предявилите иска лица се легитимират като собственици на имота към настоящия момент, поради което предявеният иск следва да бъде уважен, като им бъде присъдена сумата 13838лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, четвърти състав, постановено на 16.06.2015г. по в.гр.д.№3507/2014г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Н. Л. А. с ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] М. Л. А. с ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] и П. Л. Г. от [населено място], [улица] ЕГН [ЕГН], че М. А. С. с ЕГН [ЕГН], С. М. С. с ЕГН [ЕГН] и Ц. Михайлова З. с ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“В“, ап.51 са собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.1970.224 по КККР на [населено място], район „В.“, одобрена със заповед №РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], район „В.“, вилна зона „Киноцентъра-III част“, с площ от 936кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./; с номер по предходен план 224, кв.21, парцел XI, при съседи: поземлени имоти 68134.1970.11, 68134.1970.225, 68134.1970.4, 68134.1970.220 и 68134.1970.223 като придобит по наследство.
ОСЪЖДА Н. Л. А. да заплати на М. А. С., С. М. С. и Ц. М. З. на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК сумата 5432лв./пет хиляди четиристотин тридесет и два лева/, представляващи направените по делото разноски.
ОСЪЖДА М. Л. А. да заплати на М. А. С., С. М. С. и Ц. М. З. на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.81 ГПК сумата 6361лв./шест хиляди триста шестдесет и един лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА П. Л. Г. да заплати на М. А. С., С. М. С. и Ц. М. З. на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.81 ГПК сумата 2045лв. /две хиляди четиридесет и пет лева/, представляващи направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|