Ключови фрази
Разваляне на договор * договор за покупко-продажба * неизпълнение на договорни отношения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 99

гр. София, 23.06.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2343/2013 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
В. Я. В. е подала касационна жалба срещу решение № 185 от 07.11.2012 г. по гр. дело № 377/2012 г. на Апелативен съд, [населено място].
Ответницата Г. С. В. поддържа становище за основателност на жалбата.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното по – горе решение състав на Апелативен съд, [населено място] е потвърдил решение № 645 от 29.03.2012 г. по гр. дело № 2327/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от В. Я. В. против Г. С. В. иск за разваляне на договор за покупко – продажба на недвижим имот, предмет на нотариален акт № 11 от 21.09.2007 г. поради неизпълнение, неплащане цената на имота. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че представеният нотариален акт е официален свидетелствуващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, както и е приел, че фактите предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили така, както се твърди в документа. Направен е извод, че отразения в нотариалния акт факт – получаване на цената от 23800 лв. от продавача обвързва съда. В мотивите на въззивното решение е констатирано, че признанието на иска от ответницата се приема за процесуално действие, което не обвързва съда и не е достатъчно само по себе си, за да се установи основателността на претенцията. В тази връзка е изложено съображението, че направеното от ответницата признание за неплащане цената на продадения имот не представлява процесуално действие по смисъла на чл. 175 ГПК /признание на факт/, тъй като с него се цели да бъде опроверган официален документ /нотариален акт/.
С определение № 848 от 08.07.2013 г. на ВКС, настоящият състав е допуснал касационно обжалване на цитираното въззивно решение по следния правен въпрос:
„Ако недвижим имот е прехвърлен от собственик на друго лице, което не е заплатило договорената между страните цена и купувачът потвърждава липсата на плащане и посочва, че не възнамерява да заплати същата, може ли продавачът да развали договора поради неизпълнение на договора”.
ВКС в настоящият си състав по цитирания въпрос споделя практиката, формирана с решение № 402 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 449/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр. дело № 1311/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр. дело № 952//2010 г. на ВКС, ІV г.о. в първото, от които е обосновано правно разрешение, съгласно което нотариалният акт в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача е частен свидетелствуващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт, а в другите две решения са аргументирани разрешения, съгласно които изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство, което следва да бъде зачетено, като законът дава възможност на съда да преценява това признание с оглед на всички обстоятелства по делото.
Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното:
Въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За да приеме, че не е налице фактическия състав на чл. 87, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е възпроизвел в решението си мотивите, изложени в първоинстанционния съдебен акт, а именно, че представеният нотариален акт е официален свидетелствуващ документ и фактите, отразени в него са се осъществили така, както е посочено в документа. Въззивният съд е възприел и останалите изводи на първоинстанционния съд, че отразеният в нотариалния акт факт – получаване на цената от 23800 лв. от продавача обвързва съда, а също така е възприел извода на първата съдебна инстанция относно признанието на иска от ответницата, като обстоятелство, което не обвързва съда. Въззивният съд и в хипотезата на чл. 272 ГПК – когато потвърждава първоинстанционното решение, както е процедирал по настоящето дело апелативния съд е задължен да изложи собствени мотиви по спора, като отрази в тях съображенията с оглед, на които възприема изводите на първоинстанционния съд. В случая апелативният съд не е мотивирал такива съображения. Освен това потвърждавайки констатациите на първоинстанционния съд е приел изводи, противоречащи на правните разрешения, изложени по- горе. По делото е изяснено, че с нотариален акт № 11/21.09.2007 г. ищцата е продала 4/6 идеални части от процесния недвижим имот, подробно описан в същия акт на ответницата, нейна дъщеря за сумата 23 800 лв. В писмения отговор на исковата молба ответницата по претенцията е заявила, че не оспорва същата, признава изцяло иска и твърди, че действително не е осъществила плащане по сделката, като е в невъзможност да го направи, поради което счита, че договорът следва да бъде развален, а съдът следва да се произнесе с решение в този смисъл. Това становище е поддържано и пред въззивната инстанция. С оглед приетите по –горе правни разрешения относно характера на изявлението на купувача в нотариалния акт и относно признанието на иска, следва да се приеме, че така направеното от ответницата признание на претенцията, съдържащо неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право се явява важно доказателствено средство, което подлежи на преценка от съда по реда на чл. 175 ГПК. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въззивният съд, чиято процесуална дейност е аналогична на тази на първоинстанционния съд е задължен да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, като изготви собствени мотиви, в случая съобразно правните разрешения, изложени по- горе. Поради това потвърждаването на изводите на първостепенния съд, без развиването на собствени съображения по релевантните за делото обстоятелства, по който начин е процедирал въззивният съд в настоящия случай води до нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, в трите хипотези на разпоредбата. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила обуславя отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 185 от 07.11.2012 г. по гр. дело № 377/2012 г. на Апелативен съд, [населено място].
ВРЪЩА делото на Апелативен съд, [населено място] за ново разглеждане от друг състав.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: