1 Р Е Ш Е Н И Е № 763 [населено място], 04.02.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 7 декември през 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №356/10 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на М. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив /АС/ по гр.д. №758/09 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че процесуалният въпрос от предмета на спора: имат ли съставените от страните декларация и обратно писмо характер на пълно писмено доказателство /обратно писмо, обратен документ/ и достатъчни ли са за установяване на твърдяната от ищцата относителна симулация на сключения с ответницата договор за продажба на недвижим имот, при правата по сделката и участието в процеса на съпруга й, е от значение за точното прилагане на закона. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответниците по иска и жалбата Б. Г. - К. и Р. К. я оспорват като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното решение е отхвърлен искът на касаторката срещу ответниците по чл.26, ал.2 от ЗЗД – за признаване нищожността на сключения между ищцата и ответницата договор за продажба на недвижим имот, като привиден, прикриващ прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. Прието е, че съставените от страните по договора след сключването му нарочна декларация и обратно писмо нe са достатъчни за разкриване на симулацията съгл. чл.165, ал.2 от ГПК / 134, ал.2 от ГПК, отм./, тъй като не са подписани и от съпруга на ответницата, който придобива вещни права върху прехвърления имот по силата на закона. Те са му непротивопоставими, поради което за установяване на възраженията му срещу иска са допуснати свидетели. При така формиралата се доказателствена съвкупност от непълен обратен документ, признания на страните и св. показания, според АС, относителната симулация на договора не е установена и искът – неоснователен. Обратното писмо / пълният обратен документ/ по чл.165, ал.2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор / Р №925/98 г. на ВКС, второ г.о./. За да разкрие прикрит договор, който – ако е действителен, урежда отношенията на страните / чл.17, ал.1 от ЗЗД/, обратното писмо следва да съдържа всички елементи от съдържанието му и е диспозитивен документ. Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна, нито допустими за оспорващата, защото би се стигнало до опровергаването му със св. показания – чл.133, б.”д” от ГПК, отм. / Р № 193/97 г. на ВКС, второ г.о., № 825/93 г. на І-во г.о. и №427/04 г. на ВКС, І-во г.о./. Ако страна по възмезден договор за придобиване на недв. имот е само единият съпруг, другият следва положението му /материалноправно и процесуално – вкл. при доказването на симулацията/. Изключение от това е налице, когато сделката е насочена срещу неучаствалия в нея съпруг като намалява имуществото му – тогава той има положението на трето лице и може да използва всички доказателства при доказването, респ. за оспорването на симулацията. При горното, в конкретността на случая се налагат следните изводи: Ищцата С. и ответницата Г. / нейна пламенница/ са сключили договор за продажба на собствения на първата недвижим имот –апартамент в[населено място] с площ от 83 кв.м., с нот. акт №67/22.12.97 г. По делото са представени двустранно подписани от страните декларация от същата дата и обратно писмо от 4.07.08 г., в което сочат, че продажбата всъщност е договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, за което е и истинската им воля. Ищцата лично и чрез пълномощника си твърди и поддържа, че прехвърлила имота, за да погаси заем от 2 332 000 стари лв. / 1/3 от пазарната му цена 6 998 000 лв., по делбения протокол от 1997 г./ към ответницата и срещу задължението на последната да я гледа и издържа, а в нот. акт за продажба като цена е вписана данъчната оценка на имота 429 300 лв. Моли да се разкрие относителната симулация на продажбата като прикриваща алеаторен договор за прехвърляне на имота Имотът е прехвърлен през време на брака на ответницата с отв. К.. Представена е негова декларация от 22.12.97 г., че в покупката на апартамента са вложени изцяло лични / наследствени/ на съпругата му средства. Ответниците оспорват иска, като твърдят че продажбата е желаната и действителна сделка с ищцата, срещу дадената й първоначално в заем от ответницата сума от 2 332 000 ст. лева, като в нот. акт е вписана данъчната оценка. Декларацията е съставена от приобретателката само с цел „да успокои леля й, че няма да бъде оставена на произвола на съдбата”. При тези данни според ВКС съставените документи – обратно писмо и декларация, както и признанието на страните в процеса / на ищцата – че сключила сделката и срещу пари, а на ответницата – за симулираната цена в нот. акт/ разкриват по несъмнен начин привидността на договора за продажба на имота за сумата 429 300 лв., като прикриващ смесен договор за прехвърлянето му срещу сумата от 2 332 000 ст. лв., дадени на ищцата първоначално в заем от ответницата и срещу задължение на последната да гледа и издържа ищцата. И двете сделки са възмездни, не са насочени срещу и не увреждат неучаствалия в тях съпруг на ответницата, който и изрично е признал, че в придобиването на имота не е вложено семейно имущество. Той няма собствено придобивно основание и следва положението на съпругата си - страна по тях и по иска за разкриване на симулацията. При нарочно съставеното диспозитивно за прикритата сделка обратно писмо на страните, свидетели за опровергаването му са недопустими, както за ответницата – страна по сделката, така и за следващия материално и процесуалноправното й положение ответник – неин съпруг. С оглед признанието на ищцата в процеса за прехвърляне на имота и срещу пари, следва да се приеме, че прикритото съглашение е със смесен характер - апартаментът е прехвърлен за сумата от 2 332 000 стари лв. и срещу задължение за издръжка и гледане. Поради изложеното искът е основателен – договорът за продажба на имота следва да се признае за нищожен като привиден, прикриващ действителен смесен договор за прехвърлянето му срещу пари и срещу задължение за издръжка и гледане, правилата на който се прилагат в отношенията на страните. Въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което искът да се уважи за горепосоченото. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр.д. №758/09 г. от 29.10.09 г. и вместо него постановява: ПРИЗНАВА за нищожен на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД сключеният между М. Р. С. и Б. Г. Г. – К. с нот. акт №67/22.12.97 г. на нотариус при П. РС договор за продажба на недвижим имот – апартамент №61, в[населено място], ул.”Свобода, бл.№7, ет.6, вх. А с площ от 83,31 кв.м., подробно описан в акта срещу цена от 429 300 стари лв., като привиден, прикриващ действителен и приложим между страните на осн. чл.17, ал.1 от ЗЗД договор за прехвърляне на апартамента срещу сумата от 2 332 000 стари лв. и срещу поето от приобретателката към прехвърлителката задължение за издръжка и гледане - да й осигури всичко за един спокоен и сносен живот, да й гарантира храна, отопление, почистване, грижи при болест и немощ, като пожизнено и безвъзмездно прехвърлителката си запазва правото на ползване и плодоползване за имота. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: