Р Е Ш Е Н И Е № 237 София, 03.02.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 13.12.2016 година, в състав: РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 2080/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290- чл.293 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ДФ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 231 от 09.02. 2015 г., по т.д.№ 3941/2013 г., в частта, с която е потвърдено решението на Благоевградския окръжен съд № 2624 / 03.07.2013 г., по т.д.№ 200/2012 г. за уважаване на предявения от ОБЩИНА Х., [населено място] срещу касатора, като трето лице – помагач в процеса, обратен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 189 455.91 лв., дължима по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на С. за проект „Довеждащ колектор и частична улична канализация на [населено място]”, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба, след като [община] заплати на [фирма] сумата 200 000 лева, представляваща незаплатена част за реално изпълнени СМР. Касационното обжалване е допуснато с определение на ВКС,ТК № 671 от 01.08.2016 г., на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право:”Възниква ли задължение за ДФЗ - Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия? Като израз на визираното противоречие в съдебната практика е прието посоченото от касатора влязло в сила решение № 228/25.03.2009 г., по гр.д.№ 2246/2008 г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да потвърди първоинстанционното решение на Благоевградския окръжен съд за уважаване на предявения от ОБЩИНА Х., гр. Х. обратен иск срещу ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” – трето лице помагач в производството по предявената главна искова претенция, за заплащане на сумата 189 455.91 лв., произтичаща от договор № 2325/ 24.10.2006 г. и анекс към него от 09.11.2009 г., сключен при условията на програма „САПАРАД” и Наредба № 38 от 27.08.2003 г. на МЗГ между главните страни в процеса за обект „Довеждащ колектор и частична улична канализация на [населено място]”, Софийски апелативен съд е счел за доказано договорното неизпълнение на Фонда, обуславящо ангажиране отговорността на последния, съобразно общото правило на чл.79, ал.1 ЗЗД. Изложени са съображения, че по силата на постигнатото съгласие Фондът е поел задължение да предостави безвъзмездна финансова помощ на [община] по специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./, след завършване обекта по инвестиционен проект № 290702100133, в договорените с договора и приложенията към него условия и срок, като окончателния размер на средствата, които реално следва да бъдат престирани за одобрената инвестиция е определим след предоставяне на всички изискуеми документи, установяващи стойността на направените инвестиционни разходи. В съответствие с уговорената безвъзмездна финансова помощ бенефициентът [община] е сключил договор за строителство № 00191 -2007-004/ 30. 10.2007 г., по реда на чл. 43, ал.1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки с изпълнител ТД [фирма] – ищец по предявения главен иск, основан на чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. С протокол № 1/ 30.04.2008 г. за установяване на извършените СМР представителите на инвеститора и изпълнителя са определили стойността им на сумата 668 632.40 лева. С констативен акт - обр.15 от 30.04.2008 г., в чието съдържание изрично е отразено, че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство, строежът е приет от Общината - възложител, като съответстващ на одобрения инвестиционен проект, на заверената екзекутивна документация и изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и ал.2 ЗУТ. Поради неизвършено плащане на сумата 668 632.80 лв., по проформа фактура № 1/ 30.04.2008 г., ищецът по главния иск - [фирма], е издал фактура № 222 за плащане на сумата 425 090.39 лв., посочвайки като основание „ плащане на СМР по договор” за обект ” Довеждащ колектор и ЧУК [населено място]” и тази сума, представляваща възнаграждение за изработеното е безспорно изплатена на ЮЛ- търговец на 13.11.2009 г. от [община]. В отговор на заявка от 19.08.2009 г. и запитване на бенефициента до ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”, като изпълняващ функциите на Агенция С. във вр. с изплащането на уговорената финансова помощ за процесната извършена инвестиция, последният е приел като допустими за финансиране изграждането на обекта разходите в размер на сумата 354 241.99 лв. Отказал е изплащане на остатъка от 199542.01 лв., аргументирайки се с констатирани от представители на Фонда несъответствия между изпълнените и одобрени по проекта строителни работи, обективирани в съставен при посещението им на обекта на 20.11.2008 г. контролен лист С. –М. и приложен към него работен лист 1 – документи, надлежно подписани и от представител на [община], в качеството и на бенефициент. Позовавайки се на различните възникнали между страните в процеса правоотношения, породени от различните сделки, сключени помежду им и различните права и задължения, произтичащи от тях въззивната инстанция е счела, че приемане на изработеното от възложителя по договора за строителство без възражение по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД, е непротивопоставимо на Фонда - оправомощен да извършва самостоятелни проверки за годността и съответствието на изпълненото с проекта. Според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обаче, в случая ответникът по обратния иск не е установил, собразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, достоверността на направените от негови служители и документално отразени констатации за несъответствие. Позовал се е на заключението на изслушаната съдебно - техническа експертиза, сочеща на ”невярно отразени в таблицата несъответствия в строежа” от страна на представителите на Фонда и е счел, че създадената по този начин изопачена представа за действително извършените СМР на обекта не обосновава правен извод за наличие на основание за освобождаване на ответника по обратния иск от отговорност за реално изпълнение на задължението за заплащане на уговорената безвъзмездната финансова помощ на Общината – бенефициент. Конкретният размер на същата Софийски апелативен съд е определил съобразно приетото заключение на специализирана техническа експертиза за стойността на неизвършените строителни работи, по одобрения проект, за които е отрекъл същите да имат характер на значителни отклонения по см. на ЗУТ, предвид установения в процеса неясен подход на Фонда при преценка извършените на обекта СМР. По въпроса, обусловил допускане на жалбата до разглеждане по същество и при основанието на чл.291, т.1 ГПК, съобразно данните по делото, съставът на ТК на Върховния касационен съд намира: Поставеният правен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, е разрешен противоречиво в практиката на съдилищата и израз на твърдяното в касационната жалба противоречие е цитираното с касационната жалба решение на Софийски апелативен съд № 228/ 25. 03. 2009 г., по гр.д.№ 2246/2008 г. Според възприетото с него разрешение, за да бъде уважена заявката за плащане на безвъзмездна финансово помощ по програмата С. е необходимо не само инвестицията да е изпълнена и обектът да се ползва по предназначение, но инвестицията да е извършена при стриктно спазване на конкретните заложени в бизнес - плана и одобрения инвестиционен проект, показатели. В съответствие с цитираната съдебна практика, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, не може да се счете, че когато изпълнението на строежа „като цяло” съответства на предвидените по одобрения инвестиционен проект строителни работи, независимо, че част от изпълнените такива на място, не отговарят на количествата, заложени по проекта, независимо дали същите представляват или не значителни отклонения по см. на ЗУТ, липсва основание да се приеме, че одобрената инвестиция не е изпълнена изцяло, съобразно договореното с Фонда, за да е налице обоснован отказ за изплащане финансовата помощ на бенефициента. Подобно разбиране, освен, че е в пълно противоречие с общото правило на договорното право, установено в чл.63 ЗЗД, според което страните по договора трябва да изпълняват точно, добросъвестно и съобразно закона задълженията, които са уговорили с договора, е в несъгласие и със законодателната идея да се даде засилена и възможно най-пълна защита на онези специфични цели, които следва да се постигнат от съответните държави от Ц. и Източна Европа – кандидатки за ЕС, за които именно е предназначено финансовото подпомагане по програмата С.. Видно от заключенията на изслушаните в първоинстанционното и във въззивното производства съдебно- технически експертизи – основно и допълнително, в случая изпълнението на строежа съответства ” като цяло на предвидените СМР по одобрения инвестиционен проект”. Според вещото лице фактът, че „част от описаните като непризнати / от Фонда/ СМР са предвидени по проект, но не са изпълнени на място, а пък част от изпълнените на място не съответстват като количество на заложените по проекта, е без значение” за годността на извършеното, „доколкото последните не представляват значителни отклонение по см. на ЗУТ”. Позовавйки се на тази им „незначителност” вещото лице е дало и „препоръка” на спорещите страни, че въпросните СМР следва да се описват в екзекутивната документация като изменени, но реално изпълнени на място. Въззивният съд, без да изложи съображения относно вложеното съдържание в понятието „като цяло изпълнен строеж”, в контекста на нормативно вмененото на всеки от съконтрахентите точно изпълнение на поетото с договора задължение и смисъла на точното договорно изпълнение, според последователната практика на ВКС и правната доктрина, нито да подложи на обсъждане възможността за пълно изплащане на финансовата помощ при констатирано частично несъответствие в стойността на заложените по проекта и реално изпълнени, респ. неизпълнени инвестиции, предвид подчинеността на процесния договор, сключен между ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ” и ОБЩИНА Х. на условията на Наредба № 38 от 27.08.2003 г. на МЗГ /Д.В бр.77/01.09.2003 г./, е възпроизвел изцяло становището на вещото лице, изграждайки въз основа на него и незаконосъобразен правен извод, за наличие на основание за ангажиране договорната отговорност на ответника по обратния иск по реда на чл.79, ал.1 ЗЗД за неизпълнение. Несъответствието на така изградения краен правен извод със застъпеното от въззивната инстанция принципно правилно разрешение, че задължението за плащане възниква за Фонда – ответник по обратния иск, в деня, в който бенефициентът по договора за безвъзмездна финансова помощ изпълни своята насрещна престация – да извърши инвестицията, съобразно условията и сроковете, определени в договора и че приемане на обекта от възложителя - бенефициент на безвъзмездната финансова помощ без възражение по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД, само по себе си не е достатъчно и не обуславя изискуемост на задължението на ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”, като изпълняващ функциите на Агенция С., за изплащане пълня размер на уговорената финансова помощ, сочи и на допуснато нарушение на чл.235, ал.2 ГПК – самостоятелно касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, поради вътрешно противоречие в изложените съждения. С оглед горното настоящият съдебен състав счита, че за правилна следва да бъде обявена практиката, отразена в решение № 228/ 25.03.2009 г., по гр.д.№ 2246/2008 г. на Софийски апелативен съд, според която обстоятелството, че обектът е законен по см. на ЗУТ не е достатъчно, за да обоснове извод, че са постигнати целите на одобрения проект за безвъзмездно финансиране.Въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, възникналият между страните правен спор следва да бъде решен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на предявения обратен иск за сумата 189 455.91 лв., дължима по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на С. за одобрен инвестиционен проект на обект - „Довеждащ колектор и частична улична канализация на [населено място]”. Вярно е, че с приемане на изработеното, като отговарящо на възложеното, възложителят – бенефициент по програмата С. дължи безусловно заплащане на договореното възнаграждение за престирания по договора за изработка трудов резултат, но финансовата помощ, която му се следва, като бенефициер, не е тъждествена на извършената престация на изпълнителя, освен, ако одобрената инвестиция не е изпълнена изцяло и в срок, съобразно конкретните договорени с Фонда условия, които в случая Софийски апелативен съд не е съобразил. С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.1, ГПК на касатора следва да бъдат присъдени направените в касационното производство деловодни разноски, претендирани своевременно, реално извършени и възлизащи на сумата 3 819 лв.- заплатена държавна такса за касационното производство и 600 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.9, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Насрещната по касационната жалба страна „В. не е претендирала деловодни разноски, поради което съставът на касационната инстанция не присъжда такива. Мотивиран от изложените съображения настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 231 от 09.02.2015 г., по т.д.№ 3941/2013 г., в частта, с която е потвърдено решението на Благоевградския окръжен съд № 2624 / 03.07.2013 г., по т.д. № 200/2012 г. за уважаване на предявения от ОБЩИНА Х., срещу ДФ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”, [населено място] обратен иск за заплащане на сумата 189 455.91 лв.,произтичаща от договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на С. за одобрен инвестиционен проект на обект : „Довеждащ колектор и частична улична канализация на [населено място]”, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА Х. срещу ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”, [населено място] обратен иск за заплащане на сумата 189 455.91 лв., по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на С. за одобрен инвестиционен проект на обект „Довеждащ колектор и частична улична канализация на [населено място]”, като неоснователен. ОСЪЖДА ОБЩИНА Х. да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”, [населено място] сумата общо 4 419 лв./ четири хиляди четиристотин и деветнадесет лева/, деловодни разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: